Констанца Анчева, имаше такава журналист(и)ка

In memoriam за Констанца и българската журналистика

 

Ако беше жива, журналистката Констанца Анчева днес щеше да празнува 60 годишнина, но преди 20 години, в разцвета на силите си, беше принудена да остави на този свят 4 деца, близките си и не на последно място-  осиротялата откъм ярък свой представител българска журналистика.

Констанца , която не познавах кой знае колко лично, защото не бяхме работили заедно, направи ( в съавторство със Соня Колтуклиева) единственото и до ден днешен интервю с единствено и искрено проговорил и до тази дата висш служител на бившата ДС.

Радослав Райков, бивш заместник шеф на Първо главно управление на ДС по турско направление, прогонен малко преди това от тогавашното разузнаване от новия началник Бриго Аспарухов, разказа в онова интервю през есента на 1992-ра година с детайли легендата на Ахмед Доган и няколко други негови съратници от ръководството на ДПС, някои от които днес ни управляват отново и надничат толкова победоносно зад кулисите, че в. „Сега” описва в днешния си брой този факт като причина за назряващ бунт в средите на уязвените коалиционни партньори от БСП.

Понеже Констанца внезапно се разболя след това и от най-веселия човек на света се превърна в силно депресирана, постоянно плачеща жена, починала скоропостижно само за два-три месеца, не преставам да се питам, дали нямам вина за това чрез разгласяването на журналистическия й подвиг.

Както му е редът у нас, истински сензационният журналистически удар беше обграден от пълно мълчание. Идеята явно е била истината да не напуска страниците на „Отечествен вестник”. Наруших тази омерта.

Посветих на тези разкрития първото си публицистично телевизионно предаване „Още”, излъчено ( по памет) на 18 ноември през същата онази доста фатална за българската демокрация 1992-ра година. Беше времето на пълзящия преврат, когато с интриги , оглавени от  Бриго Аспарухов, довели в крайна сметка до правителството на проруската корпорация „Мултигруп” под формата на …програмен кабинет „Беров”.https://www.youtube.com/watch?v=c04-dNrdwfc

Прекроено беше мнозинството в парламента и още един приближен на президента Желев ( освен Аспарухов), неговият съветник Любен Беров, предстоеше да бъде монтиран високо във властта, за която днес безпомощно си спомняме като участник в масовите нарушения на югоембаргото, т.е. съучастник в първоначалното награбване на капитала от страна организираната по онова време ( с решаващата братска помощ на потоците руски горива и последвалите мръсни парични потоци) българска престъпност.

След предаването получих заплаха от депутат от ДПС по репортер от БТА, че главата ми щяла да се търкаля по стълбите на агенцията и скоро наистина ме погнаха. Не ме оставиха, докато не ме прогониха от поста ми Генерален директор. Но това е нищо. Констанца я сполетя много по-страшна съдба.

Вярно или не ( като самохвалство и приписване на „заслуга” за смъртта й), но един забогатял от петролни далавери бабаит беше споменал месеци по-късно пред приятелка на Констанца, че тя си е заслужила смъртта, защото имало много голяма уста.

Радослав Райков, който си призна, че се бои да дойде в предаването и беше на практика заместен от Констанца ( и Соня Колтуклиева), успя да ми каже в единствената ми среща с него, че отзвукът е страховит. Заплашвали го с оръжие насред София.

Райков изчезна от България. Обаждаше се от чужбина през периода 1995-та 2000-та година на редакционните телефони на „Радио свободна Европа”, където работех по онова време, след някой мой коментар. Къде е сега, нямам представа.

Днес сутринта, по някакво зловещо съвпадение, чух в едно от безбройните си телевизионни интервюта Волен Сидеров да подкрепя кадровите кадрили в специалните служби, извършвани в момента от правителството, родено с неговия решаващ глас, по следния начин: така трябвало- тези служби били васални, защото се занимавали с …Русия! А пък ДПС вече не било инструмент на Анкара, направи той поредна крачка към обяснението на факта, че самият той стана инструмент за овластяването на ДПС в кабинета “Орешарски”.

„Говорит Москва”!

Това е положението- производна на факта, че твърде много усти бяха запушени, за да може отвсякъде да триумфират откровените говорители на съветския колониализъм в България.

НА т.н. СНИМКА: Констанца като размазан спомен от участието си в предаването “ОЩЕ”

3 мнения за “Констанца Анчева, имаше такава журналист(и)ка”

  1. Ето и цитираното видео на Голямата Констанца Анчева.

  2. Сещам се за полониевото чайче, поднесено на Литвиненко от приятели, за салатката с “рукола” на Гебреви…То си е традиция, “русофобът” Захари Стоянов, здрав и прав, пил кафенце (и бира) с диамантен прах във влака за Париж и …

  3. Мафията /модифицирано ДС/, която погуби Констанца Анчева, си е жива и непроменена.
    Ние?,къде сме?

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.