Вълна от пробуждане срещу монументалната прослава на робството залива част от света, която дори традиционните борци срещу “империализма” определят като цивилизова и не дръзват да обвинят в наши дни във вандализъм.
Статуи на бивши величия, свързани с търговията с роби, започнаха да падат от пиедесталите. Първи повлече крак монумент на южняшкия генерал Лий в САЩ, сражавал се начело на войските на юга срещу Севера в Америка по време на гражданската война там, довела до отмяна на отмята на робство, защитавано от южняците ( на снимката в момента на демонтирането на статуята му в Ричмънд)
.
Последва разгромяването от демонстранти на статуя на роботърговеца Едуард Колстън в британския град Бристол. След този акт на гневните граждани властите във Великобритания сами започнаха да свалят монументи, прославящи личности, свързани с поробването на африканци ( на снимката се вижда как сваленият монументален образ на роботърговеца от Бристол е запратена в реката от гневни демонстранти).
Не остана назад от тази тенденция и Белгия. Вече падна първата статуя на вездесъщия в монументално му увековечаване в страна крал Леополд II заради колонизирането на Конго. По всичко личи, че развенчаването на краля и вероятно на други изявени дейци на белгийската колонизаторска политика тепърва ще бъдат сваляни от пиедесталите. ( на снимката : една от многобройните статуи на краля в Белгия вече е демонтирана)
Монументите на окупационната червена армия ( МОЧА), наречени от участвалия в оформянето на един от тях в началото на 50-те години на миналия век в София проф. Любомир Далчев жалони на робството ни, не изглежда да са застрашени. Защото робуването на лъжата за съветското освобождение на България чрез окупация, при която не е загинал нито един съветски нашественик от български куршум, продължава да се радва на подкрепата на властта и нейната т.н. опозиция.
Освен този виден с просто око в епохата на управлението на простите факт, има и друг, породен от внезапното падане на жалоните на робството в единодушно признавания от всички за цивилизован свят в споменатите по-горе държави. Разходете се из доказано русофилските медии у нас, като “Дума” или “Стандарт” и ще видите, че те са си “глътнали граматиката”. Защото заедно с падането на жалоните на робството в цивилизования свят отпада и любимият “аргумент” на русофилите у нас, според които е вандализъм да бъдат демонтирани паметници.
Понятието “вандализъм” изведнъж изчезна от речника на въпросните медии. Това, разбира се, е познат опортюнизъм. Защото съветофилите са премахнали десетки и стотици статуи и бюстове на развенчани от вятъра на промяната в любимата им Москва бивши комунистически величия в диапазона от Сталин до Брежнев, но това не им пречи да пледират в позата на защитници на цивилизацията, която изисквала, според тях, никой паметник да не бъде местен.
Досега България по този показател изоставаше в изтрезняването си от колониалното опиянение спрямо Изтока. Вече и спрямо Запада ще се окажем на опашката по борба със собствения си махмурлук на поробена нация, която си пази монументите на поробителите като мил спомен от собственото си изнасилване.
И още веднъж “моля”: не навирайте в очите на българите съхраняването на съветските паметници в Германия и Австрия. Защото те, ако използвам манталитетния вандализъм в изразяването на изнасилвачите, тези две държави са си “изпросили” сами червеноармейската символика на своя територия, то България, повтарям за кой ли път добре известната истина, е “просто” жертва на изнасилваческия апетит на СССР, постигнал най-после вековната похотлива мания на руските царе да придобият българския плацдарм за набезите си още по на юг.
Ами то както е тръгнало, вандалите утре ще искат да се демонтира и Обелиска на Джордж Вашингтон – и той е имал роби, нали така?! Ами бащите на Американската конституция и много други исторически личности на САЩ?! Историята на САЩ и без това не е много дълга – накрая какво ще остане от нея: Мартин Лутър Кинг, Роза Паркс, Родни Кинг и този последния, дето го погребаха с почести като за президент!
В първия момент сравнението на гореспоменатите падащи паметници с теза на окупаторите ни ми се стори неуместно. Нито Ли, нито бристолският роботърговец са били окупатори на територията на която стоят паметниците. А след това съобразих, че именно тази несравнимост подчертава нелепостта на факта, че нашите паметници още не са съборени.
Нелепостта на събарянето на онези паметници само подчертава нелепостта на несъбарянето на нашите.
Комунистите са съборили повече паметници, отколкото са построили! Това е световноизвестно! Но това което е неизвестно колко реално са заграбили и изтребили народи и ресурси! От малкото информация е видно, че броят жертви и трофеи е многократно по-огромен от записаното в документите! След Третата Световна Война нищо няма да остане от червените крепости, защото ще се срутят заради липсата на инженерна мисъл в тях! Върху тях никой няма да гради Новото Начало, защото основите им са толкова слаби, че е загуба на време и трилиони долари да се постигне висок стандарт! Трябва да се строи на нов терен, с нови хора! Само така ще се
постигне по-голям успех за Демокрацията!