Предполагаемо най-културният ни депутат Вежди Рашидов пак изригна във връзка с “тая свобода на словото”, която “разни непеота” у нас си позволяват да не хвалят.http://www.focus-news.net/news/2020/06/11/2780917/vezhdi-rashidov-gerb-ako-ne-reshim-problema-s-falshivite-novini-nyama-kak-da-razberem-svobodata-na-slovoto.html
Да се спори с най – ярката емблема на управлението на простите у нас е невъзможно. Галеникът на властта, абониран за началник на културата заради изключителната му преданост към вожда, брани държавата ( си) от онези, които “мърсят името на България” и смята несъгласните с него за луди.
„Айде стига с тая свобода на словото вече, вие луди ли сте, полудявате ли с тая свобода? Кое не му е свободно? Ами те всички хора ме плюят като каруцари, всеки има свобода на словото. И какво по-свободно от това? Абе хора, прекаляваме с тази свобода на словото и тя ще ни донесе други лоши дивиденти”, избухна той по БНР на 15 септември миналата година. https://dariknews.bg/novini/bylgariia/rashidov-stiga-s-taia-svoboda-na-slovoto-pliuiat-ni-kato-karucari-2187517
А е невъзможно да се спори с него по същата причина, по която няма начин да превърнеш хищника в тревопасно. Той не е в състояние да проумее аргументите на отсрещната страна. Борави с инструмента на вярата. Вярва, че не е възможно България да е на 111 място в света и толкоз. Как да преубедиш вярващия?
Рашидов, точно като началника си Борисов, смята, че изричната липса на забрани в упражняването на свободното слово е желязно доказателство за неговото процъфтяване. Освен всичко друго, което не е (от)чел, явно не чел и есето на тази тема на писателя Георги Марков, прострелян през септември 1978 година смъртоносно на рождения ден на Тодор Живков, кумира на Бойко Борисов. Много пъти съм се позовавал на есето му “Компромисът”. В него Георги Марков иронизира, че цензурата и най – вече автоцензурата са най-голямото постижение на българския комунизъм, изпреварил по своята перфидност в това отношение съветските си учители. https://ivo.bg/2018/12/05/златното-мълчание-от-златното-време/
Учениците на Живков днес продължават традицията. Те не застрелват директно журналисти, а както във вица за съпруга, държащ за косата през балкона жена си, само ги “пускат” да падат и да си трошат главата сами. Никога в епохата на простите този метод на отстраняване на неудобните журналисти не е бил обоснован законово, но се прилага системно с различни нюанси в методите на прогонване и маргинализиране. Само онзи, които не иска да знае, не е наясно с това.
За сведение на Рашидов и подобията му, макар опитите за неговото ограмотяване да са обречени на неуспех, свободата на словото беше гарантирана и от Живковската конституция на НРБ от 1971 година. Тя беше факт – в спалнята, банята или кухнята всеки можеше да псува свободно, но тихо властта.
Подобно е положението и днес. Прогоненият под благовидни предлози от някоя медия с многохилядна, а понякога и с милионна аудитория волнодумец, е напълно свободен да си ползва свободата на словото по форумите в интернет, ако не го е срам от това падение на своята значимост. Или, в случай че е голям инат, може да си направи блог за ентусиасти, като него ( може и до много читатели да стига, но и в този случай маргинализирането е налице заради несравнимия мащаб с публиката на телевизия с национално разпространение). Съответно, ако ще да е бил някога един от тях, натиреният в ъгъла на журналистическата изява журналист, се превръща в нежелана персона за телевизионните екрани на основание на факта, че ( вече ) е никой. Не е нужно Някой специално да нарежда кой да не бъде канен и споменаван, нито да се правят забранителни списъци. Онези, от които зависи конкретната заявка, знаят много добре с кого да не си “играят”.
В нашенските телевизии цари високомерното убеждение, че нищожествата извън собствения кръг на телевизионните величия и списъкът им от абонирани за микрофона и камерите им външни коментатори си заслужават забравата щом са допуснали да бъдат натикани в нищото. “Да не го правим ( отново) известен” е стандартно указание на медийните началства, заслужили чрез конформизъм или откровено лакейско поведение постовете си.
Така работи системата на системната “зачистка” ( по Решетников) на неудобните журналисти у нас. У тях, на върха на държавата, отлично знаят това. Защото те са главните поръчители на тази система. А вярата на неспособните и нежелаещите да видят тази картина в огледалото, като Рашидов, не струва и пукната пара пред фактите.И той като шопа от онзи виц не вярва на очите си даже и е убеден, че такова животно, като жирафа, нема.
Подобно на електората на бкп, аудиторията на телевизиите ще се стопи по естествен път. Малцинство са в момента информиращите се от зомбияшчика и ще стават все по-малко. Маргинализирането на автори като г-н Инджев има все по-малък ефект и това е видно от броя на посещенията в блога. Все повече хора предпочитат естетиката и изискания тон при поднасяне на информацията и анализа, който имаме удоволствието да четем всички тук. Скоро ще простят, като пред агитката на Славия: ще се познават поименно галфоните пред и от зомбияшчика.
Опс, грешка на автокоректора, скоро ще ПРОСТЕЯТ като пред агитката на Славия.
Спомних си, че в БНР преди години имаше нещо като “официален” списък на лицата, които не трябваше да бъдат канени в студията и дори имената им не трябваше да бъдат споменавани. Водещите, без да бъдат задължавани, дискретно хвърляха по един поглед на “оня списък” преди да започнат подготовката на сценария за следващото си предаване. Повечето се отнасяха към този “ритуал” с чувство за хумор. 🙂
Веждичката има стил. Към 10 часа вече се е подквасил с марково уиски, Позната която МУ бе “международничка” през всичките мандати на вр кат министър на културата споделяше, че най-големият ѝ проблем е било да отбива срещите по ранина с видни чуждестранни гости. Дежурно почерпен министъра с влизането на госта го канил на масичката в ъгъла на кабинета. Там вече били сложени маркови питиета. Покана един вид да се чувстват по-свободни и оттук конструктивни, Едно на ръка, че преводач(к)а(та) е трябвало да полага чутовни усилия и умения да оглади, меко казаното “невчесаните мисли” на първият културен ръководител на “републико наша, здравей”.
И те, така.
И сега малце успоредица. Вижте какви послания отправят истинските ни държавници по дневният ред на страната,
https://www.mediapool.bg/sluchvashtoto-se-v-balgarskata-politika-e-otvratitelno-news308477.html
https://www.mediapool.bg/kak-se-spravyat-balgarskite-vlasti-sas-zdravnata-kriza-news308375.html
Има ли разлика между “наглост” и “арогантност”? Сещам се за тези понятия когато гледам телевизия, пред екраните на която се изреждат властниците и тяхните агенти. Много малко от тях имат чувство за приличие и се опитват да бъдат по-различни.
Разните биковци и харизановци,дошли от нищото, блеят от екраните и подгряват видеото за за тежката артилерия властимащи като Симеонов,Гешев, Веждито и т н. За Боко , т.е.за премиера, да не говорим!
А свестните у нас са набутани по кюшетата и някои блогове, и ги считатат за луди и идиоти.
Така ще бъде докато и паметниците на разните Альоши и МОЧИ,светилища на ….владелците от 21я век, си намерят мястото на бунището.
Страхотно е да мога да прочета интелигентен коментар, за някой който не го ОТРАЗЯВАМ.
Обожавам да слушам и чета интервютата на Вежди Рашидов. Също така много харесвам изказванията за тази видна наша личност – депутат, министър на културата и академик на БАН. Защото именно по отношението ни към такива жални жалони нашите наследници ще оценят нивото на развитие на настоящото ни общество.
Но може ли да предложа малка корекция на заглавието? Според мен „Рашидов НЕ ЗНАЕ, че такова животно ИМА“. Към аргументите бих добавил и факта, че Рашидов е НЕОТРАЗИМ. В смисъл, че като се погледне в огледалото не вижда на какво прилича. Няма прост човек, който да погледне към себе си и да види, че е прост. Другите подобни нему депутати, министри, академици, т.е. другите огледала, или не могат или не му казват какво виждат, на какво мяза жалона.
P.S. Рашидов може би вярва, че е скулптор, но нека поне веднъж да го потвърди доказан скулптор, а не поредния съпартиец или соцакадемик.
P.P.S. Имаше една мисъл: „С прост не се спори – принуждава те да слезеш на нивото му и те бие с рутина“ 🙂
Без да съм медиен експерт, ми се струва, че дебатите за 111-то ни място страдат от липсата на уточняване на терминологията. И от това се възползват хора като Рашидов и Борисов. Защото едно е „свобода на словото“, за която говорят двамата. Да, всеки може да ги напсува. За малка част от тава, което пишем тук, в Русия ще ни дадат няколко години ефективна присъда. И ако някой ми каже, че у нас няма свобода на словото, веднага му посочвам „Стършел“, „Прас-прес“, блогосферата и т.н.т. “Свободата на журналистиката” е това, за което говори г-н Инджев. Ако един журналист иска да каже каквото мисли, може да не го допуснат до определени медии.
“Свободата на медиите”, поне според мен, е нещо трето – възможността на медията (собственика) да критикува властта. И тази свобода не е свързана по никакъв начин с предишните две. Напротив, свободният от ограничения от страна на властта собственик, може да ограничава на воля другите две свободи.
Аз съм сигурен, че „Журналисти без граница“ имат строго регламентирани критерии и по тях ние сме точно на 111 място по свобода на медиите (ако не се лъжа), но вината за това не е само на властта, но и на журналистите, които не се опълчват на властта и на собствениците, най-вече.
Присъствието на Волгин в централен ефир е сериозно алиби за властта. Защото БНТ не и „Ехо Москвы“ с неговата ограничена аудитория, в което Путин е оставил Невзоров да си развява байрака (в преносния и буквалния смисъл).
Мой приятел икономист публикува във вестник „Банкеръ“ остроумен пасквил срещу Б. Борисов. И едно от обвиненията срещу него е това 111-то място. А аз се питам, ако нещата бяха толкова зле със свободата на словото, дали щеше да може да си публикува текста на съседната страница с интервюто с В. Дърева?
https://www.banker.bg/obshtestvo-i-politika/read/v-akcionernoto-ni-drujestvo-edinstvenite-pechelivshi-sa-menidjurite
Значи със свободата на словото всичко е наред. А за свободата на журналистиката и медиите, журналистите да помагат… да не чакаме в Англия да тръгнат протести в наша подкрепа (както през 1885).
За да не остана неразбран ще подчертая, че цензурата към журналистите не минава по границата за и против властта, а за и против Путин (както е отбелязвал Стопанинът на блога), което обяснява защо Волгин – да, а Инджев – не. И тази цензура не я налага властта, а медиите (собствениците) и автоцензурата. Властта си има безкрайно много много по-големи кусури от отнемането на свободата, хеле на словото.