“Защо (не)бият негрите в Америка”е въпросът, който за собствено удобство вече не задаваме

Бегъл поглед върху медийните реакции ( и липсата на институционални такива) в Русия и у нас спрямо горещата международна тема с протестите срещу расизма в САЩ и на Запад отново показва до каква степен сме “братушки” по манталитет в социално-политическо отношение.

Като “две капки вода” си приличат аргументите на явните и не толкова афишираните расистки схващания, дълбоко вкоренени в нашите общества, оперирани от чувствителност по въпроса за справедливостта със сърпа и смачкани с чука на фалшивите ценности. И там и тук главният лайтмотив е възмущението от мародерството на част от протестиращите, а не онова, което причини изригването на гнева срещу расизма.

Докато в западни страни, като “кристално бялата” Швеция ( и не само там, но и в други “бели държави”) белите и младите са в челните редици на избухналото движение за солидарност с чернокожите в Америка, у нас се наблюдава мълчалива солидарност с расистите. Какво става, нали Швеция беше любим пример за успех на социалната държава, по който въздишаха провалените пишман социалисти в България ( и в Русия)?

А какви времена бяха в нашите две “братски” държави, когато комунистическата пропаганда се грееше радостно върху доказателствата за лошия империализъм, породил расовите вълнения в САЩ! Възклицанието “ а вие защо биете негрите” се беше превърнало от виц, осмиващ безпомощността на комуниста в спора за предимствата и недостатъци на “двата строя” в нарицателно за това колко наистина е зле в Америка.

Днес се вижда, че увреждането от дългото пребиваване в лагера ( на съветския социализъм) е трайно. За затворените в клетката му за десетилетия нямаше значение, че в САЩ “бият негрите”, а че този недостатък на вражеската система може да бъде употребен срещу противника.

Най-кухо кънти мълчанието на нашенците, определящите себе си като леви. Хем им се иска по атавистичен навик да ревнат лицемерно срещу расизма, хем пък ще изглеждат като поддръжници на безредиците и мародерството, което, на всичкото отгоре, води до смъкване на жалони на робството, с каквито е осеяна цяла България. Въпросните съветски жалони маркират победата през 50-те годни на миналия век у нас над вражеския империализъм, за чието разрушаване тържествено се пееше в “Интернационала”. Разрушаването на “стария свят” беше за комунизма висша, направо сакрална цел.

Но и за гербаджиите, които се представят за десни, също не е лесно. Обикновено в неудобни за тях ситуации, като гласуването на санкции срещу обкръжението на Путин, тихомълком се присламчват към позицията на Брюксел или Вашингтон. Там сега събарят статуи на поробители. Току виж и българите се присетили да потърсят сметка със задна дата на онези, които Борисов не иска да дразни нито чрез повдигането на въпроси за съветската окупация, нито с укрепването на натовската отбранителна мощ в Черно море. Ами сега, какво да правят? Избират да си траят.

Не само тук, навсякъде по света левичарите и искрените борци за човешки права се възмущават от много десетилетия от белите американски заселници в Америка, отвоювали земята от местното население с цената на масови насилия. Сега, когато за това заговориха потомците на жертвите и преминаха към действие при изразяването на своето възмущение от него, някогашните червени защитници на червенокожите у нас изведнъж се изпокриха. Само и само да не се получи така, че защитават “вандалите”, срещу които Тръмп написа подстрекаващо в интернет кратко и ясно като изстрел с колт: “ Там, където има мародерство, има стрелба”.

Тази впечатляваща по своя цинизъм реплика на президента, която в никакъв случай не води до успокояване на страстите ( макар Тръмп да се оправда, че всъщност само констатирал какво се случва), не е негова измислица. Цитатът повтаря буквално изявление на полицейския шеф в Маями, направено по време на расови бунтове през 1967 година. Дори и да не знае това, Тръмп даде ясно да се разбере, че залага на расовата конфронтация, за да обедини около себе си достатъчно бели избиратели през ноември, изпитвайки явно панически ужас от евентуална изборна загуба с вероятни тежки съдебни последици за него. Все пак черните са само 13 на сто от населението в САЩ. Подстрекателят от Белия дом си е направил калкулацията с насъскването на многократно по-голямата бяла общност независимо от факта, че тя също е разделена вътрешно по въпроса за полицейското насилие и расизма.

Апропо, може да изглежда като “кръпка” към този текст, но да попитам за трети път: какво стана с обещанието на лидера на СДС Румен Христов след края на извънредното положение в България партията да постави въпроса за демонтирането на съветските монументи и изпращането им в музея? Нима сините се изплашиха от бурята на историческия обрат с преосмислянето на монументалното минало чрез премахване на статуи на робовладелци и колонизатори в съюзнически държави?

В европейската провинция, в каквато пребиваваме по отношение на липсата на чувствителност към световни процеси, от които гледаме да стоим настрана като се снишаваме в духа на указанията на Живков, примерът на единството между властта и т.н. опозиция и в това отношение устройва (почти) всички. Така че се извинявам, ако ви нарушавам съня.

25 мнения за ““Защо (не)бият негрите в Америка”е въпросът, който за собствено удобство вече не задаваме”

  1. Винаги съм смятал, че лошите практики са заразителни, а сега се оказа, че и хубавите също са заразителни. Свалиха Жуков fт пиедестала в Москва и „пошло-поехало“ (пойде та се не виде). Конев в Прага, Щорс в Киев, роботърговец в Бристол, Лий и Колумб в Щатите.
    Малко съм обезпокоен за паметника на Бернадот в Осло. Наполеонов маршал, станал крал на Швеция баш когато Норвегия е била под шведско „робство“ (привържениците на „турското робство“ да четат без кавичките). Освен това вървят усилено слухове, че е пощипвал слугинчетата. Да не се окаже, че такъв „мерзавец“ не заслужава паметник? (привържениците на изцепките на американските феминистки да четат без кавичките).

  2. Може ли за линк към това изявление на Румен Христов

  3. Към Борис Станчев:

    Намира се лесно ( още повече, че той даде два пъти такова обещание) чрез ключовите думи, посочени в моя текст. https://faktor.bg/bg/articles/rumen-hristov-neobyasnimo-e-dyasnomisleshti-hora-da-se-koalirat-s-nereformirana-komunisticheska-partiya

    https://faktor.bg/bg/articles/rumen-hristov-proruska-saprotiva-imashe-prez-tseliya-prehod-i-tozi-pat-shte-opita-da-ni-poprechat-da-premahnem-pametnika-na-savetskata-armiya

  4. По разсейването ще ги познаете. Дежа вю. Янките не им са първица бунтове като днешните. Излизали са от социалните кризи и пак ще го направят по-силни от вчера. След огромен обществен дебат.
    Ние да му мислим до къде ще я докараме с гетата и МОЧА-вците. Сал с едно снишаване няма как да ни бъде. Башка, силни на деня с елементарен прочит на случващото се и от тук- нулева визия. Фенове на лесните решения от рода на безумните идеи на Шкембе войвода. Възстановяване на ТП, военното обучение за гимназистите, наказателна отговорност за “зловредни” слухове, казарма за всички “донаборници” и прочие дивотии.
    Между другото “виси” питане на общинският съветник в столицата архитект Игнатов към кметицата ЙФ за съдбата на МОЧА. Дали Данчето на Баце е набрала кураж и е попитала самият ТОЙ като как да реагира само обозримото бъдеще ще ни покаже.

  5. Хубавото е ,че сега САЩ имат истински Президент като Доналд Тръмп ,и той успешно ще се разправи с левичарите!Това за наше щастие,ще му осигури втори мандат! Иначе не е хубаво да плачем на “чужди гробища” както един велик български писател е написал! Тръмп ще оправи САЩ и без нашата загриженост и желание за критики от някой към техният временен проблем!

  6. Да, за съжаление супер много расисти наизлязоха, дали да обясняват как мародерстването било лошо (ок), дали как на чернокожите им е хубаво в америка (лол?), дали да обясняват как протестиращите са комунисти ( на българина американското ляво и комунизма са му много омешани в главата).
    Абсолютна неграмотност и по-лошо – нежелание да се учи по темата, да се влезе поне малко в обувките на малцинството.
    Но българина по принцип си е расист, само по отношението му към циганите може да се разбере това. (И аз не правех изключение преди, пък и сега съм някъде по скалата).

  7. Дано да не съм прав, но поставянето в една плоскост гротесковото пренаписване на историята в западните страни с необходимостта от възстановяване на историческата истина у нас само компрометира нашата кауза. Сравняването на убийството на няколко десетки хиляди българи в средата на 20 век с убийството на милион конгоанци от крал Леополд не ми се струва много уместно (не че някой го прави в прав текст, но може да остане такова впечатление). Разликата в епохата не може да не се отчита. Това че авторите на Декларацията за независимост са били робовладелци не намалява нейното значение (въпреки че според мен не ни дели много време от смяната на портрета на Вашингтон с портрета на Мартин Лутъркинг на еднодоларовата банкнота). Въпреки разликата в класата и мащаба, Леваневски е по-голям престъпник от генерал Лий.

  8. А така, господин Инджев дойдохме си на думата.
    За така наречения “комсомолски расизъм” отдавна трябваше да стане дума, ама май не беше дошло времето. Интересно е, обаче, как доскоро тъпанарските изяви на които се мръщехме в България ( или не всички ?! ) като слушахме словоблудства като “чернокожият футболист” и “бяла държава”, които не харесвахме, но подминавахме заради неприязън към крайната политкоректност, сега се оказаха само връх на айсберга от боклук на мисленето и на говоренето, който избликна за нещо, което не ни засяга дори, понеже както и да говорим тук България и през 681 г. и през 1879 г е била на правилната страна.
    И какво се оказа, там в РФ совките и отморозките, а тук именно комсомолските червенотиквеновчета се държат така все едно дядо им имал изгубена плантация, и дори получават безнаказана възможност да плещят дивотии по националната телевизия, сякаш са от тима на Ричард Спенсър.
    И именно такива “конспирационисти”, провокатори и расистчета получават ръкопляскания от Масква и цялата паплач там и тук, дето нарича всеки несъгласен с нейните дивотии – “фашист”. Точно тия дето в нашата мила родина всеки извън техните наричаха “фашист” и приписваха позорно минало, а себе си наричаха “+антифашисти” сега пак в техните сайтчета дават трибуна на всякакви модерни човекоядци и им превеждат от английски расистките писания, сякаш са някакво ново познание !
    Би било забавно да си го помислим като игра на въображението преди 20 години, но сега не е.
    Същевременно, в нарочваните понякога с право за авторитарни и консервативни Полша и Унгария същия този Спенсър са го забранили безцеремонно в своето пространство, също както и свръхлибералната и прогресистка Исландия. А в егалитарната България го публикуват и препечатват …
    Зачудих се отде дойде тая омраза на бившите “най-прогресивни” от двете страни на Черно море към “негрите” и се оказа не бил въпросът нито в политкоректността, нито в расизма, а по-дълбоко.
    Бившите робовладелци се чувстват обединени през окена, идейно близки някак си, цветът на кожата няма значение, някои тъжат за привилегията да стъпят на врата на непривилигерован и не им харесва ситуация, когато може изведнъж да им потърсят сметка, та сънуват вече и кошмари как статуя на някой масов убиец да литне в канала и тук, както и там заслужено летяг.

  9. Понеже напълно си обърках биологичния часовник и не мога да спя нощем и понеже стана въпрос за едно движение black lives matter, което вече придоби мащабите на пандемия, и за проблемите с отразяването му у нас, ще рискувам пак да бъда наречен жалък нещастник от tervel и да споделя мнението си за българите. Между другото, мнението ми е обобщаващо, а не конкретно за някой българин или за всички българи изобщо. (приемете го като мнение за преобладаващата част от тези хора в територията, които се самоопределят като българи, каквото и да означава това, и ако може – не се разпознавайте)

    По телевизора гледах митинг в Брюксел. Над 10000 младежи изразяват съпричастност с движението BLM. Говорят, плачат, изразяват най-вече гняв и т.н. В същото време на съседната улица други младежи грабят от Тифани и от други луксозни магазини. Арестувани са 150 души. Един цветнокож крещи срещу вандалите “защо разбивате, ние работим тук, ние живеем тук, ние живеем тук с децата си, престанете”. Дават два отделни репортажа – един за митинга и друг за вандализма. В що годе нормална Белгия това са два отделни репортажа за две отделни събития.
    В недотам нормална България това е един репортаж, едно събитие. В недотам нормална България пропагандата прави от всяка новина политика, а вярното отразяване на събитията е недопустимо. Не може на българина да се поднася неподправена манджа…

    На един плакат, всъщност едно парче картон в ръката на бяло момиче, с маркер беше написано We cannot stay silent about things actually matter. Българите могат дълго да stey silent. Когато българите гледат репортаж от митинг в подкрепа на BLM, си казват “какво толкова е станало, умрял някакъв негър при арест, ами да ги стегнат малко пък тия, виж ги на какво приличат…” и т.н. А след това, когато види как вандали от всакакви раси грабят от Тифани, българинът си казва “ееей, тия големи тарикати излезнаха, видя се каква е цялата работа”… Българинът ги разбира тези неща, да откраднеш нещо в суматохата, да цапнеш една палка салам в магазина, да удариш кьоравото. Знаете ли откъде идва този израз? Няма да кажа…

    Българинът е расист. Мои приятели не го крият. Повечето го крият, но имам и такива, които не могат и не искат да го крият. Особено тези, които са в Англия. “Не мога да ги понасям, отвратителни са, гнусни са, в метрото само да ги видиш..”
    Но това не е нещо кой знае колко лошо в характера на българина. Това е по-скоро незначителна следа от уроците по история (тази безпочвена и безвкусна измишльотина в по-голямата си част) в училище.

    Ето някои други характерни особености на българина.

    Българинът мрази. Мрази основно циганите, на следващо място мрази американците и после идват негрите и арабите. Очудващо, но българинът не мрази руснаците, а по-скоро им се надсмива. Българинът също така мрази напоследък европейците, педерасите, либералите и соросоидите. Българинът също така мрази законите, адвокатите, съседите, пак педерасите и пак либералите. Последните две се повтарят доста често, защото попадат в различни подкатегории. Например, адвокатите са често либерали и/или педераси. От известно време българинът мрази бизнесмените, индустриалците, НПО-тата, свободата, родоотстъпниците, предимството на дясностоящия и ограничението на скоростта. Всъщност ограничението на скоростта българинът мрази от самото му създаване. Българинът мрази КАТ, НАП, ДАИ, ХЕИ, Инспекцията по труда, лекарите, учителите, журналистите и дейците на културата.

    Младите българи първо се научават да мразят. “Мразя я тая песен”, “не мога да го понасям тоя телефон” и т.н. На въпрос защо мрази това или онова младият българин казва наежено “защото това е мое мнение”. Не защото това е негово наблюдение или извод. Българинът си мисли, че омразата е мнение…
    Ами не е мнение. Изненада? Да, изненада.

    Преди много години, още когато беше нестандартен писател ( х+y=й 🙂 ) и човек, Мартин Карбовски написа “Чалга е!”. Беше май в “Егоист” и си струва да се намери и да се прочете. Там пише какво обича българинът. Сега го обича повече дори.

    We cannot stay silent about things actually matter. Това не може да се преведе на български, защото българинът няма да намери смисъл в това изречение, а в българския език не може да има изречение, в което няма интонационно и смислово значение. На български “ние не можем да мълчим за нещата, които всъщност имат значение” НИЩО не означава. Защото:

    1. Българинът няма представа кои са нещата, които наистина имат значение.
    2. Дори да разбере кои са тези неща, българинът МОЖЕ и ЩЕ мълчи за тях.

    Да не се мине. Да не го хванат.

    Ще завърша с онова “жалък нещастник”, което tervel преднамерено обидно написа за мен преди много време тук в блога на Иво Инджев. Много време не знаех как да реагирам на тази непредизвикана обида. Освен, че затвърди мнението ми за tervel, това ме накара да се замисля защо някои хора ми се вбесяват.

    Наистина, в определен смисъл жалък нещастник звучи малко поетично, има една подчертана меланхолия, ако сложите отзад една вехта кръчма, маса с една бутилка, една чаша, един самотен човек с лаптопа си… но това не съм аз. Определено не съм аз. Затова допускам, че целта е била да ме обиди.

    Не трябва да обиждате събеседниците си, освен ако не ви е писнало от тях. В този смисъл разбирам tervel – писнало му е от мен. Някъде в неговите непробиваеми теории за всемогъществото на българите и за величието на рода ни, ни в клин – ни в ръкав, се появявам аз, някакъв жалък нещастник, и забивам клин на съмнение… Кои сме, какви сме, ама наистина ли сме по-велики дори от македонците (то при тях патологията вече е неуправляема), защо само ние си ги говорим тези неща… Но аз съм по-малко виновният в случая. По-голяма вина носят предразсъдъците, заблудите, самовнушенията. Аз съм нещо като коронавирус – много тежко засягам хора със съпътстващи заблуди, илюзии, самовнушения и особено тежки форми на гордост от чисто случайни събития (като например да се родиш на определено място и да се гордееш с това или при игра на табла да си горд, че си хвърлил дюшеш… все неща, подвластни на случайността).

    Днес малката дъщеря писа есе за феодалните владения в Европа в периода 9-10 век. Нали учат дистанционно, та я видях какво прави. Поговорихме си, погледнах какви материали са им дали… Нямаше нито дума за съществуването на България, камо ли за феодални владения в нея, ако щете вярвайте. Няма Крум, няма гявол. А ние какви работи знаем за Крум, ехеее… то е центъра на Вселената, едва ли не. Закони, рязане на ръце, сух режим – поне 80% от българите одобряват крумовите закони или поне представата си за тях. Числотоо 80 го взех от онова … за дебилите май беше. Щото такива закони няма данни да са съществували на твърд носител, така да се каже. Казал Крум да резнат зелката на някой негов противник и после – законът е такъв, няма начин, бате… И вино се е леело, а лози нямало… То май като сега изглежда е било и тогава – един се разпорежда с всичко, все едно му е бащиния, има си свои закони, които всички знаят, но никъде не са писани, има си свои бандюги, които лапат парчета от общата баница, неудобните спира да им върви и така нататък…

    Съжалявам, но легендите за съзвездията са ми по-интересни. Поне никой не се излага да твърди, че са истина, а са толкова добре написани, че чак ми се иска да са истина.

  10. Към Санчо:

    Санчо, като един доказан Дон Кихот, което в България се превежда като Мунчо ( по Вазов), се съгласявам напълно с Вас. Давам си сметка, че изобщо не печеля популярност с моята позиция, но не ми пука. Не гоня “слава”.
    Правил съм ( напразни) усилия да реагирам срещу употребата на изрази “бели държави” и “бели хора”. Освен, че тези определения не говорят за интелигентност на потребителите на подобни оценки, в същото време онези, които имат в речника си такива квалификации, на практика се изявяват като комплексари. Но не им стига капацитета на го проумеят.

  11. Проблемът на Румен Христов и остатъчното СДС е в това, че живеят с илюзията, че ГЕРБ-БКП 2 ще предприемат действия за премахването на МОЧА. Те много добре знаят, че това няма да се случи, но на хваналите се за шлифера на Бойко срещу някое друго местенце тук там им е позволено да говорят и да очакват. И с това ще си останат де, с говоренето и очакването!

  12. До К. ГАНЕВ:
    ШАПО!
    Пълнотата, в която споделям позицията Ви буквално ме смущава. Имаше преди време един съблогър, който така даваше изява на несподелените ми мисли, но вече го няма…
    Повече от година си бях обещал да внимавам какво пиша в блога, да не оспорвам мнението на “правоверните” и тяхната непогрешимост, да не споделям съмненията си и колкото се може по-малко да досаждам.
    Вие обаче ме изкушихте – бройте ме в числото на “жалките нещастници” /по tervel/.
    Апропо – защо TERVEL, а не ТЕРВЕЛ?

  13. Говорих по темата за протестите с познат американец, който е млад човек и не симпатизира на Тръмп. Той ми каза, че имат право афроамериканците да са недоволни, защото част от тях живеят бедно, в ужасни гета и без шанс да се измъкнат от там и да имат по-добър живот. От друга страна дъщерята на наши приятели, които са обикновени хора, завърши бакалавърска и магистърска степен в Харвард изцяло със стипендия. Родителите й живеят в България и не са й помагали. Как може това българче да стигне до Харвард, а а мериканци в Америка да нямат шанс? Просто разсъждавам. Винаги съм си мислила, че Америка е свободна и демократична държава и предоставя наистина страхотни възможности ако човек е трудолюбив и кадърен да успее. Иначе вярвам твърдо, че законите трябва да важат за всички еднакво. Ако черен или бял е нарушил законите да отговаря за това. Ако черен или бял полоцай си е позволил полицейско насилие да отговаря за това. Цветът на кожата е без значение. Както и в България трябва да са равнопоставени всички пред закона. Няма циганска престъпност. Ако Хасан е откраднал кокошка да отговаря пред закона за кокошка. Ако Делян е откраднал банка да отговатя за банка, а не да се подчертава кой от какъв етнос е. Не е редно да бъде никой толериран заради етническа или друга принадлежност. Вандалите също трябва да бъдат наказани, независимо за каква кауза уж протестират, защото така правят лоша услуга на мирно протестиращите.

  14. Към Караиванов:
    Началото на 20 в е доста по-цивилизована епоха в сравнение със средата на века. Така че ако времето е оправдание, то ще да е по-скоро за партизанина, отколкото за краля. Между другото Констанин Павлов питаше “Кой прави времето?”

  15. Много хора имаме позиция за случващото се в САЩ, но не виждам защо задължително трябва да подкрепяме дествията на леви групировки, като Антифа, чиито членове развяват съветски знамена. Ето тук може да се задълбае повече, за приликите и разликите между нашите и американските червенотиквеничета. Аз просто не харесвам и двете групи. Също така, като българин съм против оскверняването на паметта на Уилям Гладстон, един човек, подкрепял българското освобождение и съединение. Според мен е редно от посолството ни да поставят един венец на паметника му, колкото може по-демонстативно.

  16. Из Житието на преподобни Гавриил (Ургебадзе)

    1 май 1965 г., Страстната седмица, Велика събота. Сутринта, в обичайното време, о. Гавриил отслужи божествена Литургия и се запъти към Кашвети, храма на св. вмчк Георги.

    На 1 май хората празнуваха един от най-важните комунистически празници – деня на работническата солидарност. На фасадата на Министерския съвет висеше огромен, осветен от лампички портрет на Ленин, с размери осем на пет метра. Най-отгоре имаше надпис с известната фраза: „Слава на великия Ленин!“. Звучеше музика, аплодисменти и скандирания на хората. На правителствената трибуна бяха партийните служители.

    Това безбожно зрелище възмути о. Гавриил до дън душа и той, подтикнат от любов към Христа, замисли нещо удивително. Взе от клисарката в Кашвети кибрит и нафта в малък съд и се отправи към сградата на правителството. Невероятно – човек, облечен в пълно монашеско облачение, премина линията на охраната, заобиколи правителствената трибуна отзад и се оказа точно пред огромния портрет на Ленин.

    Извади скрития в одеждите съд с нафта, поля портрета на Ленин и предаде на огън образа на „великия вожд“. За секунди пламъците обхванаха целия портрет, за което освен нафтата спомогнаха и маслените бои, с които беше нарисуван. От температурата лампичките започнаха да се пръскат и да издават звук, сякаш се взривяваха. Това уплаши много застаналите на правителствената трибуна партийни деятели и празнуващия народ. Помислиха, че става някаква диверсия. Изплашени, отначало те се разбягаха във всички страни и даже извикаха спешно известния Осми полк, но когато видяха до правителствената трибуна само един облечен в черно Божи служител, се успокоиха. О. Гавриил стоеше пред горящия портрет на Ленин и гръмко призоваваше:

    – Господ казва: „Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята и що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи“ (Изх. 20:4-5).

    Когато разбраха, че няма никаква диверсия и за всичко е виновен този свещенослужител, хората се разгневиха много. От портрета беше останала само арматурата. Разгневени от изгарянето на портрета на вожда, всички се нахвърлиха яростно да бият о. Гавриил. А той още веднъж гръмко повтори:

    – Слава подобава не на този мъртвец, а на Иисус Христос, Който стъпка смъртта и ни дари вечен живот.

    След това гласът на о. Гавриил замлъкна.

    Веднъж, когато говореше с нас на тази тема, той каза: „Заблудените смятаха, че постъпват правилно. Идването на войниците от Осми полк обаче ми помогна, тъй като те разпръснаха хората и когато ме видяха целия в кръв, хвърлиха ме в колата и ме откараха в затвора. Когато замислих да изгоря този звяр, знаех, че няма да ме пощадят и ще ме разстрелят, но за мен беше чест да умра за Христа, прекръстих се и оставих живота си в Божиите ръце“.

    В града беше обявена тревога, първа степен. Войниците от Осми полк доставиха о. Гавриил със седемнадесет лицево-челюстни травми и телесни счупвания в Ортачала (квартал на Тбилиси), в изолатора на службата за безопасност и в пълния смисъл на думата полужив-полумъртъв го хвърлиха направо върху голия бетон. Отначало даже не измиха кръвта по него, но понеже разпитът беше неизбежен (най-високо поставените представители на силовите структури се заеха с това), все пак го измиха. Медицинската помощ обаче сметнаха за излишна чест, като казаха:

    – Все едно, щом дойде заповед от Кремъл, ще го разстрелят.
    https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,312/catid,137/id,69671/view,article/

  17. Аз съм дългогодишен читател и почитател на г-н Инджев.
    Да, от началото на блога. г-н Инджев предполагам знае, защото съм сигурен, че има някакъв списък с тези които му пишат коментари, а аз съм написал през годините 20тина коментара.
    Г-н Инджев, като се има предвид, че ви приемам за коректив и човек който да ми дава и някаква яснота за това как трябва и аз да мисля, искам да ви попитам.
    Какво трябва да мислим ние по темата?
    Аз не разбирам накъде върви вашето убеждение, разбирам, че се дава някаква препратка към миналото, но неразбирам, защо не се споменава сериозното лицемерие което се шири.
    Говоря само по темата за расисткия въпрос – да си го кажем директно.

    п.п Колкоот по темата Тръмп – аз съм му почитател и ако бях там бих гласувал за него – причината е само една – тоталната забрава по целия западен свят колко е важно да защитаваме частната инициатива и да подпомагаме частната инициатива преди всичко!
    Но това не е тема която бих искал да обсъждам сега.

    С две думи – понеже не мога да разбера.
    Какво ни карате да вярваме? Че трябва утре и ние да сведем глави пред хора разбиващи магазини?
    Че трябва да обявим за национални герои хора който са нахълтвали в къщи въоръжени?

    Позволявам си да питам, защото не мога да хвана ясна посока.

  18. https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-stalin-e-v-amerika

    Г’син Даскарев, не Ви ли прави впечатление, че снимката е МЕНТЕ 100%?
    И още нещо – коментирайте, моля, вандализма на протестиращите срещу CNN (която вие многократно определяте като “левичарска” – ХА ХА ХА!)
    CNN – левичарска, ама друг път!

  19. Към Kiril Raz

    Господин Raz, за разлика от Вас хванах посоката Ви от раз. Щом сте почитател на Тръмп, не мога да Ви посъветвам нищо – още повече, че изкривявате до пълна неузнаваемост моята посока с предположението, че ви карам да свеждате глава пред мародери.
    А и предположението Ви за някакъв мой списък с коментатори ( защото виждате някои да се появяват често, вероятно) е не по-малко враждебно, независимо от любезната форма на обръщението Ви.

    Само едно мога да Ви посветвам, щом ме призовавате: не четете моите текстове, които явно Ви вредят.С друго не мога да Ви помогна.

  20. До К.Ганев Най вероятно не сте жалък нещастник.Това обаче което съе написали не може да се нарече по друг начин освен словесна диария.Искате да се включите в течението що ли.Тезите ви са несъстоятелни.Знаете ли че пътят към ада е постлан с добри намерения.Така болшевиките подмамиха населениеро на руската империя,така Хитлер прилъга масите,така Мао прави големи крачки,културни революции революции.Още да изреждам ли.Вижте фактите.Съставете си мнение СЛЕД това.И не повтаряйте като папагал тези чути и прочетени от медиите.

  21. До Г-н К.Ганев

    Чета Ви с удоволствие, г-н Ганев!
    Обръщам се към Вас в качеството си на “агарянски близнак” (по tervel – такова безумно определение за себе си и за Вас прочетох в негов коментар преди време…че сме “агарянските близнаци” във Форума…ние с Вас).
    Честно казано, тогава преглътнах непровокираната с нищо обида, и реших да замълча.
    Даже бях го забравил, определението на чистокръвния, правоверен нашенски патриот tervel…
    Но сега, прочитайки Вашето среднощно писание (класическо четиво за “жалки нощни нещастници”, страдащи от безсъние), се подсетих за споменатото.
    Бъдете жив и здрав и пишете!
    Когато се решите, когато Ви е кеф, когато отвътре напира..Словото!
    И при мен е така – радвам се на Свободата на Словото, по същия начин, както преди 25-30 години!

    С уважение: Българин

  22. Здравейте отново, ще бъда кратък.
    Първо, искам да се извиня за вероятно грубия ми тон.
    Аз съм ваш почитател, неведнъж съм препращал ваши статии и съм коментирал положително ваши статии години наред!
    Иска ми се да се замислите ,че.имате и по млади читатели които, да, схващат откъде и накъде духа вятъра, но имат нужда и от допълнително обяснение.
    Ако трябва да бъда ясен, аз съм съгласен с вашите възгледи на около 90%.
    Никак не е приятно да получа такъв коментар от вас, след като си позволих да обясня, че понякога позицията Ви не е напълно разбираема!
    Разминавали сме се с Вас по улиците неколкократно и винаги съм ви поздравявал, с кимване.
    Какво искам да кажа- разбрал сте позицията ми като атакуваща, а не като коментираща.
    За мен сте авторитет с когото си сверявам часовника! Трябва да разберете, че имате и по млади фенове които обаче не могат винаги да демонстрират100% съгласие.
    Ето например по темата Тръмп.

    Надявам се, че поне до някаква степен съм внесъл малко светлина за реалното ми отношение към вас, а то е както ви казах изцяло положително!

    Поздрави

  23. Към Kiril Raz

    Благодаря за коректния тон, но и Вие трябва да разберете, че изкривяването на собствената ми теза ( с твърдения, че Ви карам да свеждате глава пред мародерите, което ни най-малко не съм намеквал дори), е нещо, което не мога да подмина като форма на търпимост спрямо различното мнение.

    Освен това никога не съм изисквал от никого да споделя мнението ми – още по-малко пък напълно да го приема. С него може да се спори и без нападки и най-вече като въпросното мое мнение не бива изкривявано, за да може после тази кривица да бъде оспорвана.

    Апропо, аз съм от коментаторите, които многократно са призовавали съмишлениците по основни въпроси да се обединяват около главното и да не задълбават с война на унищожение срещу всеки несъгласен с нюансите в позицията им.Тази грешка е сред основните причини автентично прозападните българи да бъдат противопоставяни по второстепенни въпрос, вместо да намерят пресечната точка на общия си интерес и да натирят в Сибир популистите и спекулантите с доверието на доверчивите избиратели от властта и т.н. опозиция.

    Пример: каузата за освобождението от лъжата за освободителите, което е лакмус за отношението към истината.

    Познавам активен привърженик на тази кауза, който беше не малък фактор в управлението на Виденов, но от години участва от сърце в нашите акции срещу МОЧА. Ако имаше повече такива хора с различен идеологически товар на плещите, но готови на общи действия в името на националното ни освобождение от склонността ни да търпим диктатурата на лъжата, отдавна щяхме да сме напуснали последните места в европейските класации по жизнено равнище.

    А във връзка с това, че харесвате Тръмп, когото не одобрявам по принципни съображения ( многократно споменавани от мен), мога да споделя, че запазвам приятелското си отношение с един от най-добрите български познавачи на американската политика Огнян Дъскарев независимо, че двамата сме на противоположни позиции в оценката си за въпросния президент. Защото противоположността на възгледите не винаги е равна на личностното отрицание на опонента. Това е “тънка работа” и всеки преценява за себе си къде е границата на компромиса.

    Не давам рецепти, а само примери, които могат да послужат за рецепти само, ако някой реши да се възползва от тях, но сам ще трябва да прецени за дозировката на компромиса в рамките на конкретиката.

    Има компромиси, които убиват, а и такива, които лекуват. Точно като лекарствата – в зависимост от това в каква комбинация, при какво заболяване и в какви количества се употребяват.

  24. Благодаря Ви много за отговора.
    Оценявам го!
    Поздрави и приятен уикенд.

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.