Русия не успя да ликвидира Раковски с османски ръце, но постигна този успех с Левски

Сайтът Фактор припомня днес годишнината от осъждането на Раковски на смърт от османски съд.https://faktor.bg/bg/articles/ot-redaktora-predi-178-godini-osazhdat-na-smart-georgi-rakovski-ideologat-na-balgarskoto-osvobozhdenie

Към кратката ретроспекция ще добавя само две още кратки пояснения за велия родоначалник на организираното българско национално-освободително движение.

Раковски е предаден в османския зандан не от друг, а от руския консул в Браила, при когато младият български революционер потърсил убежище от османската потеря. Русия се е надявала той да бъде ликвидиран с ръцете на османците, с които тя управлява заедно полу(не)зависимата територия на Север от Дунава, превърната в Румъния по-късно.

С Раковски Русия в крайна сметка не успява да се разправи по този подъл начин, но постига успех с Левски, който е ученик по родолюбие и националноосвободително дело именно на Раковски и попива от него същото отношение към Русия, поучен от опита на своя учител. Погледнато в по-общ план, този руски успех е подобен на осъществяването на старата руска мания империята да завладее и задържи за себе си българските земи. Този замисъл е провален от българския дух през 19 век, но се осъществява успешно през 1944 година.

Да, Левски не е предаден на османците директно от руски консул, както Раковски. Обаче е предаден от руската дипломация, за която знаем с абсолютна сигурност, че не си е мръднала пръста да го защити ( и други неща знаем, но това е достатъчно, за да заключим що за змийска интрига е била приложена от Русия и срещу ученика на Раковски).

На онези, които обичат отчаяно да реват заклеймяващо в полза на любимата им чужда държава “дай доказателства” за руската роля в обесването на Левски, имам пълното право да сложа на кантара същото изискване: дайте поне едно доказателство за поне един намек за каквото и да е действие на Русия в защита на водача на българските революционери. Вече повече от век и половина Русия упорито и гузно отказва да отговори на този въпрос. Това е равносилно на самопризнание, което на въпросния кантар виси с огромна тежест като доказателство.

За Русия Левски е враг ( и в днешно време, ако се вслушате в руската патетика за освобождението, която никога не включва името на Левски) като неуправляем от руския шпионаж български патриот, вреден за плановете българите да бъдат превърнати в руски инструмент за проникване и евентуално закрепване в центъра и юга на Балканите. Това личи категорично от записките на т.н. граф Игнатиев.

Всесилният посланик, който открито се месел в турската вътрешна политика, толериран заради нежеланието на Султана да даде претекст на Русия за реванш за позорната загуба на Кримската война, не споменава нито веднъж Левски в своите мемоари от близо 900 страници, в които България и българите ( определяни предимно като славяни и православни) заемат иначе съществено място.

За верността на това косвено доказателство за руската “ревност” срещу Левски, когото османците обесват за радост на Русия, се подписвам още веднъж с името си. Направих го в книгата “Измамата “Сан Стефано” след като изчетох ( буквално) под лупа дори и на-ситно изписаните бележки под черта на Игнатиев.

Желаещите да ме опровергаят имат на разположение записките му. Ако ме хванат в пропуск, ще се откажа от твърдението си, макар някакво евентуално пропуснато от мен маркиране на Игнатиев на Левски като фактор в България едва ли може да се смята за контрадоказателство със същата тежест, както очевидното руско нежелание да каже добра дума за българския национален герой..

Дотогава ще смятам още веднъж и ще повторя отново: Игнатиев напълно зачерква от спомените си съществуването на Левски, чийто образ е описан правдиво и с голямо уважение от честни руски кореспонденти от онова време, като Евгений Утин.Т.е. Левски е бил смятан за национален герой дори от някои руски журналисти. Няма как Утин да е знаел за Левски, а Игнатиев, повелителят на руската балканска политика в онзи период, да не е чувал нищо по въпроса.

За всеки незаразен с робуване на руската политика нашенец, именуващ се българин, както и за всеки логично мислещ човек, Игнатиев прави опит за второ убийство на Левски със задна дата чрез ( гузен ) отказ да бъде поддържана паметта за него.

Отгоре на всичко Игнатиев откровено лъже в съобщение до императорския двор в Русия, че в България няма националноосвободително движение. И как да има, след като евразийците с общи усилия са го преследвали жестоко с едничката цел да не допуснат българите да се самоуправляват един ден!

Османците успяват в продължение на близо половин хилядолетие, а руснаците им отнемат господството над българите само за първите седем години, след като, за почуда на света, българите успяват да се измъкнат от менгемето на евразийците чрез Съединението на България. И кой най – много се възмущава – до степен, че къса отношенията си с младата България? Най-гръмко се жалва Русия, вбесена, че плячката й се е измъкнала.