България, ябълката на раздора между Хитлер и Сталин, която днешният Сталин пак иска на всяка цена за себе си

допълнена в 15.50 ч.

https://www.kasparov.ru/material.php?id=5EECCE18DE3F8

1. Директивы Молотова к визиту в Берлин, 9 ноября 1940 г.
в) Болгария — главный вопрос переговоров — должна быть, по договоренности с Г[ерманией] и И[талией] отнесена к сфере интересов СССР на той же основе гарантий Болгарии со стороны СССР, как это сделано Германией и Италией в отношении Румынии, с вводом советских войск в Болгарию
АП РФ. Ф. 36. Оп. 1. Д. 1161. Лл. 147–155. Собственноручный заголовок документа. Автограф В.М.Молотова.

АП РФ. Ф. 36. Оп. 1. Д. 1161. Лл. 147–155. Собственноручный заголовок документа. Автограф В.М.Молотова.

Версията на Путин:

75 лет Великой Победы: общая ответственность перед историей и будущим

http://kremlin.ru/events/president/news/63527

България е била в центъра на преговорите между нацистите и болшевиките за подялбата на света между тях. В инструкциите на Сталин до Вячеслав Молотов, неговия пратеник в Берлин през ноември 1940 година, изрично се посочва, че главният въпрос на преговорите е България.

Сталин настоява Хитлер да се съгласи България бъде завзета от СССР. Съветският диктатор иска от германския си ученик да му позволи да осъществи вековната мечта на московците, която също така е в основата на истинската мотивация на Русия да воюва с османците през 1877 – 1878 година: да завладеят българския плацдарм на подстъпите към лелеяните от Московията проливи.

Хитлер отказва. Това проваля плановете на двете тоталитарни държави за присъединяването на СССР към тристранния пакт на нацистите и техните италиански (фашистки) и японски съюзници. Москва предпочита да сключи отделни договори – тактика, следвана и днес от Кремъл в осъществяването на външната му политика.

Още преди близо 20 години бившият член на политбюро на ЦК на КПСС Александър Яковлев публикува от президентския архив на Русия документи, разкриващи тайните преговори за германско-съветски военен съюз. Той предвиждал СССР да осигури транспортирането на германски войски на юг към Персия и Индия. Червената армия се предвиждало да получи коридор на Запад, за да се прехвърли на Британските острови в помощ на нацистите срещу общия враг.

По всичко личи,че нежеланието на Хитлер да даде на Сталин България, в крайна сметка проваля тези планове.

Резултатът е присъединяването на Царство България на 1 март следващата година към Тристранния пакт – по примера на СССР, който сключва много по-рано сепаративни, но приятелски договори за ненападение и дори за дружба с Германия през септември 1939 година, предпочитайки да преговаря с всяка една от страните.

Колкото и да лъжат съветските другари и днешните им руски последователи, разчитайки да не се разчуе за любезните отношения между Хитлер и Сталин, следите остават. При това не само в секретната кореспонденция между тоталитарните близнаци, но и чрез публичната размяна на любезности между тях.

Това се вижда в следните факсимилиета от съветската преса, доказващи,че Сталин е смятал дружбата си с нацистите за “скрепена с кръв” и не се свенил да го заяви пред света.

За факта, че преговарящите в Берлин съветски пратеници, общо 65 души, не успяват да получат България на тепсия, се потвърждава косвено и от липсата на публична информация за този казус в рамките на германската инициатива за оповестяване на резултатите. Явно тя е била съгласувана със съветските другари. Иначе нямаше да е цитирана и от ТАСС. Явно двете страни не са пожелали да оповестят конкретна причина за неуспеха на преговорите – най-важната, поне според Сталин, е била България.

НА СНИМКИТЕ: Молотов, заемащ по-междунродните стандарти по-висок пост от Сталин ( като министър-председател, докато Сталин е бил “само” ген. сек. на партията), получава горещ прием на най-високо ниво в Берлин с радостни ръкостискания с бъдещия организатор на концлагерите за масово унищожение и на Холокоста Хайнрих Химлер, както и на среща със самия Хитлер. Съветската пропаганда отразява поразителния завой във външната политиката на Москва относително скромно, докато германската пропаганда ликува от прекия контакт със своите съветски учители по таталитаризъм и демонстрира мащаба на преговорите в истинския му вид.).

Внушителната съветска делегация е посрещната в Берлин на 12 ноември с “интернационала” от военен оркестър. Обратно в Москва, тя е приветствана на 15 ноември на перона от посланиците на трите държави от Тристранния пакт, сключен два месеца по-рано. Едва след радушните ръкостискания с тримата посланици от Тристранния пакт до премиера и външен министър Молотов са допуснати да му се порадват членовете на политбюро.

На 14 ноември, малко преди високите съветски гости да отпътуват за съветската родина, сътрудникът на отдела по печата на германското външно министерство Браун Фон Щум оповестява в Берлин в отговор на нагласен за целта журналистически въпрос 6 точки от постигнатото съгласие между Германия и Съветския съюз.

1. Россия будет господствовать над большой областью, которая лежит приблизительно между сферой Японии на Дальнем Востоке и той частью Европы и Африки, на которую претендуют Германия и Италия.
2. Пространство России не будет создаваться за счет стран, которые не втянуты в европейскую войну, Россией не будет отторгнута новая территория от Финляндии, от Турции не будут отторгнуты Дарданеллы при условии, если Турция займет благоприятную позицию.
3. Турция должна окончательно и бесповоротно внести ясность в вопрос, какую позицию она займет по отношению к новому порядку в Европе.
4. Вознаграждение России за то, что она поддерживает программу Берлин—Рим—Токио, должно последовать за счет банкротства Британской империи.
5. Если Россия пожелает осуществить свои старые мечты о доступе к мировым океанам за счет Ирана или Британской Индии, державы «оси» не будут иметь никаких возражений.
6. Участники будут стараться привести в исполнение заключение пакта о ненападении между Россией и Японией».

Сред 6 -те пункта, както българският читател може лесно да установи и без да знае руски език, отсъства най-важният за Сталин въпрос: предаването на България на СССР. https://www.alexanderyakovlev.org/fond/issues-doc/1011032

На многобройните упреци срещу моите дългогодишни усилия като публицист да обръщам внимание на водещата за съдбата и на днешна България руско- съветска сюжетна линия винаги съм отговарял, че фактите сами говорят за себе си в подкрепа на тази реалност. България, като територия, е била и продължава да бъде приоритет за Русия като потенциална плячка. За съжаление и чест от населението на тази територия е обгазено с тази теория и я приема за “патриотична”.

Напоследък и у нас, и на Запад, особено след агресията на Кремъл срещу Украйна през 2014 година, започна да се налага разбирането, че Русия на Путин води мащабна хибридна война срещу всички нарочени за вражески държави, определяни в Москва по тази начин заради нежеланието им да приемат налудничавата нова руска идеология за някаква изключителност на “руския свят”.

По своята претенциозност и мегаломания тази месианска идея не се отличава от съветско-нацистките брътвежи за световно господство, базирани на базата на самомнението на нацисткия и на болшевишкия режим да ( си) се представят като световни господари по расови или идеологически причини.

Дали обаче си даваме сметка колко малко вероятно е Кремъл сам да се откаже от набелязаната си българска плячка?

Поводът да припомня това е, че самият руски самодържец Путин даде поредно “крупно” доказателство за опасенията във връзка с налудността на своя режим, обръщайки се към целия свят с ревизионистично прекрояване на историята, в която единственият положителен герой се оказва СССР. А спрямо България употребата на отдавна насилената по вкуса на Москва ( наша) история е главното оръжие за масово поразяване на податливите на лъжи българи.

В публикуваната най-напред на английски на 18 юни в проруското американско списание National Interest, а след това на руски и в сайта на Кремъл ( най-напред на английски за целите на международния прочит на тази епикриза на заболяването от ревизионизъм) Путин се връща към най-ярките образци на съветското лъготене във връзка с отдавна установени исторически факти. Съучастието на СССР в разпалването на Втората световна война не само бива отречено отново от него, но Путин хвърля вината върху всички (западни ) държави за най-кръвопролитния военен конфликт в историята на човечеството, оневинявайки сговора на Сталин с Хитлер.

Има само три разлики в тази статия спрямо съветската традиция от времето на Сталин, а и дълго след неговото царуване.

Путин, желаейки вероятно да се подравни към реториката на бившите съюзници на СССР във войната, най-после изоставя пришитото към Германия понятие “фашизъм” и в статията си го нарича нацизъм, по западен образец.

Путин “подслажда” текста на публикувания най-напред на английски език за западна консумация текст и по два други неоспорими въпроса, за които прави прави (само)признание: репресиите на Сталин спрямо собствения народ и наличието на секретни протоколи към договора с Германия от септември 1939 година, отричани дълго в СССР и Русия заради срамната истина на съветско-германското сътрудничество ( оставена без коментар в статията на Путин), че Съветският съюз е помагал с огромно количество суровини и материали на германската военна машина да громи Европа.

В статията, подписана от Владимир Путин, но без съмнение измъдрена от кремълски текстописци, актуалният акцент е опитът да се докаже на всяка цена, че омразната, несговорчивата и опърничава по кремълските стандарти Полша едва ли не е сред главните виновници за това, че самата тя става обект на двустранната агресия на Германия и СССР, причинявайки по този начин Втората световна война. За целта Путин се връща към болшевишката версия, според която Червената армия просто се е разположила в източната част на плячкосаната Полша през септември 1939 година – едва ли не с цел да има кой да управлява там, тъй като страхливото полско ръководство е избягало в Румъния. Можело и по-западно да се придвижат съветските войски, чак до Варшава. Добродушният Сталин, от него да мине, се отказал от тази възможност, според Путин.

Излиза, че съветските окупатори са били спасители на частта от Полша, която са окупирали ( по вина на самата Полша!) според договорката между Москва и Берлин

Също така от едната съветска доброта Москва отговорила на молбата на трите балтийски държави да бъдат окупирани от СССР. Путин нарича окупирането им “инкорпориране” и “встъпване” в СССР, което напълно отговаряло на тогавашните международни стандарти. На балтийците, както излиза от текста на Путин, им е било добре, защото си запазили местните институции, езика ( вместо до им го изтръгнат веднага!) и получили свое представителство в съветските ръководни органи- направо окупационна благодат ( и нито дума за стотиците хиляди депортирани хора в Сибир, масовите убийства и прочее репресии срещу балтийците от страна на съветските власти).

Срещу тази брутална фалшификация възразиха веднага и трите балтийски държави веднага след публикуването на статията на Путин.

За Финландия Путин е лаконичен. Как да обясни необяснимия за болния съветски мозък военен разгром на Червената армия в зимната война в края на 1939 година срещу шепата героични финландци? И как да се похвали, че огромната съветска военна лавина все пак успява да прегази “фашистите” и да превърне Финландия в свой васал, откъсвайки част от нейната територия, обявена за съветска Карелия ( където потомците на финландската трагедия пребивават и днес като част от Руската Федерация, мизерствайки в сравнение с финландците в съседство)!

Статията на Путин е предназначена да демонстрира пред целия свят реваншизма от съветски тип на днешния властелин на Кремъл. Специално за българската публика е многозначително, че той прескача епизода с опита на Сталин да изтъргува България – но не защото за Москва този казус е бил незначителен и самата България не е представлявала интерес.

Тъкмо напротив, България е била и продължава да бъде в центъра на руско-съветските планове за експанзия на юг.

Страната ни днес е част от Южния фланг на НАТО и тази идея не може да се осъществи от Русия буквално чрез “встъпване” на България в Руската Федерация и “инкорпориране” в нея, както в случая с анексирането на Крим през 2014 година. Путин залага компесаторно на троянските си коне в държавата ни.

Справка: руската ядрена база край Белене, чието строителство започна още по-времето на СССР, но беше спряна в условията на руската слабост от началото на 90-те години на миналия век. Не й беше на Москва до строителството в чужбина на нова ядрена централа от чернобилски тип, проектирана от държавата, взривена отвътре, защото е неспособна да контролира собствените си атомни технологии.

В момента, в който Русия върна самочувствието си на гигант на въглеводородни крака, в Москва си спомниха за старите имперски планове и техните инструменти. АЕЦ “Белене” отново беше задействана чрез активирането на Сакскобургготски и неговия охранител Борисов, изпаднал за кратко в състояние на колебание по въпроса, но преобърнат отново в желаната от Москва посока.

Номерът с отварянето на нещо като Втори фронт с цел България да бъде превзета отвътре, с участието на съюзници на Путин от САЩ и Франция, може да заблуди само и без това заблудените за какво ли не русофилстващи българи. На тях се осланя руско-българската пропаганда. Останалите българи тя се опитва да измами, представяйки своя напредък в обслужването на московското ядрено влияние у нас като международно подкрепен факт.

Ако за западните лакомници продължава да важи принципът “следвай парите”, то за Русия отново е на дневен ред правилото да не се жалят никакви средства в името на вековната завоевателна политика на империята. Тя е вманиачена да разпростира влиянието си на юг – когато не може чрез война, то “поне” като привърже към себе си още по-здраво окованата и без това от съветско време с нейните енергийни вериги България.

13 мнения за “България, ябълката на раздора между Хитлер и Сталин, която днешният Сталин пак иска на всяка цена за себе си”

  1. “…Сталин настоява Хитлер да се съгласи тя (България) бъде завзета от СССР и така да осъществи вековната мечта на московците, която също така е в основата на истинската мотивация на Русия да воюва с османците през 1877 – 1878 година, да завладеят българския плацдарм на подстъпите към лелеяните проливи.

    Хитлер отказва да съгласи и така се провалят плановете на двете тоталитарни държави за присъединяването на СССР към тристранния пакт на нацистите…”

    Тоя Хитлер започва да ми става леко симпатичен 🙂

  2. Целта на статията преписана на ввХУЙЛО е повече от прозрачна. Иска си възобновяването на действията произтичащи от ялтенските договорености изгубили актуалност и меродавност след падане на Стената на 9.11.1989г.
    Колкото до т.н. соболево предложение през 1940г. и отхвърлянето му от мъдрият цар Борис III това е сламката която пречупва търпението на фюрера. Дава се веднага след приключването на визитата на Молотов окончателна зелена светлина на изработването на плана “Барбароса”. В гоненето на вековната мечта на предшествениците си-руските императори свободен и безусловен достъп и експлоатация на проливите Босфор и Дарданелите с излаз към топлите морета и прилежащите им брегове Сталин е показал недвусмислено, че полученото в тайният протокол към Пактът за ненападение от 23 август 1939г. вече не му е достатъчно към “предоставените” му сфери на влияние. И се стига неизбежно до превантивният удар на нацистка Германия към разпищолилият се СССР.

  3. Поклон, дълбок поклон за статията! Преди 5-6 г случайно прочетох в речта на Хитлер към германския народ след 22 юни 1941 г , че се изтъкваше една от причините да атакува агресивния “еврейски болшевизъм” / от там е това словосъчетание/ е настояването на Сталин да завземе нашето Черноморие и да сложи съветски военни бази!!
    От тогава често провокирам, че трябва да вдигнем паметник на Хитлер за това че имаме Добруджа и че спаси нашето Черноморие от руска окупация!
    Не че сега продажните български правителства не заселват Черноморието с руснаци и с последните промени в Закона за българското гражданство чл. 12-14 скоро ще имаме нови 500-600 000 рускоговорящи с българско гражданство!

  4. https://faktor.bg/bg/articles/novini-svyat-tramp-pital-finlandiya-nezavisima-darzhava-li-e-ili-e-ruski-satelit

    The Room Where It Happened (“Стаята, в която се случи това”)

    Автор: John Robert Bolton

    Бих препоръчал на г’син Даскарев тази книга, и дано не причисли и автора и към “левичарите”, които ден и нощ кроят пъклени планове как да свалят уважаемия г-н Тръмп от поста му.

    Поздрави!
    (да не забравя)

  5. А за Румъния какво са им били и на двамата претенциите?

  6. Какво е съветското “предложение” за България на въпросните “преговори”. СССР гарантира запазването на монархията и династията, срещу предоставянето на военноморски бази и пристанищата в Бургас и Варна. Позицията на германската страна (Хитлер) е, че той ще уведоми цар Борис, а България трябва да вземе сама това решение, което Германия ще подкрепи. Показвал съм в предишни коментари позиви на българските комунисти по този въпрос.
    Важно е и друго. Така формулираното съветско предложение показва, че “пролетарската революция” в случая си е обикновен великоруски империализъм, иначе как да си обясним гаранциите за монархията. Която в случая не е “монархо-фашистка”.
    Има и други любопитни моменти от този период. Например, преминаването на македонския покрайненски комитет от ЮКП към БКП и убийството на Методи Шаторов-Шарло от Светозар Вукманович-Темпо. Кореспонденцията по този въпрос е показателна. По-скоро, инструкциите на Г. Димитров по въпроса.

  7. Да си припомним един от непристанните опити на нашия голям “брат” да ни завладее – т.н.Соболева акция. През 1940 г след нота на _СССР,неговите емисари /и тогава е имало такива/ тръгват из цялата страна и събрали 340000 подписа /по данни от комунистическата енциклопедия/ с искане българското ” фашистко” правителство да сключи пакт със СССР за дружба и взаимопомощ. По късно видяхме каква е тази дружба и взаимопомощ. Българските управници не сключили този пакт,за което си платили след 9ти от т.н. народен съд.
    Идеите на Соболевата акция се реанимират и до ден днешен.

  8. “иначе как да си обясним гаранциите за монархията?”
    Много просто – с лъжа.
    Не вярвам на Сталин да му е минавало през ум да спази това обещание. Щял е да свие рамене и да каже на Хитлер “Аз много исках да запазя монархията, ама българският народ – не та не… хочет в СССР и туй-то!”
    Щото Сталин е обещал на Хитлер и да не го напада…

  9. “Много просто – с лъжа.”
    Това е извън съмнение. Стъпването им в Прибалтика преди войната го показва. Събитията в Полша и останалата част от Източна Европа също.
    Един пример по поръчка:
    https://www.kommersant.ru/doc/4380946?from=main_1#id1911486

  10. и до ден днешен,само лъжи,Будапещенския Меморандум,ихтамнет,Малайзийския самолет,Донбас и отпускарите с танкове и статистиката на корона вируса…

  11. Благодаря ви за тази ценна статия, г-н Инджев!

  12. Който се опитал, и опитва да завладее светът с войни, се е провалил с гръм и трясък! Светът е твърде голям за едноличните тирании! Милионите километри океани, морета, и суша са прекалено голяма хапка, дори и за международните терористи! Как ще избият над 7 те милиарда души в него?! С хибридни бомби, финансови кризи, климатични оръжия!? Няма да успеят!

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.