обновена в 14.15 ч.
Никога не бива да подценяваме властта у нас с твърдения, че е достигнала дъното на своето саморазобличаване. Тя винаги може да копне още по-дълбоко.
В 40 годишната ми кариера на журналист винаги съм знаел, че има списъци с удобни, неудобни за управляващите журналисти и направо вражески единици сред тях. Моя милост за пръв път имаше честта да попадне сред тях през пролетта на 1989 година след серия от публични изказвания против “възродителния процес” и прочее “вражески” постъпки. Чашата на (не)търпението на режима преля след моето настояване на младежки форум в НДК Тодор Живков да си подаде оставката. Разбрах, че след това съм забранен от факта, че изведнъж моите относително чести услуги като външен коментатор в радиото и телевизията по въпросите на Близкия изток изведнъж се оказаха ненужни. А след 10 ноември стана ясно и от свидетелства на очевидци, споделени с мен, , че наистина съм бил в “списъка” – нещо, което Иван Гарелов ( държал реч пред подчинените си в телевизията с указания да не ми стъпва повече крака там) си призна косвено с поздравителна картичка до мен за новата 1990 година, в която ми се извини.
Истината е, че никога не съм виждал с очите подобни списъци, а онези, които са ги правели и ползвали също така никога не си признаха на всеослушание това. До днес, когато във в. “Труд” се появи списъка на Вежди Рашидов. В него не става дума просто за забранени и фаворизирани журналисти, а за добри и лоши според вкуса на власттаhttps://trud.bg/за-чистотата-на-духа-и-търговията-с-медийни-услуги/?fbclid=IwAR2YLiLFc4vkk6fCGcp1f_g-NQEdhRPp203c6nz9grH1qqFFtixAmELLnWY
Дали му е дошло вдъхновението лично или пише по заявка “отгоре” в качеството на неизменен началник в областта на културата под крилото на своя началник Бойко Борисов, но шефът на комисията по културата нарушава неписаното табу на властниците да не си показват кирливите мисли по адрес на харесваните и нехаресваните от тях журналисти. Враговете сред известните имена, споменавани от Рашидов, са известни и без това, но друго си е да бъдат откроени от него с по някоя друга обидна квалификация.
Простодушният Рашидов не е устоял на изкушението да селектира обаче и достойните от гледна точка на властта журналисти у нас. А “любопитното” е, че когато става дума за моя милост, той попържа на “ченге”, но в случая не само ме е пропуснал и в двата раздела на списъка ( знаейки, че не може да ме вкара в групата на “Икономедия”, на “соросоидите” или “грантаджиите” на фондация “Америка за България”, но и посочва доста мои батковци, повечето от които щатни служители или големи началници под журналистическо прикритие на бившите комунистически служби.
Оставям настрана имената, подбрани в двата списъка на Рашидов, посочени в статията му в “Труд”. Всеки може да ги види в оригинал в статията му. Същественото в нея е самият факт на нейната поява като уникално потвърждение на факта, че както във съдебната система, в икономиката и в ръководството на медиите властта си има безспорни любимци и нарочени за врагове мишени, които за първи път заклеймява човек по човек.
Каквото и да излъжат сега в лицемерните си обобщения за свободата на словото началниците в държавата, те вече са предварително опровергани чрез посочените с пръст от най-овластения от близо десетилетие насам техен представител в областта на културата и медиите в България. Вежди Рашидов ги издаде – от глупаво престараване или от невъзможност да сдържи омразата и възторга си от обслужващия го персонал в медиите, но става ясно и на най-неосведомените кои журналисти люби и мразно тази власт.
Апропо, като става дума за “нещо лично”, моя милост многократно съм писал, че избягвам да посочвам конкретните положителни примери в българската журналистика на фона на острите ми дългогодишни критики срещу нищетата на медийната среда у нас именно с цел да избегна невярното впечатление, че съм се овластил сам да застана в позата на селекционер на добрите и лошите в нея. Рашидов няма такива притеснения. Очевидно той наистина си вярва, че разбира ( и ) от журналистика, като дори и се прави на журналист вече!
ОЩЕ ПО ТЕМАТА от 1 август 2013 година в аудиофайл с гласа на Вежди Рашидов, който псува на майка пред репортери в Народното събрание ( включително българската “циганска нация”) и между другото обвинява обожаемия днес от него Петьо Блъсков, че се е продал…https://pik.bg/бившият-културен-министър-рашидов-към-медиите-всички-се-продадохте-на-един-дебел-грозен-ла-news90815.html
Да си припомним кампанията в комунистическата преса през 1989 година.
“Кой и как се бори за свободата на словото в България”. Малко по гешевски ще кажа, оп, извинете, статията беше “Кой и как се бори за правата на човека в България”
Имаше и още такива. За Петър Манолов, за “политическата измет” и т.н.
Ще перифразирам “колонката на омразата” от прясно изпечената “Дума” (всъщност, компрометираното “Ра. дело”) на Продев ,”Те пак са тук и пак са си същите”
Св. Синод се готви “да благослови” с Позиция махането на „Вяра и общество” и Горан Благоев от БНТ
(Двата кита , на които се крепи разрушителното руско влияние в България, са ПРАВОСЛАВИЕТО, прокарвано чрез купената от руснаците БПЦ и “СЛАВЯНСТВОТО”, затова общественото внимание би трябвало да бъде насочено неотклонно към случващото се в тези две посоки. Не би трябвало да се подценява значението на онова, което се случва в Българската православна църква! Българското общество трябва постоянно да наблюдава изкъсо и да блокира навреме продажните решения и действия на сегашната, неавтентична БПЦ, затънала в родоотстъпния грях и материалните изкушения, докато дойдат автентични, саможертвени духовни представители на българите !)
https://faktor.bg/bg/articles/vyara-i-demoni-sv-sinod-se-gotvi-da-blagoslovi-s-pozitsiya-mahaneto-na-vyarna-i-obshtestvo-i-goran-blagoev-ot-bnt
Сидеров стяга православен патриотичен фронт, връща се в политиката?
Новият политически проект на атакиста ще се нарича “За Православна България”
https://faktor.bg/bg/articles/siderov-napomni-za-sebe-si-styaga-pravoslaven-sayuz
Веждичката беше по-убедителен, когато изригна със следните слова:
https://pik.bg/%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D1%88%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80-%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%B2-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D1%85%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%B4%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D0%BB-%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%B5%D0%BD-%D0%BB%D0%B0-news90815.html
Веждиту пак се е напил
Имам обосновани съмнения и съвсем не съм солист, че Веждичката е дал само ОЦУ (Особено Ценни Указания) на пиарчик на Герб-а МУ да напише цитираната повърня, В момента Баце МУ е сърдит, Не можа да дойде поради технически причини, Бил е по него време в провинцията на три ракии, дежа вю, га елитът на Гробарите бе строен зад Банкянското слънце за да му слуша разгневеният монолог в стилът и духът на потокът на съзнанието за “ония снимки”, Триждий премиеринът ни не приема обаче никакви извинения. Засега! Оня ден в тъмножълтата “Галерия” Първият културтрегер на Републико наша, здравей изпраска един панегирик, че без Бибитко сите сме живи-умрели, И те, така.
Междувременно,, руско езични патриотарски сайтове вече погребаха ненавистният им Пиндостан, Ето го и последното доказателство. Гражданската война отвъд голямата вода а-а и е пламнала.
Кога обаче ще си оправят кочината е въпрос за милиард бакса.
https://www.google.ru/search?q=%D1%83+%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%8F+%D0%B1%D1%8B%D0%BB%D0%BE+%D0%B4%D0%B2%D0%B0+%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8&newwindow=1&tbm=isch&source=iu&ictx=1&fir=MTiNidL6slfdHM%252C587bKdwjgNphHM%252C_&vet=1&usg=AI4_-kQvE0GRTJc_Kc4GnGisKdAsM3H06w&sa=X&ved=2ahUKEwic4a-8mqnqAhWE3OAKHeHMA8QQ9QEwAHoECAkQHQ&biw=1093&bih=521&dpr=1.25#imgrc=MTiNidL6slfdHM
към sms:
“Православието и славянството са две овчи кожи, с които отдавна се прикрива хитрият руски вълк” П.К.Яворов
@sms
Надявах се сьйдерав да се е почти пенсионирал вече, хем нали му намериха достоен заместник в лицето на костя копейкин. Ho може би последният не е оправдал очакванията на руското посолство? Във всеки случай новината не е лоша, защото спомага най-сетне да се начертае истинската разделителна линия в българското политическо пространство: евро-атлантизъм / эвро-азиатщина. Да видим падишаха къде ще се позиционира с неговите турецкий паток, аэц бэлэнэ и пр.
@sms
Точно вчера си мислех, че нашите архиереи може и да се офлянкват с признаването на Украинската и Македонската ПЦ, но с махането на Горан Благоев хич няма да се помайват…
Ето че в. “Труд ” може да бъде и полезен /в известен смисъл/.Благодарение на него си припомнихме времената на Гошо Тарабата и Вълко Червенков, най вече.Тогава със статии като тази на Вежди Рашидов са громели политическия враг. Малко е да се каже,че политическият недоубит враг тогава е бил попържан. Казано направо – махали го от работа,вкарвали са го в затвори и лагери и са го убивали – с куршуми,бесилки,кирки и лопати.
Засега Рашидов само попържа /да си послужим с неговия възприет начин на говорене/. Той е откровен да посочи в глупостта си екзекуторите,единствената истина в безбройните му лъжи.
Да отговаряш на пиянските бълнувания на В.Рашидов е все едно да газиш една безкрайна смрад.
Това е безмислено. Ще мине време /надявам се не много/,когато тази статия ще стане свидетелство при какви условия сме живели в първите десетилетия на ХХІ век.
В списъка Веждичков, на послушните, “правилните”, Вождопомазаните без никаква изненада (за себе си) отбелязвам лицето (хм…!) А. Хекимян.
Днес пак слушах престъпните разсъждения на Валери Симеонов, лобистът за нови лифтове в Пирин и бетона по морето ни, този еничар, който нито един път не се застъпи за българската природа и не му дожаля за бъдещите поколения българи, които иска да лиши от нея. Тъй като сме в ЕС и у нас няма смъртно наказание, разстрели по площади за национално предателство и масови гробове, предлагам ония двамата руски патрэоти, прасославния атакист и Валера -винкела , дето руснаците им плащат лукса да имат телевизии, за да бранят руския интерес у нас, както и разни самозвани ядрени “експерти” и евразийски лобисти като дебилите Богомил Манчев, Атанас Тасев, Ниночка Дюлгеравна и т.н. незабавно да бъдат натоварени еднопосочно на самальот и стоварни в някоя от постоянно авариращите руски ядрени централи като Кольская или плаващият им “Чернобил” (Ломоносов) да лобират доживот за ядрената енергетика пред местните. Не им е мястото на тия изроди в Европейска България!
Започнах да чета статията на Веждито и тъкмо си мислех да напиша, че най-смешното е, че за някои неща е прав (истерията с фугите на пл. Славейков, например), но се е увлякъл в лични нападки и обобщения, и стигнах да списъка…. и се отказах…олял се е…. Дори Г. Любенов и А. Хекимян за някого да са симпатични млади хора, присъствието им в тази компания силно ги компрометира…
А колкото до фугите, дори не мисля, че е дирижирана кампания … ние сме си такива …перфекционисти…когато се касае за чуждата работа… Не съм народопсихолог, но … (шегувам се)…
Това трябва да се напомня винаги, защото младите забравиха…
https://www.youtube.com/watch?v=Buohk0LsLlM
Мултак номер 1 на Републиката – класически Рашидов!
P.S. Нейде на стълбището (но все пак не особено далеч от софрата) е и един виден гологлав шоумен, напинящ се да го играе (понастоящем) “опозиция” на Сикаджийското управление.
@ симпатизант/ка на ДСБ
И аз така се надявах, че прасославният атакист най-после ще миряса (като общински съветник все някак щяхме да го “преглътнем”), но явно предизборно е получил ново задание от Решетников, да атакува този път с “прасославната въдичка”, да събере около себе си цялата си менажерия от прасославни нощни вълци с хоругви, прасославни копринкаджии, надянали нови тениски с лика на цар Путин на червен фон, заобиколен от двуглави мутантчета като херувимчета около него, миниатюрни сталинчета, закичени с оранжево-черни лентички, разни незадоволени от БСП таскоерменковци и парговци, всякакви други изперкали алкохолици, готови за една бутилка ракия да крещят до припадък “Слава на прасославна Русия!”. Няма да се учудя и ако Борисов да се присъедини към тази прасославна оргия и да се коалира предизборно или следизборно !
“@Тодор Тодоров
“Православието и славянството са две овчи кожи, с които отдавна се прикрива хитрият руски вълк” П.К.Яворов
Точно затова в Поморие не искат да кръстят на Яворов новият градски парк, близо до т.н. квартал “Малка Москва”, а бившият чейнджаджия и сегашен кмет на Поморие Иван Алексиев предлага на общинския съвет изключително “родолюбивата” идея да нарекат парка с името на някакъв руски генерал.
Цветан Цветанов: Руската намеса в България се превръща в корупционен натиск
https://faktor.bg/bg/articles/tsvetan-tsvetanov-1-44
Не можах да го прочета цялото и го превъртях до послушните. На Веждичката сигурно му се е газирала водката от толкова много пяна по устата, докато го е писал.
Ако журналистите не задават неудобни въпроси, не посочват противоречията и не припомнят изречените лъжи и неспазени обещания, каква е разликата с ПР-а? Аз го наричам интелектуална проституция.
За хора, които казват истината, няма “неудобни въпроси, но Веждичкат показва “явно вълнвние
Поздрави за Георги Николов. Нямам достъп.
Димитър. поздрави и на теб. Но нали написаното излезе. Сиреч, достъпа е налице?
@ Gergi Nikolov. Иво ме обяви за расист и не ми допуска коментарите.
Към Димитър:
Бях Ви помолил настоятелно да не ме вкарвате в разговор за и против расизма, но Вие решихте, че това не се отнася до Вас и ме предизвикахте да докажа, че предупреждението ми е валидно за всички.
И не съм Ви обявявал, Вие сам пожелахте да се изявите в тази роля.
Аз не трябва ли също да се обидя, че не уважавате желанието ми да НЕ бъда поставян в положението да избирам между това да си мълча и да приемам блогът ми да бъде употребяван за протовоконституционни цели – от една страна?
Е,накарахте ме да избера по-малкото зло, като Ви засегнах с факта, че не Ви позволих да пренебрегвате предупреждението ми.
При цялото ми уважение за дългото Ви и уважавано присъствие като коментатор, все пак трябва да сте забелязали, че имам собствена воля на домакин и не позволявам НИКОМУ да се разпорежда тук. Какво друго трябваше да направя, след като демонстрирахте пренебрежението си и ме поставихте в положение да правя избора между това да си плюя на физиономията или да покажа, че все пак държа на нея?
Не вярвам да не знаете, че разпространяването на омраза по расов ( и религиозен ) признак е противозаконно. Нямам намерение да давам повод на многобройните си преследвачи да ме “хванат” в нарушаването на законите.
По същата причина не допускам и явни цинизми, заплахи за разправа с когото и да било и прочее неща, които после могат да бъдат цитирани другаде като ” в блога на Иво Инджев…”.
С други думи, ако искате, тълкувайте го и по този начин позицията ми: пазя себе си. А Вие сте свободен да мислите каквото си искате по този повод.
Димитър, да открия “тайна”. Преди известно време и аз получих “жълт картон”. Заради поведение в разрез с политиката на БЛОГА НИ. Иво на личната поща ми “светна” къде съм в погрешка. Не ми отне много време да го осъзная, че има основания да изиска промяна. Защото ако ние носим лична отговорност за писаното от нас тук, той е на топа на устата. И заради нас. Правилата са такива. Отговоря за “вихренето” на всички НИ. И понеже. обаче, защото. писал съм го и по други поводи. е на мушката И на чужди. готови да го удавят в една вирткапка И на доста “свои” които далеч не винаги преглъщат на едро независимостта която Стопанинът често демонстрира и последните придирчиво следят опущенията му. За да ги използват после срещу него.
Дано бъда правилно разбран.
Уважаеми г-н Инджев,
Мисля че съм доказал лоялността и уважението си към Вас и блога Ви и никога дори не ми е минавало през ума “да го употребявам за противоконституционни цели”. Много добре знам, че разпространяването на омраза по расов и религиозен признак е противозаконно и никога не съм си го позволявал. Това че се възмутих от погромаджиите, мародерите и вандалите, не ме прави расист (още повече те не бяха само цветнокожи, имаше много бели лумпени сред тях). Предполагам, че сте ме помислили за расист, тъй като ползвам думата “черен” вместо “афроамериканец”, но в САЩ спокойно може да се каже и не се смята за расистко както “african american”, така също и “black guy”, “black lady” и никой няма да Ви се обиди, или да се засегне. Обидно е единствено названието, което се ползва както у нас, така и в русия, когато казват, че в Америка биели “негрите”, което много отдавна вече не е вярно, но е вярно, че през 1965 г. по времето на президента Линдън Джонсън бива подписан така наречения “affirmative action”, в резултат на който в университетите са въведени квоти за афроамериканци, в държавните учреждения – също, а това днес не се одобрява дори от самите афроамериканци. Не е вярно и това, че децата от черните гета били обречени да учат само в своите квартали. Всяка сутрин стотици жълти автобуси вземат децата от места близо до техните домове и ги откарват в училището, в което са се записали по свое собствено и на техните родители или настойици желание. След училище същите автобуси ги връщат обратно по домовете им. Така беше и с моите деца там – в класа си имаха деца от всякакви раси.
Сега относно рушителите на паметниците. Един от първите паметници, нападнат от вандалите (както черни, така и бели) беше този на Тадеуш Косцюшко, който е в парка пред Белия дом. Той с какво се е провинил пред някого?! Робовладелец ли е бил? Не е бил такъв, но е с огромни заслуги във Войната за независимост! Посегнаха на паметниците на Джордж Вашингтон, на Томас Джеферсън, на Христофор Колумб, но паметникът на ленин в Сиатъл си стои там и никой не го руши! Доколкото ми е известно в САЩ има общо пет паметника на “вожда на световния пролетариат”.
Лично аз мисля, че след като утихнат страстите, американците ще си дадат ясна сметка доколко дълбоко са пуснали корени левичарите, както в университетите, така и в медиите, в киното и къде ли още не, и ще вземат мерки нещата да се нормализират!
@ Georgi Nikolov,
Жоро, благодаря ти, че ми обърна внимание, че може би някъде, някога съм пресолил манджата! Сигурно си прав! Поздрави!
Към Димитър:
Не бих искал да радваме повече онези, които дебнат да ме “уличат” в цензура, понеже не им позволявам да ми се налагат ( или не им публикувам брътвежите). Те вече тържествуват, че им дадохте пример, който да цитират.
Колкото до жълтите автобуси и личното Ви наблюдение, ще трябва да Ви опонирам, че то не е представително за масовия случай в САЩ. Както и посегателството срещу паметника на полския герой също не е представително.
И е лесно да кажеш от дистанцията на един океан разстояние на потомците на робите и на останалите, които им признават правото да изпитват болката от това наследство, че нямат право да посягат на монументалната памет за робството им.
Колкото до мародерите, които винаги се възползват при бунтове и безредици ( почти) навсякъде по света за своите мародерски цели, тях всички ги заклеймяват , включително в общностите, от които произхождат. Но огромните маси протестиращи в САЩ и по света не могат да бъдат сложени под еднакъв знаменател. В тези общества чувствителността към несправедливостта има дълга традиция, съществена част от която е противопоставянето на робството, отменено във Великобритания още в началото на 19 век, после в САЩ и т.н. именно поради гражданския натиск на белите “левичари”( които не са никакви левичари, а се наричат още борци за граждански права, които не правят разлика в защитата си на тези права по расов и класов признак.
Няма да се уморя да повтарям напълно неизвестният за широката публика у нас, че ако не бяха бурните протести на гражданите в Европа, Русия щеше да реокупира България през 1886 година. Дължим забавянето на руската окупация, осъществена след това през 1944 година, на европейските граждани. Но те явно днес не виждат в наше лице съмишленици, които проявяват воля за самозащита от подобна руска заплаха.
И много бързо решихме да се възмутим от това, че другаде хората се бунтуват срещу наложаната им историческа трактовка – този взрив не е моментно хрумване в защита на един криминално проявен чернокож, както се опитват да го представят расистите и у нас. Слушах един такъв надълго и нашироко да разсъждава в правителствения Канал 3 как лично той би смазал с армията бунтовете в САЩ и Европа, а водещият мигаше на парцали в знак на одобрение.
У нас сме готови да робуваме на митовете за “освобождението” и на този нашенски фон ни се струва чудовищно, че има милиони хора по света, които оспорват наложеното им статукво на подобно робуване.Точно ние тук, примирените, сме последните, които имаме право да съдим бунта на съвестта срещу робското минало другаде по света. За съжаление…