Разединението прави силата му

от

Борисов, както се вижда и от протестите, а не само от процентите на социологическите проучвания, е непоносим за мнозинството българи, но е достатъчно приемлив за едно непретенциозно спрямо простия му вожд обединено малцинство избиратели. Той успешно използва разединението за целите на управлението.

Разединението прави силата му. Което той обича да формулира лицемерно като повтаря често лозунга “Съединението прави силата”, сякаш го е измислил той. Дори го приши като нещо типично за България под формата на мото на българското председателство на ЕС. 

Ето така, обръщайки срещу разединените си противници юмрука на партията си, Борисов се надява и този път да разбие крехкото единство на протестиращите срещу него. Води война на изтощение срещу тях с надеждата, че ще се изпокарат. За целта ги залива от телевизионните екрани с тиради на свои явни, скрити и косвени говорители, някои от които дори не разбират, че работят за неговата властолюбива кауза.

Под натиска на протестите той направи крачка назад с искането си на оставки на трима министрите на ДПС в собствения му кабинет. Освети и без това сияещата прозрачна истина за пъпната им връв с тяхната депесарска мама. 

След това извървя две крачки напред с мълчаливия си отказ да ги накара да му се подчинят – защото вече не иска или вече не може да ги принуди. Надява се междувременно с тези маневри да минава времето и да се изпокарат протестиращите, ако има начин. А начин за подобен сценарии винаги има. Нищо ново под слънцето в държавата на премиера-слънце. 

Сега ласкателите му ликуват заедно с него, че е дошла блага финансова вест откъм Брюксел, чиито приносител, разбира се, е пак той. Ликуват, защото се надяват отново да пируват. С чуждата пита и само пропагандно за момента, но това им е страшно важно в момента.

Старият социалистически рефлекс да се радваме, че нещо ни “дават” или са “пуснали” ( по магазините) е жив. Борисов не се свени да го впряга в своята каруца за нуждите на уж дясното му управление. Дори се опитва да иронизира, че хората му искали оставката за тези 29 милиарда, които той лично е извоювал ( уж) за нас, а всъщност му трябват тук и сега, за да се хвали с упех, който не зависи от личността му. 

Самохвалството му кънти още повече на кухо след като се извъртя на преговорите в Брюксел и се нареди на финала до т.н. пестеливи държави, чийто неформален лидер Марк Рюте първоначално обвини в желание да бъде “полицай на” в рамките на съюза. Бившият полицай в крайна сметка застана до набедения за такъв.

Да се чуди човек на какво основание, освен на пропагандно – с надеждата да създаде впечатление на пестелив стопанин на България. Сравнява България от утре с България от вчера по повод неродения Иванчо с тепърва очакваните под условието на много условности фондове. Но не казва, че други сравними по мащаб с България европейски държави, всичките те по-богати, получиха в пъти повече от разпределението на бъдещата европейска бюджетна баница.

Скандалният факт, че Борисов не подложи в България на институционале , експертен и граждански дебат българската позиция на тези преговори не само не го притеснява, но сега изплува на медийния мегдан като голям личен плюс пак за него. Защото си говори сам и без срам.

Разбрахте ли защо, както скромно твърдя от много години, т.н. четвърта власт е най-важната в България? Благодарение на обгрижвания от нея неспирен монолог на монологичния ни премиер тече като един балкански поток на мисълта неспирната манипулация на общественото мнение, за което е обществена тайна, че беше задушено още по времето, когато неговият ментор Първанов стисна за гушата свободното слово в България.

Апропо, опитите на Борисовите ласкатели да излъжат, че отпуснатите на България теоретични милиарди били вот на доверие за Борисов, са особено цинична форма на съзнателно въвеждане в заблуда на лековерните нашенци. Защото е точно обратното: европейските фондове са обещани за едно бъдеще без Борисов, каквото рано или късно ще настъпи. В Брюксел показаха, че искат да подсигурят бъдещето, което ще настъпи след развръзката с разклатената му власт. 

8 мнения за “Разединението прави силата му”

  1. Ако някой случайно е пропуснал тазсутрешния блок на БНТ, може да се “наслади” на “дискусията” на двама доскоро уважавани от мен участници. Така е, никога не е късно човек да стане за резил.
    https://bnt.bg/news/balgarskata-desnica-i-politicheskata-kriza-prof-mihail-nedelchev-i-dimitar-bochev-v267192-279916news.html

  3. Като ученик много често играех мач в двора на училището. Имаше постоянни играчи, имаше и приходящи, а мачовете понякога събираха повече зрители отколкото събират сегашните мачове в елитното ни първенство.
    Един от постоянните играчи носеше прякора Цесекато. Малко едър за полеви играч и доста груб, но пък всеотдаен и напълно изтрещял от любов по футбола и по ЦСКА. Станеше ли въпрос за футбол, Цесекато не можеше да говори спокойно, той крещеше и ръкомахаше – ако не го познава човек, ще се изплаши сериозно. Такъв си беше.
    В един период Цесекато беше с гипс на ръката и не можеше да играе, но беше неотлъчно в двора. И в един мач се случи така, че нямахме вратар, нямаше никой желаещ от кибиците да пази и Цесекато, след дълги караници и след клетви, че нищо му няма и че може да пази и с една ръка, застана на вратата. Ние бяхме наясно, че той не може да пази и с две здрави ръце, но от нема и къде – сложихме го вратар. За нас беше по-важно да продължи играта, а Цесекато и без това е ненормален и него Господ го пази…

    Играта започва, топката е у противника, Папазката (виртуоз от ранга на Меси в рамките на махалата) нахлува през центъра с поредица от финтове, твърдо решен да счупи и другата ръка на Цесекато шутира зверски от 4-5 метра и трясва горната греда със страшна сила. Топката лети нагоре и излиза в аут. Цесекато, решително разперил ръце и готов на саможертвен плонж, изобщо не реагира на шута, но като вижда, че топката не влиза във вратата, започва да крещи на Дечо – тартора на отбора “скива ли ве, майна, скива ли как я отразих” (скива ли означава видя ли).
    Не помня точно резултата, но ни попиляха. Цесекато не получи допълнителни наранявания, освен няколкото тежки подигравки, идващи от публиката, но и те бяха несправедливи. Човекът се раздаде и направи, каквото можа.

    Борисов, с неговите майтапи за собствения му принос в оцеляването на хората в беге, ме връща в детството. Той си говори едно, а отстрани се вижда съвсем друго. Но, за разлика от Цесекато, Борисов нито се раздава, нито нищо. По-скоро играе за себе си.

    Цесекато, ако е жив и здрав и ако чете това, да знае, че махалата (разпиляна из целия свят) го помни. Сигурен съм, че още си носи прякора, както и любовта към футбола и най-вече към неговия ЦСКА. По онова време ЦСКА беше кошмар за европейските грандове, трябва да призная това без да съм му фен. Помня, че за пръв път чух публиката да реве “българи – юнаци” на един далечен мач, в който ЦСКА поведе на Байерн Мюнхен с три на нула до осемнайсетата минута. Тогава публиката полудя… В крайна сметка армейците спечелиха с 4:3, после отпаднаха (май беше полуфинал на КЕШ), но това три на нула… това беше много голямо.

    …

    Баце ще оправи футбола, лично ще рита, ако трябва. Финал в ШЛ на Лудогорец не ни мърда.
    Ако го смените сега, няма да оправи футбола. Да не кажете после, че не съм ви предупредил.

    …

    Стабилност. Пилотът казва на пасажерите: “Полетът е на нужната височина, скоростта е стабилна, всички уреди работят, с изключение на навигационните. Нямаме представа къде отиваме. За всички пасажери сме осигурили храна и напитки до края на полета. От името на екипажа ви благодаря, че летите с нас.”

    …

    Стабилност. От Евростат казаха, че сме стабилно на дъното по показател смъртност. Около две трети от хората у нас умират от сърдечно-съдови заболявания. В числа това е над 70000 човека годишно или около 200 на ден . Властите в беге се борят с някакъв коронавирус, който засяга тежко хората със сърдечно-съдови заболявания, но не се напъват много-много да се справят с причините за сърдечно-съдовите заболявания. Отношението на властите към избирателите е “Умри, да те е…”. И това е към собствените им избиратели. За останалите – не е за разказване.

    …

    Стабилност. Борисов казва, че никой друг не може да се справи толкова добре, колкото добре се справя той. Нямаме основание да се съмняваме. Очевидно е, че всеки друг би се справил много по-добре. Но това ще доведе до нестабилни флуктоации – рязко ще се повиши доверието в България, внезапно ще се повиши предприемаческата активност, рязко ще спадне безработицата, катастрофално ще се смъкне нивото на корупция, в пъти ще се повиши събираемостта на данъци и акцизи… Това е всичко друго, но не и стабилност. Кой идиот би искал да живее и работи в така нестабилна среда??? Иначе останалите, които не са идиоти, биха поискали, но тях кой ги пита… Те не са Му важни. Да се поразходят още малко из София и да се махат кой от къде е – Хага, Прага и още едни други два града.

  4. @ димитър § КИлиева:

    не знам какво сте очаквали от Д. Бочев, но за мен той е напълно изтрещял, а може винаги да си е бил такъв, но явно са го задействали. За пръв път ми светна червена лампа, когато словославеше Фандъкова, че открила писателско кафене и да гласуваме за нея. От тогава напълно съм го отписала. В петък този идеологически чистофайник ДБ беше вбесил Иво Беров при Коритаров. Не ми се вярва това да е само от възрастта. Но щом са опрели до ДБ значи нещата се развиват добре, колко много неща ще научим.
    Ако някой вземе и ме попита, ще кажа че колкото по-дълго ритат и не подават оставка, токлова повече скелети ще излязат от гардероба.

  6. @Сия,
    Много добре си спомням въпросното предаване, когато ДБ агитираше за училката (не е правописна грешка – така руските ученици наричат пренебрежително неуважаваните от тях учителки), но си мислех, че тогава той беше мотивиран от непоносимостта си към личността на Мая Манолова, а моето мнение и тогава и сега си остава същото: тя щеше да бъде човекът, който да предизвика ревизии на всички мафиотски схеми в Софийската община! Дълго време си мислих, че човек, който е работил с Георги Марков в радио Свободна Европа и на когото самият Георги Марков е отстъпил половината от полагащото му се ефирно време, не може да бъде лош. Самият ДБ постоянно говори с уважение за Георги Марков. Сега ми идва дори мисълта, че и тогава ДБ е изпълнявал задачки, но това той най-добре си знае.
    Дошло е както се вижда новото време разделно и много тайни неща започват да стават явни! Поздрави!

  8. Репортажите в Евроком са много добри, но имат много тъпи реклами, и са в Московска хотелиерска среда! Това е журналистическа мешана скара-хем обективни, хем в” руска бизнес прогресивност”! На Запад отдавна да са ги затворили за болшевизъм в “иновативен вариант”!

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.