По всичко личи, че спорът относно естеството на протестите и отношението към тях в т.н. дясно пространство на обществената мисъл ( не действие, а именно мисъл) не само продължава, а задълбава.
https://faktor.bg/bg/articles/politika-hlyab-i-pasti-predizvikani-spomeni-ot-protestite-ot-2013-2014-ne-vyarvayte-na-podaratsite-na-danaytsite-i-na-komunistite
Ако има нещо, което не може да ми бъде отречено като поведение през последните десетилетия, това е фактът, че съм заемал позиция. Бил съм противник на шикалкавенето с цел да се угоди на всички. Такъв съм и сега.
Почти обещах да приключа с темата, за да не досаждам с повтарянето на тезата си, че протестите са естествена проява на недоволството и не съставът на протеста с участието на отвратителни и добре познати зурли от политическата фауна в него е определящ за неговата същност, за да се определиш как да се отнасяш към него.
Критиците на протеста от такава гледна точка изглежда не си дават сметка, че чрез непрекъснатото изтъкване на лъжицата катран в него на практика помагат шепата отвратителни кратуни, замесени в гражданския бунт, да постигнат целта си. Чрез себе си те омърсяват консистенцията на чистия младежки порив. Трябва да са адски доволни да видят, че им се получава и то не чрез своите мутри, а чрез воплите на стари авторитети в т.н. дясно пространство, призоваващи точно тези лица да бъдат определяни като емблема на протеста, за да се отвратят от протестите и почтените хора, които се колебаят каква позиция да заемат.
Номерът с оприличаването на враговете на себе си е стар като нашият т.н. преход. “Той е наше момче”, намигват лукаво и намекват мазно до днес отвратителните лица на посткомунизма спрямо всеки, който се опитва да напусне кочината им. От това по-голяма дискредитация, да бъдеш “тяхно момче” ( макар и да не е вярно ), трудно може да се измисли. Тази ехидна хватка, повярвайте ми, продължава да работи и трови съзнанието на адресатите – почтените хора. И в момента.
Към досегашните аргументи, които съм изтъквал в полза на твърдението, че многоликият, но млад протест, в момента е крачка напред в опита на обществото да напусне реанимацията на на клиничната си смърт, в която го изпратиха т.н. цар и неговия слуга Борисов, ще добавя още един в картинна форма от школата на абстракционизма.
Да приемем, че на протеста има левичари с неизвестна за разпознаване физиономия, за разлика от добре познатите няколко отблъскващи емблеми на левицата и на екстремизма с русофилска плънка. Питам обаче : лошо ли е че протестът иска оставката на Гешев и демаскиране на Шиши, което досега не поискаха представителите на левите партии? Ако не е лошо, излиза, че протестът никак не е ляв, а направо си е десен, доколкото протестиращите буквално имитират протестни действия на десните срещу избирането на Гешев, наложен за главен прокурор без конкуренция с цел обслужване на Шиши и подобията му в държавата чрез властта на ГЕРБ.
Кой можеше да си представи, че хора с леви нагласи, при това завърнали се от чужбина уж за радост, но всъщност за ужас на лицемерите, плачещи на това “гробище” от десетилетия, ще издигнат “десни лозунги” за отстраняване на Гешев, Шиши и техния зле прикрит параван Борисов, чийто десен популизъм тази дни съвсем се изроди в раздаване на нашите пари от бюджета за запушване на усти в типичен левичарски стил?
Ами ако протестът утре реши да намине към Монумента на окупационната червена армияМОЧА, разпознавайки в него символиката на пазителя на статуквото в България, пак ли ще продължаваме да твърдим, че това е някаква хитроумна маневра на кукловодите, които искат да се преперат биографиите на белокосите участници и да се подготвят младите да бъдат излъгани като тях?
Да, да, знам. Това не се случва и изглежда за момента на ръба на невероятното да се случи, макар през 2013 година точно това да стана на протестите в София. Докато демонстрантите дефилираха от центъра към Орлов мост стояхме пред МОЧА с плакати ( моя милост с лозунга “СССР или смърт”).
Получавах(ме) аплодисменти от множеството с риск да получим шамари, ако протестът наистина е бил манипулиран от проруски сили. И без нашето подканване младежи завиха към МОЧА една вечер и изразиха ясно желанието се да бъде демонтиран ( на снимката по-долу на която един младеж е вдигнал юмрук, сигурно Радев го е вдъхновил тайно от НАТО).
Не знам дали това ще се повтори, но вече се е случило веднъж на едни подобни по масовост антиправителствени протести, които после ГЕРБ намекна като за изначално инспирирани от Кремъл, но само в частта, която засягаше тактическото бягство на Борисов от властта, за да се завърне на върха й.
Пет години по-късно, когато на 6 юни 2018 година пак едни и същи упорити “магарета” ( че кой друг!?) се събрахме пред Народното събрание, за да протестираме срещу реанимирането на руската ядрена база край “Белене” от Борисов, един гербаджия демонстративно подслушваше разговора ми с позната дама. Почувствал се уверен вече извън множеството, той започна да скандира в подкрепа на Борисов и да се подиграва, че “ние” , т.е. моя милост ( ?) никога няма да дойдем на власт. “Аргументира” се с това, че дори и на току що приключилия протест срещу Борисов внедрените в него гербаджии са били мнозинство ( с цел да ни шпионират, с което беше горд), какво остава за онези протести на “умните и красивите”, които се спихнали напълно през 2013-та, когато неговият вожд Бойко наредил гербаджиите да се оттеглят от тях.
Е, този път на протестите вероятно пак има шпиони на милиционера от Банкя, но едва ли точно Борисов може да разреди редиците на демонстрантите със заповед провокаторите му да бъдат оттеглени. Защото е изправен пред неизвестността на младите лица и може само да се моли, те да се махнат, че да му останат на мушката обичайните заподозрени негови мишени, разпознаваеми ( като моя бивша телевизионна милост) от всеки негов провокатор.
Ето това е голямата разлика. И онези, които не я разбират, без да искат помагат на статуквото с призиви да не се протестира срещу него.
Когато свинските глави заквичат с големите лимони в зурлите си,народът ще ги метне в голямата фурна на протестите, и ще ги поднесат на тепсия в кухнята на адът, с аматьори тъпанари, мислещи се за кулинарни!
Rien a dire. В свободен превод. никой нищо насреща не би могъл да възрази освен да е платен трол или глупак на мах,
Пускам и неотразимият коментар от коментарната част на предишната статия на съблогаря К,Ганев заради актуалната непреходност,
ЧРазколебаване, разколебаване, разколебаване…. ( и ехото повтаря) … ебаване…. ебаване … ебаване…
Какво ще се прави после – за някои силно натрапващи се с почти маниакалното си представяне реалнопознависти и чудесанестависти този въпрос НЕПРЕМЕННО трябва да се реши сега. СЕГА!!! ВЕДНАГА!!! КОЙ, КАКВО, КАК, СЕГА!!! Не мога да споря по този въпрос – за мен никога не е било важно да знам отговора, защото знам, че това е невъзможно и отговорът винаги ще е подвеждащ. Освен прогнозата за времето – на това вярвам.
Само Партията знаеше всички отговори за бъдещето (най-прогресивния, най-справедливия… глупаците си ги обичат тези работи) и резултатите от това фундаментално познание за идните дни още си личат – най-бедни, най-болни, най-нещастни… Очевидно е, че кретените, които много настояват да се знае всичко за бъдещето, не са изчезнали заедно с партията, а са се нароили, както се нароиха партийните деривати и си спретнаха кошер, наречен герб. И други кошери си спретнаха, но сега герб трябва да се спасява, та кретените са се разжужукали из целия интернет и разпръскват разколебаване, разколебаване, разколебаване … ебаване…ебаване…
Искането на невъзможни неща би трябвало да спре на около 4-5 годишна възраст. Не е задължително – някои си остават деца до гроб.
Което, според Ошо, е предимство.
Човека пада на земята, диша трудно, държи се за гърдите и явно изпитва болка. Хората се събират, някои казват да се викне линейка, други казват да се звъни на 112, трети казват да му се направи изкуствено дишане и да му се лепнат няколко вендузи… Човекът видимо е на умирачка. Идва един кон и мъдро заявява “А вие, дето сте толкова разнолики и не знаете кое е правилно, защо изобщо се бъркате? Какво ще правите после, когато този човек стане инвалид и тежест за близките си? Ами, ако този човек е бил подложен в миналото си на неистов тормоз, сега вие не го ли връщате отново в ръцете на неговите тирани? Какво ще стане с този човек после и няма ли да стане по-лошо, А?!”
И хората сконфузено си тръгват по своите си работи, а човекът на земята умира – точно както е очаквал конят, който е реалист и знае, че чудеса не стават.
И други знаят, че чудеса не стават, не само конете.
Предполагам, че точно по този начин първите човеци са слезнали от клоните – един маймуночовек е питал останалите маймуночовеци “огхуу гхууу агххх хуу?”, което означава “какво ще правим после, след като слезем от клоните?”. Един кон ги е чул и им е казал “ииииихххххгггииихххгииии”, което означава “Ще летите в космоса, ще имате интернет, ще правите бебета инвитро, ще играете Зелда” и т.н. Общо взето конят им е разказал цялото бъдеще, защото конете знаят много за реалностите и бъдещето и такива работи.
И маймуночовеците ЧАААААК тогава се престрашили… Все пак, много по-лесно е да вземеш решение, когато знаеш резултата, нали? Така са предполагали тогава човекомаймуните, както предполагат същите и днес, а ние четем предположенията им в коментарната част на този блог.
Идиоти.
Явно Борисов е решил да се разходи на (бял) кон из форумите и блоговете.
Заглавия, свързани с коне, които съм чел и изникват пред погледа ми (към монитора).
“Спомени за коне”
“Боен кон”
“Нощем с белите коне”
“Кон на втория етаж”
“Уморените коне ги убиват, нали”
“Конче еднорогче” (любимата ми)
Отделно има много истории за герои, които са имали верни коне, дори и една кранта. Точно ездачът на крантата е онзи герой, който се надсмива над въпроса “какво ще стане после”. Първо да убие великаните…
Колко важни са били конете за хората!
И колко са жалки глупаците, които ненавиждат начетеността.
Какво ще стане после, ще разберем още по-после. Който не иска да участва, да не се занимава изобщо с гадателство, дори да го пробутва за здрав разум (хаааа хаааа ха ха ха).
Много ми харесва речта на Робин Уилямс, когато си получава Оскара – благодари на баща си, който, щом разбрал за намерението на Робин да става актьор, му казал “Чудесно, момчето ми, но все пак си подсигури някаква стабилна професия, например заварчик”. Описано е в биографичната книга “Робин”. Какво ще правим после… Ами, Робин успя в актьорския занаят, спечели всичко – от наградите до обичта на зрителите и се самоуби. Да беше поговорил с коня си на немски, та да стане един заварчик и да си живее живота до дълбока старост. В известен смисъл това е мижитурковщина, но за някои е познаване на реалностите. Какво ще стане после…
Питали Джон Мейнард Кейнс какво ще стане после, когато кризата отмине и неговата теория в крайна сметка предизвика очаквана инфлация. Той отговорил (копи-пейст): “Наистина, след достатъчно дълъг период от време, бурята ще отмине и морето ще се успокои. Но, след достатъчно дълъг период от време, всички ние ще сме мъртви”.
Да, после, след послето, ние сме мъртви. Още по-после и децата, които викат по улиците днес, също са мъртви. После и планетата си отива, а после – балига… Това стига ли на конете, за да спрат да радават щедро разколебаването … ебаването … ебаването?
Какво ще стане после, зависи от хората, които искат да участват в ставащото. Това е процес, стъпка по стъпка, оценка на постигнатото, промяна, стъпка по стъпка, оценка и т.н. Кой разбрал – разбрал, както казва Жоро. Останалите – на работа.
Опа… ами те са на работа. Това им е работата – да питат какво ще стане после. Бойко Борисов каза, че знае какво ще стане после. Трупове, морги, касапница, старци се молят Богу горещо, жените плачат, пищят децата.
Разколебаването …(ехото тихо нашепва) … ебаването … ебаването … си го запазете за собствена употреба. Кой ви ръчка да се врете по форуми и блогове и да ръсите глупости? Пари, глупост, комбинация и от двете – кое ви кара да се излагате толкова самоунизително?
Странно е, че кон иска да постави каруцата пред себе си… Все пак има и забавна страна този тролски ентусиазъм – метафорите идват една след друга.
Най-страшното е нищо да не стане после. Примиренчеството е последната крачка преди самият край.
Като спорадичен участник в настоящите протести, за съжаление мисля, че на Борисов няма да му се налага да подкупва никого. Поне през последните три-четири дни числеността спада, а и “личният състав” на участниците като че ли се променя (подменя). Разбира се може причина да е дъжда, това предстои да се види. Но има и други фактори. Аз например протестирам срещу Гешев и Пепи Еврото и искам оставката на първия, разследване на втория и промяна на законодателството свързано с главния прокурор и прокуратурата. С Борисов съм склонен да дочакам да се разправим с избори (и в никой случай не приемам служебно правителство на Радев). Като човек със собствен честен бизнес, за мен историята за “Осемте джуджета” е тотално отвратителна. В миналото съм бил потърпевш от натиск за рекет, и макар че успях да избия през носа на високопоставения рекетьор лакомията му, знам от личен опит какво е да си подложен на рекетьорски натиск. Аз и много други в тези протести искаме правова държава на първо място и не сме обвързани с партии или идеологии. Най-общо казано съм десен и вярвам в свободния пазар, глобалната конкуренцията и капитализма.
Категорично не желая обаче присъствието ми да легендира пРезидента (и компания-Кури, Мая и т.н.) или появилите се поне за мен от нищото “трима тенори”, които нито приемам за мои говорители, нито съм ги упълномощавал за това, а още по-малко приемам те да използват моето присъствие и участие в протест, като параван за собствената си валидация. Много мои познати споделят същите мисли.
Единствен Христо Иванов поддържа фокуса върху правосъдната система и реално само той има моралното право да бъде говорител на протеста.
Независимо от това какво ще стане сега, случващото се е важно защото (1) за пръв път значителна част от протестиращите се фокусират върху главният прокурор и правосъдната система (коренът на злото в България) и (2) има голям шанс да се роди широко разпознаваема дясна проевропейска алтернатива в лицето на ДБ. По (2) има още много работа (обезпечаване на онлайн и др. медийно присъствие, създаване на структура и т.н.), но стартът е даден.
Няколко пъти през така наречения преход /по време на избори/ се лових на “кукичката” на ДС /КГБ/
кукловодите…явно наивността е сведена до глупост у мен. Затова, сега не изказвам мнение, относно
продължаващите протести, а имам един въпрос.
Борисов и Гешев подават оставки, правителството пада….какво би могло да се случи след това?
към G.G:
Много ми се иска да нарека коментара Ви “неграмотен”, но ще се огранича до определението “неинформиран”. Иска ми се да възразя на всяко Ваше изречение, просто защото всяко съдържа полуистини и като резултат се получава една голяма лъжа. Пишете, че в миналото бизнесът Ви е бил обект на рекет, но сте успяли да избиете през носа на рекетьора щенията му. Добре е да уточните колко назад в миналото сте постигнал тази победа. Защото ако нещо сте изкарали през носа на КОНКОМПИ, НАП и Гл.Прокуратура отпреди 5-6 години насам непременно ще искам да се запозная с Вас и да Ви стисна ръката. Изразявате някакво мъгляво несъгласие с “тримата тенори” на протеста без да имате и грам представа, кой е адв.Хаджигенов и че от десет години насам точно той е последната надежда на рекетираните от Шиши и Прокуратурата. Уверявам Ви, че човекът успява, колкото и да не Ви се вярва. Протестите изобщо не “легендират” /вероятно искате да кажете “легитимират”/ Радев, защото той съвсем законно си е Президент и нищо не му пречи да си е такъв до края на мандата. Аз лично съм гласувала за Тр.Трайков, обаче се примирявам и Радев да е президент, щом толкова си го искА електоратът. Правосъдната система категорично не е изворът на злото, даже напротив. Това е единствената скала, която разбива на пух и прах скалъпените прокурорски изцепки. Злото извира от Сараи и Хераковски ханчета и се прилепва към единични представители на правосъдието. A propo, имате ли спомен колко пъти развинтваха болтовете на Лозан Панов, в прекия и в преносния смисъл. Горещо Ви препоръчвам другия път като решите да се изкажете по въпроса, да си дадете сметка, че в този блог случайни хора няма.
@Иванова: по очевидни причини не мога да отговоря подробно. Бях обект на рекет преди пет години от високопоставен държавен служител с дългогодишен стаж в комунистическото ДС. Безпардонно, но дигитално неграмотно ченге със слаба представа за това що е то безопасност в интернет и съвременни СРС. Поради предполагам дългата му безнаказаност (човекът беше на 60+) не беше предвидил, че въпреки разликата в годините насреща му не седи вчерашен. Така че не ми се наложи да стигам до съд.
Тъй като в този период обмислях варианта да се обърна към прокуратурата (Цацаров вече беше на поста), всички (известни и скъпи) адвокати с които се консултирах, директно ми казаха че отчитайки кой е източникът на проблемите ми, независимо от натрупаните доказателства, този път ще значи “кървава баня”. Щеше да се наложи вкарване на медии, с цел да се затрудни замитане на случая, а това означава влизане в публичното пространство по начин, който не благоприятства за репутацията на стабилност на един бизнес. А и много време. Времето е пари. (Представете си ситуацията на Илия Златанов и “Изамет”.)
В първия си пост може би не съм бил прецизен относно източника на злото: визирам прокуратурата най-вече (а не толкова институцията на съда).
Относно мнението ми за Радев, “тенорите” и прочие, не искам да ви убеждавам да се съгласите с мен. Дори и не твърдя че съм прав. Само ви казвам, че много от хората около мен, с които в първите дни бяхме на протеста не желаят да имат нищо общо с тези лица. Колко много са тези хора ще разберем ясно в близките дни. Ако при хубаво време, числеността намалява са доста. А ако расте, то глас народен-глас божи.
Съгласен до запетайка с мнението на Иво Инджев. Старите”десни”са стари. Факт е че старите на младите не вярват от първите обществени сбирки и конфликти в историята.
Но стария елен водач напуска стадото и сарая от кошути само когато е изблъскан със сила и синини от младия претендент за водач.
Толкова за спорът между стари и млади в дясното на българската политика. До голяма степен спорът е отражение на протеста. Защото протеста няма ярко и конкретно формулирана цел и съответно добре подбрани искания и послания.
До голяма степен протестът се покри с властолюбивите лозунги на рублоядото българско политическо войнство.
Което е объркващо дори и за старите кучета.
Протестиращите почтени възмутени и отвратени млади хора по улуците и площадите, по разбираеми причини, “не са сърбали попарата” на могъщата манипулативна машина на комунистическата държава живееща в сянката на сенчестия бизнес и засенчваните и умишлено външни зависимости.
Протеста трябва да продължи, до постигането на поне една конкретна значима победа, която да бъде тухличката която да срине цялата порочна, присадена от вън “система”.
Всички модерни не толкова модерни търсачки използват ключови думи когато искат да открият нещо в информационното пространство.
Ключовата дума при търсенето на “Целта” за всеки почтен протестиращ излиза на яве след следните примери от полит-кономическата и духовна реалност в момента.
Радев – монтиран от руснаците
Борисов – “Русия му е на сърцето”
Гешев – продължител на руския модел на прокуратура
Доган – руски агент
Пеевски – протеже на Дога, който е руски агент
Нинова – свързана с интригите на руския генерал о.з. Решетников
Манолова – подозирана в контакти с руските кукловоди и мафия
Копейкин – платен руски клакьор
Сидеров – развенчан руски агент
Лукойл – руска компания за руско влияние
Газпром – наложили монополно високи цени на руската газ
Белене – руски проект
Грипен – самолет удобен за сваляне от руснаците
Освобождение – руска лъжа
МОЧА – символ на руската окупация
Стамболов – убит от руснаците
Левски – предаде на смърт от руснака Дондуков
Македония – отнета и откъсната от България от руснаците
Демографска криза – предизвикана от руско- болшевишките икономически идиотщини
Народен съд – избити стотици хиляди невинни под руско-сАвецка диктовка
….
И така нататък.
Т.е. ключът за разрешаването на проблемите на България и българската нация е думата “руско”.
Колкото ще да си протестират младите, докато първото “руско” не бъде съборено, първата от многото окупирани от руснаците български територии – “анклави” не бъде освободена, докато поне една от руските компании които смучат ресурсите ни не бъде конфискувана и поне един от руските агенти вкаран в затвора, протестите ще са безплодни, защото злините идващи от всичко руско се възпроизвеждат.
Някоя такава цел трябва да си постави протеста за да постигне нещо реално.
Старите и млади десни трябва не да спорят, а да помогнат на протестиращите да се оттеглят с победа. Колкото и малка да е, но такава която да дръпне столчето на цялата “система”.
Любен Пандев, подкрепям Ви напълно! Руското влияние трябва да бъде прекъснато, но тук е и трудността това да бъде априори обявено. Това трябва да се знае от стари, дългосрочни изяви и действия. И този протест не трябва да замира, а да увлича все повече симпатизанти, въпреки присъствието на „познатите отблъскващи емблеми“, (хубава изразност господин Инджев!), бих добавил със затихваща амплитуда.
@Любен Пандев
Уважаеми г-н Пандев, макар и със закъснение, тъй като (очевидно) от известно време нямам нормален достъп до ivo.bg, постовете ми се блокират, искам да Ви поздравя за мъдрия пост (от 29.07.2020, 10.03 часа), който ясно формулира решението на българския проблем.
…” Т.е. ключът за разрешаването на проблемите на България и българската нация е думата “руско”.
Колкото ще да си протестират младите, докато първото “руско” не бъде съборено, първата от многото окупирани от руснаците български територии – “анклави” не бъде освободена, докато поне една от руските компании, които смучат ресурсите ни, не бъде конфискувана и поне един от руските агенти – вкаран в затвора, протестите ще са безплодни, защото злините, идващи от всичко руско, се възпроизвеждат.”
Да! Това е решението на всички български проблеми!
И то не е нито екстремистко, нито недемократично.
За да го има българското – РУСКОТО ВЪН!
Към sms:
За да не остане двусмисленото впечатление: не съм аз, който Ви блокира постовете.