Днес вече писах за фактическата абдикация на българския владетел Бойко Борисов от реалното управление – видно от факта, че негов малък коалиционен партньор вече говори от негово име по въпросите на личната му оставка като български премиер и за оставката на придворните му министри.
И в този момент дойде новината за бягството в Абу Даби на бившия испански крал Хуан Карлос, абдикирал в полза на сина си, престолонаследника Фелипе де Бурбон през 2014. след серия от корупционни скандали.
Кой можеше да си представи преди години, че обожаваният някога от испанците Хуан Карлос ще се спасява от гражданския гняв на сънародниците си в една арабска автокрация?!
Не и моя скромност.
Бях сред поканените от испанска страна на приема в централен софийски хотел на 9 юни 2003 година, където се ръкувах с тогавашния крал Хун Карлос и с кралица София. Тази история съм я споменавал, но си позволявам да я припомня като актуална илюстрация как преминава “световната слава”.
НА СНИМКАТА: На входа на музея на Тисен в Мадрид като стражи на испанския принос в европейската цивилизация стоят огромни портрети на бившия крал Хун Карлос и Кралица София. Снимах се с тях за компенсация за пропуска да го направя през 1993 година в София.
Какво ли ще се случи с тези величествени платна н величествата в предверието към една от най-богатите колекции на световното изобразително изкуство в света?
На излизане от хотела в София кралица София, придружавана под ръка от вицепрезидента Блага Димитрова, се отклони от пътя си и се насочи към скромната ми личност в импровизирания шпалир във фоайето. Нейно Величество се поинтересува кой съм аз. Бях се ръкувал с нея на влизане в рамките на протокола, но нямаше как да очаквам тя да е регистрирала бързото ми представяне като директор на БТА. Остава загадка за мен защо тя пожела да ми обърне това специално внимание.
В суматохата на краткото повторно ръкуване не ми хрумна нищо “по-умно” от това да кажа, че ще се видим довечера и на другия прием в резиденция “Бояна”, организиран от българска страна. Така и стана.
Не само стана, но и се заговорих на приема с двете Величества. Наоколо, раздразнен от контакта ми с гостите му, се суетеше игнорирания Желев Желев, подмолен инициатор за моето уволнение чрез безславния премиерски акт от 3 юни като Главен директор на БТА. Желев дори се опита да ме прекъсне безуспешно на български, което кралските особи не разбраха, а аз пренебрегнах.
На свой ред “франкофона” Желев не разбра на непознатия му английски с какво разсмивам чак път толкова Хун Карлос и кралица София.
Разказах им как съм се запознал с техния син Фелипе де Бурбон близо година и половина по-рано в Мадрид. Стана на конгрес на Асоциацията на европейските журналисти, на който бях поканен в лично качество като български гост. България нямаше право да учредява своя секция в рамките на асоциацията преди да е станал член на Съвета Европа, което се случи през следващата 1992 година, когато учредих българската секция към АЕЖ ( а още две години по-късно бях избран на конгрес в Хелзинки за вицепрезидент на организацията).
С риск да отегча запознатите с този спомен резюмирам отново случката , довела до запознанството ми с днешния крал Фелипе, която развесели майка му и баща му в полите на Витоша му след моя разказ.
В края на конгреса на АЕЖ в Марид в края на 1991 година ми беше дадена думата за нещо като “последна дума”. Като гост, представляващ само себе си, парадоксално се оказах едновременно последния оратор по списък, т.е. онзи, който наистина имаше последната дума. Уморените от двудневни речи, гласувания и прочее процедури около организацията присъстващите колеги видимо трудно понасяха мъчението да чуят още един приказливец, при това напълно неизвестен, ако не се броят кулоарните контакти, запознанствата по обеди и вечери от предишните два дни.
Изоставих написаната си приготвена реч и подкарах със самоирония описанието на новоизлюпената демокрация у нас. Разказах вица за онзи, който посрещал подканящо в наши дни на Орлов мост ( ! ) американците с цветя. Един полицай с учудване го попитал какво очаква, при положение че навремето е посрещал руснаците на същото място. “ Е, какво, не дойдоха ли?”, попитал посрещачът.
В залата избухна смях. Окуражен, продължих в подобен дух за реанимацията на свободата на словото в България, докато не бях прекъснат от шефа на испанската секция на АЕЖ със съобщение на микрофона на испански език, което не ми беше преведено. Продължих изказването си пред нарастващите аплодисменти на няколкостотин журналисти от цяла Европа. В един момент те станаха на крака с още по-силни ръкопляскания на фона на моята продължаваща реч и…напуснаха залата.
Едва тогава научих какво е казал испанският колега на микрофона. Обявил е, че поради невъзможност да дойде крал Хуан Карлос, конгресът ще бъде закрит от престолонаследника Фелипе де Бурбон, който вече е тук.
На практика организаторите са ме призовали да прекъсна изказването си, за да отстъпя място на Негово Височество. Продължавайки да говоря най-невъзмутимо обаче съм създал впечатлението в европейската журналистическа аудитория, че бойкотирам заради едната чест на професията опитите да бъде отнета думата на един ( европейски) журналист.
Така, без да искам, се оказах набеден бунтар, защитник на европейската журналистическа свобода. Възнаграден бях за това с две неща: със солидарността на всички присъстващи от две дузина европейски държави журналисти и със среща с Фелипе де Бурбон. Пред камерите на скупчените телевизии той изрази радостта си от запознанството си с мен. След тази царствена форма на извинение, което не ми дължеше, скандалът приключи.
Но не и незаслужената ми слава на този европейски небосклон, на който се изгрях като звезда, почетена с многобройни покани за присъединяване към празненствата на отделни национални секции ( например ирландската, с която намерихме общ език по много теми във връзка с националната ни история).
Случката беше “пикантна”, но с положителни последици за моите европейски контакти.
Толкова за спомена.
Новината за бягството на бившия испански крал в столицата на Обединените арабския емирства в деня, в който осъмнахме в България в ситуация на необявена абдикация на владетеля ни Бойко Борисов от отговорността му на премиер, когато като негов “престолонаследник” се изявява Валери Симеонов, навява не само аналогии, но и предположения за бъдещето.
Но нека му позволим то да се състои, вместо да се опитваме да го предсказваме.
Колкото и смешна и неадекватна да е аналогията за абдикирането, убеден съм ,че нашия фатмак се топи от кеф, че е сравняван с аристократа Де Борбон. Не мога да си обясня какви са мотивите Ви, г-н Инджев и дали си давате сметка,че му……масажирате егото на това недоразумение с този изискан стил и с тази аналогия? Приликата между тези двамата е никаква!!! Дон Хуан Карлос е роден в Италия, където родителите му са избягали от войната, която болшевиките са предизвикали, а цървулана от Банкя разтриваше ушите на диктатора. Дон Хуан Карлос е завършил военни академии, политическо право, или както там се превежда Derecho Politico, и икономика, а наш цървулан има милиционерско образование. Единственото общо, което могат да имат е корупцията, ако не се окажат болшевишки кьорфишек обвиненията, които са принудили Дон Хуан Карлос да избяга. Бойко е недоразумението, което е разочаровало и онези, които са го назначили и сега се намериха в същото небрано лозе с него и се чудят какво да правят. А биячът на стари жени Валери Симеонов не е никакъв регент! Спомням си един старшина от казармата, чието име няма да спомена от уважение към паметта му и към близките му. Този старшина беше командир на комендантския взвод към щаба на полка и смяташе, че е нещо по-вече от останалите старшини. Виждал съм го как казва на един капитан: Др. капитан, командира ни събира всички офицери от щаба на събрание. Та и на Валери Симеонов му се ще да е офицер, но си остава фатмак! А и няма как да е офицер, при положение, че началника му е фатмак! Какъвто и генералски чин да има, той манталитета му е фатмашки! А никой пагон не е в състояние да покрие манталитета, справка-(П)резидентна на республиката! Така че, ОСТАВКА!!! Всеки следващ управляващ трябва да е доволен, защото по-лошо от това управление е само открито връщане към комунизма с калашниците, телените огради по границите,минните полета, и чакане по 15 години за Лада! Нашето поколение го преживяхме, но тези млади хора не заслужават да им бъде причинявано това!
@Шумаров
Господине, сигурен съм, че нашия простак е и много по богат. Демек, размерът има значение. Следователно е и много по корумпиран.
Преди години се учудвах на западните политици… Как подават оставки почти “за нищо” по нашенските стандарти?! Хванали датска министърка/комисарка да си прави прическа в чужбина за сметка на командировъчните, в Австрия повториха избори, защото секция в някакво село затворили по рано от 8 часа, въпреки че гласували всички и нямало нужда да стоят до края, а ставаше въпрос за около час по рано и нямало чакащи… Абе направо постна работа. Няма ли пачки по €500, ама много пачки(!), Глог ‘нам си кой калибър, моменца по къси поленца, не чини!
Прави ми впечатление, обаче, че вкарваме нашия челен опит и на европейско ниво. Вече! “И ний сме дали нещо на света…”