От година насам САЩ и Русия имат споразумение за избягване на инциденти между техните военни в Сирия. То напомня, колкото и условно да е, на клаузата в т. 14 от договора между България и Русия, в която се говори за “взаимна” защита на паметници в двете страни, макар практически в Русия да няма какво да се защитава поради липсата на български пеметници в огромната държава, която обаче е пренаселила чрез своята пета колона със свои имперски топоними миниатюрната ни държава както никоя друга бивша своя колония.
Да, приликата е далечна. Като самата Сирия, за която нашите политици обичат да ни съобщават колко близо е до нас ( макар един Крим и в географско отношение и като прецедент, свързан с руската агресивност, да е в пъти по-близо до България). И все пак, в Сирия САЩ поддържат по официални данни едва около 500 свои военни, съсредототочени в североизточната част на страната, която е сред малкото анклави извън контрола на Дамаск. Насреща е най-големият руски военен контингент, изпращан от Москва от чужбина от времето на съветската афганистанска авантюра, допринесла съществено за вътрешния разпад на СССР.
Сблъсъкът, състоял се преди няколко дни между две военни машини със съответно американско и руско знаме във въпросния сирийски Североизток, за който Кремъл ревнува америкаците заради намиращите се там петролни кладенци, има не толкова военен, колкото символичен характер. Двете страни се обвиняват взаимно за инцидента, но е факт, че руски военни полицаи удариха със свой автомобил преднамерено американска бронирана машина, патрулираща в договорената между двете държави зона на американско военно присъствие. Случи се в присъствието на руски боен хеликоптер. Американците се изтеглиха от мястото на удара с цел да няма ескалация, след което сирийският клиент на Москва Башар Асад похвали за липсата на такава …руснаците.
Предлогът: американците били предупредени, но препречили пътя на руския патрул.
Да ви напомня това на онзи таран, който руски боен кораб нанесе на украински плавателен съд в Керченския пролив на 18 ноември 2018 година, след като украински конвой се опита да напусне фактическата руска блокада и да премине през нея в Азовско море? И в двата случая става дума за таран, който явно е нареден като демонстрация за руската неотстъпчивост пред чуждоземния враг на плановете на Кримъл да се разпорежда като у дома си в места, който самозвано си е определиа за свои зони на влияние.
Послението е: който оспорва нашата политика ще се сблъска с нас.
Само че САЩ не са Украйна, която не може да се мери с руския милитаризъм, в който Путин от години налива приоритетно и с ускорени темпове миларди от доходите от руския износ на енергийни източници. Във Вашингтон не само не посрещнаха с уплах челния удар на руската военна полиция в Сирия, но и напомниха на Москва какво се случи при наистина пряка военна конфронтация на руснаци с професионалната американска армия край Дейр аз Зур на 9 февруари 2018 година. Малка, но действаща в синхрон с артилерия и въздушни части американска бойна единица, буквално унищожи за минути ревъзхождащото го десетина пъти в жива сила паравоенно руско формирование, което отказа да вземе на сериозно предупреждението на американците да спре настъплението си. Всичко което от Кремъл коментираха след дни на мълчание и отричане беше, че ставало дума само за руски граждни, които не представят официално Русия. Наемници, с други думи.
Защо им е нужно на руските части в контролирания от САЩ и кюрдските Отряди за защита на населението относително малък регион да провокират подобни сблъсъци със САЩ можем само да си представим в рамките на политическото мислене в Кремъл. Там гледат на Сирия като на свой триумф , от който нямат намерение да отстъпват въпреки нееднократните твърдения на Путин, че ще изтегли руските войски след победата над Ислямска държава ( за която САЩ и американсските съюзници, особено кюрдските отряди, допринесоха съществено). Вместо това преди седмица Русия получи “съгласието” на изпадналия в пълна зависимост от Москва Башар Асад да бъде разширена руската военна база край пристанището в Латакия.
Между онази руската катастрофа край Дейр аз Зур, която доведе по данни на местни и международни медии до 300 убити руски наемници от т.н. частна армия “Вагнер” за броени минути, и сегашния сблъсък между двете машини на двете чужди армии имаше и трети инцидент през януари тази година. Отново ставаше дума за опит на руснаците да преминат през контролиранта от САЩ и техните съюзници зона. Целта на руснците е била да “посетят” нефтено находище, но са били блокирани от американски части.
Според Русия американците печелят от добивания в тази част от Сирия ( цели) 30 милиона долара годишно. Дали обаче този добив в Румейлан е достатъчно основание за ревнивите руснаци отново да провокират САЩ в Сирия или те се целят в самата легитмност на американското военно присъствие, което от самото начало на конфликта в тази полуразпаднала се държава обясняват с жажда за петрол?
Трудно е за вярване, че Вашингтон ще харчи стотици милиони за финансиране на операциите в Сирия, за бъдат добити практически незначителни количиства метен нефт. При това на фона на факта, че за първи път САЩ изпровариха Русия по този показател от собствени източници на своя територия.
Повече от очевидно е, че става дума за геополитическа игра, която напомня на ръмженето на съветски танкове броня срещу броня на границата в Западен Берлин на прословутия Чекпойнт Чарли. Но и в тази аналогия има големи разлики, съотнесени към днешния ден. Защото в годините на онова раздление на два лагера СССР не само господстваше в половин Европа с пряко присъствие на свои войски, пристигнали като освободители, но заседнали като окупатори , но и се радваше на международната подкрепа ако не на цели континенти, то на десетки сателитни държави в Азия, Африка и Латинска Америка.
Днес Путин е безспорен световен шампион само в едно отношение: той успя да похарчи тази съветска комунистическа междунродна легитимност в очите на антиамерикански настроени дърави и техните народи и да постигне международна изолация, в каквато Русия не е изпадала от самото й възникване при Петър Първи, преименувал Московията в Руска империя през 1721 година.
По всичко личи, че Путин Първи нехае за този свои небивал успех. Него го интересува да се представи в очите на своите сънародници за силна ръка, която не се колебае да посегне на шепа американци в неговата сирийска губерния. Това е къс хоризонт, който говори за късогледство и едва ли ще налее нова гордост в посърналите руски чувства на имперско его. Защото Путин е обречен да отговаря не пред американците, а пред руснаците за никому ненужната в самата Русия военна конфронтация в Сирия, неразбираема за самото руско население, страдащо от системни проблеми в слабо развитата инфраструктурно Русия, нуждаеща се отчаяно в самата Русия от харчените в чуждата пустиня средства за строеж на пътища, газификация, образователна система, научна дейност и цялостна модернизация на руската икономика, чийто дял от световната се колебае някъде под 2 процента и в това отношение изостава от държави – джуджета в Европа и Азия.
Заглавието-аналогия е в десетката. Съдържанието прекрасно ,обяснява как след три официални “победи”, над кого точно хич и не се уточнява в Сирия. русия на пут.ин се занимава с подобие на описаният инцидент. Никога няма да вземат реванш на унизителното поражение приключило с 315 убити “вагнеровци”(?) срещу един-един одраскан по бузата американски инструктор на съюзниците кюрди-бунтовници: Това остава в историята. Н-тата провалена многоходовка на кремълският гном предизвиква единствено заслужени презрителни усмивки от вси страни.
Кънчо Кожухаров също но в много по-далечна историческа дълбочина го казва защо е така а не иначе :1.1.
https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-matematikata-podskazva-ruskite-upravnitsi-vinagi-shte-se-stremyat-kam-tiraniya-dokato-ne-razrushat-hibridnata-si-darzhava
Интересно четиво по темата:
https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-matematikata-podskazva-ruskite-upravnitsi-vinagi-shte-se-stremyat-kam-tiraniya-dokato-ne-razrushat-hibridnata-si-darzhava
Питам се (и си отговарям), дали събитията в Сирия и Афганистан биха имали това печално за Америка развитие, ако за президент не беше избрания с помощта на Путин, любимец на всички русофили Доналд от Тръмпово? Не, Америка нямаше да стои като статист, чакащ да получи хонорар от участие в руски сериал, а щеше да бъде Америка, която е била пример за демокрация и военна сила, заради която сме “затягали коланите” по времето на “хладната” война. Там положението е като в България. Всеки би бил по добър и полезен от Тиквата, съответно от Червения Павиан. Разбира се да си обират крушите заедно с цялата си “администрация”! Intriganti!!!
Както през цялата си история и сега руснаците провокират конфликт, за да се придставят за жертва и да водят “справедлива” война.
Грешката им е, че няма вече кой да им се върже.
Руските паравоенни групировки са унищожавани методично където и да се появят, ту в Сирия, ту в Либия.
Именно затова руските военни провокират конфликти, за да се поддае някой янки с по-гореща кръв и да унищожат вече редовна руска войска, тогава Путин ще има повод да се представи за жертва.
Като стана дума за руски паметници, къде са гробовете на загиналите руснаци в Добруджа и Македония?
Да идем да видим колко са и къде са погребани руските агресори срещу България.
Последната сентенция, уважаеми господин Инджев и съблогъри,че „крайният резултат пак ще е подобен за Москва“, според мен е от особена важност, защото Москва и Путин търсят от една страна външен враг на русия с което да могат да сплотят населението си за отпор „срещу външният враг“, както по времето на ВСВ (което успешно беше приложено), и от друга търсят начини политически да дестабилизират запада, с което и ефективността на НАТО. Ето, в Берлин вчера се проведе една вълна от недоволство, уж предизвикани от забраните свързани с корона вирусът, но както в кадри от телевизията се видя, имаше изяви и развявани знамена свързани с някогашния национализъм и съвременния антиевропеизъм, Истината която се видя беше, че имаше полезни идиоти недоволни от несъществени неща, но предимно платени докарани от вън протестиращи и разрушители на инфраструктура с цел дестабилизация. Същото се случва и в САЩ, където протести и вандализъм имат за цел да бъде подкрепен Тръмп.
Според мен съществено е както на световно ниво, така и за България, Русия и нейното негативно глобално влияние да бъдат показани и осъзнати като основен дестабилизиращ фактор и виновник за всички трудности, които ни се „появяват“ насреща. Ако политици и партии не са осъзнали това, и руската политика не бъде предварително заклеймена и отстранена като съпътстващ фактор на негативно влияние, направо ще е безсмислено те да бъдат избирани за в бъдеще, защото никакви промени няма да могат да бъдат осъществени. Освен това, приоритетно трябва да се обърне внимание на изборната ни система, за да стане тя непригодна за манипулиране и прибавяне на фалшиви гласове. Дори на този късен етап, когато машинно- и или по пощата-гласуване вече няма да бъдат възможни за осъществяване, трябва този дефект да бъде избегнат чрез поставяне на достатъчен брой външни ЕС-наблюдатели и то на всяка избирателна секция. След като ттака проблемът бъде успешно отстранен, няма да са необходими вече допълнителни изяви, с което ще отпаднат и заплахите и опасностите за убийства. Винаги може да се твърди, че е имало някакво „несъгласуване“, при което„братската“ Русия за съжаление е била пренебрегната! ХА„ ХА„ ХА!