Срамнителният анализ показва днешната полиция като мутренско копие на вчерашната милиция

Да се върнем няколко дни и …близо 27 години назад по темата за полицейското насилие срещу граждани, искащи повече демокрация в България.

На 2 септември 2020 година вечерта полицията не показа нищо принципно ново в сравнение с нощта на големия побой в центъра на София на 11 януари 1997 година. Тогава тя по подобен начин би невинни граждани за назидание, а не заради техни провинения в нарушаването на закона, както постъпи и милицията на онзи 11 януари, когато от цялата страна бяха събрани побойници в униформи да отмъстят на оределите редици на демонстрантите за собственото си бездействие и безсилие през изминалия ден срещу голямата и гневна група граждани, както стана и на 2 септември 2020 година.

На 10 януари 1997 година яки мъжаги чупеха с каратистки удари с лакти фасадата на Народното събрание, в което се бяха изпокрили другарите и другарките депутати.  Милицията гледаше безучастно. Дали от страх пред мускулестите, дали по заповед да бъдат оставени нападателите да изпълнят своята част от сценария с надъхването на противниците на демонстрациите, но милиционерите не се намесиха срещу агресията на опасните остриета на онзи протест.

През нощта на 11 януари обаче, когато повече уморените граждани, протестирали от сутринта на предишния ден, се разотидоха, милиционерите започнаха да се размножават и скоро формираха большинство спрямо оределите редици на демонстрантите, в които определено липсваха онези с мускулите и каратистките умения. Един известен синдикалист, който упорито оставаше на площада с плаката си, се “пошегува” край мен: “е, сега вече ще ни бият, щом са повече от нас”. 

Шегата настрана, без предупреждение, ако не броим барабанния бой с палки по щитовете по команда, храбрите мъжаги в униформа налетяха на бой наред- възрастни, жени и юноши бяха гонени по входовете на околните къщи по улица “Иван Шишман” и “Аксаков”. Сваляха ги на земята и безмилостно ги налагаха. 

Моя милост, заедно с приятелката ми и днешна съпруга, по чудо се измъкнахме броени минута преди това и видяхме как обръчът около площада се затвори от побойниците (за късмет точно по това време трябваше да си тръгна и да предам от стационарен телефон поредната си кореспонденция за световната емисия на радио БиБиСи, която по-късно познати ми казаха, че са слушали чак в Токио и Тайван).

И на 11 януари 1997 година, както и на 2 септември 2020 година, бяха събрани от цялата страна лоялни на властта милиционери. Бяха надъхани с фалшиви новини за убит техен колега . На 2 септември нахъсването им беше организирано чрез заповед да стоят като живи мишени пред камерите под канонада от хвърлени предмети и бомбички от страна на придошли внезапно агресивни младежи, посочени след това единодушно и от МВР, и от нормалните протестиращи като провокатори.

Оставените да демонстрират екстремизъм младоци не получиха отпор, а големият побой след това беше нанесен на разделени на групички и гонени в нощта протестиращи без да има доказателства, че са участвали в атаката срещу полицейския кордон. Новото в случая, в сравнение с 1997 година, беше, че полицейските началници решиха да покажат пострадали полицаи и да им позволят да говорят пред медиите. От говора им стана ясно, че не са от София и че им е било наредено да не реагират близо час на прилива на агресия, изчаквайки явно неговия отлив, за да излеят натрупаната си злоба върху беззащитни граждани.

Изявата пред камерите на полицаите им се получи като на онези руски шпиони, наказани заради провала си от Путин да се появят с физиономиите си по телевизията да лъжат, че не са тровили сем. Скрипал в Англия и че изобщо не са никакви шпиони, макар да не можаха да кажат нищо за собствените си биографии поради очевидната невъзможност да издадат истината за годините на работа за съответните руски специални служби.

Българските полицаи, пратени да говорят пред камерите, също издадоха косвено четата. Признаха на практика, че е имало сценарий полицията да бъде представена като жертва на незнайни “разрешени” от нея агресори, за да бие след това невинни, включително журналисти, за които главният полицейски секретар Иванов докладва на главнокомандващия Румен Радев, че са си го заслужили. Щом са ги били значи е имало защо, беше логиката на преродения Бойко Борисов като главен секретар на МВР.

Изводът от този срамнителен анализ е, че днешната полиция бие и се държи като вчерашната. Дори и по-глупаво се оправдава, доколкото “вчерашната” от 1997 година, която така и не даде обяснение за бруталното си поведение. Нямаше и отчет на тогавашния министър Добрев с лъжи пред парламента, че не се била проляла кръв и това била заслуга на “толерантната” полиция, както заяви сега неговият последовател на поста министър Терзийски.

В това отношение обобщението дори може да се коригира и така: днешната полиция, която демонстрира мускули при числено превъзходство срещу младежи, използва боксове и се перчи с татуировки, както и с нерегламентирани емблеми по униформите си, става все по – адекватна на своето времето. Мутренското време, олицетворявано от главната мутра на републиката, която се крие от гражданите досущ като полицай, комуто е наредено да не реагира на организираните от самата власт провокации, за да изглежда като тяхна жертва и да търси съчувствие в България и в чужбина.

НА СНИМКАТА: Бившият полицейски шеф Бойко Борисов, който се представя за прогледнал за вярата православен мирянин, маха на народа от джипката с ръка, закичена суеверно с червено конче против уроки.

13 мнения за “Срамнителният анализ показва днешната полиция като мутренско копие на вчерашната милиция”

  1. https://frognews.bg/novini/kadri-nasilieto-tova-bashta-otstrani-deteto.html
    За мен тази снимка трябва да бъде във всички големи световни агенции. Вместо това, явно е била докладвана и Фейсбук я свали. Очевидно, доста ресурс е мобилизиран, за да се потули случилото се.
    Впрочем, бил е арестуван французин, дипломат от ЮНЕСКО, който дори не е участвал в протеста.

  2. Основният извод е, че през 1997 г. поне имаше надежда, докато сега за мен поне, няма.
    И няма как да е друго, след като за 27 години мина Животът (ми)…

  3. Махатма Ганди: “Първо те игнорират, после ти се подиграват, след това те бият и…. накрая Побеждаваш.”
    Тикво-Мутрата Борисов вече не е оня “мъжкар” и “пич” от предишните мандати, а един жалък страхливец, мислещ само как да избегне справедливото възмездие! С неподадената оставка той потвърди, че играе само в договорени мачове, с предварително ясен победител и краен резултат. Сега, при тази конкретна ситуация, му остава само да бие хората по улиците, да мине в нелегалност и да се крие зад…. когото и каквото се сетите. Възмездието и краят
    му са близо…. ОСТАВКА!!! Не бива да допуснем Тикво-Мутрата Борисов да завлече и България в дупката, която несъмненно го чака!

  4. При аристокрацията като форма на управление една част от хората управлява останалата. Принципът на управление е умереността. Тази добродетел кара аристократите да се разграничат и от потискане на хората, и от желание да заемат по-висша позиция един от друг. Следователно законите трябва да предполагат и защитават духа на умереността. За тази цел конкретните закони трябва да отговарят на три изисквания. Първо трябва да попречат на аристокрацията да злоупотребява с хората. Силата ѝ я изкушава и подтиква към такава злоупотреба. За да я избегнат, законите трябва да отхвърлят някои от привилегиите на аристокрацията като например необлагането с данък. На второ място законите трябва да замаскират разликата между аристокрацията и обикновените хора, за да може те да изпитват възможно най-малко липсата си на власт. Третото изискване е законите да се опитат да подсигурят равенство между самата аристокрация. Ако то не е изпълнено, тя ще загуби духа си на умереност и управлението ще бъде провалено.

    При монархията един човек управлява по определени и установени закони. Според Монтескьо само по този начин монархът може да управлява по добър начин, защото в противен случай (ако няма определени и установени закони), ще има самовластие. Принципът на монархичното управление е честта. В разрез с добродетелта, нужна на републиканските управления, стремежът тук е към получаване на почит – стремеж, който е вроден. Именно затова образованието в една монархична държава има значително лесна задача – да засили амбициите и самочувствието, да предостави достоен идеал за честта и да създаде нужната учтивост за съвместен живот със себеподобни. Най-съществената задача на законите в монархията е да защити второстепенните институции, които всъщност разделят монархията от деспотизма. Следователно трябва големите съсловия да останат неразделени, да се защитят правата и привилегиите на аристокрацията. Законите също би трябвало да подкрепят разпространението на различията и на възнагражденията за почетно поведение, включително луксовете.

    Монархията е изопачена, когато монархът унищожи второстепенните институции, когато реши да управлява деспотично, без да се съобразява с основните закони на страната си или когато намали стойността на почестите, към които гражданите се стремят. Първите два начина премахват разликите между монархизма и деспотизма. Третата представлява връзката между почетното поведение и съответстващите му възнаграждения. Във функциониращата монархия личната амбиция и чувството за чест вървят ръка за ръка. Именно в това се състои и голямата сила и стабилност на монархията – без значение дали гражданите действат подбудени от някаква добродетел, самочувствие, желание да служат на владетеля или прочее, те ще подпомогнат държавата си. Монарх, който управлява своеволно или който поощрява угодничеството вместо истинската чест, опропастява властта си.

    В деспотичните страни един-единствен човек ръководи всичко според собствените си воля и каприз. Без закони, които да го направляват, и без да трябва да се отчита пред някого, който не е съгласен с него, деспотът може да прави каквото си поиска, без значение колко е безсмислено или безотговорно. Поданиците му не са в по-изгодно положение от роби и той разполага със съдбите им. Принципът на деспотизма е страхът. Образованието е ненужно при тази форма на управление. Ако изобщо го има, то има за задача да унижи ума и да пречупи духа. Понятия като чест и добродетел не бива да се появяват в съзнанието на подчинените на деспота, след като чувството за самостойност най-вероятно би предизвикало смущения. Следователно страхът трябва да потисне добре духа им и да угаси дори последната частица амбиция.

    Деспотичните управления се подкопават сами. Поради несигурността на собствеността, търговията не може да се осъществява и следователно държавата остава бедна. Хората трябва да бъдат държани в състояние на страх от наказание, но с времето конвенционалните наказания губят силата си. Най-важното е, че характерът на деспота не му позволява да управлява ефективно. След като всяка воля на този тип владетел се изпълнява безусловно, той няма нужда да преценява, той просто иска. Поради тези причини той никога не е каран да развива форми на интелигентност или решителност. Вместо това той често е мързелив, сладострастен и апатичен и следователно няма интерес да управлява подобаващо поданиците си. В отсъствието му съзаклятията се умножават, особено когато управлението му е крайно неприятно за хората. От значение е и фактът, че народът вече има много малко, което може да загуби. Деспотът трудно може да разчита на армията си, за да потуши бунт, тъй като пълководците му също биха искали да се възползват от ситуацията. Поради тези причини деспотичният владетел не е по-защитен от своите поданици.

    Монархическите и републиканските управления включват определени правителствени структури, а гражданите им имат специфични типове мотивация. Когато тези структури се срутят или мотивацията не сработи, съответно управлението се проваля, като резултатът от този провал е преминаването в деспотизъм. Но когато деспотично управление се провали, в общия случай се заменя от монархия или република. Създаването на стабилна монархия или република е изключително трудно, най-вече когато хората, които оформят законите на такова правителство, са живели в деспотизъм и са търпели последствията от него. За разлика от деспотизма, при монархията и демокрацията има сили, които да се противопоставят една на друга.

  5. Има и още една “тънка” разлика между вчерашната и днешната полиция. Днешните полицейски шефове във Варна , Пловдив, Бургас и т.н. всяка година на 9-ти май, 9-ти септември и 23 февруари ходят закичени като пудели с “колорадски” лентички.

  6. Снимката от Фрогнюз трябва да се размножи по билбордове из цялата страна, да се разпространи по целия свят!!!!!!!

  7. @ Gene Doych

    Много,много благодаря. Вие ни припомняте истини,които трябва да бъдат ориентир в сложэната ситуация,която ни е наложена.
    Има една непълнота. Всичко е показано в чист вид,докато в РБ действа външният фактор от изток и нещата стават много по-сложни.
    Ще ми се да не са безнадежно предрешени,защото има и субективен фактор.

  8. И мен ме учудиха тези нерегламентирани надписи по униформите на някои от полицаите. Има ли нещо вярно в твърдението, че са били използвани и частни охранителни фирми, за които е доста по-вероятно да имат такива знаци?

  9. Фрогнюз е изцяло финансиран от Цветан Василев, а сега вече и от Васил Божков, и нищо от този сайт не трябва да се взема за чиста монета, СКО не е потвърдено от независим източник.

  10. „Същността на пропагандата се състои в това, тя да достига да голяма част от народните маси. Да научават хората за нашите успехи, да ги убедим, че правим всичко за тяхно добро“.
    Хитлер
    Въпроси към КОЙ с понижена трудност копнати от мрежата.

    ” Какво правят в чекмеджето на нощното шкафче на премиера милион евро, златни кюлчета и пистолет? (Досега Бойко Борисов не е отрекъл автентичността на снимките, нито е поискал експертиза.)

    – Побоят над мирни граждани, на родители пред децата им, на жени и възрастни хора, на чужди дипломати и журналисти нов вид социална услуга на МВР ли е?

    – Като самозащита на тежко въоръжени униформени от беззащитни протестиращи ли възприемате баталните сцени от нощта на 2 срещу 3 септември?

    – Гордеете ли се, че Народното събрание в парламентарна република се ръководи от „проста кърджалийска п…а“?

    – Гордеете ли се, че при управлението на ГЕРБ България е най-корумпираната страна в ЕС?

    – Успех на трите правителства на ГЕРБ ли е последното място на България по доходи и стандарт на живот? А първото място по смъртност, заболеваемост и неграмотност?

    – За три години и половина министър-председателят е влизал 4 (четири) пъти в парламента. Това много ли е?

    – Какво означава за Вас изразът „…и съм ги наебал с 200 едни чужденци, премиери“ от запис, който американски експерти установиха, че е с гласа на премиера и е автентичен?

    – Как успехите, с които непрекъснато се хвалите, докараха 2,3 млн. души в страната да изпаднат в риск от бедност?

    – Твърдите, че някой отвън, а президентът отвътре организират/финансират протестите. Имате ли поне едно доказателство за това?”

  11. Укриваните архиви – Съединението отприщва руската антибългарска политика

    Имперските интереси диктуват разпокъсване на българското землище, раздаване на българските земи на съседите и постепенно претопяване и унищожаване на българската народност
    Никола Григоров

    https://faktor.bg/bg/articles/politika-hlyab-i-pasti-ukrivanite-arhivi-saedinenieto-otprishtva-ruskata-antibalgarska-politika

  12. Преяждането с власт е като запърженият боб-образува се голям газов хъб! Като прибавиш и газификацията на полицията, и става Балкански поток на пари от евтин лобизъм!

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.