В лоясалата тиква, отглеждана за фураж(ка), виреят вождистки представи за народа Му като лоялно стадо

И в европейския печат вече рисуват Борисов като тиква с каскет, затиснала България …

 

 

 

 

Най-ясно се вижда истинското състояние на акъла на управляващите от защитните тактики, които възприема. В това отношение изявлението на премиера Борисов, че мафията е организатор на протестите срещу него и поради това няма да подаде оставка, наистина удари дъното на самопризнанието за собственото му безсилие да се аргументира.

Да оставим настрана поредната му обида към протестиращите граждани, които  изкарва слуги на мафията. Ругатните по колективен признак винаги могат да се очакват от него по отношение на народа, за който той смята, че не го оценява и не го заслужава.

Очаква се обаче друго. То няма нищо общо с простотията му, с която толкова отровно сме свикнали, че сме престанали да я забелязваме. Подобно на Караянчева ( с извинение) не й обръщаме внимание, когато Борисов ни обявява за прости патки.

НА СНИМКАТА: Борисов обяви критиците си в България за тулупи, които спят до обяд, а самият той “спинка” по всяко време, включително на международни форуми, на които незнанието на езици го изключва от действителността и го успива

 

 

 

 

 

 

Очаква се от един премиер да бъде най-информираният човек в поверената му страна дали тук има мафия и да се бори срещу нея с цялата мощ на държавата, която по всеобщо признание на политици от всякакви цветове винаги е по-силна от престъпността. Въпрос на политическа воля на управляващите е да й се противопостави и да я сложи на мястото й зад решетките, а не да се оправдава с Решетников, който шеташе свободно като организатор на московската пета колона през по-голямата част от управлението на Борисов.

Само че в България държавата – това е Той!

Твърдението на Борисов, че има мафия, само по себе си вече е скандално. Защото той си признава, че знае, но не прави нищо срещу нея.

Освен това изгрялата под неговото крило звезда на държавното обвинение Иван Гешев се оказва в положението на съучастник, ако не и острие на мафията. Може ли премиерът да знае и да заявява публично, че има мафия и да твърди дори, че тя иска да го свали от власт, а главният прокурор през това време да се занимава с личното нещастие на една отделно взета личност, жертва на насилие в едно отделно българско село? Това разхищение на държавния ресурс направо звучи като саботаж, поръчан от мафията.

Борисов и Гешев, когото “Свободна Европа” разкри, че “спинка” в съседен дом в държавната резиденция в Бояна, не си ли говорят поне по съседски? 

В желанието си да отнеме инициатива на хилядите “прокурори” на площада, които му искат оставката, Борисов най-напред взе назаем и на подбив думичката Шиши. Надяваше се да се хареса на критиците си\му. Когато това не помогна, вече се въоръжава с популярното сред неговите обвинители на улицата обвинение, че има мафия. 

Този опит за подмазване си е живо подхлъзване по нанадолнището на злоупотребата с понятия, които не му е позволено да употребява без доказателства. 

 

На всеки демонстрант е дадено да борави с обобщения, които не е длъжен да доказва с пръстови отпечатъци, аудиозаписи, протоколи от разпити и съдебни дела. Но не и на самия премиер. Каже ли, че има мафия, той е длъжен да го докаже. Само че му е трудно, направо невъзможно му е да си признае какво вижда огледалото.  

Апропо, къде са простите, на които популист Номер едно в държавата така страстно залага да го крепят на власт отново и отново, за да го защитят сега от мафията? 

Няма ги. Не горят от желание да докажат предполагаемата си любов към повелителя на простите. Защото не са прости.  Изчезнаха от радарите на пропагандата му както ласкателите на неговия кумир Живков в момента на неговото отстраняване. Защото те съществуват само в собствените му представи като семки в тиква, отглеждана за фураж(ка).

Най-гласовитите публичните защитници на Борисов никак не са прости. Между тях има учени хора, някои с академични титли дори. Повечето са захлебили от управлението на простите и се боят да си загубят черния хайвер върху хляба. Хиляди се чувстват застрашени в държавната и местната администрация. Опасяват от лустрация по антигербаджийска линия. Разбираемо е да искат да си запазят привилегиите подобно на партийната номенклатура от времето на Живков, комуто самият Борисов остана верен и в подражанието на неговия образ. 

 

 

 

 

Но и те внимават в картинката да не се обозначават, защото знаят, че животът ще продължи и без техния днешен работодател, доказал, че може да захвърли без оглед на доказателствата за вина на трудовата борса всеки, който не му се вижда достатъчно лоялен на лоясалата собствена персона. Иначе казано, спотаените в момента (не)благодарници по-скоро се страхуват от големия си бос, отколкото го обичат заради благоволението му да им позволява да му работят. Ще минат в новия лагер без проблем и дори с облекчение, че се отърват от един настина по-прост от тях началник.

Други, без да са непременно на хранилката на властта, ги обеднява внушаваният от самите тях страх от реваншизма на комунизма. Те си вярват на заплахата от плашилата, които наистина са се внедрили сред протестиращите. Вярващите, като всички вярващи, нямат нужда от рационални аргументи. Те си вярват и в това отношение придават сила на плашилата, каквато те нямат, но придобиват по този начин влияние върху самите създатели на тези плашила ( и влияят също на онези, които им имат доверие като на авторитети), обосноваващи подкрепата си за статуквото с неизвестността от плашещото бъдеще.

Да се поправя, впрочем. Големият проблем на плашещите с плашилата на червения реваншизъм е в това, че те претендират да виждат в бъдещето. Ванга до Ванга! Боядисват  го в представите си в червено и по тази причина крепят др. Борисов, който претендира да им бъде закрилник от червената напаст, която си поживя отлично на неговата трапеза мандат след мандат. 

С такава (съ)мнителна подкрепа не е чудно, че Борисов е изпаднал в безтегловност. Рее се като космонавт в извънземна орбита в своята капсула, опитвайки се да захване за каквото и да било. Но в нея така се е капсулирал и атрофирал, че неминуемо ще му се наложи да се приземи и да приеме реалността. 

И без принудително катапултиране ще стигне до своето капитулиране.