И българските индустриалци не искат да си купят фабрика на 10 септември от раздавача на порции Борисов

 

Борисов, представящ се за десен строител на вчерашна България ( доколкото се сравнява с вчерашния диктатор Живков), получи жълт светофар, ако не и жълт картон, от българските индустриалци, предполагаеми съюзници на едно дясно управление. В своя декларация от Асоциацията на индустриалния капитал в България ( АИКБ) му казаха да не преминава на този светофар, за да не катастрофира.

Явно индустриалците не желаят да си купят фабрика на 10 септември. Ето какво писмо му написаха:

 

 

“И незрящите в България виждат как политическото напрежение в страната нараства с всеки ден. Преобладаващо е мнението, че развитието на България в последните години не се осъществява с необходимите темпове и дистанцията спрямо другите страни в преход в ЕС се увеличава. Основни вътрешни задържащи фактори са:

 

– Проблемна бизнес среда, особено по отношение на малкия и среден бизнес, където се трудят близо 3/4 от наетите и който създава над 2/3 от брутната добавена стойност. Мерките, съгласувани с правителството в рамките на тристранния диалог, или се изпълняват мудно и половинчато, или както е в мнозинството от случаите – изобщо не се изпълняват;

 

– Недостатъчна прозрачност и контрол върху обществените поръчки. Усещането е, че те са лобистко-партизирани и се използват политически за захранване на поредица от “обръчи”;

– Корупцията се усеща повсеместно и ежедневно;

– Електронното управлението закъснява отчайващо;

– Ключовите за всяко производство енергоносители се ценообразуват по непазарен, лобистки, национално-предателски начин;

– Качеството на законодателството и законотворчеството е ниско, а приложението на законите е избирателно.

– Списъкът може значително да се продължи, но най-обезпокоителното е, че все по-често в него се включват и нови злокобни практики:

– Рекет през държавната машина с цел отнемане на бизнес;

Сплашване чрез законно-охранителните структури с цел политическо послушание.

Расте усещането за липса на правова държава и сигурност на частната собственост. Повод за това дават не само известните от медиите случаи, в т. ч. “Хиполенд”, а и законопроекти като този за заграбване на “спящите акции” и чрез тях – заграбване на “будните предприятия”, или нововъведенията в Наредба Н-18, чрез които определени лица биха получили достъп в реално време (чрез информационните системи на предприятията) до ноу-хау, всички технологични и търговски тайни на частни предприятия, без никаква полза за фиска, съпроводено с огромни ненужни разходи за бизнеса, и поставяйки с непрецизни дефиниции всички в ситуация “винаги виновен” и т.н., и т.н.

 

Това са причините за незадоволителния размер на инвестициите през последните години (потвърждава се и от данните на НСИ за разходите за придобиване на ДМА, както и от данните на БНБ за ПЧИ в България). Връзката е пряка – липсата на върховенство на правото и сигурност за собствеността, лошото регулиране и корупцията водят до ниско равнище на инвестициите и оттам – до по-ниски ръстове на БВП и жизненото равнище и увеличаване на разликата (изоставане) спрямо другите бивши соцстрани. И в материален, и в духовен план.

 

Истината трябва да се каже на висок глас – при такива условия за работа значима част от българския бизнес напуска страната така, както направи и значима част от населението. Да, производствените разходи в ЕС и САЩ са по-високи, но законността е гарантирана. Така България отново губи – и данъци, и предприемачески талант, и бъдеще.

 

Бизнесът и всички негови представители, служители и работници имат равни и неотменими граждански права и отговорности, включително правото на протест и задължението за опазване на социалния мир. Каквато и да била намеса в бизнеса от страна на държавни и правоохранителни органи по повод свободната воля за политически избор и политическо действие на собственици или служители е престъпление, което следва да се разследва и наказва. За пълнота следва да добавим – в България се съгласихме преди 30 години, че трябва да приключим с партийното строителство по месторабота, което означава не само да няма партийни организации по месторабота, но и да няма контролиран вот, както и забрани за протести или принудително извеждане на протест на наетите работници. В предприятията се работи. Гражданско и партийно действие се прави извън предприятията, съответно държавните органи нямат място в предприятията по повод на политически изяви на свързани с тях лица”.