Предстои му бъдещето на чичо от Банкя. Вече е чичо сам и нас, и в чужбина

Премиерът Борисов много обича да разказва в негова солова интерпретация стари истории с цел да дискредитира свои критици. Иван Костов му носил цветя в болницата, когато лежал със счупен крак. Христо Иванов направо го обичал и влизал при него през задния вход. Дори и за свои приближени бизнесмени, които нещо са го ядосали за момента, подхвърля как са му просили и са получили пари за стадиони. Да не говорим как унижаваше Фандъкова и Плевнелиев на пресконференция, че му дължат лично политическата си кариера на кмет и президент.

Така постъпва падишахът с онези, които смята за свои пионки. Но с “батковците” си, като Путин и Ердоган, той много внимава да не наруши неписаното правило да не се зъби на по-силния, стриктно спазвано от всяка казармено възпитана глава, увенчана в неговия случай за една нощ по милостта на началството с генералска фуражка.

Това за онова събитие с увенчаването за една нощ се появи в мрежата като изповед на внука на Живков. Славков-младши предизвиква преди няколко дни Борисов сам да си каже кой и как точно го е превърнал в генерал. Дори заплашва, че ако в близко време Борисов не си признае, сам ще направи разкритието. Не публикувам линк към ултиматума на Тодор Славков, който пътува из интернет, за да не давам поводи да бъда обвинявам, че ползвам “малкия Тошко” като достоверен източник и авторитет.

Поводът за горните припомняния е разговорът по телефона, който се е състоял вчера между Борисов и турския президент Ердоган. Съобщението, изтекло в турски сайт и лаконично потвърдено от Анкара, е сухо, а нашият премиер, който обича да излиза сух от водата, не гори явно от желание да ни осведоми по чия инициатива е бил разговорът и какво е наложило той да се състои.

Ако има новина, с която можем да свържем този загадъчен разговор, това е публикацията на влиятелното германско списание “Шпигел”, в която то се позовава на тайни съобщения от турското посолство в София, потвърждаващи известната от 2 година насам история с депортирането на турския бизнесмен Абдула Бююк на турските власти от българските служби в нарушение не само на международни спогодби, но и на две съдебни решения в България.

Възможно ли е Борисов да се е разтревожил от нещо, което е известно тук отдавна, макар и да беше оставено да отлежава в архивите на български медии, които не се ползват с голяма аудитория? Да, възможно е, но не заради подновения интерес в медийното пространство у нас, а поради самият факт, че влиятелният германски сайт на “Шпигел” е решил да обърне внимание на тази погребана досега в България история. 

Борисов отчаяно се нуждае от международен знак за подкрепа. Всичко, което можа да постигне за повече от два месеца в това отношение, е една кореспонденция в близкия до дискредитираното вече в Испания кралско семейство вестник ABC и последвала подобна публикация с повтаряне на опорните отбранителни точки на властта в София в румънския “Романия либера” ( виртуалният официоз на властта тук разсмя читателите със заглавие, според което румънският вестник “гърми”, демек нещо страховито се е случило на фронта на защитата на Борисов).

Тази хилава контраатака само очертава още по-контрастно на картата задънената международна улица за българските власти. Борисов е под обстрела световната тежка медийна артилерия – от “Ню Иорк таймс”, до “Файненшъл таймс” в Лондон. Особено активна и стряскаща за нашия герой на публикациите е канонадата срещу него в германските, австрийските и швейцарските медии – не че и във Франция му спестяват биенето на камбаната за протестите срещу корупцията в България. 

Изводът от тази кратка ретроспекция е с дългосрочни последици. Защото е очевидно, че Борисов търси решение за своето спасение навън. Там властите все още не протестират официално срещу него. Но и не реагират срещу вълната от медийните критики срещу послушното дете на Брюксел и Москва в София. Тук то тропа с крак “няма да подам оставка”, но същевременно тропа и на вратите на онези в чужбина, които го тупаха окуражаващо по голямата гърбина.

Дали пък не е поискал от Ердоган, за когото има сигнали, че е стоплил отношенията си с нашенския Ахмед Доган, да се отплати с натиск върху ДПС да го пощади като благодарност за сервираните на тепсия турски набедени “превратаджии”, поръчани от Анкара и подло предадени от Борисов? 

Няма как да знаем, но имаме право да предположим, че това е напълно възможно. Защото е също така напълно в духа на манталитета на Борисов, който търгува по подобен начин в рамките на българската политика. Нямаме причина да се съмняваме, че когато е поставен в режим на оцеляване с изчерпани варианти за шантаж и интриги в поверената м България, единственият му изход е да си поиска дивидентите от инвестирането си в чужбина чрез “жестове”, като този с предаването на турски опозиционери на турския режим.   

Борисов интензивно се снимаше при всяка възможност със “световния елит” и внушаваше, че е част от него. Този елит очевидно не гори от желание да се противопоставя заради него на преобладаващата воля на българските граждани, забелязана вече в целия свят.

От всички уроци, които му се е налагало да учи по трудния начин, за Борисов този май ще бъде най-горчивият. Никак няма да му е лесно да се върне към статута си на слуга, издигнат от господарите си наистина за една нощ да охранява интересите им.  Беше си въобразил, че е “международен фактор”, но в момента, когато му се наложи да провери дали е такъв, се оказа “роден фактор”, роден от родното проруско статукво, което също отказва да го защитава публично и дори се присламчва към автентичните искания за оставката му на гражданите, отвратени от това статукво.

Сам е. Предстои му бъдещето на чичо от Банкя. Чичо сам.