Защо Западът и службите му нямат доверие на Борисов

Осем години и два месеца след атентата в на летището край Бургас в  Сарафово българската прокуратура намери днес “явна връзка” между терористичния акт и ливанската терористична групировка “Хизбуллах”.

Тази връзка беше посочена  още часове след злодеянието от Израел, САЩ и Великобритания – все държави с върховни възможности в разузнаването в Близкия изток. Именно на тяхната увереност и на светкавична реакция в посочването на виновника се позовах ден по-късно след атентата, за да заключа, че точно “Хизбуллах” е основателно заподозряна.  

На правителството на Борисов, което отказа да приеме версията на западните съюзници и Израел поради “липса на доказателства”, му трябваше половин година, за да се скрие зад общата позиция на ЕС, заявена през януари 2013-та и с половин уста да признае, че най-вероятният виновник за престъплението на българска територия е военното крило на ливанската управляваща ( днес) партия.

Подобна версия защити и колегата Мохамед Халаф, поканен в качеството на боксова круша в предаването “Референдум” на БНТ, където 6 други гости в студиото го нападаха. Скандалното предаване със свирения телевизионен мач срещу колегата Халаф, както и моята позиция от първия ден на атентата, привлякоха вниманието на израелските медии. Кореспондент на “Джерузалем пост” ме посети и в резултат на това мнението ми се появи на страниците на световно известната медия.

Ето че днес българската прокуратура най-после “прогледна”. Чувствам се “реабилитиран” след многобройните оплювания, на които бях подложен заради възприетата от мен позиция да припозная реакцията на Израел, САЩ и Великобритания за достатъчно убедителна причина, за да анализирам без допълнителни доказателства на онзи ранен етап вероятността тъкмо “Хизбуллах” да носи отговорността, на което моите опоненти тук отговаряха, че това не било така защото тя …не е поела отговорността.

Не моя милост, а службите на споменатите три държави бяха “познали”. При това единодушно без да се позовават една на друга. Какво ни говореше тази тяхна скорострелна увереност?

Те са знаели по свои тайни канали и нищо чудно да са имали и внедрени информатори. Като се знае колко параноична е ливанската групировка, е напълно разбираемо защо американците, израелците и британците запазиха публично мълчание за доказателствата си. Нещо повече, Бойко Борисов отлетя за Лондон с надежда му кажат нещо повече, но се върна с празни ръце и се оплака, че Дейвид ( Камерън) не му е доказал нищо по въпроса. 

Както тогава реагирах, така и сега мога да задам реторичният въпрос защо на Борисов на Запад не му доверяват чувствителни тайни, като тази? 

Бил съм на среща между кмета на София Бойко Борисов и американския посланик Джон Байръли във връзка с посещението на американеца Бил Ходж, притежаващ третия по големина бизнес по утилизиране на отпадъци в САЩ. Инсталациите му рециклираха отпадъци в диапазона от Аляска до Хаваите. 

Г-н Ходж беше узнал за проблемите на София и с посредничеството на мой американски приятел от времето на посещението на президента Клинтън в София през ноември 1999 година беше дошъл близо 10 годни по-късно да си предложи услугите за решаването на най-големия столичен проблем. Отне ми три месеца да му организирам по молба на моя приятел среща с кмета. Борисов все се оказваше много зает. До момента, в който секретарката му разбра на телефона от мен, че на евентуалната среща ще присъства и посланикът на САЩ тук Джон Байърли.

Тази история съм я описал в книгата си “Премиер на РъБъ” и нямам угризения, че издавам някаква тайна. Свидетели бяха около двайсетина души от икномическия отдел на САЩ на посолството ( повечето българи), а аз бях само организатор. Но се оказах единственият, който не се стърпя и прекъсна близо 10 минутните брътвежи на Борисов по време на срещата ( за която кмътът закъсня, за да не изпусне интервю за чужда телевизия в кабинета си, където уж ни беше поканил , та се наложи да го чакаме в една заседателна зала).

Повтарям се сега, защото има наслагване на поводите, един от който е разровеният от “Шпигел” скандал с екстрадирането на турски граждани от България в угода на президента Ердоган . 

Пред посланика на САЩ, пред Бил Ходж и останалите свидетели на монолога му Борисов не се посвени да се похвали колко е “велик”. Разказа гордо как турските тайни служби са му се отблагодарили за това, че е спрял в Столичната община гласуването на резолюция, осъждаща арменския геноцид в Турция в началото на миналия век. Макар и вече в качеството на столичен кмет, а не на главен секретар на МВР, от турските служби го потърсили и му съобщили кога и къде ще преминат наркотрафиканти на българска територия. Борисов се възползвал от информационния подарък и натрил носа на българските служби, на които показал, че продължава да кара влака в областта на националната сигурност като върховен полицай.

Очевидната надежда на това споделяне на поверителна информация от страна на кмета Борисов беше не само да впечатли всички в залата, но и да насочи разговора към това колко важен фактор в държавата е той. На няколко пъти се обърна с думите “предайте на премиера Станишев” към посланик Байърли, който го слушаше със смесица от мълчаливо презрение и лека насмешка на лицето. Накрая Байърли се “предаде” и го зашлеви с вербална дипломатичност. Каза му, че е посланик на САЩ и не е негова работа да предава послания на български премиер ( от софийския кмет). 

Моя скромност, който положи многомесечни усилия да уреди тази среща, се оказах най-нетърпелив. Прекъснах безкрайната тирада на Борисов, който се увлече да ни разказва какви глупости пишело в жълтата преса за него и как не било вярно,че ония двамата го били, щото той можел да ги бие заедно с една ръка ( май нещо за едни братя от престъпния свят ставаше дума). 

Сепнатият най-накрая от мен Борисов регистрира, че има гост с бизнес предложение и изпадна в демонстративно безразличие, видно от блуждаещия му поглед през оставащите няколко минути, когато Джим Ходж правеше отчаяни опити да му привлече вниманието със сбитата си презентация . Беше ясно на всички, че нищо от казаното и показаното от американския бизнесмен, прекосил океана за целта, не достига до съзнанието на кмета, употребил просто възможността за опит да комуникира с премиера Станишев чрез американския посланик.

Останал последен от цялата делегация след провалената на практика среща ( нито Борисов постигна нещо в надеждата си да манипулира посланика на САЩ, ното пък Джим Ходж получи нещо повче от нулево внимание), получих на излизне от залата типичното за старшина Борисов, играещ генерал, потупване по рамото с мутренското поръчение на изпроводяк: “аре, действай”.

Това и правя. Действам, като припомням защо на Борисов, който си шушука с турските тайни служби за лична политическа изгода, с което след това се хвали, никой нормален чужд лидер няма доверие.