Европейската преса е платена, щом подкрепя протестите в България. Това е тезата на големия специалист на ГЕРБ по въпросите на европейската преса Тома Биков, който отдавна се прослави с твърдението, че британският в. “Гардиън” приличал на “Работническо дело” ( след критична публикация във вестника за вожда му Борисов). https://offnews.bg/politika/bikov-evropejskata-presa-e-platena-736632.html
Не става дума за Биков и не желая да се шегувам отново за негова сметка като хващам бика рогата. Защото не е бик, а рогата му са като на рогоносец, който ругаеше Борисов в битността си на политик от друга партия, но после се оказа главен разказвач на мислите му в най-розова светлина. Сигурно безплатно.
Самата тема за това кой е платен ( и кой по изключение НЕ е ) в журналистиката у нас и в чужбина заслужава поредна реплика на лична основа. Още повече, че най-гръмогласните ( бивши журналисти, практикували тази професия, като Биков) очевидно също съдят по собствения си опит. Моят, смея да твърдя, явно е различен.
Един от парадоксите на освобождаването на словото в България, което беше заключено в изцяло държавните медии по времето на комунизма, е в това, че за някои коментатори в днешно време трудът им се оказва не просто безплатен, а ненужен поради невъзможност да бъдат възнаградени по линия на работодателите им – понеже нямат такива.
Днес в телевизиите и радиостанциите, както и в прихваналите техните удобни в това отношение правила модерни електронни медии в интернет, също очакват от коментатора да им “гостува”. Безплатно, но не съвсем от гледна точка на интереса им. Ако не може, няма страшно. Желаещи да гостуват има бол.
И друг път съм цитирал моя близка, която ми казва по този повод “ти им изкарваш заплатите” – във връзка с факта, че колеги ме канят ( все по-рядко, да не кажа вече и никак напоследък) в техните студия. Така е. Те получават заплати, а от мен се иска да съм доволен, че изобщо ме “показват”.
За политиците, социолозите, политолозите, представителите на неправителствения сектор и хора с всякакви професии , включително за журналистите на работа в конкретни други медии, “показването” им наистина може да се осчетоводи като косвено платена услуга за тях по линия на популяризирането на предприятията им. Скрита реклама, ще рече. Тя важи буквално за всички, (же)лаещи да бъдат показвани. Съответните медии най-безцеремонно използват този интерес ( и дори нагон за някои ексхибиционисти в публичното пространство).
Какво рекламира обаче моя скромност, който се явява в лично качество и има само едното име на журналист зад себе си? Нищо. Само създава ядове със своята откровеност, която никой не може да контролира. Няма сделка.
Е, може да “качвам рейтинга” на медията с моята нестандартност за някоя и друга минута, но пък и качвам кръвното на началството. То цени здравето си и не иска да си има ядове с отровното статукво в държавата. Защо да ме канят тогава? Логичен въпрос. Чисто прагматичен.
С “платените европейски медии” имам доста голям опит. Лесно е за доказване в днешно време. С едно натискане на копчето на компютъра при изписване на името ми на латиница ще получите резултати не само в европейските медии, като БиБиСи, “Файненшъл таймс”, “Льо Монд” и т.н., но и в американския “Ню Йорк таймс” и също така т.н.
На Биков и компания им е трудно да си представят подобни “безплатни” неща, защото фантазиите им стигат само за любовните им излияния към шефа. С изключение на поръчани коментари ( например за БиБиСи и то само през 90-те години на миналия век), за други свои изяви в световни медии не съм получавал заплащане.
Моето свидетелство не означава, че на Запад не съществува практиката лобисти да прокарват мнения срещу заплащане ( на редакциите, а не “на ръка” на продажни журналисти, което също е възможно, но едва ли е повод за обобщение).
Да, не са “ангели небесни” и там. Но никъде в развития демократичен свят подкупността и продажността не може да се мери с пандемията на корупцията в медиите, хранена от условията на управлението, което Биков брани ( наистина с рогата напред и през просото с копитата). Тук, доколкото дочуват изолираните ми уши, някои т.н. журналисти дори се хвалят как скубят от плащачите.
И защо не? След като “авторитети” и собственици на медии говорят цинично за журналистиката като за занаят и няма кой да ги репликира, че точно по тази причина хората ги сравняват със занаятчийките от най-старата професия на света? У нас тези занаятчии наистина превърнаха журналистиката в държанка на онзи, който й плаща повече. А несъгласните да полегнат на това Прокрустово ложе ( на което според гръцката легенда скъсявали с една глава полегналите), у нас милостиво не ги обезглавят. Само ги оставят да мрат. Ако не от новичок, “поне” от глад. Не е чак пък гръцка трагедия, нали.
Ето върху тази обичайна очебийност би трябвало да поразсъждават претендентите да лепят етикети на континентален принцип “разобличителите” на платената европейска журналистика.
Избиран съм на конгрес ( в Хелзинки пред 1994 година) от стотици европейски колеги за Вицепрезидент на Асоциацията на европейските журналисти ( АЕЖ). Не че това им значение в България, но имам правото да кажа някоя добра дума в защита на европейската журналистика. Тя, освен всичко друго, ме защити със ставане на крака и аплодисменти ( на друг конгрес, в Атина), когато в България ме преследваха не само властващите марионетки на мафиотското статукво в онзи период, но и от цели глутници, насъскани от онова статукво т.н. журналисти
Ако се върнем на тукашната действителност, една от причините моя милост да е изпаднал почти напълно извън интереса на нашенските медии, е отказът ми да бъда безплатен автор. Звучи като претенция за изключителност, но наистина съм изключение от правилото в необичайното си качество на самостоятелен журналист, зад когото не стои редакция и за когото не важи наложеното тук правило да ти “плащат” със самия факт, че ти дават думата, защото това е изгодно за твоя работодател, от когото си получаваш заплатата.
Но тъй като в това отношение, за добро или не, съм “рядка птица”, а не “мисирка” от комбината за масово мисирско производство на бройлери за трапезата на силните на деня и на софрата на медийните босове, ще приема, че не бива да съдя по себе си.
Избрал съм тази съдба и не се оплаквам. Тя си има своето предимство, което е безценно. Нарича се свобода. Нито се яде, нито се пие, но се консумира с наслада. Въпрос на вкус.
Няма как, г-н Инджев, несамостоятелен човек, ще рече несвободен, наемник, да не кажа бюджетник, да е дясно мислещ.
Да си държавен или корпоративен служител и да имаш автентично мислене е или нелоялно, или липса на чувство за реалност.
Едно време го имаше този модел хора, казваха им ” вярващ комунист”. Диагноза, нали!?
Бъдете здрав, иска се кураж хем да си свободен, хем да имаш пет деца.
Не казвам, че всички трябва да сме десни, светът трябва да е шарен, но тогава достойното е да си лоялен и да е ясно, че позицията, която застъпвал е служебно задължение.
Пак едно време казваха: “Абе имам собствено мнение, но не съм съгласен с него.”
Приликата между Американските президенти, и двамата червеноглави пуяци Параванов Гоце, и Гумената Глава Радев е, че амнистират постоянно мисирките около тях! Останалото е Балкан разлика!
В първите години на миналия век Пенчо Славейков пише за литературните анализи на Георги Димитров:
“Той е верен и предан като куче, вързано на дирек, което олайва всички, които свободно минават наоколо..”.
@Веселин Димов
В първите години на миналият век, Георги Димитров е бил на 18 години и тогава малцина са знаели за неговото съществувание, вкл. и Пенчо Славейков за да се занимава с неговата личност! Престанете с тези измислени и фалшливи новини!
Пише, като млад социалист, Георги Димитров, литературни анализи, инж. Симеонов. Така попада в полезрението на Славейков…
Уви, не са дигитализирани тези материали за да Ви ги пратя.
Не бих злоупитребил.
На 14 септември 2020 г. Фини завърши мисията си от четири десетилетия и подписа документите за закриване на Атлантическите филантропии. Церемонията, която се случи с помоща на платформата Zoom с борда на Atlantic Philanthropies, включваше видео съобщения от Бил Гейтс и бившия губернатор на Калифорния Джери Браун. Председателят на камарата Нанси Пелоси изпрати официално писмо от Конгреса на САЩ, в което благодари на Фини за работата му.
Кои е Фини и какво общо има с Бат Боико?
Към Веселин Димов и инж. Симеонов:
Не искам да се правя на Аристотел, който бил казал, че Платон му е скъп, но истината му е по-мила: и двамата сте скъпи гости на блога.
С риск да засегна единия от вас ще припомня, че в книгата си “През България за Дарданелите. При царска Русия и съветите” д-р Никола Петков цитира статия на Георги Димитров в “Работнически вестник” от 1915 г., в която младият др. Димитров пише следното:
“Русия изхождаше не от желание да създаде една голяма и силна държава на Балканите, а с твърдото намерение да тури ръка на новата балканска държава и тъй да се доближи до Проливите!
„Русия беше и е и днес решителен враг на една силна и независима България.
Първо защото тогава България би изместила Русия в ролята и на християнски покровител на Балканите и второ защото една силна и независима България би била най-голямата преграда на руските завоевателни планове на Балканите”.( стр. 54)
Г.Димитров се е изявявал като публицист от най-ранна възраст и е бил в тон с обичайната линия на европейските левичари, заклеймяваващи мракобесната Русия – включително и специфично по отношение на нейната роля срещу интересите на българите.
С други думи, младият Г. Димитров е споделял все пак истината за Русия в духа на линията на Димитър Благоев. До момента, в която Русия става болшевишка и успява да очарова със своята бруталност българските левичари, като Г. Димитров, превърнал се в болшевик от международна величина, забравил своята първородна “русофобия”.
Апропо, тази младежка искреност на левия Г.Димитров му избива в ентусиазма да разобличава руския царизъм през 1935 година като злокобен по отношение на България, когато по заръка на Сталин неговият съратник Васил Коларов и други български комунисти получават уникален и до днес достъп до архивите на Азиатския департамент на Русия от царско време и изобличават по документи злокобната руска роля в българската история.
Понякога и от комунистическата прямота има полза…
Ето и реакциите на “засегнатите” медии. Що ли не съм изненадан.
https://segabg.com/hot/category-bulgaria/evropeyski-medii-kum-toma-bikov-otrazyavame-korupciyata-vi-bezplatno
@Иво Инджев
Тук става въпрос за началото на века, а не за 1915 г., когато Пенчо Славейков го е нямало вече (починал 1912 г).
Благодаря, г-н Инджев, благодаря и на г-н Симеонов, защото истината е стремежа на всички ни. Вярно е, че те са от различни поколения. А разговорът, който се получи, ми дава повод да допълня с обстоятелства малко известни вече факти.
Славейков изнапред хвали Г.Димитров за това, че в анализите си за литературни творби от тогавашната преса, изхожда от принципни, макар левичарски позиции. Сетне обаче е унищожителен:
“Социалисти и социалствающи дечурлига, придобийте първо самостоятелност в главата и в джоба, па сетне посягайте на самостоятелността на тези, които ги имат и по закон, и по право.”
ГНУСНО !!!
ТАСС: Българските русофили подготвят партиен проект
…„Започнахме да издаваме книги, да провеждаме повече конкурси и фестивали, в които участват десетки хиляди. Само на форума на русофилите на езерото „Копринка“ край Стара Загора, който се провежда ежегодно, се събират традиционно между 15 и 20 хиляди души. Работим за запазването на паметниците от героите от Руско-турската война /1877-1878 г./ и Втората световна война. Помагаме за развитието на програмата за изучаване на руски език. ..
Русофили“ обсъждат възможността да допълнят движението си с политически проект.Малинов уточни, че партийно-политическият проект ще бъде реализиран до края на тази година, а новата организация ще се постарае да участват в предстоящите парламентарни избори, които са насрочени за март. ”
https://faktor.bg/bg/articles/novini-balgariya-tass-balgarskite-rusofili-podgotvyat-partien-proekt
Засъскаха най- гнусните отровни влечуги!
Проф. Иво Христов: Възможна е ”смяна на караула” у нас
https://frognews.bg/novini/prof-ivo-hristov-vazmojna-smiana-karaula-nas.html
От ген. Владимир Вазов до…шопара Каракачанов! От Стамболов до Борисов, от Захари Стоянов до Караянчева. Това падение ни причини на нас, българите, ” освободительницата” Русия с 45-годишна целенасочена отрицателна селекция на “водачите” на нацията ни !
Преди 102 години при Дойран българските воини спасяват честта на България
https://faktor.bg/bg/articles/predi-102-godini-pri-doyran-balgarskite-voyni-spasyavat-chestta-na-balgari
@Веселин Димов
Благодаря Ви, че възприехте моите забележки и възражения към изразеното от Вас становище, по най-интелегентният начин и се разбрахме за какво става въпрос – истината! Пожелавам Ви всичко най-добро!