ТЕЧНА ДРУЖБА* МНОГО НА ИЗТОК
Автори:Франк Докич, Добротин Неврокопски
Въведение
На 20.08.2020 год в град Омск в Русия беше хоспитализиран руският опозиционер,блогър и отявлен критик на Кремъл Алексей Навални. Съмненията бяха,че е отровен от руските специални служби с прословутият „Новичок“.След силен международен натиск Навални беше транспортиран в болница в Германия,където лекари от Бундесвера му направиха пълни изследвания и категорично заявиха,че Навални е жертва на опит за убийство със забранено бойно-отровно вещество.
Ние,обаче,ще се фокусираме върху едно конкретно следствие от аферата „Навални“ и това е коренно променената позиция на Германия по отношение на газопровода „Северен Поток-2“.Германия ясно и категорично заяви,че този газопровод може и да не бъде завършен.Всички интересуващи се от темата са запознати с перипетиите на „Южен поток“,“Северен поток-2“,“Турски поток“,“Син поток“.
Но понеже у нас баталиите относно реализацията на гореспоменатите газопреносни съоръжения са добре известни,но фиксираната тема е винаги актуална,решихме да разгледаме съдбата на един от най-големите газопроводи в света.Визираме „Силата на Сибир“.Съдбата му е малко известна у нас.
Предистория
„Силата на Сибир“ е магистрален газопровод за доставка на газ от Русия до Китай.Дължината му е 2159 километра.Русия и Китай започват преговори за доставка на руски газ още през 2010 год.,а през 2014 год. подписват съглашение за доставките през Източният маршрут по 38 млрд.куб.м.за срок от 30 години.
Тогава започва и строителството на газопровода.
Откриването
На 2.12 2019 година газопроводът е открит с всички полагащи се тържествени церемонии-от едната страна в Сочи е Владимир Путин, а от другата в Пекин-Си Цзипин. По средата на границата между Русия и Китай пускът командва шефът на „Газпром“ Алексей Милер.
Какви са договореностите за доставките на газ между Русия и Китай по този проект:
-планира се през 2020 година Китай да купи минимум 5 млрд.куб.м. газ,през 2021 год-
10 млрд.,през 2022 год.-15 млрд.,като постепенно се достигне проектната мощност от 38 млрд.куб.м.газ в продължение на 30 години. Цената на строителството на газопровода достигна 1.5 трилиона рубли,при първоначално прогнозирани около 800 млрд.рубли.
Окупацията на Крим и връзката със „Силата на Сибир“
През 2014 година е извършена фактическа окупацията на Кримския полуостров от страна на Русия, в резултат на което са въведени санкции от страна на САЩ, ЕС, Канада срещу руски фирми и отделни фигури от политиката,бизнеса и финансите на Русия.Президентът Путин дръзновено и гордо обявява курс за „импортозамещение“/аналог на т.нар.“опора в собствените сили“ обявена от комунистите в Китай след като вземат властта през 1949 год./ във всички санкционирани сфери и презрително заяви,че „ние плюем на тези санкции“. Какъв е резултатът в една конкретна сфера ще видим в текста по-долу.
Проблемите на „Силата на Сибир“
Основният източник на захранване газопровода „Силата на Сибир“ е Чаяндинското находище, чиито запаси са оценявани на 2 трлн.куб.м. Но в него, както се оказва, е и един от основните проблеми, който заплашва срива на доставките на газ и неизпълнението на договореностите от страна на Русия. Инженери и геолози докладват, че при проучването на Чеяндинското находище са допуснати груби нарушения, довели до фатални последици при оценката на находището и неговата експлоатация.Това находище се намира в далечния север в Сибир и за да се каже с точност колко са запасите са необходими няколко години на сериозни проучвания.
Изследванията на находището започват през 2013 година и продължават до края на 2019 год.. Само за проучвателните дейности са похарчени 40 млн.рубли. В резултат е изготвен обемен доклад до ръководството на „Газпром“. От него става ясно, че газът от Чаяндинското находище няма да стигне за изпълнение на договорите с Китай. Подозрения за това има още през 2014 год.когато инженерите дават много по-ниски оценки на находището от първоначалните-до 1 500 000 000 000 куб.м ,а след още няколко месеца проучване понижават още очакванията-да 1 200 000 000 000 куб.м.газ. Въпреки това ръководството на „Газпром“ дава заповед за започване на експлоатацията на находището.
Изпълнението на задачата е поставено на фирмата „Газпром Бурение“, която е собственост на милиардера Аркадий Ротенберг. И тук започват големите проблеми, породени от несъстоялото се „импортозамещение“. За да може сондажът да функционира оптимално трябва да се използва правилният, висококачествен разтвор, необходим за сондирането. Световни лидери в производството на тези разтвори са фирмите „Бейкър-Хюз“ и „Халибъртън“. И тъй като тогава вече действат въведените срещу Русия санкции, тези разтвори не могат да бъдат доставени. Но от „Газпром Бурение“ му намират леснината-наемат за работата фирмата „Сервисньй центр СБМ“, дъщерна компания на „Национальньй буревой сервис“, която пък е 75% собственост на „Газпром Бурение“…Излиза,че фирмата на Ротенберг наема за подизпълнители фирми на….Ротенберг. Класически конфликт на интереси, но не и за държавния капитализъм в Русия, заместил фалиралия съветски социализъм.
Да кажем, че това е по-малката беда.Катастрофалната беда е, че избраната фирма използва нискокачествени и нискоефективни разтвори за извършване на сондажите-при допира с водата в сондажите тези разтвори се превръщат в „желе“ и газ от този сондаж практически не може да се добива. Да се почисти сондажът от това „желе“ е практически невъзможно, а дори да се опита е толкова сложно и скъпо, че е по-добре да се затвори сондажът.
В доклада на инженерите се казва, че от 148 сондажа 41 са повредени, а от 20 повече не може никога да се добива газ. Предполагаемите загуби на „Газпром“ са за около 100 млрд.рубли. В доклада е описана още една фатална грешка-в неправилното монтиране на изключително важни съоръжения, а именно системите за вкарване на газа в тръбите. Ако се допусне нехерметично свързване на тези системи в тръбите ще влиза все по-малко и по-малко газ. Поправката на такава система е практически невъзможно. Докладва се за 6 такива неизправни системи. Загубите са за около 2 млрд.рубли. По тези и други причини срокът за предаване в експлоатация на готовите сондажи е удължаван няколко пъти. Сумата за работата на „Газпром Бурение“ достига до 90 млрд.рубли.
Друг проблем на това находище, водещ до огромни загуби за Русия, ни обяснява световноизвестният експерт по добив на нефт и газ Михаил Крутихин.Той казва:
„По всички норми и правила на добива на нефт и газ, първо трябва да се започне с добива на нефт, защото ако се започне директно добивът на газ, то налягането пада и нефтът остава завинаги в земята.“Газпром“обяви,че са изобретили технология, която позволява да се изпомпва газа без да пада налягането в нефтеният резервоар. Аз говорих с водещи експерти от нефтогазови компании в САЩ и те ме взеха на подбив-такава технология не съществува. От това става ясно, че „Газпром“ нарушава всички правила и норми, като оставя огромни нефтени залежи в земята, само и само да започне бързо износът на газ.“
От всичко това става ясно,че на Чаяндинското находище нещата не са никак добре и за да бъде спасен „Силата на Сибир“ трябва да се търси алтернатива за захранване със суровина.Тази алтернатива е Ковиктинското газово находище.Но както може да се очаква и там няма да мине без проблеми.
Ковиктинското находище
Да дадем думата отново на Крутихин:
„Чаяндинското находище при най-оптимистични добиви не може да даде повече от 25 млрд.куб.м. на година.Ето затова трябва в газоподаването да се включи и Ковиктинското находище, намиращо се в Иркутска област. Но за да стане това е необходима още една връзка от 800 километра тръби, която засега не съществува.“
Налице са и огромни съмнения,че Ковиктинското находище е силно надценено поради допуснати аналогични грешки-както с Чеяндиското- в геологическите и инженерни проучвания.
Рентабилност на газопровода
Първоначалнио Русия обявява, че Китай ще съфинансира проекта с 25 млрд.долара. Китайската страна,обаче, с недоумение казва,че нищо такова не е обещавала и не дава нито цент за цялата работа. Самият министър на енергетиката на Русия Александър Новак заявява в Държавната Дума, че „Силата на Сибир“ не е търговски проект. И когато експертите на „Газпром“ признават,че при пълно натоварване на газопровода от 38 млрд.куб.м.инвестициите няма да се върнат за 30 години, става безпощадно ясно що за проект е това, за кого е изгоден и че за Русия този проект няма никакъв търговско-икономически смисъл.
Цитираме Михаил Крутихин:
„Общата стойност на проекта, заедно с газопреработващия завод**, усвояването на находищата, стойността на газопроводите, компресорните станции и всичко допълнително възлиза на около 100 милиарда долара.Не 55 милиарда,както ни казваха от „Газпром“. Така,че смятайте дали някога този проект ще бъде рентабилен за Русия.“
Следващият проблем, за който много малко хора си дават сметка е,че всъщност Китай се намира в монопсонично положение т.е. на единствен потребител на газа по „Силата на Сибир“.Това дава възможност на китайските търговци да диктуват правилата на пазара и цените на Русия.Този газ не може да се продава на никой друг потребител, не поради друга причина, а просто няма на кого.
Отношение на Китай към газовите доставки от Русия
След такива многомилиардни инвестиции, направени от Русия, е редно да се замислим-сигурно Китай има огромна нужда от газ и е готов да потребява практически несметни количества от предлаганата суровина. В действителност Китай въобще не разчита на руския газ и гледа на него като на резервен вариант в случай на какъвто и да е неразрешим конфликт със САЩ и при изпадане в невъзможност за доставки на втечнен газ по Тихоокенските маршрути. Засега Китай упорито отказва да купува конкретни обеми газ от Русия по „Силата на Сибир“. За сметка на това значително увеличава обемите на закупения втечнен газ.Успоредно с това нараства и собственият добив -през 2019 година той достига до 175 млрд.куб.м. Китайските вносители „режат“ основно тръбопроводните доставки, а вносът на втечнения се увеличава-през юни 2020 г.достигна 7 млрд.куб.м. т.е.12% увеличение. Вносът на тръбопроводен газ в Китай е паднал с 36%,а доставките от „Газпром“ по „Силата на Сибир“ са с 40% по-малко от договорени обеми.Сумата от всички доставки до месец май 2020 год. е 1.27 млрд.куб.м.и ако тези обеми се запазят,то до края на годината Китай ще закупи от „Газпром“ общо 3.1 млрд.куб.м.Точно толкова е минималното количество договорено по принципа „вземи или плати“.
Още повече,че Китай започва и собствен добив от находището в провинция Сечуан. Запасите му са оценени на поне 1 трилион кубически метра.Но да цитираме пак Михаил Крутихин:
„Още преди две години говорих с висши китайски чиновници за това какво е за тях „Силата на Сибир“.И те ми казаха, че ако военно-политическата обстановка в света не им позволи да купуват газ през Тихоокенските маршрути, тогава може да се обърнат към нас. Ние сме им резервен вариант.И за тях това е много изгодно. Още повече, че те намаляват потреблението на вносен газ.“
Всеки нормален човек би си задал въпроса- при дадените обстоятелства,за кого е изгоден в крайна сметка този проект ?
Михаил Крутихин обяснява:
„Решението за изпълнението на „Силата на Сибир“ е взето на най-високо място в Кремъл.Този проект има две основни измерения:
Първо-това е абсолютна демонстрция, прах в очите на хората за показване на геополитическата значимост на Русия. Какво ни струва това,обаче,никой не го интересува.
Второ-да се дава работа на подизпълнителите на газопроводите, които увеличават цените близо 3 пъти. Най-големите поръчки получават без конкурс “Стройтранс-газ “ на Генадий Тимченко и „Стройгазмонтаж“ на Аркадий Ротенберг.“
Изводи
В политически план се налага изводът,че Китай гледа на взаимоотношенията си със Русия от гледната точка на икономическа свръхдържава. За имащия тези претенции Китай е много по-важна борбата със САЩ и постигането на паритет с тях, отколкото с Русия. Все повече аналитици смятат, че Русия вече се е превърнала в ресурсен придатък на Китай, отчитайки състоянието на всички аспекти на руско-китайските отношения.
От чисто икономическа гледна точка при строителството на газопровода „Силата на Сибир“ ставаме свидетели на класическо източване на държавната „Газпром“ с безогледно „усвояване“ на държавни средства и отклоняване на милиарди по частните сметки на най-близките участници в един приятелски кръг.През 2008 година пазарната стойност на „Газпром“ е 370 млрд.долара. Тогава генералният директор на „Газпром“ Алексей Милер заявява, че под негово ръководство компанията през 2016 година ще струва 1 трилион долара.
Благодарение на лишените от всякаква логика инвестиции в газопроводи-“Северен поток-2“,“Турски поток“,“Сахалин-Хабаровск-Владивосток“,“Силата на Сибир“, в момента „Газпром“ струва……54 млрд.долара.Само за сравнение-“Нетфликс“ струва 160 млрд.долара,“Дисни“-150 млрд.,а „Епъл“-945 млрд.долара. И нека да обърнем внимание: на хоризонта се задава и изграждането на газопровода „Силата на Сибир-2“.
Налага изводът, че единствените, които имат сметка от тези безсмислени, грандомански строежи, са участниците в приятелският кръг .
И все пак сме длъжни да бъдем оптимисти-ако „Газпром“ започне да се управлява от истински мениджъри,от хора милеещи за компанията и заинтересовано от нейното развитие, скоро всичко ще си дойде на мястото. Голяма е вероятността откраднатите милиарди да не се върнат. Надали ще стигне до капитализация от 1 трилион долара, но поне може би ще се хвърлят средства и усилията за газификация на регионите в Русия. Още повече, че по време на предизборната си кампания през 2002 год.президентът Путин обещава:
-През 2004 год.всеки жител на РФ ще плаща за отопление два пъти по-ниски цени.
-През 2005 год.всеки жител на РФ ще получава своята част от използваните природни богатства на страната.
-През 2006 год.всеки ще работи по специалността, която има.
-През 2008 год.всяко семейство ще има собствено, благоустроено жилище, достойно за третото хилядолетие, независимо от равнището на доходите си.
-Също през 2008 год.Чечения и републиките от Северен Кавказ ще бъдат туристическата Мека на РФ.
– Към 2010 год. ще бъдат построени автомагистралите Санкт Петербург-Анадир,а също и Токио-Владивосток-Брест. Отделно от това-много магистрали от по-малък мащаб.
-Към 2017 год.РФ ще бъде лидер в световната политика и икономока.
Ние обаче му вярваме.Твърдо му вярваме.
Ще си позволим да завършим с думите от финала на един велик роман:
„Да чакаш и да се надяваш“***
* Авторите използват фразата „течна дружба“ за част от заглавието,заимствана от бестселъра на Иво Инджев „Течна дружба“, защото смятат, че най-точно отговаря същността на статията.
** Амурският газопреработващ завод е част от проекта „Силата на Сибир“,който досега също не е реализиран, но не смятаме да му отделяме специално място.
***На френски изразът е „Attendre et espérer!“затова смятаме, че в превод на български трябва да бъде „Да чакаш и да се надяваш!“
Използвани са материали от „Сибирь.Реалии“,“Фонтанка.ру“,“ФБК.инфо“,интер-вюта на световноизвестният експерт Михаил Крутихин и на икономиста и финансист Владимир Милов.