Днес празнуваме 112 години от възстановяването на българската държавна независимост.
Политиците у нас се правят на този ден на държавници, отправяйки патетични послания. Те обаче са скопени откъм историческия анализ за това доколко е реална независимостта на съвременната европейска България, все така зависима от своя близо вековен енергиен поробител Русия, зинала да закопае още повече страната ни в ямата на обвързаността с руския “Турски поток” и чез реанимирането на замислената като втора съветска ядрена база в България централа край “Белене”.
Каква историческа ирония: Руско – турската война бива наричана освободителна, а в момента се прокопава руско-турски газов поток през България, който заплашва страната ни с нови зависимости от старите евразийски конкуренти в боричкането им за контрол над българите. Този път те се борят заедно срещу бъдещето ни народ, който има право да се еманципира напълно от тях поне през 21 век!
Руско-турската дружба цъфти. В нейната сянка са се умълчали слънчасалите от лъчите на тази дружба наши русофили, облечен с власт или съблечени прозрачно в ролята на присъдружната им в осъществяването на общото им дело опозиция.
В опит да прикрие този срамотен факт с вербално смокиново листо, гузният ни премиер нарича руско-турския поток “балкански”, какъвто самият този Ганьо е по манталитет, опитвайки се надхитри когото може в своя изгода.
Въпросът, на който вкупом не отговарят претендиращите за държавници народни слуги ( да се пъчиш сред ласкателите за държавник е грозна претенция, историята решава кой от държавните служители на висок пост е израснал до Държавник), е защо ( и) 22 септември не е избран от тях, “държавниците” за истински национален празник, както е пренебрегнат и денят на Съединението на България 6 септември.
Когато един човек избягва да забележи и открои деня на своето раждане, макар да е осведомен за тази дата, а празнува зачеването си от някой бащица като най-важно събитие за него, значи има проблем с отклоняването от общоприетата за човечеството нормалност. Такъв продължава да бъде и днес случаят с държавата България.
България е окупирана през 1878 година от освободители ( режимът на откровена окупация продължава де юре 8 месеца и след Берлинския договор, който отхвърля руската претенция за 2 години окупация, а де факто – остава до самото Съединение от 1885 година). В Сан Стефано руските победители прокламирали своето надмощие над предишните вековни евразийски окупатори над старите български земи, населени, според руската официална реторика от 19 век, не с българи, а с православни и славяни ( набелязани за лесно асимилиране от нея).
Победителите в тази война маркират победата си чрез мъртво роден прелиминарен ( т.е.невалиден от гледна точка на международното право) договор с османците. Наложен е тъкмо на тази дата подмазвачески от посланик Николай Игнатиев, изчакал повече от месец и половина след края на бойните действия между двете империи да представи недоносчето си “Санстефански договор” като подарък за императорския рожден ден. Игнатиев дори се хвали в своите “Записки” с този “подвиг” на своето раболепие.
Предварителният договор, изготвен от Игнатиев, е сключен освен това на 3 март същата година не само без участието на поне един българин, но и в режим на строго охраняваната от страна на победителите мръсна тайна за ушите, умовете и сърцата на българите, каквато е била предварителната писмена договорка на Русия с поне две велики сили, като Австро – Унгария и Великобритания. Според нея Русия се съгласява да не бъде допуснато създаването на голяма и силна държава на Балканите, където е съсредоточено тъкмо преобладаващото в региона българското население.
Да не говорим, че и независимостта на България, прокламирана на 22 септември 1908 година, също има тежка цена, платена на Русия, за да се откупим и да получим от нея разрешение. https://ivo.bg/2019/09/22/къкво-премълчават-руските-писарушки/
Въпросът защо 22 септември не е Национален празник на България, а за такъв абсурдно се смята тук 3 март, повдига днес в свое интервю и проф. Лиляна Стефанова. https://debati.bg/prof-lilyana-simeonova-dokato-bivshi-kolonii-imat-za-natsionalen-praznik-nezavisimostta-si-nie-chestvame-edna-kolonialna-data/
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: https://www.gramofona.com/analizi/nazavisimostta-na-balgariya-i-zavisimostite-na-balgarite
НА СНИМКАТА ( Фактор.бг): Щом в днешна натовска и европейска България със съучастието на властта и безучастните нашенски зяпачи е възможно да се веят съветски и руски знамена по българските курорти, няма нужда да се чудим какъв е отговорът на въпроса, зададен в заглавието на този текст.
Следвайки “светлият” пример на Русия нашите русолюбиви патрЕоти и свенливи по отношение на монументите на окупацията на сАвецката червена ярмия поборници срещу мафията/каквото и да разбират под това, различно от българо-руската мафия която е недосегаема щом забие руския флаг някъде/ би трябвало да погледнат кога, как и защо любимата им Отровителка Русия чества на 12 юни своя национален празник – “Денят на Русия” като ден на обявяване на независимостта! Не друг, а Денят в който Русия се обявява за независима е приет и се чества като национален празник!
Не пръкването на Московията или появата си на картата на Европа, или победата над българите от Волжска България, не и освобождението от Ордата.
Денят на независимостта да бъде национален празник са избрали господарите на нашите рублояди, които не могат да приемат независимо като национален празник на България нищо друго различно и българско, защото следват робски заканата – завет на Аксаков към русофилите у нас, че “Всяко тържество на българите е смърт за Русия”.
Никакви български тържества! Всякакви руски и други тържествувания над българската кауза можно, но не и чисто или дори мъничко български такива.
Ако се издигне български флаг до него трябва да се възвиси и руския. Ако се постави българско име на някой камък до него или над него трябва да се вдигне камара величаеща руското.
Така е в окупираните държави. Такива са и и празниците.