Една от ключовите думи за обясняване на онова, което представляваше живуркането в Народна република България, беше глаголът “пускам”.
Пускаха или не хората да пътуват в чужбина. Но най-вече “пускаха” по магазините разни дефицитни стоки по време на партиен конгрес или за официални празници и Нова година.
Днес пък пуснаха журналистите, натикани в мазето на сградата на ЦК на БКП, да се доберат до едни дивани етаж по-горе. Вярно, празни дивани, като магазините в НРБ, но пък представени като крачка напред в благоволението на властта към хората с микрофоните и камерите от мазето.
Лично председателстващата Народното събрание Цвета Караянчева, която ще бъде запомнена с “цветистото” неприлично определение за нея като Проста кърджалийска п.тка, оповестено с гласа на нейния главен гинеколог Бойко Борисов, лично цъфнала да оповести и онагледи това благоволение. И обещала нови подобни благини за журналистите.
Обещанието пък напомня на вица за басейна в двора на психиатрията, в който е позволено на пациентите да скачат, а ако слушат повечко – може и с вода да го напълнят.
Човек да се чуди: аз ли съм луд и поради това ми се струва ненормално управляващите да настройват срещу себе си журналисти в момента, когато властта се дави в препълнения с омраза към тях басейн на общественото недоволство? Или на тях им хлопа напълно дъската на самозабравянето, поради което не схващат как могат да превърнат в свои врагове и най-послушните свои журналистически “мисирки” ( обиждани и друг път от Борисов на пуйки, дори озвучавани от него как крякат ) ?
В тези кърджалийски времена за преследваните от въстания управляващи власти Простата кърджалийска председателка вече се е превърнала в емблема на простата философия на управлението на простите. Тя явно не разбира, че би трябвало да се скрие сама в мазето на срама и че колкото повече имитира простотията на своя главен гинеколог в опитите си да раздава порциите, включително сред “мисирките” му, толкова повече вреди на общия приоритет на тази власт. А той е оцеляването й под някаква форма за още някой и друг месец.
Иначе казано, тъкмо започва да цъфтят радостни констатации, че протестите затихвали и Караянчева вземе та цъфне и по(д)лее отново вода в мелницата на уж зациклилата протестна воденица, в която се оказа, че два остри камъка брашно мелят.
СНИМКА ( Клуб Z ): Празният етаж над мазето, в което бяха затворени журналистите, до който вече ги “пускат”
От доста време се чудя какво ли ще стане, ако журналистите бойкотират парламента и не отразяват глупостите, които текат там. Това ми се вижда най-логична реакция. Хайде да видим какво ще стане ако една седмица всичките там муцуни не се появяват по телевизии, вестници и радиа да им слушаме плиткоумията. Цветанов правел нова партия. И този нещо пак ще ни залива с цветанизми от сутрин до мрак. Какъв човек трябва да си за да членуваш в партия, на която Цветанов е предЦедател?
Това “пускане” си е традиция, с която депутатите правят показнО къде е мястото на медиите, за да не се самозабравят. В тоалетната! Спомням си, че преди години, още в старата сградата на парламента, бяха определили за медите предверието на тоалетните в сутерена, точно срещу парламентарния бюфет.
В интерес на истината, това фоайе, правено навремето по европейски тертип, наистина беше много просторно, с огледала и столове, но си имаше и една “характерност”, силно миришеше на депутатски кюфтета, чиято миризма журналистите “носеха” със себе си доста време след като вече бяха напуснали сградата. 🙂
България пак е цвете в сравнение с Франция и Англия, където полицаи, следователи, пожарникари и прочие държавни длъжностни лица имат опцията да живеят в безплатни или евтини квартири, разположени в същите или в сгради в съседство с участъка, където работят и така не губят време за пътуване и скъпи наеми. Но всяко хубаво нещо си има и своята лоша страна, както казал един, на когото поискали пари за погребението на тъща му – вечер можеш да чуеш шефа ти от съседната врата как опъва жена си, или как пърди иначе изискана през деня колежка. Началниците пък знаят кои имат стаи в сградата изобщо нямат угризения да ги държат до късно вечер или пък да им поставят задачи за през нощта. Пенсионариран полицай със служба в провинцията и също в Париж съм и мога да разкажа много интересни случаи, например в по-малките градове, а също и в Париж имат и до днес длъжност, подобна на едновремешния български “квартален”, но с много повече социални правомощия. В една страна, първа от всички възстанала срещу всяко право и ред като Франция, този служител има съответните характери само за тях прерогативи – той ходи цивилен, но не със скъпи костюми, а с дрехите на обикновените хора от квартала, познава поименно всички хора от махалата, с техните проблеми, криминално минало и прочие. Те също го познават, пият заедно с него в кръчмата, споделят неволите си и дори се кодошат с него, когато са на кеф. Често му се случва дори да играе на кегли с комшии в работно време. Един такъв колега на име инспектор Людо, се беше вживял до такава степен в работата си на квартален в Пари Сен Жърмен, че извършваше всекидневна профилактика на кварталните пияници. Той ги знаеше поименно и следеше да не се застояват в ресторантите и баровете, а бакалийте инструктираше да не им продават вино. Но някои от тях се изхитриха да си купуват пиене от други места и да си го крият утях, затова инспектор Людо започна да им прави внезапни посещения вечер и да ги проверява колко пиене имат и дали са пияни. Един месар, мосьо Транжор, се бе изхитрил да държи постоянно едни същи шест бутилки вино запечатани пълни неотваряни в един шкаф, които показваше винаги на кварталния при внезапна проверка, като даказателство, че е отказал пиенето. Въпреки това Людо го виждаше че две не вижда, защото е пиян. Една вечер реши да го проследи и видя, че взема пет дебели франзели от буланжерито и се запътва с бодра стъпка към тях. Един час по-късно Людо нахълта у тях и завари домакина вече с червен нос. Първо на окото на полицая се набиха пет дълги и тънки бутилки с надпис Оцет. О ще ме лъжеш, че уж е Оцет, а ти държиж пиене в тях. А месарят му казал, отваряй която искаша от тях ит пий! И действително инспекторът опитал две и двете били пълни с ароматен оцет. След това отворил долапа, и видял вътре не пет, а десет франзели. Новите си личаха, защото бяха още топли. “Защо купуваш нов хляб, след като не си изял още стария? – го попитал Людо. “Ами старият е много твърд вече и ще го изхвърлям”. Тук нещо не е наред си помислил Людо. “О, щом ще го хвърляш, я ми го дай за петела, който гледам в двора на участъка” – да, освен че живеят там, някои си отглеждат и птици, гълъби, домашни любимци. Но месарят му рекъл, “Я остави тази работа, аз ще ти дам прясно “пилешко, много по-хубаво от този петел, който гледаш. Той много се плаши от сирените и е стресиран и месото му е жилаво. Чак след едночасов спор, защото полицаят няма право да взема нищо без заповед от домовете, макар че може да ги посещава, полицаят поискал парче хляб, ужким му било кисело в устата. Опитал да разчупи един от старите хлябове и открил, че вътре има дълго тънко шише от оцет, пълно с вино. От петте стари хляба, два били вече изпити, а три чакали реда си, а на месарят май му била се отворила глътката, защото бил приготвил и още пет такива бутилки от оцет, в които да налее вино и да го скрие в другите пет нови франзели. Ето така бил разкрит непоправилият се пияница, но затова е нужно упоритост и досетливост от страна на полицията, която от своите висини трябва да слезе до обикновените хора и детайлите.
Преди доста години гледах документален филм за румънския преход, в който казаха, че палатът на чаушеску имал девет подземни етажа. Някой знае ли колко етажа под земята има Партийният дом, в който нашите партийни мишки са се криeли от народната любов още през 1950-те години?
Много ми липсват обиколките на Стажанта из парламента и неподражаемите му интервюта с дупетатите (например c йордан цонев: “Абе на теб защо ти викат данчо-мьентата?”) 🙂 🙁