Не разбирам защо все се намират неблагодарници в нашата държава, която е доказала склонността си да проявява благодарност дори за чуждата окупация чрез най-високия паметник в столицата си и благодарствения надпис, издълбан с позлатени букви в неговото подножие. Сега пък има нашенци, които не искат да благодарят на Простата кърджалийска пърхутка ( ПКП) Цеца Караянчева, че дарява ( като да са били от личния й чеиз или ги вади от трезорите на своя клетка за скъпоценности в “Чейз Манаханъм банк”) килимите от сградата на бившето Народно събрание. Харизала ги на театъра в града, на който с гласа на нейния главен гинеколог Борисов беше кръстен личният й триъгълник (на властта).
Ами че това е връх на благотворителността. Направо е Килим – манджаро на благородството. Особено като се знае, че тези свещени килими, осветени от подметките на депутатските величия, вече един път са дарявани на същия този парламент от правителството, подчинено на Парламента по законодателна линия. Ако не беше добре известна безусловната безкористност на българските правителства, човек можеше да си помисли, че въпросните килими са били форма на подкуп втора ръка и подмазване по “втория начин” ( както се наричаше корупционната практика в НРБ ) .
Сега Простата кърджалийска пърхутка е намерила, както си мисли, начин да компенсира унижението си да бъде запомнена с нецензурното си гинекологично кръщение от страна на Кръстника. В средите на мафията “лейтенантите” на Кръстника ( и на Генерала в нашия случай) копират по веригата надолу неговите методи. Ето защо Караянчева, въздигнала се в това кърджалийско време по партийна линия, унижава бедните си съграждани с жест, който напомня на напудрен среден пръст от рода на онези, които показват пропагандаторите на властовата правда Кошлуков и Стойчо Стойчев.
Традицията, която има дълбоки корени в българското село, повелява на сватба да се даряват пешкирчета на всички поканени, че да има малко радост за всеки. Но чак пък да са употребявани- такава гавра с бедните роднини не си позволяват и най-бедните сватбари. А и колкото да е скромен един дар, той все пак не е “чужда пита”.
С точно такъв (с)помен се разписа в аналите ПКП, за чиито подобия по време на диктатурата на ЦК на БКП Радой Ралин беше преиначил известната песничка за сладкопойната чучулига по този начин:
“Сладкопойна шушумига над народа се издига
и с разперени крила, хвръква право в ЦК”
За талантливите хора има приказка, че са целунати от Бога. Шушумигите биват целувани ритуално и буквално от техния бог като форма на изпитание колко унижение могат да понесат пред телевизионната публика и пред смълчаната свита на божествения началник, свела глава пред това явно тайнство на демонстративната лоялност, изисквана и налагана от Кръстника.
Два цитата за ПКП, нейният “главен гинеколог” и вся остальная сволоч/
“Това е яйце. Казват, че яйцето е яйцевидно, защото има форма на яйце. Характерно е обаче, че яйцето е яйцевидно, без да бъде яйцевизирано, и тази му яйцевидност е напълно естествена. Можем да кажем, без да рискуваме много да сбъркаме, че яйцевидността на яйцето, освен в редки изключения, толкова редки, че не могат дори да се цитират, е негов унаследен белег.”
“Литературата може и да помага, кой знае. Но хората, които не четат, са говеда.”
Йожен Йонеско
Кой разбрал-разбрал.
Моето скромно мнение е, че колкото и пъти човек да повтори простотията на Борисов за Караянчева, не може да достигне нивото на неговата простащина. Но последователността, с която опитите продължават, е трогателна…
Госпожата много обича да дарява, обаче все неща, които не са нейни. Едва ли е забравено, че в разгара на локдауна за Covid-19, когато огромна част от българите останаха без доходи, Народното събрание си повиши заплатите. Тогава наша Цветка се изцепи, че така е редно, защото видите ли депутатите даряват. Добре, че тогава се разшумя простотията й, свиха й сърмите и госпОжата се извини за своевременно.
Доколкото зная въпросната ПКП преди да стане депутат е била проектант на поцинковани кофи. Затова има протестиращ с такава кофа на главата.
Стойчо Стойчев върви с едри крачки по пътя на никалай барекав-ДУДУКА. Жалко за проиграния потенциал.
Не знам как студентите на доцент стойчо изтрайват присъствието му в аудиториите вместо да му вдигнат колективно среден пръст и да го разкарат от Университета?!
“Килим-Манджаро”.
Шедьовър! Как ти текне, Иво!? Ама баш в десетката.
Мерси!
Ама наистина шедьовър. Едва сега успях да го прочета целия. Поздравления към автора и от мен.