Символично е, че телевизиите у нас съобщиха за кончината на 90 годишния Любен Гоцев като за генерал. Не като за бивш, не от резерва, а именно като за генерал, какъвто си остана в съзнанието на всички, споменаващи го публично повече от 30 години след онзи партиен преврат от 10 ноември 1989 година, командван в София от съветския посланик Виктор Шарапов. Той също държеше да се знае, че е генерал, но от КГБ. Сам се похвали в интервюта, чрез които беше инструктиран да покаже, че дължим и освобождението си от Тодор Живков на “великата братска страна”.
Да повторя: Любен Гоцев беше в йерархията на НРБ и на РБ нещо повече от генерал. Беше заместник – министър, а след това и министър на външните работи под командването на Луканов, когато се ковеше сплавта на опозицията и бъдещето на единствената държава от бившия съветски (конц)лагер в Европа, в която комунистическата партия успешно си препра биографията и си затвърди властта чрез избори – фалшифицирани ( както мнозина смятат), признати все пак от света.
Защо обаче медиите ни не го титуловат никога като “министър” Гоцев, а дори и посмъртно го наричат генерал, сякаш това му е малкото име?
Това е титла. Явно сам си я е харесвал. Иначе щеше да възроптае както непрежалимият наистина певец, поет и композитор Георги Минчев, който приживе мразеше да го наричат Жоро и държеше приятелите му да му викат Гошо ( извинявам се, ако се е получило нелеп паралел, нямах такова намерение).
Не мога да добавя почти нищо към (пре)разказите на тайнственото житие на Гоцев. Но съм запомнил моя приятел Ричард Томас, посланик на Великобритания в София и доайен на западните посолства тук в периода на прехода от явна към замаскирана диктатура на просъветските сили в България, да казва следното: никой не ми е държал такъв тон като дипломат, както Любен Гоцев. Беше му размахвал пръст в кабинета на заместник – министър на външните работи през късната есен на 1989 година с обвинение, че Лондон се меси във вътрешните работа на НРБ във връзка със събитията около подписката срещу , събирана от дисиденти срещу проекта “Рила-Места” в градинката пред “Кристал” в столицата.
Един англичанин, член на британската компартия ( не му личеше по нищо комунизма, запознах се с него в квартирата на общ приятел, наш спортен журналист по онова време), който работеше като печатар в София, общуваше с дисиденти и вероятно това е била причината за демарша на Гоцев срещу Ричард Томас.
НА СНИМКАТА ( личен архив) Авторът в разговор с Ричард Томас, комуто дължа инициативата да бъда защитен ( макар и неуспешно в крайна сметка) от уволнение от поста главен директор на БТА. За целта той, заедно с посланика на САЩ Хю Кенет Хил, посетиха президента Желев ( чиито съветник Беров беше премиер на мулташкото мафиотско правителство, решило да ме уволнява) и се погрижиха информацията за техния демарш да бъде оповестена .
Иначе казано, не според някой прописал късни спомени бивш подчинен, а според най-запознатия с българската специфика западен дипломат в София по онова време, Любен Гоцев се е откроил като най-озъбеното лице на комунизма в България. Позволявам си да цитирам разговора ми с Ричард, защото той отдавна е пенсионер и миналата изнесе публична лекция за прехода в България във Великобритания ( чиито писмен вариант ми изпрати), в която споделя за своето преживяване в кабинета на Гоцев.
НА СНИМКАТА: ( личен архив): Ричард и съпругата му Катрин преди 30 години – и двамата живи и жизнени и към днешна дата- играят с трите ми деца от “първата ми реколта” по време на общата ни почивка на Черноморието.
И все пак, както и друг път съм отбелязвал, предпочитам да съдя за събитията по открити източници, а не по факти, казани на ухо. Попадна ми една бутикова книжка с интервюта на Любен Гоцев, публикувана през 2005 година. Явно не беше предназначена за масова употреба, а по-скоро целеше да погъделичка увековечаващо егото на мнителния иначе Гоцев, странящ от публичността. В нея забелязах, че и той не прави изключение от правилото, според което и най-ловките престъпници оставят следи. Стига да има кой да се поинтересува да ги изследва.
В едно от интервютата си в тази демонстрация на суетата му, той споделя пред автора Сергей Наков ( доверено лице на бившия шеф на БТА Боян Трайков в БТА, на което бяха доверили да сглобява най-секретния бюлетин на агенцията, издаван подмазвачески в…един екземпляр за др. Живков, тъй като в него се съдържаше информация, събрана от западни медии, вкл. и разпространявани у нас вицове за сем. Живкови):
Цитирал съм и друг път Гоцев в свои коментари, както и в “Течна дружба”, но си струва да се върна към думите му, които вече имат стойността на епитафия. Тя осветява “загадката” защо България все пак стана член на НАТО и ЕС. Запитан от интервюиращия как се стигна до това, Гоцев отговаря:
„…разумът и днешната политическа обстановка у нас И В РУСИЯ ( курсивът мой-бел. ИИ) ме задължават да си спомня латинската мъдрост: “Като не можеш да ги победиш, стани техен партньор или съюзник”. Друг е въпросът, кога , при какви условия и на каква цена ще стане това партньорство”. (“Задочни интервюта с Любен Гоцев”, изд. къща Международни отношения, София, 2005 г., стр. 52-53)
Този “друг въпрос” за цената на това присъединяване, което превърна проядената от руското влияние България в руски Троянски кон в двете организации, обяснява защо “десни” управници, като другарите от ГЕРБ, биват смятани за предпочитан партньор на Кремъл у нас ( по думите на генерала от КГБ Леонид Решетников), докато БСП стои в очакване на неминуемото гербаджийско изхабяване на резервната скамейка.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Ако се направи списък на зловещите фигури в нашата история през последните 75 години, Любен Гоцев /генерал/ ще заеме едно от почетните места.
Винаги съм се питал, дали и колко истина има в твърдението, че той е истинският Кръстник (капо ди тутти капи) на престъпните групировки от 90-те. Какво е например участието му в екстрадирането на “борците” от Чехословакия през 1993г., отношенията му с Маджо, действителното влияние върху значими случки през годините.
И какво като е бил “генерал” ? На какво е бил такъв ? На съсипията и унищожението ? На разрухата и мутрите ? Аман от “генерали” , генерални , феодални … и да пътуват съвместно към на дантевия ад най-горещото кръгче монтерейско !
Явно Решетников деактивира напоследък пРезидент Радев – не се показва много и НЕ подкрепя протестите вече?!?!
надявам се да е оставил и някакви бележки по случая Агджа и Сергей Антонов.
Буда ще ходи ли на погребението, или само ще изпрати венец?
Всички пишат, че бай Тошо е свален с преврат, воден от руския посланик Шарапов. А защо са го махнали, никой не пише.
Аз правя връзка с икономическите експерименти на БКП след 1970, Тексим, Иван Башев и т.н. сетне с Новия икономически механизъм от 1982, 17 постановление,1984, указ 56, и обучителната програма за смяна на икономическия модел 1987, в която създадоха Стопанските Съвети в предприятията. Самоуправляващи се икономически единици, а не централизирана ” соц” икономика.
Всичко това, е устойчова тенденция за преминаване от планова икономика към ” капиталистическа”
Та, в този ред на мисли, ген. Гоцев, явно е бил един от лостовете ,този проевропейски опит, основан на частна инициатива да бъде подменен със вертикала на властта, управлявана от вън.
Трябва да се извадят икономическите архиви за последните 50 години и свързаните с тях служби.
Към Веселин Димов:
Може да съм “никой”, но съм писал не веднъж и пак ще напиша: няма нужда да се ходи далеч в търсене на причината, поради която Живков беше отстранен ( от пътя към забогатяването на неговите другари ), защото той сам я назова със (само)признанието, че “социализЪмът е едно недоносче”, което той беше преносил и трябваше да пометне след 35 годишна бременност.
Неговият ученик от Банкя си въобразяваше, че за 10 години няма да се износи ( а само ще надебелее ), за да настани след това туловището си в президентския трон като форма на пенсиониране по заслуги за тежкия магистрален труд и непосилните мачлета в полза на народа, но ще му се наложи да научи Живковия урок и за ефекта от застояването на върха на властта.
Благодаря, г-н Инджев. Ако с около 50 милиона посещения в блога Ви сте ” никой”, ..кой е някой!?
С другото съм съгласен. Твърдя, обаче, че трябва да станат публично достъпни икономическите архиви и досиета от последните 50 години поне.
Благодаря Ви г-н Инджев, че казвате на глас истини, за които ВСИЧКИ наши управници (без изключение) мълчат през последние 30 години. По тези теми трябва да се говори много и открито. На официални държавни форуми, на пленуми (на БКП-БСП), на мисирките (от ГЕРБ) и на всякаква друга сволоч, която нарича себе си политическа или биснес класа.
България има нужда от НОВО ВЪЗРАЖДАНЕ.
След 75 години СЪВЕТСКА власт у нас е редно народа да бъде ограмотен. Да бъде извадена информация от архивите по икономически, исторически, политически и прочие теми. Време е да бъде направена реална промяна в начина на мислене у много българи.
Същевременно следва да се направят корекции в законите. Ще дам един пример. Лий Чайлд е автор на бестселърите за Джак Ричър. Оставям настрана историите в романите. Само ще дам едно сравнение: В армията на САЩ един обикновен капитан от Военната полиция може да арестува Началника на Генералния Щаб. Буквално. Да отиде в кабинета му, да му сложи белезниците и да го натика в ареста. Разбира се трябва да има железни доказателства за злоупотреба с власт или за криминално престъпление. Уви у нас такъв филм НЕМА и никога не е имало!
Ако в БГ имаме такъв регламент, то това би означавало, че всички настоящи представители на т.н. политическа класа и псевдо бизнесмени следва да бъдат разследвани, арестувани и осъдени за престъпления срещу държавата и народа………..
Това би следвало да се направи и с управлявалите страната през последните 30 години. А не да бъдат лансирани и развивани като бизнесмени, политици и какви ли още не …………….
Такъв е случаят с другаря Борисов (агент Буда):
– офицер от ДС,
– мутра от 90-те,
– буквално за една нощ става генерал,
– главсек (умишлено ползвам абревеатурата) на МВР,
– министър председател (2 пъти)
……….. абе направо супермен.
А за неговото ДС минало се знае от много години. И чак сега всички изведъж прогледната и решиха, че бил мутра……….а той ……….. таквоз добро момче…….
Тъжното е, че има много като него по етажите на властта, биснеса и дори в изкуството……..
@ На дедо Иван дедовия
Баце е Три(диждий) премиер-ин. Туй е само за протокола. За останалото 6*