Как капиталистите наистина продадоха въжето на болшевиките, с което те искаха да ги обесят

ТАКА СЕ НАЛИВАХА ОСНОВИТЕ….

автори:

Франк Докич, Добротин Неврокопски

 

 

 

 

 

Наскоро ръководителят на „Роскосмос“ Дмитрий Рогозин излезе с две много интересни изявления-едното е,че Венера е „руска“ планета и че Русия ще изпрати собствена мисия за изследването на планетата,а другото-че „Роскосмос“ разглежда спътника на Юпитер Калисто като най-перспективното място за създаване на трета обитаема космическа база след Луната и Марс.

Тези медийни прояви имаха за цел да дадат „достоен“ отговор на американските космически постижения в лицето на Илон Мъск и да подчертаят технологичната,научна и финансова мощ на руската индустрия.Но гръмките и ентусиазирани изявления на Рогозин влизат в противоречие с факта,че финансирането на руската космическа програма до 2025 година е намалено със 150 млрд.рубли и самият Рогозин заявява,че това води до „деградация на отрасъла“.

Русия не може да си позволи във финансов и технологичен аспект дори база на Луната.Само еднократен полет до Венера би струвал около 50 млрд.долара,което се равнява на бюджета на „Роскосмос“ за около 25 години.Нещо повече, Русия спря производството на единствения си изцяло руски самолет „Сухой СуперДжет 100“, тъй като всички клиенти се отказаха от него поради несигурността му и честите аварии.Вярно,че сега са отпуснати нови 2 млрд.рубли за възобновяване и довършване на проекта, но перспективите остават мрачни. 

Изявленията на Рогозин предизвикаха насмешливо-съжалителни реакции у експертите, които са запознати с развитието на космическите технологии, а незапознатите с технологичните възможности на руската икономика русолюбци, чиято отличителна черта според Симеон Радев е невежеството, отново радостно и бурно аплодираха руското „превъзходство“ над омразните американци и европейци.

Именно затова ние искаме да направим една кратка ретроспекция на могъщата съветска индустрия-как, кой и кога я създава и каква е цената за това.

След като болшевиките вземат властта през 1917 год.в резултат на много фактори и най-вече на безподобната некомпетентност на новите управници, руската икономика е практически унищожена. За да поправят нещата през 1921 година Ленин обявява курс към „Новая экономическая политика»-НЕП, която либерализира до известна степен следреволюционната икономика.

Производството в селскостопанския сектор се увеличава многократно.На селяните се позволява да продават излишъците, което ги мотивира да произвеждат повече продукция. Това, съчетано с края на полуфеодалната организация, позволява на селското стопанство да надмине показателите отпреди революцията. 

Правителството обаче не провежда политика за индустриализация и това води до дисбаланс в икономиката между бързо развиващото се селско стопанство и застоя на тежката индустрия. За да запазят високите приходи, заводите увеличават цените, което принуждава селяните да произвеждат повече. Това от своя страна довежда до сриване на цените на селскостопанската продукция и повишаване на цените на индустриалната продукция.Селяните започват да запазват продукцията си, като се надяват да я продадат по-скъпо на трети лица (търговци-прекупвачи). Много членове на партията се противопоставят на тази практика, защото я намират за експлоатация на хората в градовете. 

Правителството налага фиксирани цени, за да спре ефекта на ножицата. През 1925 година, след смъртта на Ленин, Николай Бухарин става основния поддръжник на НЕП. Според болшевишката партия НЕП е просто временно решение и капиталистическите ѝ черти представляват един вид предателство на комунистическите принципи. Политиката постепенно е изоставена от Йосиф Сталин, който я замества с първия петгодишен план и въвежда плановата централизирана икономика.

Да си представим фактическото положение: 21 млн.кв.км.територия, повече от 147 млн.население, от което в градовете живеят едва около 18%. Страната едва-едва се оправя от разрухата на Октомврийският преврат и ужасите на гражданската война.

НЕП започва да дава своите плодове.Днес експертите смятат,че ако болшевиките бяха съхранили НЕП, СССР щеше да извърши икономически скок, аналогичен на китайският в наше време. Но на болшевиките са им необходими оръдия, танкове, самолети, за да се осъществят главната си цел- световна революция. Затова свободното предприемачество става пречка,тъй като то се развива и работи по законите на икономическата логика, а не по съветските…

Планът НЕП е обречен.

Именно тогава започва и индустриализацията на СССР.Тя изменя облика на страната и поставя Съветския Съюз на качествено ново равнище като държава. Много известна е фразата, приписвана на премиера на Великобритания Уинстън Чърчил:

„Сталин пое Русия с рало, а я остави с атомна бомба.

“Тази фраза и до днес предизвиква гордост у руските граждани,обзети от носталгия по съветските времена.

Но никой, никога не е посочил официален източник за произнасянето й-нито в обширните мемоари, нито в парламентарно изказване, нито във вестникарска статия или изказване по радиото.

През февруари 1931 година Сталин провъзгласява:

„Ние сме изостанали от водещите страни с 50-100 години.Ние сме длъжни да преодолеем това изоставане за 10 години.Или ще направим това, или ще ни смачкат.“

Тук е мястото да се отбележи,че Сталин има огромен шанс.Той е в следвоенното положение на Германия през 20-те години и Великата депресия в САЩ през 30-те години на 20-ти век.Икономиката спира, милиони хора са без работа и са готови да работят каквото и да е. Йосиф Висарионович моментално сграбчва този шанс и в СССР идват да работят някои от най-големите световни корпорации.

Започва епохата на гигантските строежи, епохата на „Великият прелом“. Пред СССР и неговите народи е поставена задачата да се построи мощна промишленост практически от нулата. Но само със свои умения, знания и финанси това не може да стане.За да „строят социализма“ в СССР пристигат близо 20 000 чуждестранни специалисти.

След подписването на Версайския мирен договор Германия практически остава със символична армия и с огромни ограничения в тежкото въоръжение за армията и флота. Немското правителство започва да води тайни преговори със Съветския Съюз.

След като се сключват съответните договори, с германски инвестиции и под ръководството почти изцяло на германски специалисти, започва строежът на промишлени обекти в Съветския Съюз с изключително военно предназначение. С това се е занимавала т.нар.“Зондергрупа Р“.

Йероним Уборевич, началник на отдела по въоръжението на РККА ( Работническо-селската червена армия, както тя се нарича официално до преименуването й на Съветска армия през 1946 година – бел. ред.) по това време пише на Сталин:

„Германците за нас са единственият начин ,чрез който ние можем да изучаваме постиженията на военното дело зад граница“.

Схемата е проста: немците строят заводи в СССР и произвеждат цялата необходима военна продукция.Част от нея остава в СССР, а друга част отива в Германия. След идването на власт на Хитлер в Германия това сътрудничество в голяма степен е преустановено, но заводите остават в СССР.

Следващият етап на индустриализацията на СССР можем да наречем „американски“.

През 1929 год. САЩ са в лапите на Великата депресия. Милиони хора са без работа, фирмите се нуждаят от всякакви поръчки и са готови да поемат всякаква работа.

Един от тези безработни е архитект Алберт Кан. Известен е с това, че е проектирал и построил завода на „Форд“ в Детройт. През 1930 той година съставя план за промишлената модернизация на СССР.

За няколко години в СССР с ударни темпове са построени близо 500 завода. По приблизителни оценки това струва на Съветският Съюз 2 милиарда долара /сегашни около 250 млрд.долара/.

Ангажираните американски инженери използват готовите проекти на заводите от САЩ и дори с кораби пренасят готово оборудване от тези заводи. Участват много фирми и компании, но по-известните от тях са:

1.Ford Motor Copmany

Компанията на Форд доставя в СССР оборудване, машини и кадри. По фирмата на автомобилния крал се равнявали всички, а „фордизмът“ става главното направление на първата петилетка. Самият Хенри Форд казва в списание „National Business“/1930 /,по повод започналото строителство на огромни автомобилни заводи образец на „Форд“:

„Това е велико начало и автомобилите ще окажат огромно влияние върху развитието на страната. Аз смятам за свой дълг да помагам на всяка нация,която иска да живее от собствен труд, за да стане икономически независима“

А Феликс Дзержински по-късно нарича Хенри Форд „учителят на всички ръководители на нашата промишленост.“

Московският автомобилен завод АЗЛК е точно копие на автомобилните заводи „Форд“

2.Austin Company

Проектирането и строителството на заводите ГАЗ е осъществено от The Austin Company. В съветската индустриална история Горкиевският Автозавод получава критични оценки, въпреки че договорните задължения са изпълнени, а проектът е успешно завършен.В Нижни Новгород има американско заводско градче, в което живеят специалистите, дошли от САЩ.По време на осъществяване на проекта има непрекъснати търкания и противоречия между американските специалисти и съветските представители на „Автострой“. Сроковете не се спазват, сметките непрекъснато нарастват, постоянно не достигат строителни материали, а работната сила се използва неефективно. 

Инженерът Гари Майтер пише в свое писмо:

„Налага ни се да работим повече,отколкото бихме работили за подобни проекти в САЩ.Нито един проект не ни е струвал повече пари и време от този.“

Въпреки негативните оценки,ръководителят на строителството на обекта, инженер Макаровский, отчита решаващата роля на The Austin Company в строителството.Той казва:

„Без тях ние щеше да тъпчем на едно място.“

3.Albert Kahn Incorporation

„Albert Kahn Incorporation“ е американска архитектурно-строителна фирма,която сключва договор с „Амторг“ и проектира и построява над 500 промишлени обекта в СССР, в това число и Челябинския и Сталинградския тракторни заводи. През 1930 година съветската организация „Стройобединение“ сключва с фирмата на Алберт Кан контракт на стойност 2 млрд.долара /сегашни 250 млрд./, съгласно който Albert Kahn Incorporation става главен проектант и консултант на съветското правителство по промишленото строителство.

В рамките на това сътрудничество в Съветския Съюз се основава „Госпроектстрой“, където работят 25 американски инженери и около 2 500 съветски сътрудници. По това време това е най-голямото в света проектантско-строително бюро, известно като „ковачница на кадри.“ В кабинетите на „Госпроектстрой“ е проектирана цялата танкова, тракторна и автомобилна индустрия на СССР-най-важните промишлени обекти на първата петилетка.

4.Siemens

За периода на индустриализацията СССР е сключил повече от 70 договора с германски фирми. Най-голяма част от тях и най-отговорните са сключени със германския концерн Siemens, който доставя специфично оборудване и извършва технически консултации на съветските специалисти. Компанията извършва подготовката на строителната площадка на ДнепроГЕС, флагмана на първата петилетка и най-голямата по това време електростанция. Siemens доставя парни турбини с мощност от 44 000 до 55 000 кВт.Специалисти от Siemens участват в строителството на московското метро.

Друг участник в строителството на тази съветска гордост-ДнепроГЕС- е полковникът от инженерните войски на САЩ Хю Купър и неговата фирма Cooper Engeneering Company. Купър проектира и построява Днепровската електростанция. Оборудването й и материалите са доставени от немските „Сименс“ и „Круп“, а хидротурбините доставя американската „Дженеръл Електрик“.

5.General Electric

General Electric осъществява електрификацията на почти всички построени от Albert Kahn Incorporation.Фирмата участва активно в плана ГОЕЛРО, държавния план за електрификацията на цялата страна. Дори след години голяма част от съветските предприятия работят с електрическо оборудване от General Electric. Всичко се развива според завета на Ленин:

„Комунизъм-това е съветска власт плюс електрификация на цялата страна.“

7.Junkers

Според Версайския мирен договор на Германия е забранено да има тежка артилерия, танкове, подводници и военна авиация. Много немски компании, специализирани във военното производство, изнасят своите заводи в СССР.

Една от тях е и известната фирма Junkers. На 26.11.1922 година правителството на СССР сключва три договора с фирмата:

-за организацията на транзитните въздушни полети Швеция-Персия

-за осъществяване на въздушни снимки на определени територии

-за производство на метални самолети и авиационни мотори на територията на СССР.

За изпълнението на последният договор е създаден Руско-Балтийският завод /днешният завод „Хруничев“/. Според договора Junkers трябва да произвеждат по 300 самолета на година, като Съветският Съюз се задължава да купува по 60 от тях.

Това сътрудничество се оказва изключително неизгодно за Хюго Юнкерс-цените на продукцията са фиксирани, но в резултат от НЕП и ръста на инфлацията себестой-ността на самолетите се оказва двойно по-висока от уговорената. Всички опити на компанията да вдигне цените на самолетите среща ожесточен отпор от съветското ръководство.В резултат на това договора с Junkers е прекратен, но СССР получава един модерен авиационен завод, станал основата на развитието на военно-въздушните сили на РККА.

8.Arhur Mckee of Cleveland

При строителството на знаменития Магнитогорски металургичен комбинат работят повече от 800 чуждестранни специалисти от САЩ, Германия, Англия, Италия и Австрия под ръководството на Arhur Mckee of Cleveland. Американците подготвят строителния и технологичен проект до най-малките подробности. Прототип на завода става металургичният комбинат на U.S.Steel Corporation в град Гери,щата Индиана,САЩ.

Доменните пещи на фирмата Arhur Mckee в Магнитогорск работят и до ден днешен.

Както може да се предположи, никой никъде не разгласява факта, че индустриализа- цията на СССР се проектира и строи от чужденци. Филиалът на Албърт Кан в Москва се нарича с гордото съветско име „Госпроектстрой“, а кантората на немската Demag е наречена „Централно бюро по тежко машиностроене.“

Резултатите от индустриализацията впечатляват. През 1940 година СССР заема второ място в света по обема на промишлена продукция след САЩ. С помощта на чуждестранните специалисти са подготвени повече от 2 млн.съветски инженери в различни области.Американските инженери и техници създават за болшевиките химическата, електротехническата, нефтената, въгледобивната и металургичната промишленост на СССР.

За да остане завинаги индустриализацията в паметта на хората като „безпримерен подвиг на освободения пролетариат, ръководен от партията на болшевиките и гениалният Сталин“, генсекът разстрелва всички, които са свързани с покупката на вносното оборудване. Хиляди висококвалифицирани специалисти от всички отрасли се оказват врагове на народа и вредители.

Индустриализацията става възможна благодарение на милионите загинали съветски граждани, в огромната си част осъдени невинни ,работещи като роби на огромните строежи, благодарение на прочутата система ГУЛАГ. Лагерите на ГУЛАГ акумулират огромни трудови ресурси,които се използват при работата на важни за страната строежи.

На „помощ“ идват и безброй бягащи от току-що започналото с колективизацията колхозно робство-хора от всички краища на страната. Необучени, малограмотни, ниско квалифицирани, способни да работят само тежък физически труд и то под чуждо ръководство. В резултат на това извършената работа е с ниско качество, работи се бавно, с огромни загуби на материали и човешки труд.

За да се оправдаят тези трудности, започва търсенето на „врагове“ в редиците на пролетариата. Не е случайно,че всички провали се приписват на т.нар. “вредителство“ в условията на „изостряне на класовата борба“. Врагът не може да се примири с огромните успехи на първите съветски петилетки, въпреки че именно този „враг“ полага основите на тези успехи.

В резултат на жестоката политика към собствения си народ на болшевиките е унищожена най-добрата част от руското селячество-хора добросъвестни и трудолюбиви. Съветското селско стопанство е „забито“ в колхозната безизходица, което води до пълната деградация на този отрасъл. Закупуването на продоволствени стоки от първа необходимост от чужбина започва веднага след сталинската епоха. В крайна сметка „убийството“ на селското стопанство е една от основните причини за разпада на Съветският Съюз.

За да илюстрираме положение на съветската икономика през 80-те години на 20-ти век, ще припомним един анекдот от това време:

Москва, месец януари.В 5.30 часа при минус 30 градуса пред магазина за риба се е извила огромна опашка. Всички чакат търпеливо потропват с крака от студа. В 9.00

температурата е -20 градуса. От магазина излиза продавач и пита:

-Другари,има ли на опашката провинциалисти?…и няколко души плахо вдигат ръка.

-Другари провинциалисти,за вас днес риба няма да има.

Към 13.30,температурата е около -15 градуса. Всички чакат.Излиза продавачът и пита:

-Другари,има ли на опашката безпартийни?…отново няколко души вдигат ръка.

-Другари безпартийни,за вас днес риба няма да има.

Към 17.00,температурата е -25 градуса.Опашката все още е внушителна.Излиза продавачът и казва:

-Другари, сега сме си само наши хора и искам да ви кажа, че днес риба изобщо няма да има.

Край.

P.S.Ние трябва да направим своите изводи като съвременни българи: накъде искаме да вървим като народ и държава? Към свободния и демократичен свят или към света на безизходицата и диктатурата на евразийските държавни образувания.