“Патриотично” забравената 10 дневна отбранителна война на България срещу Гърция

Като стопанин на блога ivo.bg, в който по-долу читателите могат да се запознаят в статия на авторите Докич и Неврокопски с малко известна на широката публика страница от българската история, си позволявам малък коментар към нея. За да не остане някой с погрешното впечатление, че смятам организацията ВМРО от двайсетте години на миналия век и днешният й антипод 100 години по-късно за едно и също нещо. 

Днес ВМРО е управляваща партия. Без нея едноличният режим на Борисов не би могъл да просъществува вече четвърта година. На изпроводяк той ни завещава прокопана надлъж България за кефа на чуждия владетел Путин. Организацията на Каракачанов, която има претенцията да бъде патриотична, няма нищо против да похарчим 3 милиарда български грешни пари ( за една съзнателно сгрешена стратегия за обвързване с хипотетичен руски транзит на газ), закопани за един чисто геостратегически руски проект, строен измамно от руски фирми под саудитско фередже. 

Партията на Каракачанов, който се отличи с особено грозни крясъци срещу химерата на мигрантската вълна и издрапа до подножието на върха във властта върху пяната на нейния гребен, е субект нон грата в посолствата на западните съюзници. Те са принудени да общуват с лидера й само заради факта, че е незаобиколим фактор в качеството си на силов вицепремиер и министър на отбраната, издигнат на тази стрелкова позиция срещу европейското бъдеще на страната ни от Гражданина ( за европейско развитие!?) Борисов.

Днешната ВМРО се бори яростно по путински срещу лесната жертва на своята пропаганда, каквито са хората с различна сексуална ориентация и срещу несъществуващата заплаха от мигранти. Пасува обаче срещу приглушените единични гласове на българите, призоваващи за пресушаване на руското имотно мочурище, наводнило страната ни в изпълнение на официалната руска политика за превземане на държавата ни отвътре след години на отпускане на руски държавни преференциални ( като за България) банкови кредити за закупуване на недвижимости и фомиране на голямо руско малцинство у нас. 

Тази политика на Москва е в ход чрез пълзящо разширяване на цели руски компактни общности със собствени затворени жилищни комплекси и училища, както и с цели недостъпни за “туземните” българи анклави, като руската база под прикритието на “санаториум” в резервата “Камчия”. В него под навирения патриотично нос на управлващата ВМРО тече реставрация на прославянето на съветската окупация ( справка: инсталирането на паметника на съветския окупатор Номер едно на България Маршал Толбухин в центъра на анклава, където руско-български сборища отдават почит на съветската окупация на страната ни).

За да защити марката си на “патриотична” организация, на фона на незащитимото си мълчание пред настъплението на руското влияние, днешната ВМРО демонстрира загриженост за българите в чужбина. В същото време тя превърна чрез свои представители във властта позицията си в алъш-вериш чрез продажба на паспорти на измамници, претендиращи уж по рождение за българско гражданство.

Списъкът с разликите между ВМРО от преди 100 години и днешното й огледално копие с обратен знак може да бъде продължен. Но за краткост е достатъчно е да се каже, че всяка прилика на сегашната партия на Каракачанов ( на снимката по-долу) с древния период на ВМРО, освен чрез открадната марка, е търсена от него, но е фалшива като новината му за очаквано мигрантско бедствие у нас, върху която той си построи властовия пиедестал.

 

 

 

 

Няма нужда да съм “петричка врачка”, за да предвидя, че някои читатели ( искрено или преднамерено) могат да ме заподозрат, че чрез статията за “Петричкия инцидент” във връзка с годишнината от нея на Докич и Неврокопски се опитвам да славя безславното настояще на организацията, наричаща се вероломно ВМРО без да има нищо общо с ВМРО от 1925 година. Но не са познали!

 

ТРИУМФ НА БЪЛГАРСКОТО ОРЪЖИЕ И ДИПЛОМАЦИЯ

Франк Докич, Добротин Неврокопски

На 19 октомври 2020 година се навършват 95 години от избухването на една малко известнo събитие от отечествената ни история-10-дневна война между България и Гърция,известна като Петричкият инцидент,позната в чужбина като „Кучешката война“.

ПРЕДИСТОРИЯТА

След края на Първата световна война,България се намира в тежка политическа и икономическа криза-с Ньойския договор от 27 ноември 1919 г.от Отечеството са откъснати огромна част от Македония, Беломорието, Западните покрайнини и Южна Добруджа. Репарациите са в размер на 300 млн.лв. България няма право на авиация, боен флот и артилерия, а армията ни не може да надвишава 33 000 войници, в т.ч.и пограничната стража. В преследване на своята „Мегали идея“ Гърция прави опит да завладее Егейското крайбрежие на Турция. В последвалата война, под ръководството на новия турски лидер Кемал Ататюрк, турците разгромяват гръцката армия и през 1922 г. гърците изцяло напускат Мала Азия. Тогава погледите на гръцката политическа върхушка се съсредоточават върху изпадналата в тежко положение България-претенциите се простират от Петрич и Неврокоп/дн.Гоце Делчев/ до Пловдив и Южното Черноморие.

НАЧАЛОТО

Поводът се появява на 19 октомври 1925 г.при граничен пост N:1 на прохода „Демир капия“ в планината Беласица. За началото на войната има две версии:

-едната гласи, че куче, собственост на гръцките граничари избягало от тях и се оказало на българска територия. Гръцки граничар тръгнал да го търси и се оказал на българска територия.Той е забелязан от българските граничари. Последвали предупреждения, българите стрелят и раняват смъртоносно гръка.

-според другата версия, българите копаели кладенец недалече от границата,а началникът на гръцката застава решава, че те копаят окопи в нарушение на мирния договор и изпраща войник на разузнаване, който е бил убит от българите.

Българското правителство веднага настоява за създаването на българо-гръцка комисия, която да разследва инцидента. Предложение отговаря изцяло на изискванията на Обществото на народите. В Атина обаче не желаят такава комисия, тъй като им е необходима война, за да реализират експанзионистичните си ламтежи.

Готвещият се за избори в Гърция автократ генерал Теодорос Пангалос използва инцидента, разпалвайки националистическа истерия в страната и на 22 октомври 1925 година, без да обявява война, заповядва на гръцката армия да нахлуе в България и да окупира град Петрич. Отделно от това на друг армейски корпус е заповядано да се насочи от Драма и Кавала към град Неврокоп. Девет батальона с планинска артилерия, картечници и минохвъргачки преминават българската граница на фронт от 30 км. и навлизат на 10– 12 kм. в страната, превземайки десет български села.

РЕАКЦИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО

България е изненадана от вероломната агресия. По заповед на военния министър ген.Иван Вълков към границата се отправят подкрепления,състоящи се от 9 роти с 18 картечници и 12 оръдия с обща численост от близо 1000 войници. Така срещу отлично екипирана и въоръжена гръцка армия се изправят общо 1300 български войници и то без тежко въоръжение. Българското правителство изпраща молба за помощ да Секретариата на Обществото на народите и разпорежда на редовните български армейски сили да се въздържат от военни действия. Правителството проявява политическа зрялост и в лицето на българската дипломация разчита на политическо, а не на военно решение.

РАЗВИТИЕ НА БОЙНИТЕ ДЕЙСТВИЯ

Планът на гърците е да превземат град Петрич. Оттам се отваря пътя по долината на Струма. Но тук срещу тях се изправя една добре организирана и мотивирана, патриотична българска военна сила-това е ВМРО с нейните чети.

Главен организатор на съпротивата е войводата от ВМРО Георги Въндев. По време на гръцката атака, той се намира в сръбската част на поробена Македония с четата си. Когато чува оръдейната канонада, воеводата веднага сигнализира ЦК на ВМРО. Генерал Протогеров му нарежда да защити Петрич. Войводата Въндев с цялата си чета се връща в Струмишко и започва пълна мобилизация на мъжкото население. Началникът на 6-ти граничен участък полк.Големинов го ориентира в ситуацията. От други райони на страната се стичат доброволци от ВМРО-Горноджумайско, Разложко, Неврокопско, Кюстендилско, Самоковско, Радомирско, Ихтиманско…Така към 22 октомври ВМРО е събрала около 4 500 бойци, разделени в 5 отряда. По левия бряг на Струма комендант на четите е Зисо Попов, който има заслуга за отблъскването на гръцките войски. Командващ българската военна отбрана по целия фронт е полковник Минчо Бановски, командир на прославеният 7-ми пехотен рилски полк.

Най-тежките сражения са на 22 и 23 октомври, когато гръцките войски започват мощна офанзива, подкрепена от артилерия и авиация. Настъплението на гръцката армия е спряно от отлично организираните бойни чети на ВМРО и непрестанната помощ на малкото останало цивилно население. Междувременно 15 000 българи са евакуирани във вътрешността на Отечеството. В продължение на 7 денонощия, българите нанасят огромни загуби на гърците. Спират тяхното настъпление като ги изтласкват до границата. Гърците са разбити и минават в отстъпление. Един гръцки полк е обкръжен и унищожен от четите на ВМРО.

Българската армия не изстрелва нито един патрон срещу гърците и това е изключително преимущество в противопоставянето срещу гръцките обвинения и пропагандни внушения.

Една седмица след приключване на войната,воеводата Георги Въндев пише в доклад до члена на ЦК на ВМРО Ванче Михайлов, в който описва мерките по отбраната на Петрич.Той пише:

„Първото ми решение ,което взех,бе следното:смърт за всички, но не и гръцки крак да омърси град Петрич.“

СВЕТОВНАТА ДИПЛОМАТИЧЕСКА РЕАКЦИЯ

Междувременно българският меморандум,подаден в Обществото на народите е разгледан на конференцията в Локарно и на 27 октомври на Гърция е наредено да спре агресията срещу България. На другия ден гръцкото правителство издава заповед за изтегляне на войските от България, а на 29 октомври гръцката армия напуска, понесла разгромно поражение не от редовна армия, а от четите на ВМРО, селяни и доброволци.

Изтегляйки се от България,гръцката армия се отдава на плячкосване,грабителства и

зверства,за които свидетелстват статиите на журналиста Рувим Маркъм в американското издание „Крисчън сайънс монитър“.

На 29.октомври от ОН е назначена анкетна комисия в състав:

Председател-Хорас Ръмболд, посланик на Великобритания в Мадрид и членове:

-френският генерал Бернар Серини, италианският генерал Карло Ферарио, шведският дипломат Патрик Адлеркройц и нидерланският депутат Питер Дрогвелер Фортайн. След три седмици проучване на положението и обиколка из местата на инцидента, анкетната комисия на Ръмболд подготвя доклад от 15 страници, който представя пред Обществото на народите. В него гръцкото нахлуване е определено като необосновано.В доклада е записано:

„Ние вярваме, че всички членове на Съвета ще споделят нашето схващане и ще се произнесат в полза на великия принцип, според който в случай, когато една територия е накърнена без достатъчно основание, обезщетение се дължи и ако в момента на събитието, страната, която е извършила нарушението, е вярвала, че обстоятелствата оправдават нейните действия.“

Гърция е определена като агресор и е осъдена да плати на България първоначално 50 млн.лева, но след това репарациите са намалени на 30 млн.лева.

Така завършва 10-дневната война между България и Гърция.

МЕЖДУНАРОДЕН ОТЗВУК

Решението на ОН отеква в цял свят и става пример за справедливо,бързо и компетентно решение на конфликт между две държави.Особено силно впечатление прави то в Южна Америка,където има непрекъснати териториални спорове между държавите.

Ето какво пише проф.Г.П.Генов в книгата си „България и Обществото на народите“:

„Представителите на две южноамерикански републики: Гуани (Уругвай) и Мело Франко (Бразилия) заявиха, че решението на Съвета, взето в настоящия случай, ще окаже голямо влияние във всички държави на Латинска Америка. В същото време седем американски държави: Куба, Гватемала, Хондурас, Никарагуа, Перу, Салвадор и Венецуела отправиха телеграми до Секретариата на OН по случай разглеждания спор, в които подчертаха големия интерес, проявен в тия държави към мирното уреждане на конфликта. Същото нещо сториха и много европейски държави. Изобщо, всички правителства проявиха извънредно голям интерес към гръцко-българския конфликт, защото тогава за първи път Съветът се намесваше по един решителен начин за разрешаването не само на един спор, а за прекратяването на една вече започнала истинска война. В действителност, с тази намеса на Съвета се правеше една проба, до колко установените по устава институции ще могат да действуват ефикасно при най-трудните и решителни моменти, каквито може да преживее OН. С други думи, не само ще може ли да предупреди една война, която може да избухне, но нещо повече, да прекрати една война, която е вече избухнала.“

АПОТЕОЗ НА БЪЛГАРЩИНАТА

От изплатените 30 млн.лева, 1 млн.200 000 хил. лева са дадени на защитниците на

Петрич като парична награда. Пръв воеводата Георги Въндев се отказва от наградата, давайки идеята да се построи смесена гимназия в града. Строителството на гимназията, която дотогава се е намирала в къщата на Атанас Маджаров, започва през 1926 год., но парите стигат да се издигне само първия етаж.Тогава петричани се самооблагат-тютюнопроизводителите дават 1 лев на килограм тютюн, а служителите – по една или повече месечна заплата, в зависимост от сумата, която получават. През есента на 1929 година Петричката смесена гимназия отваря врати.Наречена е на големия български революционер, гениален поет, радетел за свободата на Македония, освободител на град Неврокоп и пръв негов кмет-Пейо Яворов. На следващата 1930 г. общинското ръководство решава улицата до гимназията да носи името „22 октомври“-денят, в който жителите на Петрич не допускат гръцка окупация на града си. На 31 октомври 1937 година по повод 25-тата годишнина от освобождението на Петрич от османско иго, в града е открит паметникът „Загинали за Родината“. Върху една от мемориалните му плочи са изписани имената на загиналите петричани в събитията от есента на 1925 година.

ПОСЛЕДСТВИЯ ЗА ГЪРЦИЯ

В резултат на разгрома във войната и международното унижение на Гърция, произтичащо от решението на ОН, генерал Пангалос е свален от власт с контрапреврат на 26 август 1926 година, а след това е заточен за две години в крепостта „Изеддин“ на остров Крит.Това е краят на автократичното управление на дошлия не власт с преврат генерал, който изцяло е загубил доверието на сънародниците си. Положителният резултат за Гърция е, че тази война спасява Гърция и гръцкия народ от реалната опасност автократичното управление да премине в открита диктатура. Гръцкото общество коренно променя битуващото дотогава в южната ни съседка подигравателно отношение към България и всичко българско.

ИЗВОДИ

В тази десетдневна война ставаме свидетели на безпримерен героизъм,високо гражданско съзнание за принадлежност към Отечеството и себеотрицание на българите от Петричко и цялата страна. Блестящата българска дипломация оставя решението на конфликта в ръцете на световната общност. С помощта на бързата, безпристрастна и справедлива намеса на ОН е предотвратена нова война на Балканите. Българското правителство и военните осигуряват единствено логистичната и материална подкрепа на сражаващите се срещу гръцките агресори чети на ВМРО и доброволците. Водещата роля в тази война по отношение на бойните действия е на тогавашната българска и патриотична организация ВМРО. Без нейната дисциплинирана, мотивирана и боеспособна структура в Пиринска Македония,тази победа нямаше да е възможна.

В своите „Спомени“ Ванче Михайлов пише:

„Михаил Монев от Кратово, депутат, пътувал след известието за гръцкото нахлуване по посока на Кресненското дефиле. Срещнал по пътя Кимон Георгиев…Виждайки как от разни страни се появяват въоръжени селски групи и вървят на юг към бойната линия, Кимон развълнуван възкликнал пред Монева:

„Докато има такива синове,българщината няма да погине.“

Девет години по-късно същият господин,като министър-председател, подир нов военен преврат на публично събрание в София говореше, че в Петричкия окръг властта конфискувала всред селяните 11 000 пушки:и че тия „11 000 комити“ щели да опропастят България…Тия приказки Кимон Георгиев разказваше, когато се беше продал морално и открито на сръбската политика, а потайно и на болшевишката.“

В крайна сметка налице е безпрецедентен в историята на размирния 20-ти век ситуация,която постига България, като резултат от войната:

Разгром на противника на бойното поле, пълен дипломатически успех на най-високото възможно ниво, поредната велика проява гражданско самосъзнание и патриотизъм, проявени от българския народ, както и косвеният принос по „спасяването“ на родината на демокрацията от открита диктатура.