Грешка на езика на телевизионен репортер безгрешно показа чрез езика на косвените доказателства, че Ахмед Доган ни най малко не е напускал трона си на самодържец на ДПС. https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/10/22/4130427_shte_se_gleda_otstraniavaneto_na_ahmed_dogan_kak_edin/?ref=home_layer2
Канна Рачева, объркала в репортаж за БТВ Доган с Гешев ( или Гешев с Доган), също постигна висини в разследващата журналистика, макар и неволно.
С една ( сгрешена ) дума тя разкри чрез предизвиканата от нейния гаф истеричната реакция на ДПС, че партията продължава да принадлежи изцяло, без остатък, безрезервно на уж оттеглилия се от политиката преди 8 години шейх ал Меди(и) Доган абу Делян ал Ахмед ас Сокол ибн ал Булгаристан.
Ако ми посочите друг пример за грешка езика в телевизионен репортаж, дори и да има подозрения тя да е преднамерена, която да е предизвикала подобна асиметрична реакция от страна на раздавачите на порции в съвременната българска политика, ще се съглася да изтрия горните редове. Можете ли?
Не, не можете. Предизвиквам ви да ме опровергаете.
Тъпото на острата реакция на ДПС е, че по този начин деп(р)есарите се издават като слуги на своя фараон-слънце, уж мумифициран в пирамидата му в Бояна.
Не могат да понесат тяхното слънце да бъде затъмнено и за миг.
На това му се казва(ше) на един етап от комунизма “култ към личността”.
Сега е колт към безличността, насочен към челото на момчето, което Доган е сложил начело, за да му пази заника.
“шейх ал Меди(и) Доган ал Ахмед ас Сокол ибн ал Булгаристан”
Иво. само туй да беше сътворил влизаш в учебниците по журналистика.
Та кой е “Генчо” питам аз и отговор не ща.
Последната дума е супер! Чудя се грешка на клавиатурата ли е или попадение във Ваш стил?
За(д)ника?
Към името бих добавил шейх Ал Москва-Меди (и) Доган ал Ахмед ас Сокол ибн ал Булгаристан . Това Меди предполагам че му е дадено от имперското владение на МЕДИите.
Към Иванка:
Тази игра на думи съм я използвал през годините в няколко статии, включително в заглавие.
Блестящо написано,а по отношение на словесните каламбури Иво си остава ненадминат.Бях абониран през далечните години за в. “Демокрация” и още тогава,когато стана главен редактор и водеше колоната на първа страница ” Мълчанието е злото”, бях запленен от късия му,брилянтен,логичен и изящен изказ.Изказ,който никой друг не умее да използва по по-добър и брилянтен начин от него.Това е дарба дадена от Бога,а Бог обича и помага на смелите,честните и почтените.Бог да те благослови,Иво! Бъди жив,здрав и честит-ти и цялото ти прекрасно семейство!
Към Емил Илиев:
Мога да отговоря само с шега от моя постоянен арсенал от самоирония:
мама ми е казала, че не е учтиво да не се дърпам, когато ми правят комплименти.
А иначе рубриката ми в “Демокрация” се казваше “Статия на свободата”, илюстрирана със самата статуя, но с два вдигнати пръста като Victory. Една от стотиците ми публикации в рамките на тази рубрика беше озаглавена “Мълчанието е злото” и я харесах като заглавие на едноименната ми книга, в която събрах част от кратките ми авторски статии.
До Иво Инджев
Точно така беше.Приемам изцяло дружеската критика. “Статия нa свободата” се казваше колоната Ви на първа страница на в. “Демокрация.”
“Газпром” замесен в голям шпионски скандал между Турция и Русия
“Independent Commodity Intelligence Services, позовавайки се на свои източници, съобщава, че става дума за руската държавна енергийна компания “Газпром”. По тяхна информация, на руския монопол са предавани данни и за газовите находища в Черно море.
Шпионският скандал застрашава преговорите за удължаване на договорите за доставки на руски газ в Турция4, казал източникът на ICIS.”
https://faktor.bg/bg/articles/novini-svyat-gazprom-zamesen-v-golyam-shpionski-skandal-mezhdu-turtsiya-i-rusiya
Тези пък от дьепсьету какво се правят на ощипани госпожици? Като че не им е ясно, че такава фройдистка грешка не езика може да се случи на 90 процента от българите, защото ако и бялата риза на падьйшаха напоследък да придоби многобройни мазни петна, най-мразеният политик в България си остана доган. А че се бил оттеглил от политиката, просто не е вярно според беновска. По този въпрос съм склонен/а да й вярвам.
Към симпатизант/ка на ДСБ:
Въпросът е в това, че реагират като потресени от една езикова грешка по адрес на вожда им. И се пита в задачата: на какво са готови тогава, ако някой ( достатъчно важен, за да реагират) напълно осъзнато се изкаже за него остро негативно, както заслужава.
Към Емил Илиев:
Не беше критика, а приятелско уточнение. Защото не само аз бъркам, случва се и на други.
Меди е името,дадено на Ахмед Доган при възродителния процес-Меди Доганов.
@Иво Инджев
Не помня чух ли го, или го прочетох, но малко преди да уволнят Ани Цолова от Нова ТВ, данчо мьентата бил гост в предаването “Здравей, България” и преди да си тръгне, й казал “много здраве от делян пеевски”.
Не знам какво кроят на Рачева, но едва ли ще й се размине без някакво публично унижение, задето е осквернила свещената им крава. Дано ръководството на бТВ не остави репортерката да се оправя сама със сарайската отмъстителност.
Вторият акъл на българина.
Сетих се как преди 10-тина години най-преоцененият роден журналист николай бареков намиращ се на върха на популярността си като двигател на, цитирам го дословно: “Най-бързо прогресиращата телевизия TV7” ядосан, че “протестиращи зърнари” са го принудили да зареже джипа си и да трамбова няколко стотин метра пеша до офиса си в бившият хотел “София” се обърна в самото начало на авторското си предаване към първата си “дружка” по онуй време: “Бойко, товари камионетките”. Та, горната пачавра не е измислила нищо ново. Нито, най-малкото, Дудука де.Това ще да е индулгенцията на БОКЛУЦИ кат нея към нервиращият ги “МАЧО” който по тяхната философия на думи е за 6, ама на практика-СЛАБ 2.
По същата логика гледам съжалително към патриотичните ни историци които отправят отчаяни апели към Баце да не предава историята и езика ни на северо македонците. Ще потупа още малко топката Бибитко, туй много го умее, па накрая каквото го “посъветват” брюкселските зелки” които инат той ги “такова на 200″( В мокрите си сънища и в “частни разговори”).
БОЖЕ, колко МЪКА има, БОЖЕ. По Банкя и близките околности.
Извинявам се на Канна Рачева!
Горният текст е предназначен изцяло за “разочаровалата” се по сите азимути от Баце ива николова. Сбърках мястото на коментара.
Сещам се за една история, за която се твърди, че е най-големият журналистически гаф по време на комунистическия режим: за откриването на нов свинекомплекс пристигнал отговорен другар от ЦК да пререже лентичката. На другия ден във вестника имало поместен коментар за събитието, придружен със снимка на въпросния високопоставен гост, заснет как реже лентата, заобиколен от множество прасета. Коментарът под снимката гласял: “Другарят Еди кой си (в центъра)”.
Към Mihaylov:
Не, най-големият гаф си остава “Слива на Сталин” в заглавие на “Работническо дело”. Можем да се досетим какво се е случило с нещастните виновници…
Лично помня обаче във “Вечерни новини” случаят с “Бабиното яре” като рецензия за книгата ” Бабий яр”, лобното място на масовите разстрели на евреи от нацистите край Киев ( ако не греша).Злополучният “превод” руски струваше някое и друго уволнение, за друго не знам.
А пък по радиото друг “начетен” умник прочете “Магьосника от Оз” като “Магьосника от ОЗ ( нула три)”.
След 10 ноември имаше един купон на телевизията в Клуба на телевизионния работник ( бившия бар “Луна” на “Сан Стефано”). Колегите, вкусили свободата, показаха серия от цензурирани материали, някои от които на пръв поглед “нормални” като кадри, но преценени като гафове. Например стандартен репортаж за събрание на трудов колектив, само че камерата набива едри планове на хора без зъби, нахилени глуповато. Или пък някаква водна процедура в санаториум, където пускат водата във ваната и лежащата там труженичка се оказва с напълно прозрачен при намокряне бански.
Имаше и вербални шедьоври от рода на репортер, който възкликва от мястото на събитието относно репортажа си”колеги, ако ми е дълъг, да го отрежа?”.
А за Тодор Живков и знаменитото му “честит осми март” на студентския празник 8 декември да не говорим…
Солженицин в “Телето…” описва следния случай.
Починал някакъв висш партиен функционер и както следва, направили му паметник. Паметникът бил толкова прецизно изработен, че партийното ръковдство решило да награди склуптора. На церемонията по награждаването склупторът така силно се главозамаял от хвалбите и от наградата, че обещал пред Партията “когато другарят Сталин почине, още по-хубав паметник ще му направя”.
Нямаше как, казва Солженицин, трябваше да го разстрелят.