НА СНИМКАТА ( личен архив): Моя милост, декориран с българска мартеница, в стаята си в студентското общежитие в Москва в обкръжението на изображения на български икони
Генералската партия “Възраждане на отечеството” на покойния бивш министър на отбраната ген. Йордан Мутафчиев, възкръсна, оглавена от генералисимуса на русофилството в България Николай Малинов. От интервютата на председателя на Национално движение “Русофили” по този повод пред Евроком, БНР и ТАСС научаваме, че :
– Евентуално той ще напусне шефската си позиция в “Русофили”, но не само няма да престане да бъде русофил, но ще се бори за утвърждаване “културното русофилство” у нас вече на партийно ниво ( или по-скоро отново, доколкото все пак беше виден деец на БСП ).
– Подсъдимият за шпионаж културен русофил Малинов явно смята за не особено културни конкурентите си на това чуждопоклоническо поприще Волен Сидеров и Костадин Костадинов. Единият от тях е вече осъждан за хулиганските си изяви, а другият предстои да отговаря пред съда след евентуалното закриване на партията му “Възраждане” през ноември за присвояване на държавна партийна субсидия в особено големи размери. Със Сидеров новият възрожденец Малинов не си е говорил за партийно сътрудничество, а с “възрожденеца” Костадинов не се познавал.
– Оглавената от Малинов партия “Възраждане на отечеството”, създадена през 2008 година от посланика в Северна Корея и бивш министър на отбраната във второто правителство на Луканов и в кабинета на димитър Попов генерал Йордан Мутафчиев, е по думите на самия Малинов “стара партия, стъпила върху военно-патриотичните среди”. Което, съчетано с “възможностите на “Русофили”, е добра симбиоза в организационен план за стабилно присъствие”, смята награденият от Путин за русофилщина с Орден на Дружбата Малинов. Нищо, че на парламентарни избори тази партийна основа се е “доказала” през 2009 година с общо 1874 гласа, или с относителен дял от гласуващите от 0.04 процента ( при 500 души офицери резервисти, членове на партията).
– Създадената от военни и войнстващи русофили партия си поставя за цел да се бори за мир, казва нейният нов председател Малинов. И пояснява, че това означава в България да няма войски нито от САЩ, нито от Русия, нито от…Ангола (?). Последното вероятно е проявя на русофилско чувство за хумор.
– Новият партиен шеф Николай Малинов казва, че неговата организация
„ се ръководи от принципа на надпартийността” и се опира на сътрудничеството в областта на културата.И още : “ Културното русофилство не може да бъде нито ляво, нито дясно, нито либерално, затова не е случайно, че различни социологически проучвания показват, че около 80% от българите се определят като русофили“, е заявил пред ТАСС Малинов. Той посочи, че през последните години движението е променило акцентите в своята работа. Не казва що за русофилство е ръководил, преди да постави сега акцента върху неговата “културност”.
– Малинов заявява, че работи за запазване паметниците на героите от Руско-турската война, към които автоматично приравнява и героите ( на СССР) от Втората световна война ( т.е. окупаторите на България от Червената армия).
– Като заявка за успеха на партийното си начинание Малинов вижда онези 80 на сто от българите, които му се привиждат като русофили, от които 15 – 20 хиляди всяка година прииждат на русофилския “ форум на езерото Копринка”. Сред тях той откроява съгласните вече да ръководят партията заедно с него Нешка Робева, Валентин Вацев и Ваня Добрева. Останалите ръководители и по конкретно водачите на листи за предстоящите избори Малинов обещава да съобщи до края на годината, анонсирайки, че те са от различни партии, представители на православната църква и т.н. Обещава също да напусне председателския пост на движението “Русофили”, но след изборите.
– След всички изброени по-горе особености на партията Малинов заявява, че тя е “като всички други партии” в България и отрича ( пред БНР) да очаква финансиране от Русия, за чиито интереси в България иначе работи ( безплатно). От последното произтича логичният извод, че това ще бъде още един начин малка България да подпомага Русия с каквото може, включително като си финансира сама русофилството.
И едно ли(ри)чно откровение по съвпадение…
По ирония на съдбата вчера с Николай Малинов в буквалния смисъл ни се пресякоха пътищата на улицата, но не и погледите, докато той бързаше ( вероятно за поредното си интервю – за ТАСС или БНР). Той се загледа веднага в телефона си, а аз се замислих за нещо тъжно.
И двамата сме учили в Русия, но сме си направили диаметрално противоположни изводи. Обитаваме различни планети. Това не пречи на лидера на ДСБ Атанас Атанасов да заяви онзи ден по адрес на съветниците на Румен Радев, че са учили в СССР. Каза го така, сякаш да си учил в Русия, като Стамболов или като мнозина други, включително учили в СССР, е предопределило завинаги да бъдеш русофил.
Много жалко ( обобщение)!
С такива съмишленици човек ( като мен) няма нужда от (русофилски) врагове.
На съда всичко е ясно. Да влезе убития.
В случая, четейки статията той, утрепания де, е с много имена. По логиката на “Генерал Наско”, туй по Тони Филипов, д-р и аз щото съм бил комсомолски секретар на взвода в казармата, самотен дипломиран среднист което автоматично се предполагаше, че поне няма да сбъркам в единствената практическа дейност в тази ми битност, събиране на членският внос-10 стотинки при “заплата” лев и половина трябва да съм оттам-насам “непричьом” към обществено-политическият живот по света и у нас. Стига с тази глупава сектантщина. Вижте по-добре реакцията на партията на Цвъчко към продължаващото бясно строителство на Банкянский поток. По този въпрос, ясно, безусловно, категорично отношение-КОГА?
Нищо ново не споделям. За това смятам, от моята си г.т., снимката за много по-изразителна. С всички произтичащи последици от това. Всеки има правото на своето минало. Каквото и в какъв да е аспект да е то. По-същественото е, сега къде сме и за какво се борим. Дет редяха едно време телефонистките по пощите: “Враца, Враца, чуваме ли се”.
Кой разбрал-разбрал!
Отврат!
Николай Малинов щял да оглави партия “Възраждане на отечеството”
Ето кое е отечеството, за чиито интереси работи той:
Вижте плана на Николай Малинов как Русия да овладее България (превод на български)
https://www.24chasa.bg/novini/article/7651521
Как Цветан Василев щял да даде безвъзмездно на Малофеев активи за 1.5 милиарда евро
https://www.24chasa.bg/novini/article/7651689
Да се чете задължително с торбичка за повръщане:
Докладната записка на Малинов в оригинал (на руски език) и превод на български език:
https://www.24chasa.bg/Media/2019/09/12/e94f5ff8-0aec-47c3-81a7-7ad8b243679b.pdf
Безкрайно хубаво е,ако господин Инджев не е единственото изключение,което твърдо вярвам.
На символно ниво борбата между Бога и Дявола е за човешката душа. На ниво реалност най-важната битка е за културата и идентичността.
Много им се иска да се фукат с чуждите културни и научни постижения и не се свенят да си измислят и лансират паралелна реалност. Колко от нас са учили че радиото, парната машина, електрическата крушка и т.н. са създадени от руснаци?
България обаче е особено лелеяна цел, защото културата е водеща в изначалната битка.
В началото бе Словото’ са първите думи на Библията и те не са случайни.
А Словото тръгва от тук – не от ‘македонските земи’. И писмеността, и книжнината, и идеите, и християнството, руснаците са ги получили от Българското царство и не могат да се примирят с това. Как ли не се опитват да крадат и изопачават историята, за да се изкарат изначални. С тази цел специално си отглеждат тук продажна клика и сега хоп – партия на културата!
И друг път тук съм защитавала позицията си ЗА българската азбука. Да пренебрегваме домогванията и манипулациите на Русия е все едно Италия да пренебрегва приноса на Alessandro Voltae за електричеството и волтовата дъга и да се съгласи, че електрическата крушка е създадена от Яблочкин, а радиото от Попов.
Нали законите на физиката важат навсякъде, какво знамение има кой къде ги е описал пръв!
За какво ще се бори тази партия- за сближаване с Русия? Та ние не можем да се отървем от нея вече 140 и косур години! Източва ни ресурсите до дупка! Като се приберем в България на село, детето ми пита защо хората нямат зъби. Ами защото са оставени на произвола на съдбата и евентуално на близки в чужбина, ето защо! От любов!
@Георги Николов
Е те това е проблемът – не се чуваме….
Не се чуват политици, които се борят почти за едно и също нещо. А се чудят дали да не подкрепят някого, който се бори точно за обратното нещо…
Умните “20%” се отличават от ония “80%”с “ината” си да формират собствено мнение и да го отстояват с достойнство въпреки образованието и всички форми на натиск.
Смятайте, че има много като Иво, които вземат полезното и изхвърлят пропагандната баластра от разума си. Това са свободните хора!
Бъди винаги свободен човек Иво!
И. Културата и политическата партия за нейното разпространение са в немислимо съжителство.
Да създаваш партия за да експлоатираш културата е гавра с културата. Която и чиято и да било.
Уважаеми господин Инджев, относно ученето, независимо къде, по мое мнение, е като да учиш чужд език. Все ще е от полза, пък дори и да е цигански. Ако не ме лъже спомена, Ленин трябва да го е сравнявал (разбира се по руски, може и да е присвоил тази мисъл) с прозорец към света. Относно ученето в Русия, пък дори и съветската, за мен има две степени. Едната е образователната, другата е политическият трамплин. Втората, по времето на соца, беше основната, защото завършването на съветски вузове внушаваше мощ и ако трябваше да кандидатстваш за работно място и имаш такъв конкурент, да очакваш това да се получи в твоя полза без познатият вуйчо, беше все едно да очакваш от умрял писмо. Що се е отнасяло до иматрикулацията, не ми е известно какви тогава са били изискванията от българската и от руската страна. Сигурно, както на всякъде, връзки, но не чак толкова „дебели“, както примерно за да се впишеш в Кембридж или Оксфорд. Иначе, образованието получено в Русия, както и в българските престижни учебни заведения все пак имаше някакво ниво. Ако не е имало съпровождаща политическа протекция при един успешен завършек на ВУЗ, постигнат чрез постоянство, трудолюбие и изтърпяване на идеологическата диверсия вещаеше успех (според мен). За Русия всеки може да говори много, както възхвалително, така и охулително, но само този може да се доближи най-плътно до истината, когато е имал възможност да види със собствени възприятия и със собствен интелект да може да прецени реалните факти. Когато се е сблъскал с тях при едно продължително посещение както е следването там. Може да се сравни с това, многократно да е ходил в някакъв дом и многократно там да е посещавал и тоалетната! Известни са ни Потемкинските села и поради това съм на мнение, че хора които са могли да осъзнаят руския бит, и при условие, че в семейната си среда са могли да придобият чувството за качественост, едва ли биха могли да възхваляват безусловно руска техника, руско държание или приятелство, защото те винаги са били изграждани върху основа свързана с кражби, нехайство и фалшивост, просто поради стремеж единствено да се оцелее. Често критикуват запада, че си затварял очите, но в нормалните общества просто никой не започва отношенията си между ЧОВЕЦИ с недоверие. Обратното, за това експлицит е нужна взаимна добронамереност. Нали така ни приеха в ЕС? Знаем в този случай и кой точно би трябвало да бъде порицаван, защото не изпълни обещанията си. Освен това, защо е нужно, (само пример) когато в близост забелязваш явна простащина или лъжа, да участваш в нея и да се намесваш, при това с риск евентуално да изтърпиш лоши последствия? При руският пример относно бъдещите ни отношения с Русия и особено за да достигнем желания просперитет мотото трябва да бъде „далеч от Москва“, след като взаимната изгода не е налична. Това, защото почти всичко е било старателно премълчавано или преиначавано и винаги нещата са били в наша вреда. Особено след двете „освобождения“, които ни се повтарят до втръсване. От тук поуката трябва да бъде, че ако един бъдещ политик не е могъл да разбере истинското влияние на Русия у нас, значи е непригоден за общото благо. Е, ако трябва все пак да кажа блага дума за Бойко, но на ниско човешко ниво, то е – страх го е чиляка и това на това ниво може дори да е оправдателно. От примери като Скрипал, Немцов, … и като последно Навални явно е осъзнал заплахите, дори много вероятно да ги е получил лично и на ушЕ. Осъдителното на неговият пост в най-високите степени на управление, както в неговият случай е, че щом го е страх, трябва да се маха. Оставка и то отдавна! На този пост в една читава страна са необходими личности които да са склонни да се жертват. Примери от миналото ги имаме и ги величаем, макар и недостатъчно, но пак така и ни научиха след освобожденията. А ако все пак от тази гилдия личности е останало нещо старо и непокътнато, те трябва да са ни се демонстрирали многократно и лично посредством действията си. В случаят са ни необходими и такива, които имат способност да сортират и гнилите ябълки, защото ни очакват избори. Вероятно има и такива. Дано!
Г-н Иво Инджев, учил в Русия, не е единственото изключение, но хората като него са изключение. И не вярвам, че това изключение може да бъде част от съветниците на Радев.
Ако не си пребивавал по-дълго време в СССР и не си погледнал и в провинцията,не можеше да добиеш истинска представа за голямата лъжа.Дори и Таско го знае,просто не му отърва да го признае.Между другото,ордена на Дружбата се придружава от парична премия-2.400.000 рубли.Малинов дали ги е декларирал и платил данък?
Ама вие какво нещо сте изпизали за тоя гъзмъкнеж Малинов…
Тоя ако вземе повече от 2000 гласа на следващите избори, то ще е чудо на чудесата. Ванга предсказала ли го е, Нострадамус … нещо? Какво му вдигате рейтинга на тоя паразит. Да плува…
Стягайте редиците. Оставете ги Малинови и Капинови да си заработят. По улиците никой не ги брои тези. Време да започваме да хвалим някого, вместо да ги наливаме наред.
А кой учил в ссср, кой в сорбоната – идиоти има навсякъде, както и читави хора има. Познавам хора, завършили в москва през 70-те – инженери, наистина добре са се изучили, нямат никакви сантименти към соца или към руската душа безбрежна и непознаваема. Душа… айде да не започвам. Ако се разходите из някой университет от бръшляната лига, ще срещнете повече млади психясали либертаро-социалисти (по онази пръдня Чомски) отколкото пазарни фундаменталисти. То не е ясно кои са по-стока… Младите са цел на всяка доктрина, не си мислете, че само някакви лоши малинови русофили ги дебнат. Никой политически проект не се цели в таргетгрупата на пенсиите и на деменциите, тях само ги използват за дрънкане на тънката струна на младите – ох, как се грижим за старчоците, как ги пазим от короната, как това-оноваг. Старите отделно ги лъжат в по-къси перспективи, щото нито могат да разчитат на дългосрочната им подкрепа (де да го знаеш кога ще те предаде и ще отиде в по-хубавия свят), нито че ще запомнят нещо… Не ги коткат старчоците, освен наш Бойча, но той е у-ни-ка-лен. Той и три месеца да му остават на някой завалия, пак ще го излъже и ще му обещае нещо, дето няма да стане.
Младите искат нещо, но не знаят какво. Понмите сигурно. Това е един цял хормонален Млечен път и който успее да се намърда вътре и да ги убеди, че не искат секс (което всъщност искат, но още не знаят или ги е срам да си го признаят пред себе си), а искат справедливост и демокрация или твърда ръка и ГУлаг – той ги печели за своята доктрина. Тази хормонална празнина всички, като почнеш от религиозните мазници, през политическите чичовци със сериозен вид, та чак до националните идентичковци – всичи искат младите.
Конкретно в политиката влизат най-вече онези млади, които не стават за ..бане. С времето в политиката остават предимно тези, които не могат да си осигурят достатъчно секс. Демек – скапаняците. Има и няколко хора с мозък, но не е ясно дали ще го използват за своето или за общото благо. Щото едното противоречи на другото. Не всеки умен младеж иска да е светец. Повечето искат да са разбойници, но да им се размине. Политиката дава прекрасна възможност за това. Съгласете се – кой в днешно време ще стои на заплата в някаква пълна лудница, ако може да изкарва пари с главата си. Много по-лесно е да въртиш на пръста си недоеб.ни младежи.
Не е розово положението… но трябва да съм откровен.
( И да не ми заприказвате за някакъв морал сега. Не ми е до смях.)
Затова политиката и от двете страни на монетата се свежда до това как хората контролират тези скапаняци недое.ани. На това, дето му викат демокрация, то е защото там хората ги контролират донякъде. В останалата част на планетата – хората контролират едни мъди. Скапаняците и няколкото умни са безконтролна армия. Най-страшната армия – откровени разбойници плюс добронамерени глупаци. Е – там сме и ние. Измъкването е все по-невъзможно. Все пак по света повечето хора живеят зле – не разбирам защо ние бегейците сме убедени, че трябва да живеем добре. Просто так – хоп и живеем добре, защото сме по-стари от света и име букви, например. Ами да! Другите, дето нищо си нямат, защо живеят по-добре от нас?! Мръсници! Крали са нещо, няма начин да не са крали.
Или по-скоро ние не знаем друг начин да живееш добре…
Малиноооов, четеш ли? Няма да те бъде на изборите, вземи колкото рубли ти предлагат сега, че работата до изборите така ще се сговняса, завинтено ти е въображението. Накрая да не стане така, че да имаш да даваш. Щото много хора вече имат да дават, а те си мислеха друго като се писаха русофили и в деенкато.
—
Стига глупости. По радиото върви Ace of Spades на Моторхед, Леми Килмистър се дере съвсем непредпазливо, аха да скъса гласна струна, и просто няма как да не сетя за следващото нещо.
А то е?
Тиквена супа!!!
продукти
• Към половин кило тиква цигулка или каквато имате
• 1 глава лук
• 1-2 картофа
• 1-2 моркова
• 1 парче целина (на кервиза корена) не много голямо
• чесън според колкото ви се иска
• зехтин повечко
• черен пипер, сол и други подправки
приготвяне
Тиквата се реже на четири, бели се внимателно и после се нарязва на парченца. Махат се семките, естествено.
Морковите и целината се настъргват на ренде. Задушават се в зехтина с малко вода или бяло винце за 2-3 минути. Прибавя се нарязаният лук и също се задушава. След това се добавят смачканите скилидки чесън (ако някой иска, може да запържи хубаво и чесънчето предварително, но това усилва миризмата на чесън, та да внимава), разбърква се, прибавят се нарязаните на парчета тиква и картофи. Залива се с вряла вода докато се покрие един пръст отгоре. Посолява се. Тиквата носи на сол, особено ако е по-сладичка. Ври докато зеленчуците омекнат. Сместа се пасира продължително, безпощадно и непримиримо. Добавя се малко гореща вода до исканата гъстота (само ако трябва!), малко сметана, сол и черен пипер. Ври тихо още няколко минути. На масата да има крутони и бяло саламурено козе сирене. Върви и с македонска наденица. (Хард дариант – сервира се с леко препечен бекон, който се поставя в купичката със супата. Изяжда се накрая с кеф. Но това е за простаци, които не могат да се откажат от свинското…)
Има едно нещо в тубички, викат му хариса, люто та люто. който обича люто, препоръчвам му хариса. Не прекалявайте обаче.
Приятен апетит!
Като симпатизант на ДСБ съм тъжен от общия знаменател в изказването на А.Атанасов.Призовавам го лично към по-прецизни оценки и го моля да поднесе по-подходящ начин извиненията си на господин Иво Инджев,за да не се налага да избирам……..
Към stefantborisov:
Благодаря Ви за солидарността, но няма нужда да се извинява – особено пък лично. Въпрос на принцип е. И ако не го разбира(т), това не е мой (личен) проблем.
Свикнал съм и друго не очаквам, включително от хора, чиито антикомунистически капитал в биографията е единствено във факта, че по някаква причина не са ги приели в партията – най-често не заради нежелание, а зарази “петно” по семейна линия.
Познавам обаче и хора, включително доста известни на обществото, които честно си признават, че биха приели и партийно членство, и сътрудничество с ДС при Онези обстоятелства. Проблемът е единствено в това, че тези честни (с мен) хора никога не споделят това свое признание от телевизионния екран или в публичността изобщо.
Знам от опит, че винаги се намират в една общност от ( принципни) съмишленици желаещи да ме бутнат в общия казан.Но никога не съм регистрирал такова отношение от страна на репресираните истински страдалци антикомунисти. Те вкупом, по мое впечатление, ценят възможността да имат съюзници извън собствения им кръг. Мъдро, но мъдростта не спохожда всекиго само по възрастови причини. И най-опитният в житейско отношение човек си остава глупак до дълбоки старини, ако се е родил такъв или ако не умее да отчита и преосмисля новата информация в живота си.
Явно политиците, които не споделят тази мъдрост, нямат нужда от съюзници и се имат за самодостатъчни. Което, уви, се вижда по регистрирания от тях на серия от избори резултат. Дано си вземат поука за следващите ( а мен не ме бройте, кучета ме яли и в това нахапано състояние не се натискам за нищо).
Например при обсъждането на състава на някогашния Обществен съвет към Реформаторския блок съм бил предложен за негов член, но са се намерили двама политици да възразят по стандартния начин. Единият от тях после стана министър на Борисов. Именно на Борисов, защото му остана верен и след напускането на колегите си от Реформаторския блок, в резултат на което Борисов си го разхождаше като днешния Нанков по разни обекти без изобщо да има ресорно отношение към строителството, но пък по този начин на публиката се показваше един истински бойковист – антикомунист ( и днес е любим телевизионен гост в БНТ и къде ли още не в качеството на по-десен от десните и по-бесен от бесните на протестите срещу Борисов ).
Апропо, за нечие учудване вероятно, единственият политик, който направи опит да заяви съпричастност с мен, споменавайки ме поименно като жертва на политическа разправа по повод принудата да напусна БТВ заради Георги Първанов, беше Цветан Цветанов. Направи го по време, когато беше на върха на политическото си могъщество – при това от екрана на БТВ, което беше “особено дръзко”, тъй като дори и днешното ръководство на теливизията, което няма нищо общо с моето прогонване, смята тази тема за “деликатна”.
Може да не харесвате Цветанов ( който пое риска да ядоса началника си Борисов ), с когото практически не се познавам извън няколкото интервюта, които съм правил с него. Но фактът си е факт и е малко тъжно, че нищо подобно и до днес не направиха мои познати сред водачите на десните партии. Те явно са преценили, че не си струва да рискуват да се конфронтират с някои свои съмишленици заради някакъв си Иво Инджев, за когото е достатъчно да научи мнението им в частни разговори.
Това е причината за възклицанието ми относно ” при такива приятели, нямам нужда от врагове”, а не някакъв отделен случай и отделен човек. Защото мнението на съмишлениците ми има значение за мен – иначе не бих си правил труда да реагирам изобщо.
И още нещо: за комунистите, които са станали яростни “антисъветчици” след като са посетили СССР, пише много цветисто Георги Марков в своите “Задочни репортажи”. Ама кой да чете…
Проф. Диньо Шарланов, който написа най-дълбокото изследване на историята на комунизма в България в два тома, цитира разсекретено донесение на ДС от 50-те години на миналия век, в което се отбелязва, че бившите комунисти и ремсисти са втората най-голяма група сред “Горяните” след групата на земеделците николапетковисти.
Към Krasnoselski:
Не, не съм поглеждал провинцията в СССР, не ни пускана да напускаме Москва. Трябваше специално разрешение от милицията за тази цел.
“Провинцията” обаче ми беше съсед в общежитията и много добре я познавам. Общувал съм с тази публика 5 години по принуда. За разлика от московчаните в университета, които бяха наплашени да не контактуват с чужденци. Нито веднъж не ме поканиха на чай. Когато се договаряха помежду си за някаква обща тяхна веселба и бях наблизо, веднага прекратяваха разговора…
Иначе и видяното в столицата на световния комунизъм ми е достатъчно, за да си направя съответните изводи на принципа “никога с Русия и завинаги срещу СССР”.
@ stefantborisov
Тъй като нямам информация какво точно и къде е говорил тези неща Атанас Атанасов, моля, да дадате някакъв линк или, ако няма такава възможност, да преразкажете казаното. Следя реакциите на А.Атанасов като политически лидер на дясна партия, често много закъснели и с разфокусирани позиции. Иска ми се да оправдая прекалената му мнителност и чистофайническа “гнусливост” по отношение на личности и събития, довела до самоизолация на ДСБ, със специфичния пост, който е заемал в миналото, но всичко си има граници, когато започва да вреди на развитието на ДСБ. Не случайно, години наред тази партия стои “на трупчета” извън парламента! Мисля, че е редно, след като ДСБ няколко пъти губи на избори и не успява да влезе в парламента, “да смени коня” преди да изчезне съвсем от политическия хоризонт.
Учил съм в СССР. Захванах залеза на Хрушчов и изгрева на Брежнев. Това, което пише г-н Инджев, че не може да се пътува насам-натам из тяхната държава без разрешение е верно. Случи ми се да бъда на стаж в химически комбинат в Белгород.. Беше в началото на септември и тръгнах с жп билет София-Харков-Белгород. В Харков решх да намеря сберкаса и потърсих съдействие на милиционер. Той ме аресува понеже съм нямал разрешение за Харков. Престоях в участка едно денонощие, докато изяснят случая.,След няколко дена руснаците в профилакториума, където бях настанен, ме натиснаха да черпя за 9-тисептмври. Празник. В багажа си носех две бутилки ракия “Лопошанска дружина”, но закъсах с мезето. Обиколих 2-3 магазинзна-по щандовете само увехнала сланина. Пазача на профилакториума ме посъветва да купя от съседното село две патици. Даже ми помогна да ги оскубем и почистим от вътршностите. Който не е правил това да опита. Не е лесна работа. Сварих ги само във вода.Не си спомням дали сложих и сол.
Вечерта за около 30 минути всичко беше изядено и изпито. Тъкмо да започнат танците и двама (приятели с самого детства, както те се представиха) от Ленинградски вуз започнаха драка(нещо като бой). На единият му паднала бутанелата от единия ръкав и не можел да балансира в танците с размъкнат ръкав.
Разтури цялата покъшнина в стаята. Такъв бой от тогава не съм виждал.
Друга случка (по грешка на ДКНТП) по ключова дума “фармация” бяха ме насочили като млад специалист към Харковския фармацевтичен университет на специализация. Заминах, защото си бях наумил да пренасоча специализацията в Московски изследоватрелски и-т, където познавах директора. Ректорът на университета ме прие за 3-4 минути и ми дръпна политическа реч. Този инситут през 1921 г е бил открит от Ленин и съм извадил голям късмет, че ще специализирам в него. На излизане от ректора попитах един студент къде е тоалетната. Той ме упъти на двора. Когато отидох там, то не можеше да се влезе. Мърсотия, подгазени ветници, даже и с лика на Ленин. Добре, че се уредих в Москва.
Тогава на млади години можеше да се понесат много несгоди. Много неща са изтъркани от паметта, но поне си спомням например, че нямаше столове в обшежитиятя. Готвехме си вечер сами. Картошки. Сами се подстригвахме. Един път щях да отрежа ухото на моя съквартирант. Общи бани. Общи тоалетни. Тоалетна хартия нямаше. Смяташе се за буржоазна отживелица. Добре, че имаше вестници- винаги с ликовете на техните вождове,И през седмица-две влизаха две лелки и разнасяха с един черпак в стаята и в гардероба ДДТ против дървеници.
Сега от дистанция на времето си викам. Та аз съм станал много известен. Макар и по различно време съм ходил с Ленин в една тоалетна. Натам ли се е засилил и Малинов да ни завира?
Към Stefantborisov
Бива ви за началник,в ГЕРБ, или на подходящо място, вероятно не в ДСБ.
Първо нареждате, след това – заплашвате. Изборът за вас не е проблем.
Така се е случило, че покрай родителите ми познавам двадесетина души около 70-те, които са следвали в москва или ленинград преди 40-50 години. НИКОЙ от тях не е станал русофил, никой от тях не е стъпил във “великия” ссср, след като си е взел дипломата. Една от тях е разказвала вкъщи, че била кандидатствала всъщност в Чехословакия, но явно семейството й на редови комунисти не е било достатъчно “благонадежно”, за да я пуснат в желаната дестинация. Ударила голям рев вкъщи като разбрала и заявила, че няма да замине зa cccp. Баща й (наивен верващ комунист) я придумал да замине в голямата велика страна, за да не си опропасти бъдещето заради детинщини. Тя заминала и още след половин година спешно поканила баща си, за да види колко “велик” е съюзът: как рускините пият наравно с руснаците, с какви олющени и подпетени обувки ходят, как на всеки ъгъл можеш да си купиш дрога и т.н.
Съветската диплома съвсем не й отваря всички врати в България. Първия й конкурс за работа го печели отрок на АБПФК със собственоръчно избрани два въпроса от конспекта (единият: “Предмет и задачи на науката” – демек дебилският въпрос, с който по правило започва един конспект за изпит).
Това е само един от много примери. Изобщо, от всичко, което знам от първа ръка, съм с впечатление, че т.нар. русофили сред българските студенти са били и са останали само тези, които са принадлежали към привилегированата комунистическа каста в България, т.е. те са заминали като русофили и са се върнали като такива. Останалите (простосмъртните), дори и да са заминали за ссср без предубеждения, не са видели там нищо, което да ги накара чaк да го заобичат.
Пó горе коментатор на име Boris е написал “далече от русия”. Отлично мото за предизборна програма на демократите. Ако ДБ ми я предложат ще простя на ген. Атанасов, че е казал нещо необмислено (не че е единственият, на когото това се случва, де).
разрешение за пътуване извън Москва се вземаше от ОВИР на Колпачий переулок,тъй като работех извън Москва го научих наизуст.А какъв адреналин беше да пътуваш с български автомобил,определен маршрут и това е.Двама катаджий на мотори ме съпроводиха /един отпред един отзад /обратно от Николаев до Одеса.Видях всичко от близко и излекува комсомолският ми плам,още повече,че 1965 г.прочетох ”Един ден на Иван Денисович”.
Ето как изглежда една възторжена и вдъхновена говноядка ( според В.Суворов), току що подушила под опашката на коня:
https://faktor.bg/media/article_gallery/uploads/images/s/svetlana_sharenkova.jpg
Към Krasnoselski:
Четох “Един ден на Иван Денисович” в казармата в Сливен ( март 1973 – април 1975 година).
Четох и препрочитах книгата от библиотеката.
Препрочитах я и се връщах многократно към текста.
Не разбирах контекста.
Никъде в нея не се споменаваше, че става дума за концлагер. В СССР.
Знаех само на моите 17 – 20 години (взеха ме на 17 години в казармата през пролетта на 1973-та като “тулуп”, т.е. “мартенец”, няколко седмици преди да стана пълнолетен, а ме изплюха на 20 години след като ги навърших), че концлагери са създавали (само) фашистите…
Явно бяха пропуснали в полковата библиотека да изгорят книгата на Солженицин, издадена в СССР и преведена на български по времето на Хрушчов.
Тя вся за първи път смут в моята идеологически изнасилвана с комунистически клишета душа.
@ г-н Инджев: с Един ден…случаят беше отредил първо да я прочета на руски -в ”Новий мир”,а после българския превод.На моя съвойник и приятел П.В..баща му получаваше списанието и приятеля ми го даде да го прочета,за да си отворя очите за Сталин,въпрос по който водехме спорове.
Препоръчвам книгата Under Two Dictators на немската комунистка, емигрирала в СССР през 1935 г., Margaretе Buber-Neumann.
ISBN 9781845951030
Аз съм я чела на английски. Оригиналът е на немски. Първо я размотават няколко години по съветските затвори, после изкарва общо 7 години концлагер при Сталин и Хитлер.
1938 -1940 Гулаг в Караганда, Казахстан, след което руснаците я разменят срещу военнопленници и нацистите я пращат директно в концлагер:
1940 – 1945 Равенсбрюк, докато идват американците и освобождават останалите живи.
От главата и се е изпарил всякакъв комунизъм.
Разказва как месеци наред е вървяла пеша след концлагера за да се прибере до родното си село и е преспивала по разни ферми, където се е самонаемала да работи, за да не умре от глад. И как разни немски селяни изкопават изпод дъските и от мазетата си някакви копия на Комунистическия Манифест или някакви книги на Роза Люксембург, скрити от нацистите, и пазени като светини, и на нея и призлява. После емигрира в Швеция и описва спомените си.
Кремъл активира “Възраждане на Отечеството” – партийна „спяща клетка” в България
Ясно е заявено намерение „политическото русофилство“ да поеме управлението на страната, на ход е прокуратурата
Атлантически съвет на България
https://faktor.bg/bg/articles/petak-13-kremal-aktivira-vazrazhdane-na-otechestvoto-partiyna-spyashta-kletka-v-balgariya