Сред българските политици и резоньорските им медии има доста “орбанисти” – в смисъл, че харесват и дори понякога се възхищават на унгарския премиер Виктор Орбан. Но само понякога – например, когато се чувстват очаровани от негова реторика срещу правилата на Брюксел относно независимостта на съдебната система, медиите и университетите от политическия ( му ) натиск или по отношение на крайните (му) възгледи срещу мигрантите, особено ако те бягат от държави с преобладаващо мюсюлманско население.
И сред левите, и сред десните им подобия у нас се намират готови да ръкопляскат на най – опърничавия от ( източно) европейските лидери в Европейския съюз. Особено много той се нрави на БСП и лично на нейния лидер Нинова със своята склонност да търси изгода в отношенията с Русия ( включително за сметка на Украйна) и да заобикаля разпоредбите на Европейския съюз в областта на енергетиката, заигравайки с Путин по въпроса за газовите му потоци и ядрената енергия.
Обаче…
Същият този Орбан – защото “изведнъж” не изглежда толкова подходящ пример – тези дни е подложен на оглушително мълчание в България, докато срещу него се разкрещя Москва с гласа на фамозната Мария Захарова от руското външно ведомство. Поводът?
Виктор Орбан си показа антисъветските рога и разяри руската мечка, хващайки бика за рогата по въпроса за съветските корени на комунизма в Унгария. Той се произнесе неуважително за съветския паметник в Будапеща. Направи го за ужас на споменатите по-горе нашенци, които не веднъж са го давали за пример като неформален лидер във Вишеградската четворка с нейната заявка за “държава в държавата” в рамките на традиционно доминирания от старите западни държави Европейски съюз.
На площад “Сабадшаг” в Будапеща, където се извисява големият монумент в памет на червеноармейците, убити в боевете за града в самия край на Втората световна война, Орбан каза, че това е паметник на съветската окупация.
Има две ключови за българския читател думи в горното изречение, когато правим аналогия.
Едната е “големият”.
Много голям им изглежда на унгарците, които отдавна прибраха по складове и музеи на тоталитаризма от публичните места съветско-комунистическите символи, забранявайки междувременно със закон изображения, като петолъчката и други знаци, свързани с “пролетарската диктатура” – реално, а не формално както в България, където по села и градове никаква декомунизация не се е случила. Например в село Джурово на няколко километра от магистрала “Хемус” и недалеч от Правец можете да видите, че там законите за декомунизацията не важат. Главните улици носят названия като “Георги Димитров”, “Червена армия” и “9 септември”.
Истината е, че в сравнение с огромния комплекс с орелефите, изнесените на показ край булевард “Руски” чугунени композиции със сцени от посрещане на Червената армия и с тържествуващия солдат на върха на повече от 30 метровия Монумент на окупационната червена армия МОЧА в София, дразнителят на възроденото сред унгарците национално чувство е направо дребосък.
Унгарският аналог на МОЧА се нанася близо 7 пъти в софийския гигант, илюстриращ и с размерите си подмазвачеството на Империята на злото. Като площ, окупирана от целия огромен мемориал в сърцето на София, затъмняващ уникалната за европейска столица гледка на планинския декор, паметничето в Будапеща е направо джудже на фона на импозантните сгради около него. Унгарската столица си има река Дунав, а София е благословена с Витоша като главна природна забележителност. Но гледката към нея в нашия случай е открадната от колаборационистите с чуждите завоеватели, чиито интерес да ни бъде напомняно за имперските нашественици се обслужва и днес от отказа на българските власти да я върнат на българите.
Далеч по-важна е друга част от сравнителната фактология и логика. Защото логиката в българския случай напълно отсъства. В София и в България, за разлика от Будапеща и Унгария, няма нито един убит червеноармеец – в продължение на факта, че България не изпраща също нито един войник на Източния фронт и – отново за разлика от Унгария- поддържа през цялата световна война пълни дипломатически отношения със СССР до самия 5 септември 1944 година, когато Москва решава да ги скъса и да окупира страната ни за повече от три години пряко и за още 42 чрез своите надзиратели на страж на съветските интереси.
Ако размерът на паметника в Будапеща е 5 метра (спрямо хиперболизираните 33 метра и малко отгоре тук !), то съотношението на основанието да има паметник в унгарската столица и българския клиничен случай от гледна точка на съветските жертви е приблизително 80 000 на нула. При това говорим за 80 000 убити червеноармейци само при щурма на Будапеща.
Огромни са били съветските жертви, дадени за превземането на унгарската крепост. Десетки от тях са погребани под монумента, за който става дума. Но унгарците явно няма да се откажат да се освободят от това напомняне за последвалата съветска окупация, подобно на естонците, които преместиха и костите на червеноармейците във военно гробище, когато се пребориха със съпротивата на Москва срещу премахването на съветския монумент от центъра на Талин.
София няма равна на друга европейска столица, в която да има по-малко основание за доминацията на войнстващ и чисто идеологически по своята символика паметник на наистина окупационната Червена армия. Но това не пречи на Захарова периодично да се кара и на България щом някой български патриот си позволи тайно от властите тук и с риск да бъде арестуван в угода на Кремъл да изрази негативното си мнение със спрей върху фасадата на туземната благодарност за чуждата окупация.
Москва не позволява на Унгария да нарича окупация наложената там съветска диктатура и припомня чрез своето външно министерство добре известната истина за унгарския вариант на националсоциализма. Тя безспорна, но не е причина да бъде отречена и наложената съветска окупация с пряко присъствие на съветски войски до самото начало на 90-те години на миналия век. В нашия случай, обаче, руските наследници на съветските окупатори няма за какво друго да се хванат, освен за съюзничеството на царството с Германия ( от която СССР не ни е освобождавала), макар то да е също и следствие от съветско-германския пакт от август 1939 година, който България избира да копира през март 1941 година. Грешен избор, безспорно, особено в частта на глупавото решение с обявяването на война на Великобритания и САЩ, с които България не е имала какъвто и да било допир на фронта между двата воюващи блока. Но ако се стъпва на избирателния прочит на историята в полза на съветската интерпретация за днешното продължаващо “заварено положение” на съветската монументална доминация в България, абсурдът е толкова голям да имаме най-големите знаци на почит към необоснованата с нищо съветска окупация, че само национални вредители на желанието ни за естествена еманципация от времето на съветската окупация могат да не “забележат” тази “особеност”.
Орбан се осмели да декларира още веднъж стремеж към независимост на Унгария. Тази претенция в унгарския исторически контекст е далеч по-уязвима като аргументация заради безусловното минало на войнствения вариант на унгарския националсоциализъм. Тук такава обоснована дързост не смеят да прокламират ясно и категорично като своя политическа цел дори и партиите от дясното пространство с доказан евроатлантически профил. Боят се от Москва и петата й колона в България. Не смеят да дразнят руската мечка въпреки далеч, далеч по -различната историческа канава, която прави незащитима руската позиция да бъдем подвеждани под общ знаменател като “освободени” от съветските танкове, за да бъде хвърлена след това България под веригите на необуздания терор по съветски образец в условията на съветска окупация.
Сравнението, уви, макар и да имаме всички предимства пред Унгария да си поискаме освобождаването от монументите на “освободителите”, е сред най-тъжните обяснения за обстоятелството, че на нашата страна, макар и не официално, се гледа с далекогледа на западните демокрации, като на все така изоставаща от свободния свят европейска периферия.
Който не показва уважение към себе си, не може да се надява другите да го уважават.
Г- н Инджев, на вашето обстойно изложение за паметниците на окупацията в София и Буда Пеща имам желание да прочета коментар на бившия депутат и бивш конституционен съдия, върл зашитник на Орбан, бивш с всички бивши..
Едва ли ще се осмели, да се изкаже по въпроса
Нито десният кмет Борисов,нито неговата дясна заместничка Фандъкова направиха нещо по изпълнение на решението за премахване на паметника на окупатора..
Често се замислям, дали ние българите сме нещастници и виновни за орисията си, защото „все„ се уповаваме на това, друг да ни освобождава. И като се задълбоча идвам до заключението, че за това са виновни Буквите! Някой ще каже хайде сега, те ни помогнаха да преборим асимилации, като турски и гръцки, но забравя, че поради наивна доброта и не знам си още какви други съображения (понеже не съм филолог и историк) ги подарихме и на московитите с което начално ги просветихме, но в последствие ги насърчихме да ни поставят във зависимости, културно и териториално. Каква стана тя, тези дето си имаха букви, ни оставиха на мира, а тези на които им харизахме букви за добро, решиха, точно поради това асимилационно да ни покорят, под претекст, че сме били като тях славяни! И така накратко първо завладени от турците, после освобождавани като братски славяни. Е, тук не успяха поради лошата западна Европа да изпълнят истинското си желание да освободят проливите, за където се бяха запътили, но окупация имаше и дори от турската тя беше още по-безцеремонна, дори трябваше да си я заплатим. Е, междувременно имаше известни полъхи на свобода, но в доста голяма степен привидни, защото множеството от нас беше повярвало на скалъпените исторически неистини относно освобождението и който смееше да бъде скептичен или да се противопостави беше отстраняван, дори безвъзвратно. Не можехме да научим,че още преди „освобождението“ на такива като Левски се е пречело да искат, както и да могат сами да го предизвикат. Така си е вървяло с лъжи и измишльотини, та до второто „освобождение“. Този път е направено и старателно прочистване на факти и личности, избит е дори целият елит, та нищо да не поникне в историческата национална нива, което да може да породи съмнения. При това, посред двете „освобождения“ е постигната една пълна промяна на българският дух и достойнство, като е дадена преднина на некадърни лакеи и предатели за пари и благоденствие, с което са служели на Русия. Е, питам подобно на авторът на блога, не е ли показателно, че нашите МОЧОВЕ са многократно по-големи и нашата любов към окупаторите ни далеч, далеч по изявена отколкото тази на други бивши поробени? На въпросът може да се даде отговор, защото е настъпила непросветеност и неосведоменост главно поради това, че винаги са били поставяни неуки простаци начело на държавата. Година след година, десетилетие след десетилетие! Тук виждам заслугата на уважаваният господин Инджев, който с прекрасното си перо става истински просветител като изкарва на светло не само заличени исторически факти, но също така разкрива и личности, които пречат да се постигне национален прогрес. Защото такива простаци по един и същи начин продължават да прислужват на чуждата вражеска държава, както всички такива от миналото ни, та до ден днешен. Толкова е безнадеждно, че като чели единственото спасение пак трябва да дойде отвън. Този път става водно, че Русия следствие нейната агресивност и некадърност към съвременните иновации постепенно затъва. Един път това го видя Горбачов, но сегашният нещастник е умопомрачен и сляп. Той си мисли, че както неговите учители с кражби, подкупи и завоевателни войни ще може да се удържи положението. До сега не успяваха, но купуваха и шпионираха някак си развити технологии или продукти, но западът вече се осъзна и е на път да завърти кранчето. Ето, дори турският и „балкански“ поток не могат да сработят, защото липсват необходимите компресорни станции за да се създаде и подържа нужното налягане по трасето. А ето, Ердоган вече се репчи на Кремъл относно Нагорни Карабах, а Путин ситно преде, защото не може да се наложи с неговите остарели и негодни оръжия, а и не може да постигне нищо срещу една модерна армия, при това член и на НАТО. Дори и в Беларус едва ли ще може да даде подкрепа на Порошенко, защото този път ще се намеси и Америка. Нека първо си отиде Тръмп, тогава ще дойде развръзка както за Украйна, така и за Сирия, Армения, Азърбейджан, дори и за Русия. В последният случай, тогава ние трябва окончателно да постигнем отърваването, също като се отървем и от петата колона. Вече добре ги познаваме, защото си показват рогата!
“…срещу него се разкрещя Москва с гласа на фамозната Мария Захарова от руското външно ведомство. Поводът?
Виктор Орбан си показа антисъветските рога и разяри руската мечка, хващайки бика за рогата по въпроса за съветските корени на комунизма в Унгария. Той се произнесе неуважително за съветския паметник в Будапеща. ”
Мария Захарова да не би да се опитва да вдига имиджа на Орбан предизборно ? Кога са следващите парламентарни избори в Унгария ?
Борис, имате пред вид Янукович,а не Порошенко,нали?
След като е Беларус,става въпрос за Александър Лукашенко,Янукович се е покрил в дън земя,едни украинци го търсят…
Към Boris:
Борко, ние не сме най-нещастните и виновните за орисията си. Прегазени веднъж от турците, ставаме лесна плячка за Русия.
Знае се “ОТ ВРЕМЕ ОНО”: Когато окупираш територия, първо прегазваш елита, после превъщаш народа в роби. Следващата стъпка е да смениш Боговете (т.е. вярата), да затриеш всичкото знание събрано за историята (т.е. архивите) на нацията. Така след пет поколения имаш послушни роби с промити мозъци.
Ние не правим изключение. След 500 години турско робство нямаме основата, която крепи една държава. Въпреки това сме ОЦЕЛЯЛИ. Ние сме корави копелета. Живяли сме по тези земи ХИЛЯДОЛЕТИЯ……. и сме оцелели – КАТО ДУХ, КАТО НАЦИЯ, КАТО ВОЙНИ.
Днес е денят на Народните Будители. И пак има неуки хора, които не разбират какво се случва. Гледам хвалят Константин Иречек, колко “бил убав, умен, начетен”. Станал дори първият министър на Просвещението.
Да ама не. Той е кадър на Австро-Унгарската империя. Де факто – агент на тайните имперски служби. Та този “просветител” е преиначил нашата история. Поколения наред учим за ханове, славяни и други измислени простотии. Целта е ясна – да нямаме представа за това кои сме били, за да не се осъзнаем един ден и да се освободим.
От друга страна “братята славяни” от Русия полагат основите на т.н. 5-та колона, която след 1944 г. се превръща в СЪВЕТСКИ ЕНИЧАРСКИ КОРПУС (подобен на турския ЕНИЧАРСКИ корпус, който е попълван от БЪЛГАРСКИ деца, които са отвличани при събиране на кръвен данък в България). Разликата е, че новите ЕНИЧАРИ съзнателно продават рода си и служат на чужди интереси. Уви има и такива “народни будители”………..
При всички тези утежнени обстоятелства едва ли всеки народ би удържал – било то на претопяване, било то от изчезване от лицето на Земята………. Повтарям: щом сме оцелели ХИЛЯДИ години по тези земи, ще оцелеем още……….. навъпреки……..
А колкото до Новата – стара Русия………… те са набрали скорост………. по нанадолнището………
НЕОкомунизъма сам ще си отреже главата…… и краката……. и този път ще им е за последно………….
Асен, направих грешка, ставаше въпрос за Лукашенко, гадняка в Беларус.По късен час и при играчи безбройни, се случват и пробойни! Красноселски разбра, благодаря.
Сега да почетем нашият ПРОСВЕТИТЕЛ и да му пожелаем дълги и успешни години. Безгрешен е!