“Датата 10-ти ноември 1989 г. поставя началото на прехода в България, прави възможен първия свободен митинг на 18 ноември и първите свободни демократични избори в България на 10 юни 1990 г. ”, се казва в позиция на партия “Републиканци за България”.
И се чудя: грешка ли е, допусната още в първото изречение, да бъде обявяван митингът от 18 ноември 1989-та година за “първия свободен”. Защото ако не е грешка, това твърдение обезсмисля цялата останала позиция с нейната критичност към несъстоялата се истинска декомунизация в България. Защото освен всичко друго, този митинг, заченат и контролиран от “реформаторите” в БКП, бележи началото на процеса, който в самата позиция на “Републиканци за България” се определя като недовършена работа по декомунизацията на България.
Митингът от 18 ноември 1989 г. беше организиран от ново ръководство на БКП, съставено от старите другари на Живков, които оглавиха не само партията, но и създаващото се обществено настроение за промяна. Но да оставим великодушно настрана този добре известен факт.
Първият масов протест срещу тогавашния режим се състоя всъщност на 3 ноември 1989-та година, когато властта все още беше в ръцете на разколебания, но все така всевластен господар на България, автор на закъснялото прозрение, че “социализЪма е едно недоносче”. Това също е достатъчно добре известно и е чудно изобщо, че се налага да бъде припомняно.
За разлика от митинга на 18 ноември, демонстрацията от 3 ноември беше изцяло гражданска инициатива. Едно е да скандираш “демокрация” в условията на агонизиращия наистина, но все така способен да хапе Живков режим, друго е да ти е позволено вече от управляващите да правиш това под портретите на новия вожд Петър Младенов.
Твърде малко са, уви, събитията от мащаба на демонстрацията от 3 ноември, с които свободните български граждани могат да се гордеят, за да бъдат пренебрегвани. А преди 3 ноември имаше и подписка срещу проекта “ Рила – Места” в градинката пред “Кристал” в София, събирана публично от активисти на “Екогласност”. Да отидеш и да се подпишеш там под погледите на “цивилните интелектуалци”, днес не изглежда голям подвиг. Но моя милост не успя да убеди нито един свой колега от БТА да го направи. По точно бях придружен от един уж желаещ, който в последния момент отказа да се присъедини, когато се подписах. После узнах, че задачата му е била друга…
На митинга на 3 ноември също не успях да заведа никого. Ходих от врата на врата в БТА. Съгласи се само един колега, който по време на скандиранията “избори” и “демокрация” насред милиционерския кордон край задния вход на Народното събрание изпадна в прединфарктно състояние.
“Републиканци за България”, доколкото успявам да забележа от дистанция, се състои предимно от млади хора. Не е добре от тяхно име да се ревизира толкова съществен момент от историята ни, на която явно не са били свидетели.
Използвам повода да кажа обаче, че на заявката на “Републиканци за България” да се включи в демократичната общност би трябвало да се гледа с необходимата добронамереност, която никак не е цъфнала и предстои да покаже дали ще върже на парламентарните избори.
Дойде един френски президент, събра отявлени комуняги на закуска във френското посолство и ги нарече “дисиденти”. После нещата тръгнаха в предначертаната от Андропов в плана Голгота посока. Участвал съм със семейството си във всички протести (и продължавам да участвам), и смятам че те до голяма степен попречиха на москалите, но докато няма пълна лустрация всичко ще се движи на забавен каданс и в не съвсем правилна посока. Много е важно на следващите избори да гласуваме масово (американците го направиха и успяха!) и правилно! А какво значи правилно – участващите в този блог добре знаят!
Не че се Фаля с обратна сила, термин от правото, но пармак под подписката събирана в градинката пред Кристал ударих на 26 октомври. Колега дойде в стаята която споделяхме и “невинно” обяви. че се е подписал. Хукнах веднага и аз.
На 3 ноември заедно с комшията, да си пазим страх де, отидохме и макар че, пея от фалшиво по и най първо се включих, под носа си, да не развалям “хора” с “Хубава си моя горо” но после компенсирах богато с гръмогласният си глас който според преподавателят ми по “западен език” в Университета домнул Гъмълеску е И пробивен с цитираните от Иво скандирания. Не съм храбър но в момента с Росен, съседа ми отгоре, бяхме изключили въобще за евентуални каквито и да е последици. Булката за туй “геройство” разбра постфактум. късно вечерта и даже противно на характера си, да ми прави забележка за какво ли не, санкционира положително изявата ми.
Получи се малце “искрено и лично”, ама така си беше.
Колкото до вожда на родните републиканци. визирам Цвъчко, имам обосновани съмнения. че той е разбрал за събитието от краткото съобщение на БТА на другият ден разпространено в централният печат за внесена подписка срещу проектът “Рила-Места”. на “група граждани” в НС. Та, няма как да бъде включено сега горното обстоятелство в споменатата декларация.
И те, така.
Поръчаха ми да сваля Тодор Живков
Вкарването на детайли от човешки отношения между предател (А.Луканов) и окупатор, в лицето на автора на записките Валентин Терехов, вместо търсената симпатия, предизвиква още по-голямо отвращение (от унижението) и възмущение в душата българския читател: как жените им готвели заедно, а мъжете ходели да берат гъби и да “се парят” в сауната, докато решавали (с какво право????) съдбата на българите и обмисляли подлите ходове за развращаване и провал на неизбежния преход към демокрация и заместването му с бутафория от скрити икономически зависимости, които създават благоприятни условия за чудовищен грабеж, умишлено развращават нравите, унищожават чувството за родолюбие и национална принадлежност към българското и така рушат устоите на суверенната българска държава, превръщайки я постепенно в придатък на чужда, враждебна страна:
https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9208435
“Едно е да скандираш “демокрация” в условията на агонизиращия наистина, но все така способен да хапе Живков режим, друго е да ти е позволено вече от управляващите да правиш това под портретите на новия вожд Петър Младенов.”
Формално погледнато точно това прави втория митинг първи свободен, тъй като първият беше доста несвободен.
Макар че не вярвам републиканците да са имали точно това предвид….
Дано младите да не си помислят, че наистина е имало портрети – това е само една много сполучлива метафора.
Много точно и навреме, защото доста неща се ако не забравят, то премълчават…
Към Караиванов:
Никаква метафора не е. Имаше митингуващи с портрети на Петър Младенов, изтипосан на първа страница на “Работническо дело”.
Ето и снимка – в центъра на колажа от снимки от митинги.https://faktor.bg/bg/articles/politika-na-vseki-kilometar-predi-31-godini-koy-kakvo-praveshe-v-petak-deseti-noemvri
Нещо повече, митингът гласува доверие на Петър Младенов.
Ако се борите да ме опровергавате, ще трябва да представите факти, а не да ги оспорвате наизуст.
Не Ви опровергавам.
Имах предвид, че организаторите не бяха изтипосали портрети на трибуната (както би могъл да си помисли някой), както бяха свикнали дотогава. А че митингът беше режисиран в този дух (махнахме лошия, дайте сега да се хващаме за работа под мъдрото ръководство на ПМ) спор няма. Но не им се получи… Поне този първичен сценарий
https://www.dnevnik.bg/analizi/2020/11/05/4135281_tova_samo_v_bulgariia_go_ima_tova_v_germaniia_ne_moje/
Не е по темата
на 10 ноември бях на работа ,кантората”Специфични сделки”беше изнесена в сграда на ул..”Алабин”/бившия осми или девети Райсъвет/на четвъртия етаж.Към 10,30-11,00 часа някой се обади по телефона на колегата Б.И.Той остави компютърната игра,скочи половин метър ,извика Ура,излезе на балкончето и изрева с пълно гърло ” долу Тодор Живков ”В първия момент се гипсирахме,после го дръпнахме от балкона и се гледаме като насрани деца.Сега викаме си,ако са видели от къде се вика,направо изгаряме.Б.дойде на себе си и каза,че се е обадил баща му/член на ЦК и генерал и му казал,че Тодар/така говореше и друг път за него/е свален.После се обадих на баща ми и му казах,че има нов генерален секретар,да гледа новините.Е те така.
Струва ми се, че малко се прекалява в България напоследък с поставянето на пиедестал на “младите хора”. Кои са те и на каква възраст минаваш в България за млад? С колко (малко) години трудов стаж и в какви области си достатъчно млад? Боя се, че накрая ще стане като с “юпитата” на мадридския мошеник – ще се намърдат на властови и отговорни позиции разни “млади хора”, които няма да имат нито опита, нито експертизата, за да са общественополезни. След десетилетието на “чудовищната некомпетентност”, c чиито горчиви плодове България ce дaви в момента, не е ли крайно време да заложим на експертността?