Обичам да получавам неволно изречени комплименти от хора, които иначе биха ме удавили в капка вод(к)а.
Историкът Андрей Пантев, казал пред БНТ, че съвременният герой ще бъде този, който излезе на митинг и каже, че ако каузата, която проповядва победи, няма да заеме никакъв пост: „Това е красотата на идеализма“.
Пантев явно смята, че няма такива хора, съдейки и по себе си.
Бил съм на много митинги. Говорил пред хората, но само по покана на организаторите. Участвал съм именно защото съм вярвал, че каузата, която защитавам, може да победи.
Никога обаче не съм очаквал нито съм правил заявка, че при победа на каузата ми, очаквам да получа какъвто и да било пост. Напротив, отказал съм всички постове, които са ми предлагали например сините победители в българската политика, с които съм споделял своите възгледи и усилия. Доказал съм това и няма да се връщам към примерите, които съм давал.
В този смисъл историкът Пантев без да иска и без вероятно да знае ( че кой съм аз за този толкова самомнителен човек!), ме обявява за “съвременен герой”- по някакви негови критерии.
Да се бориш за кауза и да поемеш отговорността след успеха на борбата да я продължиш от позицията на победител, упълномощен от съмишлениците си да ги представяш в политиката, не е грях. Това е поемане на отговорност. И ако трябва да си правя самооценка, след като съм се заел да репликирам, аз съм преценил за себе си, че не мога да поема такава. Което не е повод за хвалба, но е факт.
Дали само “красотата на идеализма” е в състояние да откаже човек да заеме важен пост? Едва ли. Не всеки желае да бъде вожд. Има и обикновени хора, които предпочитат да си останат такива без да се поддават на съблазните на властта. Само че Пантев явно не познава такива и обобщава грандомански онова, което тесногръдо вижда през бойниците на своята русофилска камбанария.
Андрей Пантев е комунист.
Към Георги:
Ако четеше това, Пантев щеше да се направи на много обиден. Защото той е от онези, които парадират с факта, че не е бил член на БКП и претендира, че това го прави доказано “независим интелектуалец”. А е бил толкова независим, че властта на БКП го е изпратила доверително да специализира в Англия, което беше абсолютно невъзможна за сбъдване мечта за “простосмъртните” по онова време.
Той е в отбора на елитните фигури на посткомунизма, като Гиньо Ганев, Благовест Сендов и прочее полезни умници, които помогнаха на Партията да измами наивниците, че Партията има широка подкрепа в “периферията”. Т.е. бяха и са сред най-полезните умници за Партията. Изобщо не са идиоти. Много добре се бяха позиционирали в тази луксозна ниша.
Да, да знам. Веднага ще се намерят желаещи да ми кажат, че и мен са ме изпратили в СССР и в Бейрут. Така е. В СССР изпращаха за промиване на мозъците десетки хиляди българчета ( докато в Англия отиваха само единици, много верни на партията и без да има нужда да се доказват с партиен билет). За Бейрут се оказах “уникален” алтернативен кандидат да запълвам нишата на кореспондентското бюро на място, на което обучаваните да се правят на журналисти професионални ченгета на НРБ отказаха да отидат от страх. Не беше точно като да те пратят в Лондон…
Пантев е наясно, както малцина у нас, каква е истината за руската роля в нашата история. Това го прави много отблъскващ в амплоато му на защитник на руската интерпретация на тази роля. При това той защитава тази позиция с презрение към опонентите от въображаемия връх на своето превъзходството спрямо онези, които си позволяват да не се съгласяват с него. Винаги говори поучително, назидателно, патерналистично и дори ехидно ( повечето пъти безадресно ) от пиедестала на своето превъзходство – защото Той знае, а ние, невежите, дръзваме да се съмняваме.
В БТА имахме един такъв ( Димитър Костов се казваше, на когото бяха поверили едно от списанията, издавани от агенцията). На всяко Общо събрание, на което участваха и безпартийни, неизменно скачаше и държеше най-пламенните комунистически речи. Разказваха се легенди за него, как и на плажа на Международния дом на журналистите край Варна, демонстративно чете пред всички плажуващи за разгрявка съветската и българската комунистическа преса, преди да се бухне в морето и до поплува до хоризонта ( и обратно, защото не би стигнал до Турция и да поиска убежище там като безпартиен).
Ако щете вярвайте, но по този повод въпросният беше обект на всеобщи подигравки, дори от страна на комунистите. Но това не го тревожеше. Важно му беше да се докаже като верен марксист-ленинец и без партийна книжка.
Този път съм напълно несъгласен с Вас, господин Инджев! Жалко, но фактически жалка е загубата, която ни предричате с твърдението си. Принуден съм да се съглася с Ваша самооценка, че отговаряте на „красотата на идеализма“, че нямате такива амбиции, че имате пред вид друго предназначение и други цели, което е разбираемо и уважително. Сам споменахте- „Да се бориш за кауза и да поемеш отговорността след успеха на борбата да я продължиш от позицията на победител, упълномощен от съмишлениците си да ги представяш в политиката, не е грях“! Препинателният знак след цитата го сложих, защото и с това изказване съм съгласен, но тази БОРБА за която споменавате го изисква и Вие най-добре можете да го осъзнаете. Първо, защото постоянно ни лъгаха и продължават да ни лъжат и второ, не е най-важно да се заеме първото място, а е важно сполучливо да се заемат най-важните постове. Е, благодарим на Бог, че имаме истински просветител, но поне продължете просвещението, като ни покажете като в молитвите към всевишният, кой е правилният избор за да бъде прекратена редицата на простаците. И не, че ги няма или, че не ги виждаме, а защото може би трябва да ги кандърдисваме, защото точно като Вас поради красотата на идеализма и те стоят на страна…
Самомнението на този “корифей” за превъзходство над по-малко равните му е безкрайно.
Нямам пряки впечатления как се слага на по-висше стоящите,но то е очевидно, щом го използват като рекламен балон за удобни на тях каузи, противни на гръмките му заклинания за красотата на идеализма и други удобни.
Имам ясен спомен. че за първият 3 март след издаването на “Измамата”,. т.е. иде дума за 2019г. в пространно интервю пред вестник “Марица” най-големият МУ “аргумент” за цар Александър II да освободи задунайските поробени славянски братя. без да коментира въобще липсата на уточнението в Манифеста , че става въпрос за българското племе, е било, че му текнало на руският император да направи един … хаир. И дотам с “мотивировката”. Няма що. Историк, та дрънка.
А колкото като човек негов близък колега от Университета ми е споделял. че е снобеещ фукльо на чиято дума никога, никой, при никакви обстоятелства не може да разчита. Тото 3. Както дойде. И не случайно е избрал позицията на “безпартиен комунист’. Направил си е още през “такова беше времето” прекрасно сметката. Много вървежна била. Монетата и на калъч да падне. все печелиш. И те. така.
Този ПанТев е такъв плазмодий се, че от ужас да не ме свържат с него, ми стана навик да натъртвам на буквата и звука Д когато произнасям фамилията си.
Браво! В две изречения е синтезирана цялата същност на продажника Андрей Пантев: отблъскващ лъжец !
“Пантев е наясно, както малцина у нас, каква е истината за руската роля в нашата история. Това го прави много отблъскващ в амплоато му на защитник на руската интерпретация на тази роля.”
да не забравяме конспиративната практика на комунистите за ”негласните членове”.
Че Андрей Пантев е образована Червена Бабичка, не го прави нещо по-различно от Червена Бабичка! При това ПРОДАЖНА Червена Бабичка!
Уважавам стремежа да не се пипат горещите кестени Карабах и Македония (дори с огнярски ръкавици), но се изкушавам да спомена една важна поука от Карабах.
За щастие коментарите на професионалистите покриват цялата палитра, от тържество за Путин, до пълен негов провал, та всеки може да си хареса позиция и да не се сърди, че се опитвам да му пробутвам своята.
От всички виждания най ми е интересно това, че малка но горда Армения се опитва да направи завой към демокрация (на Запад, към ЕС, НАТО едва ли не – направо Грузия и Украйна), но безразлична Европа не ѝ помогнала и я оставила в ноктите на Путин.
Формално това е точно така, обаче има едно малк голямо НО. При този завой Армения пропусна да извади от раницата си тежкия товар на окупираните чужди територии и той я дръпна назад. Дали са окупирани основателно или не е друг въпрос – Бог да ги съди (с извинение, че цитирам Путин, но го правя подигравателно.. към Путин де)
Изводът е, че не можеш да вървиш към демокрация, без да спазваш международното право и други основни демократични ценности.
Така например в Русия не Навални, но и Господ да вземе властта, ако не върне Крим, никакъв демократичен завой няма да се получи.
Но да се върнем към нашите овни (използвам го като крилата фраза, а не като лична нападка). Ако нашите управляващи шикалкавят по въпроса за Крим и санкциите или не казват КОЙ и как раздава правосъдие, никой няма да ги приема на сериозно и няма да ги кани, дори да не са се ръкували с ковид-позитивни наскоро…
Когато трябва да се решава при недостатъчна информация, “златната среда” е добър ход. Но средата, като група в едно общество, въобще не е златна, ами направо кафенее(и фек.. и фаш..пасват). Затова позициониращите се над средата избягват групата на политиците, чиято стихия е именно средата (и това под нея), въпреки, че най-добре знаят какво трябва да се прави в политиката. Просто пишат много полезни за цялото общество анализи, но “средата” се страхува от тях и всячески
пречи на разпространението им. Това е още една причина, по света , и у нас също, рядко да се случва доброто. Пример: САЩ – Тръмп заедно с 49-те си % фенове (от гласувалите) замалко да покоси демокрацията в света. Но мисля, че можем да си отдъхнем. Байдън спечели изборите, а бай Дони губи (приблизително 290 срещу 225 електората). Така, че много по-здрави за световната група на тръмпутинците (за благозвучие може да се премести първото “и” след “н”-то).
„Турски поток”: Съединението на „елита” направи далаверата!
Загубихме пари и спечелихме неприятности в близко бъдеще
https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-turski-potok-saedinenieto-na-elita-napravi-dalaverata
Жестоката истина за упорития отказ на Тръмп да напусне Белия дом
https://faktor.bg/bg/articles/novini-svyat-zhestokata-istina-za-uporitiya-otkaz-na-tramp-da-napusne-beliya-dom
Завръщане на нормалността в Беия дом:
https://cache1.24chasa.bg/Images/Cache/107/Image_9222107_128.jpg
Не мога да преценя колко добър специалист като историк е Андрей Пантев. При няколкото му участия в предаването ”История.бг” ме е дразнил с крайно русофилските си пристрастия. Но бях истински омерзена една вечер, когато попаднах съвсем случайно на едно вечерно шоу предаване, на което не зная името. Гост беше Андрей Пантев. С чаша питие , наподобяващо уиски в ръка, завалваше думите и се хилеше обсъждайки някакво младо момиче, което беше там за фон или за разктасяване на компанията. Толкова ми падна в очите този човек, че ако ще да е най-големият корифей по история за мен е долен боклук, простете за тона.
Към Радост:
Усещането, което споделяте, напомня за онзи случай, когато Патнев се вбеси до повече от червено, когато водещата Светла Петрова му намекна, че е пийнал ракийка. Направо полудя от факта, че някой му каза истината.
Радост, повдигате много интересен въпрос – трябва ли моралният облик на един човек да се отразява на оценката за професионализма му (и обратното)?
Репликата “не знам какъв историк е, но като човек е пълен боклук” е подходяща, когато си говорим за морал. Когато си говорим за история, аз бих казал “не знам дали е простак или галантен с дамите, но като историк е пълен боклук”.
Тъй като наѝ мразя да ме мислят за необективен, ще кажа, че “боклук” не означава лош историк, скаран с историческите факти, а боклук, скаран с истината…
Спомням си, че прафесара Пантев даже лично се засегна, че наричали ракията и салатата умалително, т.е. неуважително “ракийка и салатка”.
На въпроса на водещия как да ги наричат тогава, строго и назидателно извряска, че трябвало да казват “Ракия и Салата” ! Явно така му звучи по-героично 🙂
Прав ще да е бил онзи, когото погрешка начричаха цар за сбъркания чип. Докато хората гледат на “поста” като на награда, а не на отговорност, работа за изпълнението на обещания и идеи (което, естествено, е много по трудно от говоренето) , че и извеждаме отдалечеността от него като морална ценност, ще бъде така – “постове” ще заемат точно такива люде, каквите не бива.