Лидерството изисква лична храброст, а не да се криеш зад специален закон от възмездието на своя народ

Години след атентата във Вашингтон, при който президентът на САЩ Роналд Рейгън е улучен и ранен в белия дроб от рикошет при шестия изстрел на нападателя на улицата пред хотел “Хилтън”, той произнася реч в Източен Берлин. Чува пукот ( от спукан балон, както се изяснява по-късно). Без да трепне и дори без да отклони поглед от текста на речта си Роналд Рейгън казва “пропусна ме” в микрофона с каменно лице и без следа от наслада на собствената си шега. Избухва буря от смях сред събралите се хиляди берлинчани, оценили мигновено не само самообладанието му, но и рефлективното му чувство за хумор.  https://twitter.com/niagara556/status/1328015704537358342

 

 

 

 

При сравнима ситуация, когато 15 ноември 2020 година по време на реч в Таганрог в Русия внезапно изгасва токът за миг, Путин изпада в шок. Фотографи са запечатали изражението на лицето му с поглед на обезумял от страх човечец.

 

 

 

В своята автобиографична книга “Здрач” бившият член на политбюро на ЦК на КПСС Александър Яковлев, превърнал се в мотор на промяната в СССР с фатален изход за СССР, цитира очевидци на случка със Сталин, който един път се е осмелил да се доближи относително близо до фронтовата линия при отстъплението на германските войски от околностите на Москва. 

Ето какво се е случило:

“На фронта не отиде нито един път. Но веднъж, когато немците отстъпиха от Москва, тръгна в кола, брониран “Пакард”, по Минското шосе, доколкото там мини нямаше. До фронта не стигна, може би на около петдесет или седемдесет километра от него. Такъв страхопъзльо се оказа, че се опозори пред очите на генералите, офицерите и войниците от охраната. Поиска да отиде по голяма нужда ( може би също от страх – не знам ) и попита да не би да е минирана местността в храсталаците край пътя. Разбира се, никой не искаше да дава подобна гаранция. Тогава върховният главнокомандващ пред очите на всички смъкна панталона си и свърши работата направо на асфалта. С това запознаването му с фронта приключи и той се върна в Москва”.

“Чудесата от храброст” на Владимир Улянов Ленин не се доближават дори и до въпросното доближаване на Сталин до фронта. Вождът на световната революция си падал повече по женевските кръчми, отколкото по личната агитация на руските войници да обърнат оръжията си срещу собствената си родина.

Компания на своите съветски сънародници прави в този смисъл и посмешището за ветераните от войната в СССР Леонид Брежнев. Закичен като коледна елха с ордени, бившият политически офицер от Червената армия беше обявен от подмазвачите му в СССР едва ли не за един от най-големи военачалници на своето време в редиците на Червената армия. Измислиците в рамките на този този култ към самохвалкото бяха събрани в трилогията “Малая земля” по името на малък участък от фронта, където е служил през войната. За да я купуват съветските граждани изобщо, тя се продаваше пред гастрономите в Москва в комплект с буркан български домати.

За сравнение, Чърчил посещава Нормандия само 6 дни след десанта на съюзниците там, когато мощта на германската отбрана далеч не е сломена. Критици на премиера го обвиняват в парламента, че е извършил безрасъдство. Близкият му приятел Брендън Бракън казва в негова защита, т.е. в защита на правото му да си рискува живота, следното : “Избраниците на съдбата никога не са избягвали риска”. 

По време на битката при Трафалгар на 21 октомври 1805 година срещу обединения флот на Франция и Испания, при която британската победа не просто затваря окончателно вратата на Наполеон към Албиона, но и предопределя разрастването и доминацията на британската империя по море през следващите 2 века, адмирал Нелсън не само не се крие на безопасно място, но държи да се извисява над всички в целия си параден блясък. Историците не му спестяват оценката, че перченето му е било присъщо и е платил с живота си за него, но никой не смее да му отрече безумната храброст. Във връзка с куршума, който го застига фатално, един от биографите на Нелсън казва: “ Не е нужно особено умение, за да улучиш адмирал, покрит със звезди, от 15 метра”.

Ами Де Гол? Срещу него са извършени 14 атентата. Никой не го е видял да залегне поне веднъж. Паметна е случката със стрелбата в катедралата Нотр Дам, където на 26 август 1944 години тече церемония в прослава на току-що освободения от германската окупация Париж. Проехтяват изстрели. Тълпата се люшва да бяга и да търси прикритие. Високият метър и деветдесет и шест сантиметра Де Гол невъзмутимо продължава да крачи изправен към олтара. Генералът и имал много недостатъци, но страхливостта определено не е била сред тях.

Сред войниците си в боя се е сражавал и артилеристът Наполеон дори в качеството си на император. Раняван е нееднократно. Войниците му го обожавали за това, както и заради интересната му философия да бъде бащински мек с обикновените войници, прощавайки им прегрешения, но безмилостен към офицерите, включително към висшите чинове.

Лидерството, от времето на Александър Македонски, Юлий Цезар, Атила, Чингис Хан, Салахеддин, Фридрих Барбароса, Ричард Лъвското сърце и кой ли още не сред великите военачалници винаги е изисквало проява на лична храброст. Голямото изключение от това правило се вижда в сравнението със съветско-руските примери, цитирани по-горе.

При викингите и жените са участвали наравно в боя и са си осигурявали социален статут чрез проявата си на храброст. Викингите, наричани варяги в Русия, създават с огън и меч първия зачатък на държавност в земите, наречени от тях Рус. Но вождовете на СССР явно не са техни наследници нито генетично, нито по дух.

Полковникът от КГБ Владимир Путин получи днес законодателен подарък от своите луксозно хранени с бюджетни пари крепостни селяни, които имитират парламентаризъм. Депутатите гласуваха в Москва законова поправка, която му гарантира, че няма да бъде преследван от закона ( дори и да напусне властта, в която се е вкопчил и за която си осигури по същия начин пожизнено място на върха на поверената му Русия).

От кого се опасява Путин, че трябва да бъде пазен най-безсрамно и със специален  закон? От проклетите американците ли, виновни за всички несгоди в Русия и по света по мерките на руската пропаганда.

Не, страхливецът се бои от собствения си народ. И има защо.