АВТОР: Георги Каракънев
Днес, 19 ноември се навършват 100 години от раждането на Петър Бочев, един от плеядата славни български летци през ВСВ. Това е войната която практически завинаги слага кръст на националния идеал за Велика България. С обявяването на война на САЩ и Великобритания на 13 декември 1941г. Царство България се изправя безусловно пред всичките произтичащи последици от бушуващият вече планетарен пожар. На върховно изпитание преди всичко е и част от елита на капитала на нацията-бойните летци. В това отношение страната ни не е изключение. В Европа още преди 1 септември 1939г. на пиедестал са издигнати бъдещите въздушни асове. Нещо повече. Дори в болшевишка Русия могъщата пропаганда ги величае. Върхът на признанието по тамошните “обществени” стандарти. Те са обявени за любимци на вожда Сталин и галено са наричани “сталинските соколи”.
Но да се върнем към нашите си, български работи и позиционирането на героя на възпоменанието ни.
Петър Бочев е роден в село Крушито, Горнооряховско. Като ученик в Търновската мъжка гимназия със своите качества и характер бързо се превръща в лидер на съучениците си. Има всестранни интереси. Увлича се и то с успех във фотографията, запален филателист е, пристрастен към класиката в литературата и е не само меломан но и е свирел на цигулка. Последното му помага и бързо да напредне в усвояването на популярните тогава френски и немски езици. Ползва и латински. След като завършва средното си образование, той сбъдва и детската си мечта. Облича красивата униформа на летците. Възпитаник е на 61-ви випуск на ВНВУ, произведен в офицерски чин през 1942г. Служи в 3-ти орляк, Карлово и Божурище, като летец-изтребител на „Месершмит“.
На два пъти е изпратен в Германия на специализация. Със своите умения, стигащи до виртуозност, прави впечатления на самият Вили Месершмит. Последният му връчва ръчен часовник с дарствен надпис.
Има една случка, няколко дни преди да загине в битката при Страцин, която е малко известна но говори изключително точно за личността на Петър Бочев. Той е истинско въплъщение на това което е било и се очаквало като поведение от българският офицер. На 1 октомври 1944г. на летище Божурище кацат бойни самолети на новите ни съюзници от североизток. И бързо искат да наложат своите си порядки. Да покажат “кой кара влака” след 9-то септемврийският преврат. Организират запой на който старшият офицер от РККА първо вдига тост за “Гения на всички времена и народи” Сталин. Единствен нито става, нито посяга към чашата подпоручик Петър Бочев. На учуденото питане на съветските “другари” какво става, той отговаря, че е дал клетва на българският монарх и може да пие само в негова чест.
Няколко дни по-късно, на 5 октомври подпоручик Петър Бочев, ненавършил 24 години, намира смъртта си. Погребан е символично на 19 ноември 1944г в Горна Оряховица. На погребението му се изсипва буквално целият град и околията. Над 3 км е дължината на процесията. На негово име в града е наречена най-новата улица. Гибелта на подпоручик Петър Бочев е обаче само началото на края на една превърнала се приживе легенда.
Преди да дадем думата на сухата статистика е редно да обобщим споделеното в различни източници от негови бойни другари. Според тях, подпоручик Петър Бочев се е отличавал както с придобити умения доведени до съвършенство, така и с вродена лична храброст до степен да прави и невъзможното-възможно. Притежава свой стил на водене на въздушен бой който не може да бъде сбъркан с никой друг. Проникването му в ятото на американските крепости е уникално. Известният немски боен пилот Георг Едер заявява, че да се “маскираш” сред бомбардировачите на врага “трябва да имаш стомах от чугун и нерви от стомана”. Не случайно е оприличаван на изключително популярният тогава млад немски ас Марсей.
Награждаването на Петър Бочев с най-високото немско военно отличие Железен кръст и българският Орден за храброст връчен за първи път в статута му на цар от Н.В. Борис III са поредното доказателство за вярна и достойна служба пред олтара на Отечеството.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Пилотът Петър Бочев и спасените – история за забравата – Българска национална телевизия “.
Вечна слава на поручик Петър Бочев – най-резултатният пилот в историята на бойната ни авиация! Благодаря, г-н Инджев, че давате възможност във Вашия блог да се възроди спомена за този забравен герой на България! За съжаление, въпреки огромното му родолюбие и постигнати заради това победи в отбраната на българското небе и спасяване на българите на земята от бомбите, комунистическият режим го беше обрекъл на забвение. Името му не биваше да се споменава публично, защото явно с това, което е бил като качества и характер, с родолюбието си, с анти-комунистическите си убеждения, той е олицетворил всичко мразено от шумкарите и съветските прислужници у нас. Аз съм негова наследница по съребрена линия (той няма преки наследници) като внучка на сестра му и израстнах, отгледана от майка му и сестра му – мои прабаба и баба. Затова знам отлично какво се налага до понесе семейството му след изчезването му на 5.10.1944, как мизерства, как е преследвано от ДС, как на баба не дават никъде работа, защото е “жена на царски офицер и сестра на царски офицер”, докато същевремено уволняват и дядо ми като царски офицер от армията и ги изселват от София. И баба винаги казваше – “а какво е направил брат ми, че ни преследват? – бил се и си даде живота за България!” Също според баба ми- неговата сестра – Петър Бочев е въздушният ни ас с най-много въздушни победи, но това не можеше да се споменава и да се търсят доказателства за това обстоятелство, като обяснението на баба беше “брат ми изчезна, дойдоха комунистите и няма кой да се застъпи за него и за победите му”.
Поклон !
Поклон пред паметта на този истински велик българин! Благодаря за напомнянето за съществували достойни и почтени хора у нас, г-н Инджев.
Ако позволите, бих искала да изкажа своята благодарност за героизма на нейния родственик към г-жа Добринка Бонева, коментирала по-горе! Желая ѝ здраве! Жасмина Цветанова, Хх
Благодаря на г-жа Добринка Бонева, за привилегията да ни предостави възможността точно във форума на Иво да прочетем този безценен семеен спомен, автентично свидетелство (от първа ръка) за личността и подвига на този българин-герой! Светлият спомен за летеца Петър Бочев умишлено е бил изстрит от българската памет, защото, както разказва Георги Каракънчев : ” На 1 октомври 1944г. на летище Божурище кацат бойни самолети на новите ни съюзници от североизток. И бързо искат да наложат своите си порядки. Да покажат “кой кара влака” след 9-то септемврийският преврат. Организират запой на който старшият офицер от РККА първо вдига тост за “Гения на всички времена и народи” Сталин. Единствен нито става, нито посяга към чашата подпоручик Петър Бочев. На учуденото питане на съветските “другари” какво става, той отговаря, че е дал клетва на българският монарх и може да пие само в негова чест.
Няколко дни по-късно, на 5 октомври подпоручик Петър Бочев, ненавършил 24 години, намира смъртта си.”
ВЕЧНА СЛАВА на този български герой!
Мисля си за това колко малко знаем за смелите и доблестни мъже воювали за България във ВСВ.
Имах учител в Техникума по фина механика и оптика, казваше се К. Янков. Бил е радист на изумително смелите ни парашутисти участващи в освобождаването на Сърбия. Той със сълзи на очи ни разказваше за техните подвизи и престъпната комунистическа власт, която ги е изпращала умишлено на невъзможни мисии с цел тяхното изтребление. От него зная, че българската армия е трябвало да предава немските трофеи на сърбите.
В началото на 70-те години в Института по Микроелектроника имах колега закупчик, висок около 2м., с голямо разстояние между очите и веселяк. Казваше се Киро. Един ден ни показа документи. Оказа се участник в битката при Драва. Бил е офицер командир на батарея с награда от Червената Армия за спирането немската танкова атака. Обясняваше ни, че не използвал мерници, а като си вдигнел двата пръста задава на оръдията координатите за стрелба, за което руснаците му мерили пръстите в опит да разберат как го прави. След известно време този човек изчезна.
Ето това е офицер с награди от битки закупчик! Срам!
Светла памет и вечна слава на този български герой! Изчезнал! На 24 г!
Покъртително!
Поклон пред това изстрадало семейство!
В Националната художествена галерия има една картина на худижника Иван Милев – “Нашите майки в черно” – за нея се сетих.
Уважаеми дами и господа, коментирали по-горе, трогната съм от вниманието и уважението, което сте засвидетелствали към въздушния ас Петър Бочев. Благодаря ви! Чувствам се удовлетворена, че споменът за него започва да се възстановява. Мисля, че той заслужава това.
Изтрили са го простаците от паметта на хората защото не могат да му стъпят и на малкия пръст а в Горна Оряховица няма улица на негово име за съжаление …
Прилича на ангел ! Поклон пред светлата му Памет ! За първи път чувам за този герой .