Още по темата за равенството между огромната Русия и миниатюрната Швейцария

Швейцария е приютила гостоприемно в началото на 20 век Ленин в битността му на политически баща на руската братоубийствена касапница, довела до милиони преки жертви от последвалата гражданска война, последвана от общо 100 милиона човешки жертвоприношения на олтара на комунизма в целия свят ( според “Черната книга на комунизма” ).

Може ли днешна Швейцария да служи за сравнение по някакъв признак с резултата от толкова велико събитие като Великата октомврийска революция, внесена от швейцарските кръчми в Русия от нейния теоретик Владимир Улянов- Ленин?

Може. Но нека сравнението да не е на глава от населението. Милиони глави са отрязани в Русия от самите руско-съветски главорези след миграцията на Ленин от Женева в родината му. 

Швейцарция си остава и днес демографска и териториална нула в сравнение с гигантската Русия.

Нека тогава да сравним в абсолютни стойности алпийското джудже с евразийския гигант в необявената задочна  въображаема битка между Давид и Голиат. Да изправим швейцарския  Давид с технологичната прашка на своето превъзходство по всякакви съвременни стандарти срещу “голия, но въоръжен” руски Голиат.  В абсолютни стойности. 

Например:

Колко е стойността на швейцарския износ, мерило за нейния икономически потенциал,  спрямо износа на най-богатата на природни ресурси държава в света Русия, която се препитава от даденостите в своите недра и харчи щедро от печалбите си, за да поддържа в очите на слепите у дома и  в чужбина мита за своето величие?

Отговорът е : Швейцария  с нейното невидимо на световната географска карта присъствие и с население от 5 милиона души, изнася за целия свят стоки и услуги за 336,8 милиарда долара –  толкова, колкото Русия, най-голямата държава по територия  в света, с нейното население от 146 милиона души, успява да продаде навън.

 

 

 

 

6 мнения за “Още по темата за равенството между огромната Русия и миниатюрната Швейцария”

  1. Няма как да бъде другояче. Вижте, звукът нарочно е изключен от създателите на клипа за да се фокусираме изцяло върху езика на тялото. Тогавашният швейцарски президент Бургхалтер отива на крака при кремълският гном в началото на т.н. “руска пролет” в Донбас през лятото на 2014г. за да му предаде посланието на колективният Запад, че номера с Крим в “Новорусия” е Но пасаран,

  2. Швейцария …. Малко повече – около 8,5 млн. население. Не знам за Русия, но въпросът е защо когато ние бяхме 8,5 млн , а швейцарците 5 , сега съотношението е обратното ?

  3. За наше щастие пак сме част от колективният Запад.Въпреки “флексибелността” на нЕКои деятели на политическият фронт.

  4. Като гледам на картата, Швейцария е долу-горе колкото Калининград (Кьонигсберг) – което пък е родното място на Иманюел Кант.

    Моята дебела глава открай време се съпротивляваше да възприема всичко, което комунистите-фашисти се опитваха да и набиват насила. Така че, след като години наред ми повтаряха, че “Битието определя съзнанието”, като разбрах за философите-идеалисти като Хегел и Кант, според които Съзнанието определя Битието, скочих от радост и си казах, ето, това е за мен! И веднага прегърнах идеята.

    До някое време страдах от атеизъм, защото това противопоставяне между наука и религия беше доста… убедително, на повърхностно ниво. Докато един ден, когато ме изпитваха по физика и трябваше да говоря за Исак Нютон и закона за гравитацията, вмъкнах някаква дежурна фраза за превъзходството на науката над религията.
    Преподавателката ме погледна многозначително, и каза тихо: “Всъщност, Нютон е бил много вярващ.”

    И това внесе смут и съмнение в моята душа. Впоследствие се разрових и разбрах, че комунистите елементарно приравняват религията с вярата и противопоставяне между наука и вяра има само в техните глави.

    И всички бариери паднаха, когато прочетох изказване на Айнщайн, че колкото повече навлиза в науката, толкова повече вярва в Бог.

    Мдаа, Ленин в Швейцария – слепец с очи.
    Не винаги този, който има очи – вижда, и този който има уши – чува, уви!

    И да, икономическите показатели са важен индикатор, както и статистиката. Те са мерилото за материалния успех. Но икономиката не е всичко. Зад нея стои СЪЗНАНИЕТО!

  5. Към Иванка,
    когато един човек ползва задълбочено науката като опознавателен елемент, идва един момент, когато може да стигне до изводът, че еволюцията няма такива качества за натъкмяване за да се достигне до една прецизност която в различни области е необходима да се изпълнят определени условия, за да се получи съществуванието ни. Факторът време обобщаващ милиардите години на „еволюция“, според мен може пак да е едно неосъзнато обяснение, подобно на религиозното. Излиза, че има някаква велика сила, която подготвя изпълнението на нужните условия за които е „бил“ необходим висш умисъл. Религията е „физиката“ или начина на обяснение на „разбираем“ (народен) език и според нивото на познанието, идва моментът, когато условно могат да бъдат премахнати кавичките. Чак тогава, някои напреднали индивиди могат да осъзнаят колко е микроскопичен квантумът на изискване за да бъде преодоляно някакво ограничение от което зависи нещо да се получи или не. И може би прераждането да е някакъв вид еволюция, на която да се дължи скокът на прогреса, който дължим на гнийте вече научили някои неща в предишните си животи . Това вечно училище за усъвършенстване, което за сега все още е домен на религията, явно не може да получи научна подкрепа и все още остава неспоменато. Да не смеем да говорим за пагубното влияние на насмешките, с които се конфронтират учени, осмелили се да признаят човешката немощ. Особено на материално-комунистическата.

  6. Маркс преобръща всичко наопаки. Вместо хегелианското “Съзнанието определя Битието” , той твърди, че Битието определя Съзнанието. Вместо идеализъм – материализъм.

    Само че, ако слезем на бизнес ниво, идеите правят пари, но парите не създават идеи, нали?

    Отхвърля Бога и религията. Въвежда класите и класовата борба като движеща сила в обществото, омаловажава мотовацията на личността.

    Това е атака директно в същността на духовността, благовидно маскирана като борба за социална справедливост.

    Ако преди човекът се е родеел с Бога и личността е имала мотивация да постъпва благородно (благороден значи “от добър род” ) – според Маркс ние вече не сме чеда божии, а две класи на лузъри и на грабители. Мотивацията на бедните е завистта, а на богатите – омразата (експлоатират безжалостно първите). Типично черно-бяло сектантско мислене.

    Вярващият човек е смирен – над нас има висша сила.

    След Маркс човекът вече е на върха на пирамидата и вместо смирение, има самовлюбеност и самонадеяност. Над него няма никой.

    Всъщност, ние далеч не сме самото съвършенство. Котките виждат в тъмното и имат по- добро зрение от нас, а кучетата имат по-добро обоняние, например. А науката – нашето т. нар. оръжие за овладяване на вселената (ах! летим в космоса!) просто описва и изучава това, което вече Е!

    За съжаление, църквата и религията са направили немалко за унищожаване на вярата, така че демонът Маркс е намерил и продължава да намира благодатна почва по света и у нас, за съжаление.

    In God We Trust!
    God Bless America!

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.