“Бил Клинтън беше тук”, е издълбано в спомените ми

На 21 ноември 1999 година Бил Клинтън пристигна на първото официално посещение на американски президент в България в историята на страната. Беше и си остава визитата с най-голямо значение за историческата ни съдба в нашата съвременна история. Посещението на Клинтън стана символична отправна точка за отварянето на “желязната завеса” на Запад за нас, някогашния най-верен сателит на Москва в Европа.

За политическото и стратегическото значение на този повратен момент е писано много, включително и от мен в ivo.bg. Няма да се повтарям ( освен чрез снимките от личния ми архив ).

Бях поканен за говорител на Комитета по посрещането на Клинтън, съставен от българи с участието на живеещи у нас американци и със съдействието на американското посолство. Свидетел съм на подготовката за големия митинг на жълтите павета край Народното събрание в чест на американския гост. Излъчването на тава посрещане постави приоритетно София на картата на света чрез преки предавания на събитието от големите световни новинарски телевизионни мрежи. Някои детайли от тази подготовка съм споделял и преди, но далеч не всички.

Например…

Близо едноседмичната подготовка за митинга вървеше към своя край. Множеството вече пълнеше площада докато сградата на Народното събрание беше напълно изпразнена по съображения за сигурност. Или почти напълно. В нея бе приютен само патриарх Максим в компанията на негов секретар, а административната отговорност беше оставена на главния секретар на парламента Валентин Георгиев.

“Искаш ли Роси да стои вътре на топло? ”, попита ме в края на площада отвън един от главните отговорници за организирането на митинга от американска страна, проявявайки загриженост за гласа на моята приятелка, поканена да изпее акапелно двата химна от микрофона на трибуната навън. 

Речено-сторено. Американецът, с когото създадохме дългогодишно приятелство, извади някаква значка, закачи ми я с нещо като кондукторски клещи на ревера и под почтителните козирувания на охраната на американския президент преминахме през всички кордони, за да се окажем във вътрешността на сградата на Народното събрание.

Там ни очакваше изненадваща среща от почтително разстояние с патриарх Максим. Почтително, но не съвсем, като се оказа от наша страна.

Без да знае, че прави нещо нередно, Роси реши да приведе косата си в ред и това предизвика реакцията на патриарха, който проводи своя секретар да ни осведоми, че не е редно тя да прави това в присъствието на Негово Светейшество. 

Но с това изненадите ( за мен ) не свършиха.

“Искаш ли да обявиш по микрофона появата на двамата президенти на английски и на български? ”, попита отново моя нов приятел. Беше предвиден друг българин да го направи…За да не интригантствам, ще спестя името му и причината да му бъде отказана тази чест.

Микрофонът, да вметна една малка подробност, беше лична отговорност на конкретен човек. Никой не можеше да има достъп до него, освен неговия специално назначен и пътуващ с делегацията в това качество приносител. Отваряше му се канал за озвучаване след някакво сложно и невидимо за мен съгласуване.

С това почти мистично устройство в ръка, застанал пред изхода от задната страна на парламента и след кимване на моя приятел, събрах сили да не се изложа докато се чух да произнасям като на сън: “Дами и господа, посрещнете президентите на България Петър Стоянов и на Съединение щати на Америка Бил Клинтън”.

Гласът ми прогърмя на площада в момента когато вратата на задния вход на сградата на народното събрание вече се беше отворила и двамата президенти, невидими все още за множеството, се появиха, придружавани от премиера Иван Костов и кмета Стефан Софиянски. 

Бурни възгласи огласиха площада още преди двамата да се качат на трибуната и приятелката ми Роси да запее двата химна.https://ivo.bg/2020/11/21/бил-клинтън-беше-тук-е-издълбано-в-спо/

 

 

 

 

Може това кратко описание, най-вече финалната му част, да звучат “патетично”, но това е истината, на която бях свидетел като участник.