ОЩЕ за медийната (ми) свобода

 

 

 

 

 

Горан Благоев е напуснал БНТ след 28 години работа в тази медия. Тя обича да се кипри като майка на българските телевизии и да се хвали със своя държавно гарантиран от зората на телевизията у нас монопол в серия от безсрамни авторекламни предавания, канейки благодарни за предоставяната им  през десетилетията трибуна гости да я хвалят със задна дата. https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/12/01/4146157_chuvstvoto_che_se_namiram_v_mutrenska_sreda_goran/?ref=home_layer2

Не желая да правя лични аналогии без съгласието на колегата Благоев по иначе аналогичния, ( според мен ) случай с моето напускане на БТВ през октомври 2006 година, квалифицирано в следващия доклад на Държавния департамент на САЩ  за състоянието на демокрацията по света като “напускане под политически натиск.

Живеем в интересно време, както казват китайците, които нашите медии не смеят да посочат като източник на грипната пандемия. Кашлям, както мнозина. Я да взема, че да изкошлукам някои истини, че знае ли човек какво му мисли зад ъгъла онази с косата…

Защо съм прокажен за българските медии, в които съм бил коментатор десетилетия наред и стотици пъти преди? Не че ми призлява от честта да бъда нарочен за “враг” от тях, но пък реших да споделя малко конкретика. Дано не прозвучи като опит да се бутам в  претъпкания и без мен медиен автобус, които пътува под номер 111 по нанадолнището на медийната свобода у нас.

Обобщенията оставям за  други. Аз имам да кажа следното. Защото ми се струва, че е частен случай, който има известно значение за общата картина.

В БНР съм забранен и преди това да стане валидно за БНТ. Държавното радио беше превърнато в обслужваща трибуна на президента Първанов по времето на управлението на неговия слуга Валери Тодоров, който наскоро имаше нахалството да се кандидатира отново за шеф на държавното радиоразпръскване.  А с Първанов имах малък проблем по онова време, когато той си беше въобразил, че ме е смачкал заради волнодумството ми в БТВ.

Анатемосан съм и в БНТ. Там адски обичат да славят Славковото си минало, но никой не смее да припомни, че съм водил предаването “Още” ( ноември 1992- март 1993-та). Нормално е за БНТ като пропаганден инструмент на властта, наследник на Живковизма, изповядван от вожда Борисов, на когото уж обществената медия козирува – не само със средния пръст на скандалния Кошлуков, но и с интелигентното съучастие на пристаналия отдавна на това статукво водещ на държавната изповедалня “Панорама” Бойко Василев.

 

 

 

 

 

В БТВ Цветанка Ризова ме кани два пъти в годината. Поради това не може да се каже, че съм напълно забранен там. И толкоз. Голямо изключение беше, че ми дадоха думата на запис във връзка с 20 годишнината от раждането на телевизията в българския ефир.

В Нова телевизия от няколко годни никой не ме кани. Да обяснявам ли защо се случва това в купената за нуждите на властовото обслужване медия ?

В ТВ “Европа”, където ме употребяваха като коментатор по теми, безопасни за вожда Борисов, се отказаха да лицемерничат с подобни покани. Казах им да не ми се обаждат повече след като техният бос Харизанов наплю Илиян Василев на “ченге” заради проявено от него непокорство спрямо Бойко Борисов. Малко солидарност не вреди никому, стига да е на принципна основа.

Имам и още за казване за конкретни водещи в телевизии, за които съм също така нежелан гост, но и това е достатъчно. Поне на мен ми стига. 

Стига ми и като компенсация фактът, че мога да си позволя този текст.

10 мнения за “ОЩЕ за медийната (ми) свобода”

  1. Снощи Д. Чешмеджиева беше поканила заместник-премиера томислав дончев и министъра на икономиката лъчезар борисов да дискутират някаква си тема .
    Обаче според железните правила на бнт , в такива случаи е задължително да има алтернативна позиция в студиото , за “баланс” , нали така ?
    За “баланс” беше дошла социалната министърка деница , да спори сигурно с тие момчурляци .
    Е как да остане човек за да разбере за какво ще “спорят”?
    От кумова срама поне да бяха извикали някой от групата на корни .
    ( изпреварващо – не съм корни-фен или поне не се признавам , щото трудно се устоява , дето вика бай вожда…)

  2. Най-доброто (за улеснение на читателите) трябва да го има и в ivo.bg!

    Ето, хубав коментар е постнал вчера, под материала на Горан Благоев в “Дневник” (Чувството, че се намирам в мутренска среда) читател с ник “antonio_vivaldi”:

    “Под ръководството на кадесарското леке Кошлуков БНТ окончателно се превърна в рупор на управляващите по руски образец. Освен фризирани и угодни на властта новини, тя има задачата от една страна постепенно да всява носталгия по комунистическото минало, а от друга да развява патриотарски кич и като гарнировка да прави религиозни предавания в сладникав стил. Рецептата комунистическа нослагия + патрЕотизъм + показно православие е в основата на формулата на руската пропаганда, крепяща путинския режим, по който се равняват българските им поклонници.
    Затова и в момента от нафталина се вадят български филми със соц.тематика, мълчи се за престъпленията на комунизма, на празници се предават някакви кичовски концерти с мажоретки и гвардейци, докато козли в раса ръсят общи приказки, избягвайки острите проблеми на обществото.”

  3. До сеедно

    Като нищо ще се вслушат в съвета Ви, и другия път ще поканят “за баланс” някой експерт от ПП атака или от хората на Костя Копейкин.
    Ей тъй, да има “баланс” де…

  4. Ето го едно от лицата на поробването на медиите в България и предстоящите му голеееми проблеми:
    Лобистът на Бобокови в САЩ: Американският Сенат разследва Делян Пеевски
    “Разбираемо е, че незаконните дейности на Пеевски са привлекли вниманието на американските власти”, коментира бившият дипломат Маршъл Харис
    https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2020/12/02/4145991_lobistut_na_bobokovi_v_sasht_amerikanskiiat_senat/
    https://efile.fara.gov/docs/6707-Informational-Materials-20200817-2.pdf

  5. Преди два дни се пенсионира Мартин Тане (Martine Tanghe| – журналистката и телевизионна говорителка на Het Jurnaal, новинарската емисия на VRT, което е Фламандското обществено радио и телезизия.
    Мартин Тане започва през 1978 в BRT (белгийско радио и телевизия) като едва втората жена говорител по телевизията в Белгия. Налага се като основен коментатор преди, по време и след избори. Прави свои емисии, за малко води и свое политическо предаване. Преборва се с рак на гърдата през 2011 г. и се връща на работа като водещ на новините, въпреки че е можела да се пенсионира още тогава. Работи като водещ до последния възможен и разрешен от законите в Белгия момент – до навършване на 65 г. В момента заради нейното пенсиониране върви кампания за промени в закона, така че да могат жените да работят и след тази възраст, ако искат и ако се споразумеят с работодателя. Толкова е известна и толкова много ще липсва на зрителите. Хората я обожават. Пенсионирането ѝ разтресе Белгия.
    На 30-ти ноември Мартин Тане прочете последната си емисия новини – професионално, с характерния за нея перфектен нидерландски, който е толкова изчистен и ясен, че дори аз го разбирам. Всички знаехме, че това е последната емисия, че това е последната ни среща с нея в новините. Много хора са плачели още по време на новините, защото това е, край, за последен път… А тя – все едно нищо не се случва. Като всеки ден, усмихната, чиста артикулация, кратки и ясни изречения. Какъв професионализъм!
    Накрая на емисията направи пауза и завърши с думите “Ще ми липсвате. Дръжте се! Всичко ще е наред.”

    С това емисията завърши и половин Белгия потъна в сълзи.

    —-

    На другия ден по VRT излъчиха продължение и цял филм за Мартин Тане. Как след емисията внучето ѝ отива с букет цветя при нея и сълзите в очите ѝ. Защо внучето? Защото в Белгия по време на коронакризата можеш да контактуваш само с един човек извън семейството си и тя си избрала внучето. На това му викат “бабълче” – балонче, много малко кръгче от хора… И тя – внучето. Като ще е малко, да е малко. А то едно ангелче…
    Имаше разговор с нея, воден от неин колега. Показаха как крал Филип (кралят на Белгия!) я приема в двореца с думите “За мен е голяма чест да приемете поканата ми”. Показаха разни неща от миналото. И винаги усмихната.

    Защо пиша това? Защото се случва. Защото го има. Защото журналистите в Белгия не могат да бъдат ей така махани, заличавани, пъдени или просто е.ани от властта. Да не говорим за това да бъдат НАКАРАНИ да пишат нещо, което не е вярно. Самата Мартин Тане казва във филма, че поне три източника трябва да потвърдят новината преди тя да я включи в емисията си.
    Белгия е на седмо място в индекса на “Репортери без граници”. Белгия съществува от 1830-та година. Говорят три езика и всичките са на съседни държави. Белгия е била нападана, окупирана и разграбвана и от трите държави, чийто езици говори. Белгия на практика е обратното на България.
    Кариерата на Мартин Тане е трибют за журналистическата професия.

    Вие, г-н Инджев, заслужавате признание за непреклонната си позиция и заради неуморната си работа. И заслужавате моето уважение заради начина, по който се справяте с всичко това. В България… (???) Понякога не разбирам защо го правите, но шапка Ви свалям.

  6. Към К.Ганев:

    Благодаря Ви за щедрата по мой адрес аналогия…

    Като става дума за емоции на екрана, в последното си предаване “В десетката” ме налетяха чувствата и трудно сдържах сълзите си, призовавайки за минута мълчание в памет на Анна Политковская.Бяха послдните ми думи от екрана на БТВ като водещ. Бяха убили Политковская предния ден в Москва на 7 октомври ( 2006 г.), на рождения ден на Путин.
    Кой да знае ( или предчувства), че всъщност без да искам по някаква тъжна ирония на съдбата съм призовал и за минута мълчание в памет и на разстреляното същия ден предаване “В десетката”, което беше погребано след онзи 8 октомври.

  7. @Georgi Nikolov

    The link you followed may be broken, or the page may have been removed.

    Връзката не работи. Бихте ли публикувал коректен линк! Благодаря!

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.