В македонския сайт expres.mk са публикували моята статия от 2.12. 2020 в ivo.bg.
Дотук добре – не съм декларирал в блога си условия за препубликуване и нямам претенции в това отношение. https://ivo.bg/2020/12/02/избрахме-да-газим-най-слабия-съсед-за-д/
Обаче…
При редакцията, за да не я наричам с друга дума, са отпаднали “някои неща”.
Съкратен е абзацът с българската специфика в статията във връзка с иронията, която използвам по повод Горда стара планина и Сокола, който няма да си премести гнездото от руския анклав Росенец край Вардаро. Разбирам, че някак си трябва да се обяснява повечко на македонската публика кое му е ироничното.
Или може би някой не иска да покаже на своите македонски читатели, че един български журналист може да си позволи да се шегува с националния химн на България и тази демонстрация на свобода не пасва на обобщенията за “бугарите” като някаква долна категория европейци и демократи?
Случват се също и грешки по трасето на превода като тази, че бившият град Кукуш днес се наричал в Гърция …Кукуш, докато всъщност съм написал, че Кукуш се казва Килкис в днешно време.
Отпаднало е обаче при препубликуването на статията изцяло основното ми заключение, че руската пета колона и у нас, и у тях работи за нашето разделяне в полза на руската имперска политика да ни разделя и владее. Това вече не е “редакция” , а е реакция, която променя смисъла на статията в нейната основна и заключителна част.
Очаквам, щом като от македонския сайт следят моите публикации, да намерят начин да поправят този “пропуск”. В противен случай ще смятам, че той е направен именно заради македонската версия на московската пета колона. https://expres.mk/ivo-indzhev-izbravme-da-go-gazime-najslabiot-sosed/
https://m.offnews.bg/news/Analizi-i-Komentari_65/Vlado-Perev-Zoran-Zaev-zabi-kol-v-sartceto-na-vampirskiia-makedonistk_741307.html
Владо Перев живее в момента в РСМ и е със българско самосъзнание.
За кратко време, в историески аспект, между България и Македония са се натрупали много проблеми. Ако се задълбочим прекалено в тях, солидно решение е невъзможно. Затова, ние ,от наша страна, трябва да се откажем от разчепкването на неразрешимото и да гледаме само напред, без да изискваме същото от македонците. Мисля, че това е достатъчно. Да включим неповлияем от гореспоменатата истирческа каша зелен светофар за Македония в EU и да оставим икономиката да оправи всичко. Така ще спечелим политически точки като по-разумна нация. Така с един куршум ще ударим и втория заек, т.е. ще обезоръжим руската “разделяй и владей” политика.
Към val:
Това е основен принцип в дипломацията. Но само ако в дъното й има автентично желание да се върви напред от гледна точка на националния интерес. В нашия случай това е съмнително, меко казано. Тук човъркат стари зависимости от руската връзка и маниакалният страх от загубата на властта. Тези два фактора, а не волята да се върви напред, са главното основание да се гледа назад…Удобно прикритие под маската на патриотизма.
Ако управленците ни имаха мъничка способност да излязат от огромата си зависимост от Кремъл и от щампите на тошовизма, биха проявили добронамерена изобретателност и биха превърнали задаващата се морална трета национална катастрофа в триумф на помирението и братството по европейски. Нещо повече, ако са способни да оценят историческото значение на кризата и отпечатъкът на разрешаването и върху собствените им и партийни биографии, управниците ни биха пренебрегнали за един исторически миг волята на руските си ментори и да направят изборът, който ще ги запише в историята като Помирителите, Обединителите, Спасителите на българското и реализатори на най-романтичната общобългарска мечта и национален идеал – братството с македонците.
Вместо да изберат отново позорът на поредните страхливи български политици – убийци на националния интерес, те биха могли да предпочетат славата на национални герои, жертвали всичките си външни и вътрешни зависимости и егоистични пристрастия в името на интересите на българското си Отечеството.
Все още има шанс днешните президент, премиер, партийни водачи и публични фигури да направят исторически стъпки и да се спасят от историческото презрение на поколенията в бъдеще.
Нима “Страхливата руска двойка” с което прозвище биха си отишли от политиката и живота Радев и Борисов гъделичка повече егото им отколкото “Обединителите”?
Но, както казва саркастичния български лаф на руски език: – По вкус и по цвет товаришчи нет. Казало кучето и си облизало задника.
И още малко по темата исторически шанс за управниците ни.
Премиерът на Македония Заев, а до някъде и техния президент Пендаревски, направиха мъчителен, но честен избор с признанието за общата ни история. По думите на Перев-българин от Македония “Заев заби ръждив кол в сърцето на югомакедонизма”.
Нашите премиер и президент са изправени пред също такъв драматичен избор – да забият смъртоносен пирон в сърцето на руската зависимост, като се отметнат от следването на великоруската мантра на имперския вампир Аксаков и съвременният му двойник Дубин – “Всяко тържество на българите е смърт за Русия”
Радев, Пендаровски, Борисов и Заев биха могли да поднесат на Аксаков-Дубинистите двойно общобългарско тържество, с което ще забият кол в сърцето на вампирясалото русофилство и национал-болшевизма в двете ни братски държави.
Четиримата биха могли да запишат имената си в историята като “Великата четворка”. Ако не предпочетат рублите и позорното “Четиримата глупаци” разбира се.
Приятели, може би си струва едно последно усилие за събуждане на националната и лична гордост и чест у тези две лица на българската политика в момента. Пък може и да стане чудо. Покрай Коледа всичко е възможно.
https://m.fakti.bg/world/534272-v-severna-makedonia-balgarskata-armia-be-ednhttps://m.fakti.bg/world/534272-v-severna-makedonia-balgarskata-armia-be-ednovremenno-okupacionna-i-osvoboditelnaovremenno-okupacionna-i-osvoboditelna
Истината, макар и трудно,ще си пробие път в РСМ.
По-големият и засега не решим проблем е у нас, в БГ, където по всякакъв начин властите се опитват да обслужат руския и сръбския интерес за недопускане на европейско бъдеще за РСМ. И това под всеможни най-благовидни претексти, очевидно вече и с предизборна цел – както ни пазят от комунистите, така ще ни пазят и от северно-македонците?!? . Антибългарскато говорене и действие в РСМ не е от вчера и днес, а от преди много време. Защо нашите псевдо патриоти чак сега се сетиха да защитят нашия национален интерес и то точно когато се очертава, макар и трудно, съгласие по приемането на РСМ в ЕС. Не трябва да се налага предварително вето на РСМ от БГ, а може в рамките на присъединителния процес да се изговорят, изчистят и отстранят всички притесняващи ни моменти.
Господин Инджев, това действие само може да ви покаже колко дълбоко в съзнанието на голяма част от днешните македонците е стигнала тази отрова разработена от Коминтерна. Отрова поднесена под формата на “ваксина”, инжектирана на малки порции от комунистите в Югославия, а в началото и с активната помощ на нашите петоколонници, които сега са получили амнезия за тези свои действия.
Хора като Владо Перов и Младен Сърбиновски (ваши колеги по съдба), а и други като тях, са белите лястовици в македонско общество, които се опитват да го събудят от този летаргичен сън. От този сън ще го събудят албанците, но това ще стане след известно време и това разбуждане ще бъде болезнено.
Нашите братя около Вардар не разбират, че трябва да се обърнат към народността на техните деди и заедно с албанците да създадат съвременната македонска нация. Тяхната Швейцария на Балканите, за която бленуват.
Тогава за нашето общество ще настъпи някакво облекчение. За нас българите Македония е и ще си остане една голяма мъка. Мъка по загубените родни места на бежанците, мъка по заровените в знайни и незнайни гробове синове и щерки на нашия народ, загинали през борбите и войните за обединение, мъка по погубените животи, в пряк и преносен смисъл, на хората в Македония, Одринско и Западните покрайнини само защото са били българи. Мъка заради заличаването на истината, че нас ни е имало там.
С уважение!
А. Ангелов
Съвсем накратко. Да оставим сантиментите.Тези наши съседи, след дългите години на усърдна антибългарска пропаганда, уви, вече не са наши братя! Те ни мразят, това е истината! Та те вече организират групи за разправа с тези, които са с българска самосъзнание! Макар че е обяснимо защо и как се е стигнало дотук, нахалството на “братята” не бива да се толерира. В края на краищата, не става дума за история, а за безсрамна кражба на идентичност. Имаме ли ние национално достойнство или то вече е празна дума?
След всичко това, въпросът е – какво печелим от евентуално членство на Македония в ЕС? Пресичане на руското и сръбското влияние там? Та ние тук, от години в ЕС, отървахме ли се от руския октопод?