Кратка история на дългата пропагандна версия за това кой е виновен за бомбардировките над България през войната

Автор: Българин

На 12 декември 1941 г. посланикът на Царство България Първан Драганов телеграфира от Берлин: “На държавите, подписали Тристранния пакт, се предлага да обявят война на Америка.” Предложението е заради предстоящата на другия ден реч на Рибентроп на когото много му се искало да съобщи на света, че и другите от Пакта са  обявили война на САЩ. Германският посланик Бекерле обсъдил мерака на външния министър Рибентроп с Богдан Филов. Още на другия ден, 13 декември,  Министерският съвет на България обявява война на Великобритания и САЩ. Политиците ни дори не са се и опитали, поне от кумова срама, да симулират някакъв отпор.

Царският посланик в САЩ, Димитър Наумов, научил за войната от вестниците. Решил, че е някаква абсурдна грешка, той поискал опровержение с телеграма, в която съобщил, че “слуховете за обявяване на война са повече от невероятни и комични”. Имал е право. Американците наистина приели обявяването на войната като анекдот, а по-любознателните потърсили на географските карти малката, никому неизвестна държава България.

Изненадан от обявяването на войната се оказал и самият Първан Драганов, който побързал да изпрати втора телеграма. В нея той обяснил, че  макар и член на Тристранния пакт  на България не ѝ се налагало да влиза заради Япония във война с Англия и САЩ, защото японците  са агресор, а не жертва. Ами да го беше написал това в първата телеграма. Очевидно не е очаквал човекът, че политиците ни ще стигнат до решение на въпрос със съдбовна важност в рамките на само  един ден.

Aмериканците обаче не  предприемат никакви ответни действия в продължение на година и половина. Едва на 5 юни 1942г. ще ни отговорят с обявяване на война. А самите военни действия ще закъснеят още с година,  провокирани при това от България. На 1 август 1943г. американските въздушни сили провеждат операция “Приливна вълна”, извършвайки масирана бомбардировка на петролната рафинерия край Плоещ, Румъния.  От Бенгази излитат 177 бомбардировача Б-24, които прелитат над Адриатическо море и през Куманово и Скопие достигат до Плоещ. Понасят огромни загуби – 56 самолета. Има много повредени. Едва 88 бомбардировача се завръщат в базата си. Най-пострадалите са поели към неутрална Турция, но са посрещнати от български изтребители. Било е почти като стрелба по мишени.  Никакъв героизъм от българска страна. Нашите просто унищожават 5 летящи крепости. Някои от пленените американски летци са линчувани. Край Враца са разстреляни оцелелите от един екипаж. Срещу летците са стреляли и доброволци – цивилни българи от населението. Обявената за „символична“ война невъзвратимо се превръща в жестока и мръсна действителност. Америка е  потресена. Денят, 1 август 1943, ще остане завинаги в нейната история като  “Черната неделя”. Загинали, безследно изчезнали и пленени са 660 летци. Близките на летците настояват за  възмездие. Животът на всеки човек в САЩ e незаменим, без значение от социалния му статус. Наредилият  нападението над американските летци е извършил глупава постъпка, за която  ще платят хиляди българи. След три месеца, на 14 ноември 1943 г. 91 американски бомбардировача извършват първата масирана бомбардировка на София. Твърди се, че от първите три самолета са обстрелвани с картечници бягащите хора по улиците. Жестока, осъдителна постъпка, но също така и разбираема. Ако наистина се е случило, вероятно е извършено от най-близките приятели на избитите летци, поддали се на  неустоимия си напор за отмъщение. Твърденията, че цел на бомбардировките са мирните жители, са несъстоятелни и неверни. Потвърждават го фактите: пуснати 563 бомби, убити – 59 души. Няма как, ако цел е било населението, да се получи  резултата 10 бомби – 1 убит. Броят на жертвите е най-голям при първата дневно-нощна бомбардировка на 10 януари 1944 г. – загиват 947 души.  До 17 април 1944 г., останал в историята ни като „Черният Великден“, София ще живее в непрестанен страх от вой на сирени. Въпреки че американските и английските летци ще станат най-мразените от българското население, те имат най-малка вина за това, което се случва. Те са войници изпълняващи своя дълг: да воюват и разгромят германския  националсоциализъм, италианския фашизъм и агресивния японски милитаризъм. И те го изпълняват добре. Това, че при изпълнението на своите задължения убиват и българи произтича от обстоятелствата, че ние не само сме се обявили за техни врагове, но и сме ги провокирали като първи сме проляли кръв. Пресиленото очерняне на американските летци е всъщност групово заравяне на  главите в пясък, защото не искаме да видим, и да си признаем, че сме били на страната на лошите. Също така е опит за оневиняване на имащите най-голяма вина за жертвите на абсурдната война – българските политици, които с неадекватните си действия за пореден път показват, че в каквито ѝ битки да участва българският войник, накрая войната пак ще бъде загубена от тях – политиците. Много преди американските бомби да започнат да се изсипват от небето, други вече са го сторили, при това, без въобще да са провокирани с обявяване на война:

* 6 април 1941 г. – Югославски самолети бомбардират индустриалния квартал и гарата в гр. София, гр. Кюстендил и някои села.

* 22 юни 1941 г. неидентифициран, самолет бомбардира град Добрич, като хвърля 6 бомби. По осколките са открити опознавателни знаци на кирилица и се предполага, че самолетът е съветски.

* 12 август 1941 г. отново от неидентифициран, „зелен“ самолет са пуснати 4 бомби край с. Побит камък, Разградско. При с. Воден – 2 бомби. Село Гърчиново – 8 бомби.

* 12 срещу 13 септември 1942 г. вече съвсем опознати съветски самолети бомбардират Русе, Стара Загора, Казанлък и Г. Оряховица. При с. Червена вода са хвърлени 9 бомби, при с. Бузовград – 8. 

Съвсем притеснително е днес, когато се заговори за бомбардировки, да наизскачат всякакви, които с настървение плюят страните, на които България без да има повод и нужда, е обявила война, и е била в състояние на война с тях – Великобритания и САЩ, а същевременно игнорират бомбардировките  извършени от Югославия и СССР, на които  не сме обявявали война. Все едно руснаци и сърби не са избивали невинни български жени и деца, без дори да са провокирани. За убитите от американските бомби реват на глас, а за убитите от руските бомби – ни вопъл ни стон! Ами, за убитите от българските герои американски летци – американските майки, бащи, братя и сестри, деца и жени не са ли страдали?  Те не са ли имали право на възмездие за това, че близките им , след като са изпълнили своята опасна мисия са били подло нападнати и избити? Имали са, разбира се. Обявяването на война не е игра без жертви, на стражари и апаши. Още през октомври 1940 година английския крал Джордж VI предупреждава България, че ако тя се нареди сред противниците на Британската империя, ще се превърне в театър на бойни действия. През 1942 г. от американски самолети прелитащи над България, са пуснати листовки с призив: “Българи, вразумете вашите управници! Сега ние пускаме листовки, но следващия път можем да пуснем бомби“.

Няма такова понятие  „символична“ война. Това е най-идиотското оправдание на  българските политици, които безотговорно не само заложиха, но и предизвикаха съдбата на сънародниците си. И ако за определено време войната е изглеждала като символична, то и на последния глупак трябва да му е ясно, че тя ще престане да изглежда такава в момента, когато бъде дадена първата жертва. „Черната неделя“ за американците закономерно и съвсем логично довежда „Черният Великден“ за България. 

Българите трябва да вземем пример за достойно поведение от японците. Те предизвикаха американците, претърпяха смразяващо кръвта  поражение, но приеха съдбата си без да  хленчат, без да мрънкат и винят противника за собствените си грешни действия. И не намразиха тези, които ги разгромиха. Нещо повече, приеха подадената след това ръка за помощ от победителите, възстановиха страната си, и станаха втората икономическа сила в света, само няколко години след края на войната! 

За ролята на СССР във войната срещу България у нас все още грубо се спекулира. А тази роля е отвратително подмолна и мръсна. Руснаците са тези, които настояват страната ни да се присъедини към Пакта още през ноември 1940, когато Хитлер и Сталин са съюзници. Българското правителство  отказва за да не развали отношенията си със съседните държави. По нареждане на Москва комунистите организират шумни кампании в подкрепа на искането за присъединяване. Извършените по-късно бомбардировки от летящите крепости се съгласуват със самия Сталин. А когато западните съюзниците решават да ги прекратят и започват да работят върху  условията за капитулиране на България, руснаците не само отлагат капитулацията, но и предлагат бомбардировките да продължат. В доклада си от 6 януари 1944г. американският посланик Хариман в Москва посочва, че е поискал съвет от Молотов относно капитулацията на България. Молотов отговорил, че те нямат задоволителна информация, за да направят заключение. Имат обаче един специален съвет и той е, че продължаването на бомбардировките на България е изключително важно, за да станат българите по-разумни! В резултат на 10 януари ще последва най-кървавата бомбардировка, в услуга на Сталин!

„I told him General Donovan was planning to discuss the matter with the President on his return and that in the meantime we had hoped that Molotov might be able to give advice on the subject because of the Soviet diplomatic contact with Bulgaria.7 He said that they did not have sufficient information to reach a conclusion that they were working on it. His only specific suggestion was that they placed great importance on the continuation of the bombing of Bulgaria which they believed would assist the Bulgarians in becoming more sensible.“

http://digicoll.library.wisc.edu/cgi-bin/FRUS/FRUS-idx?type=turn&entity=FRUS.FRUS1944v01.p0595&id=FRUS.FRUS1944v01&isize=text

Толкоз, има го черно на бяло, че за руснаците бомбардировките имат голямо значение (great importance) за да поумнеели българите. Да поумнеели, но по начин, който е изгоден на  тях. Руснаците са очаквали (и с право) западните съюзници сами да си изградят лошия образ в очите на българите. Също така Сталин очаквал, пак с право, бомбардировките да разстроят работата на правителството и държавната администрация, което ще даде възможност на  контролираните от Кремъл български комунисти да провеждат въоръжени акции. На 9 септември 1944 г., комунистите с помощта на съветската армия, заграбват властта в България. 

Жертвите на бомбардировките извършени от Великобритания и САЩ са 4208 загинали и безследно изчезнали, и 4744 тежко ранени.

Само за 4 месеца, от 20.12.1944 до 2.4.1945  българските комунисти, изпълнявайки разпорежданията на Сталин,  арестуват  28 630 български граждани.  Съдбата на много от тях остава неизвестна. На 11 122 души са повдигнати обвинения. Издадени са 9155 присъди,  2730 от които – смъртни. Доживотен затвор получават 1305 души. Останалите 5120 човека  са осъдени на затвор от 1 до 20 години. За всичките години на своето управление, до 10 ноември 1989г., БКП ( днес БСП) избива  многократно повече от убитите 30 хиляди българи в Априлското въстание 1876г. Народе???

Като видя комунисти, социалисти, сталинисти, атакисти, путинисти и псевдопатриоти да ругаят в захлас „проклетите“, „тъпи“, „американски кравари“ си казвам: Господи, добре, че далеч не всички българи са такива! След края на Втората световна война Америка предлага помощ не само на Япония, но и на всички европейски страни участвали във войната – План Маршал. 16 западноевропейски държави, между които и победените Германия и Италия, се възползват от помощта и бързо възстановяват опустошените си страни. Българският министър-председател Г. Димитров отказва помощта на 8 юли 1947 г. по нареждане на Сталин. Независимо, че България от септември 1944 г. се сражава срещу Германия, на страната ни е отказан статут на съвоюваща страна и са ѝ наложени огромни репарации, и средства за издръжка на 600 хилядната окупационна Червена армия, в размер на близо 40 милиарда лева. Руснаците слагат ръка  на валутните резерви и златния резерв (в кюлчета) на БНБ и ги извозват в СССР. Те прибират незаконно и около 1 милиард лева дълг на Германия към България. И днес Путин отказва да върне откраднатите български архиви. Били трофей!? Архивите са нашата история и тя не може да е нечий трофей. Трофеите се  завоюват на бойните полета – не се плячкосват от мизерни пияндурници, обявили се за „освободители“!

Гневен съм и аз на някои американци, на онези, които възпираха и попречиха на генерал Патън да изпълни намеренията си, които той нееднократно и публично е заявявал и за което е бил своевременно наказван, че след като привърши  с нацистите ще изхвърли болшевиките от Европа и натика руснаците (той ги нарича диви монголци) обратно в Азия. 

НА СНИМКАТА: Американските доставки от камиони за СССР, без които Червената армия нямаше да победи накрая кафявата -илюстрация по “друга тема”, с която се борави спекулативно от американофобите под диктовката на съветофилите