Алекс

 

 

 

 

По причина, за която не съм го питал, Алекс си идваше в България през зимата. По наша традиция от повече от четвърт век опитвахме младо българско вино. Най-много обичаше сарми с кисело зеле и в качеството си на домакин и готвач обичах да го “изненадвам” с това меню.

Зима е. Но Алекс го няма. Понеже не се щадеше и живееше “като за последно”. Почина през лятото на миналата 2019 година. За потрес на всички, които го ценяха, уважаваха и познаваха. https://ivo.bg/2019/07/29/жалея-за-алекс-който-не-пожали-себе-си/

Поводът да припомня за Алекс е публикация във Фактор.бг

https://faktor.bg/bg/articles/politika-na-vseki-kilometar-sekretniyat-doklad-na-aleks-aleksiev-koyto-ubedi-reygan-da-dostavyat-legendarnite-raketi-stingar-na-mudzhahidinite

Докладът, който Алекс Алексиев изнася на заседанието, проведено от Сенатската комисия по разузнаване във Вашингтон, окръг Колумбия, 26 септември 1984, ще промени коренно отношението към руската агресия в Афганистан и ще постави

началото на края на руската инвазия

Алексиев ще успее да убеди администрацията на Рейгън, че е необходимо да се доставят ракети „Стингър” за муджахидините в Афганистан.

Алекс Алексиев е син на големия български художник и карикатурист Райко Алексиев.
След окупацията на България от Червената армия баща му е арестуван и зверски убит по заповед на руснаците, заради карикатурите на Сталин, които е публикувал в български вестници.
Майка му е изпратена в концлагер, а малкият Алекс е отгледан от роднини. Впоследствие успява да избяга от България.
Завършва магистратура по политология в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, след което работи като политически анализатор за изследователски център към RAND Corporation.
В началото на руската агресия в Афганистан администрацията на Джими Картър неглижира ситуацията и апелите на Алексиев за решителна намеса остават неразбрани.
Ситуацията се променя, след като Роналд Рейгън влиза в Белия дом.
Като експерт по съветология и ислямски фундаментализъм, анализите на Алексиев са все по-търсени от експертите по национална сигурност и разузнаване
В доклада си, представен пред сенатската, комисия Алексиев обсъжда три измерения на съветската стратегия за победа на съпротивата и затвърждаване на нейното управление в Афганистан.
Трябва да уточним, че Алекс Алексиев многократно пътува до Афганистан и прекарва там почти 8 години, живеейки с пущуните – основния противник на руските окупатори и добре е изучил местните нрави и противоречията между племената. С очите си вижда резултатите от гражданската война, руския терор срещу местното население и прави всичко възможно

да обедини Съпротивата, 

като едновременно с това трябва да убеди администрацията на Рейгън за необходимата подкрепа.
В доклада си Алексиев сочи, че първият стълб на руските окупатори е военната сила.
Прави точен анализ на руската стратегия и тактика, в който посочва, че целта на агресора е да постигне максимални резултати с минимални средства.
СССР използва във войната около 3% от военния си потенциал, но Алексиев уточнява, че те използват добре познати

нацистки практики,

насочени срещу цивилното население.
Муджахидините са подкрепяни от местното население и за да предотврати това, руската армия обезлюдява цели региони чрез терор. Масирани бомбардировки над селата, които оказват подкрепа на партизаните, унищожаване на посевите с напалм, миниране на нивите с противопехотни мини, разрушаване на напоителните системи.
Трябва да знаете, че жертвите, които дава афганистанският народ в тази война, надвишават 3 милиона човека. 80 % са цивилни. Жени, деца, старци, селяни.
Руските хеликоптери и самолети буквално сриват цели села с масирани бомбардировки, след което влиза пехотата, която разрушава напоителни системи, минира нивите и екзекутира оцелелите.
Тези съветски тактики, съчетани с практиката за установяване на огнен килим, силно миниран периметър около повечето градове и по ключови магистрали е довело до унищожаването на голяма част от най-продуктивната земя. Селскостопанското производство е спаднало до 20-25% от нивата преди 1979 г.
В Афганистан цари глад.
Алексиев отчита, че междуособните племенни противоречия също са пречка пред организиране на ефективна съпротива и това е причината да живее при пущуните 8 години, в които се опитва да преодолее противоречията между тях и другите племенни вождове.
В доклада си Алексиев отчита и политическите аспекти на съветизацията – индоктриниране на елита, родствените връзки в Северен Афганистан между местното население и таджики, узбеки и туркмени от другата страна на границата, обещанията за светло бъдеще, предоставяне на помощи за селскостопанските райони, които са под руска окупация, съчетана с унищожение на посевите в районите, които не са под контрола на руснаците.
Алексиев отчита, че муджахидините са безсилни срещу руската авиация, защото разполагат само със зенитни картечници, а във военно отношение при всяка операция руснаците разчитат на въздушна подкрепа от хеликоптери и самолети, като целят контрол само над плодородните земи в долините.

Голямата заслуга на Алексиев:

успява да убеди администрацията на Рейгън, че трябва да доставят легендарните ракети „Стингър” на муджахидините.
FIM-92 Stinger е преносим зенитно-ракетен комплекс със самонасочване, въведен на въоръжение през 1981 г. Ракетите „Стингър“ са компактни и лесни за пренасяне. Ракетата има обсег от 4800 м. и тежи само 15,2 кг. С тази ракета и баба ми може да свали всеки руски самолет само с натискане на едно копче.
След като изнася доклада пред сенатската комисия, Алекс Алексиев продължава упорито да лобира за организиране на доставки на ракети Стингър и друго високо технологично оборудване за партизаните в Афганистан. Бързо успява, защото още в края на следващата година е организирана операция по доставка за муджахидините на първите Stinger по тайни канали и започва обучение от инструктори, а през 1986 г. руските самолети и хеликоптери започват да падат като презрели круши.
Атакувани със Stinger са общо 340 цели, като са свалени общо 269 хеликоптери и самолети. Над 80% ефективност!
Разправата с пленените руски пилоти е жестока. Разстрел на място. За муджахидините тези агресори са

 убийците на техните роднини,

жени, деца и бащи в селата.
Руските пилоти започват да се страхуват да летят над територии, контролирани от муджахидините и наказателните фашистки акции срещу афганските села постепенно намаляват. Военното командване е принудено да смени бойната тактика и постепенно да се свие около големите градове.
Междувременно Алекс Алексиев продължава да работи при пущуните в опит да преодолее различията между отделните афгански кланове и племена.
Явно успява, защото през 1989 г. руските окупатори са принудени да напуснат Афганистан

 победени, с наведени глави и с изути гащи

Алекс Алексиев, като един истински и достоен българин, е отмъстил на руските окупатори за убийството на баща си.
За нас Алекс Алексиев ще остане в спомените ни като един достоен наследник на делото на баща си, истински патриот и демократ, който и до последния си миг милееше за Родината си и я носеше в сърцето си.
Поклон пред делото на този Голям Българин!