Липсата на тържество ( с шампанско) в Москва за победата Байдън днес е тържество и за България

Джо Байдън е обявен официално за президент. Направи го Избирателната комисия след преброяване на гласовете в Хавай,последния щат, където процедурата още не беше приключила.https://clubz.bg/107771-s_306_na_232_glasa_bajdyn_oficialno_e_sledvashtiqt_prezident_na_sasht

Има известна ирония в поражението на Тръмп ( и ) в Хавай като последната капка в чашата с горчилка, която му се налага да изпие. Защото освен с красотите си като любим курорт за американците Хавай се асоциира с въвличането на САЩ във Втората световна война след коварното японско нападение в пристанището Пърл Харбър на 7 декември 1941 година. Неговото название се е превърнало в нарицателно за катастрофа. В случая с Тръмп – лична. 

Не че дължа някому обяснение, но да обобщя защо като външен наблюдател на вътрешния проблем за Америка предпочетох Джо Байдън да победи. За един чужденец, като мен, американците трябва са си решат сами въпроса кой да им бъде президент, но за външния свят това също е от огромно значение.

Ако Тръмп Беше изрекъл сентенцията ( защото наистина звучи като сентенция) “ Мечтите за величие на Русия винаги завършват с купони за хляб”, вероятно щях да му стискам палци да спечели. Само че го каза Байдън. А “Велика Русия” е нейна мечта, която винаги вещае трагедии за България още от въздигането на руските варварски орди на княз Светослав, унищожили целенасочено по византийска заръка тогавашна България, попаднала след това за близо два века във владенията на Византия. 

 

 

 

 

Справка за истинското отношение на Русия спрямо българите: откровението на руския антисемит и славянофил Иван Аксаков, заявил по повод българския възход и еманципирането на българите от стремежите на Русия да замести Османската империя като нов наш владетел : “Всяко тържество за България е смърт за Русия”.

Аксаков е малко известен на българската аудитория като антисемит, но пък името му “краси” централната софийска улица, на която се намира Зала България и задният вход на Министерството на отбраната в столицата ни. Позор, засенчван само от преклонението към колегга му по антисемитизъм и българофобия Николай Игнатиев ( автор в качеството на вътрешен министър на Русия на расистките “Майски” закони от 1882 г.) и от сянката на Монумента на окупационната червена армия МОЧА в съседство с двете централни столични улици, наречени на двама фашизоиди.

Писал за антисемитизма на Аксаков в “Измамата “Сан Стефано” и смея да твърдя, че повечето читатели са научили за пръв път от книгата за този аспект от същността на видния руски чуждомразец и българофоб, когото тачим у нас като “братушка” и “освободител”. Не си приписвам заслугата, но в Уикипедия днес четем следното по негов адрес:

“В славянофилския вестник „Русь“, И. Аксаков нарича погромите срещу евреите в Русия от 1882 г. „проява на справедливия народен гняв против икономическия гнет на евреите над руското население“.[4] По-рано, през 1864 г. Аксаков пише, че примирие между евреите и християните е невъзможно, защото „единственият елемент на еврейската националност е отричането на християнството, заради което решението на еврейския въпрос е възможно само при условие, че евреите се откажат от своите религиозни вярвания и признаят Христос за истинския Месия“. В 1867 г. във в. „Москва“ Аксаков прехвърля темата от религиозна на икономическа основа и казва, че „не трябва да се говори за еманципация на евреите, а за еманципация на руснаците от еврейското иго“. Когато биват приети Майските закони, според които на евреите е забранено да живеят в селата, с цел „да се опазят селяните от експлоатацията от страна на евреите“, Аксаков, който се е ползвал по онова време с изключително голямо влияние, одобрява тази жестока правителствена мярка.[5] „Няма съмнение“, пише Аксаков, „че ако евреите… изчезнат от нашия Юг и Запад…, там ще се прояви един нов, икономически здрав живот“.[6] В цитираните от него статии, публикувани в „Съчинения“, т. 3, има десетки примери на антисемитизъм.”

Ако някой случайно се чуди как от избирането на Байдън стигам до припомнянето за Аксаков, обяснявам още веднъж: уви, от “великата Русия” сами не можем да се опазим в днешно време. Българите от втората половина на 19 век са извършили такъв подвиг, но по – късно, когато България е имала глупостта да обяви война на САЩ ( запазвайки при това дипломатическите си връзки със СССР през цялата война в качеството на германски сателит!) , “Великата Русия” слага ръка на България. 

Сталин осъществява вековната мечта на руските царе да придобие този балкански плацдарм към “топлите морета”.

Не Тръмп, който за цял мандат не каза крива дума за Русия, а Байдън даде заявка, че можем да се надяваме на американската мощ да противостои на руските апетити да бъдем погълнати отново, като стана през 1944 година. 

От личността на президента на САЩ явно зависи много. Рузвелт лесно се съгласява Сталин да придобие България като плячка. Тъкмо напротив, неговият предшественик Удро Уилсън ( на снимката) буквално спасява България от разпокъсване между съседите й. 

 

 

 

 

 

 

“Независимо от общото военолюбиво настроение в работата на Парижката конференция, У. Уилсън успява да се противопостави на подготвените тежки санкции спрямо победените страни със своя декларация от 8 януари 1918 г. Конкретно за България той настойчиво защитава историческото ѝ право да се запази нейният излаз на Бяло море. В Сорбоната, в която по-рано бил избран за почетен доктор на правото, той казва: „Един силен дух на обновление е необходим на света. Човечеството има нужда да се възвиши морално. Една висока справедливост за всички народи трябва да се създаде и закрепи чрез общите съвети. Който се опитва да се противопостави на справедливостта, ще бъде рано или късно срамно повален”. След като френският премиер Клемансо налага своето мнение по мнозинството разглеждани въпроси с помощта на Англия и Италия, американският президент У. Уилсън демонстративно напуща Парижката мирна конференция и не подписва мирния договор”. https://otzvuk.bg/98-godini-ot-nojskoto-proklyatie-nad-balgarskiya-narod/

 

И още нещо за “величието” на днешна Русия. Доколкото го има, то се крепи на ядрения й арсенал, станал факт след съветската кражба на американска технология. Рузвелт не доживява да научи за кражбата и до последно се отнася със симпатия към “чичо Джо” ( ласкавото название на Сталин в САЩ по негово време), умирайки през април 1945 година. 

Проглеждането се пада на вицепрезидента му Труман, станал по силата на обстоятелствата държавен глава на САЩ. След бягството на съветския шпионин Игор Гузенко, шифровчик в съветското посолство в Отава, снабдил Запада със свръхсекретни доказателства как СССР краде супер тайната на Америка във връзка с разцепването на атома и превръщането му в оръжие, САЩ проумяват с кого си имат работа. 

Така 5 септември 1945 година, дата на бягството на Гузенко, става началото на Студената война, пише в книгата си “Свободен полет” ( 2020 г.) руският писател Виктор Суворов. 

Колкото и да се иска някому да отрече фактите, тази Студена война на Запада с Русия продължава и днес. Този път България е на страната на многократно по-силния съюзник. 

Доколко Байдън ще защити заявката си да възпира руската политика на саморазправа с малки страни и народи, предстои да видим. Във всеки случай Путин вече поздрави Байдън. Самодържецът най-после наруши многозначителното си мълчание, което демонстрираше като знак на солидарност с ината на Тръмп да не признава поражението си, разочаровало Москва.

Липсата на тържество в руската Дума днес, където миналият път гърмяха шампанското за победителя Тръмп, е тържество и за България.