В интервю за “Ди велт” Екатерина Захариева оприличава Тито на Хитлер, събрат на германеца по тоталитаризъм. Външният ни министър заявява, че да се чества Тито ( по решение на кмета на Скопие ) е като кметът на Берлин да реши да чества Хитлер.
Захариева е казала нещо ефектно по форма, макар и спорно по съдържание ( при безпристрастно сравнение между Хитлер и воювалия срещу него Тито) , за да се привлече вниманието на Запада. На пръв поглед е дала разбираем пример, колкото и историческите аналогии, особено между конкретни исторически фигури, да са хлъзгава те(рит)ория.
Следват въпросите. Но не към кмета на Скопие, германците или пуерториканците, а към кмета на София Йорданка Фандъкова. Както и към нейните подобия в градовете ни, честващи масовия убиец Сталин чрез непокътнатите и до днес монументи, прославящи съветската окупация у нас. Но най-вече става дума за нейния началник Борисов, който многократно е изтъквал себе си като човека, комуто тези кметове дължат постовете си.
Какво да кажем за честването на Тато, на което Бойко Борисов се яви доброволно в родния му Правец през 2001 година ( на снимката)? https://e-vestnik.bg/10759/koy-slozhi-pametnika-v-pravets-i-vazrazhdaneto-na-kulta-kam-zhivkov/
Ако Тито е като Хитлер, не е ли същото – при всички условности – по отношение на приликите между Тито и Тато?
Още по-важно е друго. Трябва да се запитаме за положението в нашата държава, оглавявана от явния русофил Румен Радев и от далеч по-овластения му съперник в надпреварата по това нанадолнище Бойко Борисов. Вчера бившата му сянка в партията Цветан Цветанов го разобличи ( като за незрящите досега) като проводник на руските интереси у нас.
Тук се обгрижват не само паметници на Тато, но и монументите на съветските ни окупатори. Тато им служеше всеотдайно до степен, че за раболепието му пред Кремъл злобно, но основателно, ни се подиграваха поданиците на Тито.
Ако си спомняте, Тато намери за нужно в края на политическия си живот на най-дълголетен комунистически диктатор в Европа да заклейми социализЪма като недоносче. Никога, дори и като очевидна жертва на решението на Москва да го разжалва като светски слуга, той не изтърва нито една крива дума за СССР. Отнесе си в гроба послушанието пред Москва, която накрая го “сготви” ( както се изразява ученикът му Борисов ) и го хвърли на кучетата си като виновник за всичко, което съветската окупация причини на България.
Робите на Тато у нас не посмяха да промърморят нищо срещу съветското решение той да бъде от заменен от Москва с нов съветски другар, упълномощен да трансформира социализЪма в капитализъм от руски тип в България. До такава степен българският комунизъм беше скопен и подчинен на Москва по време на Татолитаризма!
Срещу съветския ръжен скопците ни никога не са ритали. В Скопие винаги са се надсмивали над тази българска комунистическа импотентност. Щом Кремъл е наредил, скопците тук преглъщат партийния преврат по съветска заръка в София без нито една “героична” пушка на български комунист да пукне в негова защита.
Тито поне в това отношение беше различен, за да не кажа противоположен. Както отбеляза Янош Бугайски онзи ден пред достопочтена американска сенаторска аудитория, македонците се оказват с по-здрава имунна система срещу руската зараза от българите именно заради пребиваването им в Титова Югославия, скарана първо жестоко със Сталин, а след това “реабилитирана” от Хрушчов държава, заиграваща като глезено дете на Запада и Изтока с двата полюса в световната политика.
Да, измерено в абсолютни стойности, Тито е най-кървавия комунистически диктатор на Балканите, ако не и в цяла Източна Европа. По негова вина избитите мними и набедени врагове на режима му в Югославия са в пъти повече от преследваните и унищожените по същата схема хора в България, третирани като дивеч в условията на абсолютна зависимост от съветските окупатори.
Но що за “състезание” е в днешно време тази истина да бъде пускана в обращение в защита на съвременния български европейски интерес под формата на борба с миниатюрната СР Македония?
Терорът на комунизма, олицетворяван десетилетия наред в Югославия от Тито, се родее “все пак” с деянията на неговия нашенски идеологически събрат Тато. Да не говорим, че в Скопие непременно ще се сетят да напомнят за съюза на България с Хитлер, срещу когото Тито е воювал.
Жертвите на двата режима ли ще си мерим на глава от населението, за да определим дали Тито е по-голям злодей от Тато?
Образно и дори шокиращо като за германци се е произнесла Екатерина Михайлова за Тито. Но мълчанието на българските власти за неприкосновеното съветско наследство у нас, което те обгрижват в угода на днешните кремълски наследници на съветския окупационен режим, е продължаващо престъпление срещу самата България и срещу справедливата оценка за строителя на тези жалони на робството Тато, кумир на преродения му имитатор Бойко Борисов.
Това прави уязвима българската позиция, изразена от Захариева. Да не се чудим, ако в Скопие се досетят да я превърнат в бумеранг.
Когато прочетох за това сравнение на Захариева, си спомних за една статия не помня в коя от недосмачканите от Борисов медии, колко е некомпетентна и непрофесионална, и си помислих какво ли би казал по въпроса суперпрофесионалистът по македонските въпроси Велизар Енчев? Ами Радев? Корнелия? За Дъреви и Баеви дори не се сетих….
Според тях Тито кървав диктатор ли е, или светиня на балканския антифашизъм? За антибългаризма е ясно.
Парадоксът е, че понякога и най-кървавите диктатори са вършили и полезни неща. Ако не беше Тито, нашите братя сега щяха да се мислят за прави (в най-добрия случай за южни) сърби. Както ако не беше Ленин да съсипе Руската империя, сега черноморското ни крайбрежие щеше да е руско.
Затова винаги съм гледал с известно разбиране на македонското отношение към Тито, въпреки избитите от него българи. Въпреки че дори да сме благодарни на гореспоменатите изроди, това не е причина да им слагаме паметници или да ги честваме.
А колкото до непрофесионалистът Захариева, иде ми да перифразирам Петър Първи, ама хайде друг път….
Империята отвръща на удара. Без кавички. Каквото и да означава това. ИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИ, много мина, мъничко остана.
https://www.europarl.europa.eu/cmsdata/211284/DRFMG%20questions%20to%20Bulgarian%20authorities.pdf
Мислите ли, че т.н. външен министър е направила това изказване въз основа на разсъждения свързани с исторически знания? Подобно на боса им всички т.н. министри се опитват да бъдат остроумни и изпадат в трагикомични ситуации. За съжаление създават и такава представа за обществото ни.
Че Германия е моторът на Европейския съюз, мисля, че е ясно. Затова е важно какви лидери са начело на държавата. След епохата на Меркел, оценката , за която не е еднозначна- поне за мен, е важно кой ще я наследи. Един от кандидатите е Фридрих Мерц. Ето е дно интервю, което дава представа най- общо за вътрешно- и външнополитическите му нагласи. Ако той бъде избран за наследник начело на ХДС и на Германия , в комбинация с вече избрания нов президент на САЩ, ще има надежда и за нас надявам се.
107799-fridrih_merc_predlagam_2_godishen_moratorium_na_“severen_potok”_2
Аплодирам позицията на г-н Фридрих Мерц по отношение
„Алтернатива за Германия“
„Подценихме ги сериозно. Подценихме мрежите помежду им, радикализирането на някои части от немското общество подценихме също. Конфронтирани сме с проблем, който ни засрамва и в чужбина, и вътре в страната. Затова е много важно да има абсолютно ясно, като отрязано с нож разграничение между нашата партия и тях. Затова и казвам, с мен начело на ХДС няма да има дори милиметър опит за каквото и да е сътрудничество, аз и лично не желая да поддържам никакъв контакт с такива хора. Те представляват една част от германското общество, която трябва да държим възможно най-минимална. Но за това е нужно и ние като християндемократическа партия да дадем политически дом на онези, които са истински консерватори. Не трябва хората с консервативни ценности да остават без политическо представителство. Хората, които остават без политическо представителство, нерядко се радикализират, било в дясно или в ляво. Това е една от най-важните задачи на ХДС – да интегрира такива хора и да не допуска те да се откъснат към радикалното.“
Основното изискване към един български политик според мен е, неговото трезво отношение спрямо Русия. То трябва да бъде остро разграничаващо се и в никакъв случай раболепно! Системно беше насаждано мнението за необходимостта на тази близост, както слънцето и въздухът, адекватна като на нужда за да се живее. Да се живее при тази близост можеше, но се живееше лошо, дори прекалено лошо. Възцари се пълна немотия и примитивизъм в отношенията ни. Обособи се класата на действащите проруски политици и ченгетата пазачи за да не може нищо да бъде променено. Тези два основни вида, плюс необходимите клакьори в съответната градация живееха от прекрасно до добре. Като регулация се появи и „кранчето“, което спираше за миг не само всяко благополучие, а всичко останало. Сега вместо това кранче рогът на благоденствието, благодарение на последвалото социалистическо задръстване е все още силно стеснен. Кранчето пак (про)съществува, защото някогашните соцкадри заменени от техни отрочета пак са на власт. От тук и руските домогвания пак са на дневен ред, защото към тях са насочени огромни корупционни парични потоци. Просто е отчайващо, защото на българинът му е постоянно втълпявана руската освободителна дейност съпровождана с коварството им, поради което е трудно да се намери нов политик, камоли партия която да може да противостои. Остават само надеждите към запада, но това до толкова е илюзия, защото хората там са научени при разрешаване на проблемите си, всеки сам първо трябва да се опита. Освен това, такава помощ може да се окаже вмешателство, поради което не се прави! Докато у нас всички чакат на готово или организират социалистически бандитизъм нищо не може да се промени. Поради това аз лично разчитам на просвещението или на симбиозата от просветени личности с доказана честност и родолюбие. След като ги (из)намерим и съвместно подпомогнати от Западна Европа бихме могли по един или друг начин да превъзмогнем препятствията. Често ми се споменава и „единият файтон хора“, което пак означава чакане да стане множество. Ами кат читавите са толкова, колкото за един файтон, защо не се присъедините и вие към тях, та от това да се получи едно многомилионно сдружаване. Малко ли са желаещите, бих попитал?
Алексей Навални: В Кремъл умуват какво да излъжат (ВИДЕО)
Изказването му е във връзка със зловещото мълчание на Кремъл за сензационното разследване, ръководено от българина Христо Грозев, извадило на светло всички убийци, изпратени след него от ФСБ, както сега наричат КГБ. Те са 8 души, до един са служители на Института по криминалистика към ведомството.
https://faktor.bg/bg/articles/navalni-v-kremal-umuvat-kakvo-da-izlazhat
Горещо препоръчвам книгата “Тито. Тайната на века” на Перо Симич. Авторът е познавал отлично обекта, за който пише и го е демитологизирал напълно. Тито е предавал своите в ръцете на КГБ (тогава НКВД) и от страх, и заради тънките сметки да остане на върха на ЮКП. Изключителни хитър и брутален, и съвсем не толкова смел както го описват всичките му почитатели. Скъсването му със Сталин е от страх, но той майсторски капитализира този страх в огромно предимство.
Определено е много “по личност” от нашето правешко селяндурче, което не само не се опъна на мужиците даже и насън, но ни предложи 2/два/ пъти да се узаконим като Задунайская губерния под формата на 16 република!
Апропо, една от причините македонците да не искат да се идентифицират с нас, макар и в миналото си, е точно тази наша подлизурковска, васална политика, и то не само спрямо руснаците. Тошко Галошко далеч не беше единственият виновник за това поведение, наследил го беше от Гошо Тарабата, В. Коларов и всички червени негови предшественици…
Ако прегледаме с отворени към изворите очи историчарските писания в Македония ще забележим един неудобен за българските хисторици факт: – македонците са по-близо до истината от пълните със сърбо-руски небивалици глави на нашите дърти чанти академици, професори и даскали.
Поради обременеността си с руски имперски “исторически” наративи българската историческа “неука” не може, не иска или не и е позволено от руската пета колона в България да види, че разгрома на македонизма се крие именно в достоверните и логични твърдения на македонските автори.
Става дума за предантичните и антични времена, когато траките-българи, в това число и македонците са формирали българския етнос в началото в многобройни, малки или по-големи царства/не племена както гърците са изопачили истината/, а по-късно и в огромни и силни империи. Това е записано в изворите но няма кой да чете през русофилските очила. Македонците са траки т.е. българи от времената когато друг етнос не населявал Балканите, Мала Азия и средиземноморския регион. От времената на беласгите, блъгари, болгари, българи. Езикът на Александър е бил български и не е изчезнал през римско, а се е и се говори от тогава и до днес. Това че гърци и римляни, а после руснаци, немци, сърби и т.н. са подменяли имена и описания на събитията не променя смисъла на безспорните факти в изворите. Тракобългарския етнос е бил единен от преди и след потопа, от черноморската и дунавска циволизации, по време на троянските войни, римските империи, отоманското присъствие та до днес.
Ако българските историци се вгледат пробългарски в изворите, така както Раковски, Паисий, Владиков, Ганчо Ценов, Цани Гинчев и много млади съвременни изследователи, ще поднесат на политиците ни неотразима историческа аргументация. Македонизма може да бъде разгромен с негивите собствени аргументи. И това може да стане като се започне от времената “преди Луната да се е появила”, като говорят пеласгийските и гръцки предания.
Парадоксално, но тъжно е че българските историци са се вкочили в написана ни от Иречек “история”, който я преписал от вуйчо си Шафарик, който е първия министър на образованието на Сърбия, който е бил и подставеното лице на Руската империя в Сърбия!? От тази “българска история”, която е още в българските учебници, опонентите ни са черпили и черпят аргументи за атака срещу историческата истина. Т.е. лъжите които македонстващите изсипват по адрес на историята на България и българите са в самата българска официална история.
Та нима твърдението на македонстващите, че по-скоро българите са македонци, от колкото македонците българи не е сразяващ контрааргумент срещу самия македонизъм!? Защо българските историци не виждат това. Ние спокойно бихме могли да се наречем и македонци. Както и пеласги, както и траки, както и римляни, както и готи, мизи, българи. Основен препрочит на изворите от предисторически до днешни времена и пренаписване на българската история в “македонистки” дух би означавало смърт за македонизма!!!
Много добре изложена позиция на Иво Инджев! Напълно споделям този анализ. Още когато прочетох това изказване на Захариева ми стана ясно, че тя не е наясно с някои неща. И че наистина като външен министър действа повече емоционално отколкото държавнически професионално. Впрочем, така постъпи и като се солидаризира с Каракачанов относно отлагане на преговорите за членство в ЕС на западната ни съседка Македония.