Ваксината дойде, алелуя, обаче вярата в нея се оказа ниска, както доверието във властта

Ваксината срещу китайския грип дойде в България. Ако си спомняте, в разгара на пандемията през пролетта, практически никой не вярваше, че това ще се случи толкова скоро. Прогнозите отнасяха събитието най-рано за следващата 2021 година.

Не че бягам от графата “никой”, но ( по липса на желаещи да ме похвалят – ха,ха ), да припомня, че направих изключение в това отношение и се подписах под прогнозата за скоростен практически напредък чрез ваксиниране в световната война срещу китайския грип. 

Не боравя с вярата в политическите си коментари. Тя е за църквата. Но в случая наистина вярвах, че огромната мобилизация на интелект и ресурси, впрегнати както никога в историята на човечеството в глобален мащаб на разни континенти, ще даде резултат по-рано от очакваното по стандартите на изобретяването на ваксини, установени в миналото.

И ето, че чудото се сътвори. По Коледа.

Чудесата обаче са неразривно свързани с вярата. А тя у нас се оказа много дефицитна обществена стока. Защото пандемията от неверието в онова, което говорят и правят управляващите, не е от вчера по нашите земи. 

Имунизирани сме срещу доверието във властта. Още от времето, когато “Работническо дело” се четеше и разбираше в обратен превод: щом там се твърди, че възходът ни продължава, значи ни чака поредното падение, казваха си хората. И обикновено познаваха, поради което този метод на превеждане се настани трайно в главите ни. И не е случайно, че според най-новите международни класации българите са в първата тройка на народите, които не вярват в скорошната победа над китайския вирус.

Измерено в конкретни числа, само около 45 000 души у нас са регистрирали желанието си да се ваксинират. Въпреки, че телевизиите започват днес, неделя 27 декември, вече с извънредни емисии, посветени на началото на кампанията по ваксиниране.

ГЛАС НАРОДЕН В МРЕЖАТА: