Множат се коментарите за сценария, според който Бойко Борисов се гласи да става президент. Описал съм го в “Премиер на РЪБъ” през 2013 година ( стр. 447-449 ). Още преди 10 години, на изборите, на които той номинира Плевнелиев в последния възможен по закон миг, Борисов е обмислял дали самият той да не се кандидатира.
Стоя и днес зад тази информация от първа ръка. Тя говори за трайното му съкровено желание да се закичи с президентския жезъл на церемониал-майстор на войската, ползващ всички привилегии на властта, без обаче да се товари с отговорността на премиер.
Този мечтан войнишки жезъл Борисов си го носи в генералската раница. Сега той отново започва да стърчи.
Достоверността на Борисовия копнеж по президентския трон се потвърди косвено и през 2016-та година. И тогава той извъртя на злополучната Цецка Цачева номер, както предишният път на Плевнелиев. Обяви я като своя кандидатура в последния момент. Не е за вярване, че не е разбирал колко слаб е този политически ход. По-късно не се посвени да каже, че го е направил, за да спечели кандидатът на БСП Румен Радев и ГЕРБ да не преяжда с власт.
Сред всичките му нахални изхвърляния през годините, това твърдение вероятно държи първото място по наглост. Да кажеш на избирателите, че си ги измамил съзнателно ( по каквато и да било причина) е наистина връх на цинизма. Дали част от калкулацията му не е била свързана с очакването Цачева, в случай все пак спечели, да му топли президентското кресло, подобно на Медведев в Русия?
Като нищо! Нищо руско не му е чуждо. От Борисов наистина може да се очаква всичко. Такава негова егоистична хитрина в замисъла да си подсигури бъдещето като главен мундир на републиката изобщо не бива да се изключва.
Разбира се залогът не е в това, дали Борисов да замени премиерския с президентския пост. Залогът е оцеляването на ГЕРБ и загубата на позиции в институциите, от която при отслабване ( или дори разпадане ) на партията Борисов се страхува най-много. Все пак, при цялата си страст да имитира путинския модел на управление, той не може да си позволи да нареди пряко да му измислят закон за охрана на личната му неприкосновеност, както направи Путин.
Големи ще да са терзанията му. От една страна много му се иска да възседне върха на държавата и да триумфира от позиция, недосегаема поне за още 5 години над всичко и всички поданици в царството му. Но не може да бъде сигурен, че ще си запази контрола над съдебната система и медиите, без който президентското му царстване няма да му е толкова сладко.
Едно е сигурно: ще протака колкото се може повече. Най-вероятно ще му е за последно, но има реални шансове при очертаващата се мъчнотия за съставяне на някакво правителство след пролетните избори да си спечели още няколко месеца лов на риба в мътната вода на парламентарното блато от партии, неспособни да се споразумеят за управление без ГЕРБ.
Шараните, както знаем, не се въдят само сред безмълвния електорат. Борисов говорещите шарани, стига да са по негова воля в парламента, където да им хвърля стръв докато той царува с въдицата в ръка. И дори между тях да се намъкне някоя истински прозападна демократична щука, изгледите тя да промени радикално блатното статукво не са големи към днешна дата.
Няма нужда да гадаем отсега как точно Борисов ще извърти аргументацията си, ако все пак се реши на егоистичния ход да се кандидатира за президент и да остави ГЕРБ да се носи по течението към бъдещето, пълно с опасности за наистина преялите с власт гербаджии.
Можем да не се съмняваме, че той ще измисли нещо от рода на “дългът ме зове” и прочее лъжи, които, доказано от предишните избори с негово участие, се преглъщат без проблем от шараните. След като можаха да понесат да ги излъже с Цачева в полза на Радев и да се хвали дори с това, значи можем да прогнозираме Борисов да заложи отново на тази карта, дори и партията му да се окаже бита. И да скочи от амортизираната джипка, за да се опита да намести в президентската лимузина с бронирани срещу съдебно преследване стъкла.
А ГЕРБ? Е, нея, евентуално, кучета я яли, докато керванът му върви. Все ще се намери камилар да я води по пътя на копривата.
Браво!
Чудесен коментар
Весела Нова Година.
За Баце са настъпили тежки, необратими времена. Герба МУ е през самолетоносача. Иде реч за физическо оцеляване. Което минава само през висока властова позиция. Кара я по девиза на ГУЛАГ: “Умри ти днес, па за утре, ще гледаме да видим кой-кого”. Има много да “връща” а и крадването гони милиарди.
Сега, по вчерашните разискванния. Щом като китайските другари правят сечено на маоиста, шефът на СЗО, правете му сметка колко са се овътрили.
https://edition.cnn.com/2021/01/05/china/china-blocks-who-team-coronavirus-intl-hnk/index.html
Баш по темата. Мунчо, туй по Бочката, строг но справедлив.
https://offnews.bg/politika/radev-logichno-e-dps-da-podkrepi-borisov-za-prezident-te-s-peevski-s-743445.html
Съм много убав
Съм страшно убав
Съм най-прекрасен
Съм тъй красив
Съм най-приятен
Най-уникатен
От ден на ден
Съм по-съвършен!
Самият Джуджи
Самият Вучич
Самият турски
велик султан
на мен разчитат
За да наритат
народ наивен
във стар капан.
О йе!
Няколко тръмписти подкрепиха Тръмп пред посолството на САЩ в София 🙂
(Точно сега ДАНС би трябвало да си свърши работата. Вместо да търси и дебне кремълските шпиони, направо да заснеме всички участници в тръмписткия митинг, все рублофили- национални предатели от най-висока, 24 каратова проба! Очаквам обективните обществени медии, ако има такива, да покажат лицата им! Да ги знаем! )
https://faktor.bg/bg/articles/nyakolko-protestirashti-trampisti-podkrepiha-tramp-se-sabraha-pred-posolstvoto-na-sasht-v-sofiya
Гоним руски шпиони, а агентите за влияние у нас се строяват пред посланик Макаров
Няма как да е друга играта, след като от години основните партии и политически играчи в Пловдив са всъщност троянски коне на руския консул Гергов
https://faktor.bg/bg/articles/gonim-ruski-shpioni-a-agentite-za-vliyanie-se-stroyavat-pred-poslanik-makarov
До sms
06.01.2021 в 16:29
https://clubz.bg/50768-vodachite_na_listi_na_nova_republika_spisyk
“Ето водачите на “Нова Република”: (2017 г, Парламентарни избори)
………….
Пловдив град – Дани Каназирева
Пловдив област – Дани Каназирева
………….
Както се казва, уважаеми г-н (г-це) SMS – No comment!
Тогава (2017) се пообадих тук-там из форумите, особено по отношение едно друго лице, кмет, посещавал Крим след съветската инвазия там (курдисано на второ място в листата на НР в друга област), и аха аха да бъда едва ли не низвергнат или разпнат заради мнението си…
Който разбрал – разбрал!
Нещата които трябва да осъзнае поне мислещият българин преди всичко са, че политически ръководители в никакъв случай не трябва да са били бивши военни. Никакви генерали, полковници или каквито било друго. Първо, защото предпоставка за един военен е неговата деполитизация. Това трябва да означава, че съответният не само не трябва да взема страна между политически партийни дебати, но и да е (бил) далеч от пристрастия. Второто и най-важно условие е, да притежава висока лична култура, която колкото се може повече да му спомага да разбира и да преценява ползи и вреди при взимането на държавните решения. Третото условие е да владее доста добре поне два основни чужди езика, както и няколко други до толкова, че да може от странични разговори, където дори и да не участва пряко, поне да долавя нюанси с което да разбира мненията на събеседниците, с цел ориентация. От тук, поне за мен, е ясно, че действащите ни политици в преобладаващата си част, са напълно неподходящи. В някои западни страни дори от подобни политици се изисква полагането на образователни изисквания което дори дава положителни резултати, като повдига националната им оценка важна за всички българи. От последното имах възможност случайно да се възползвам, след като при едно представяне бях попитан какъв съм по националност, получих отговор, че познава(т) способни и приятни българи, още от преди войната (ВС), с които са работили и са останали с отлични впечатления! Не е ли прекрасно? Интересно какво впечатление биха направили Борисов, Радев или Нинова, освен натрапчиво да прегръщат, целуват или да се хилят като гламави, без да разбират за какво става дума!
Не мога да си представя Бойко Борисов като президент. Той направи всичко възможно да срине президентството /при Плевнелиев и
Радев/ и сега – президент.
Дори като кандидат за президент не мога да си го представя. Как току що слязъл от джипката на властта ще трябва да води диспут с другите кандидати за президенти Нали те няма да му се кланят,а ще спорят като равни и ще му изтъкват золумите. Той,който е свикнал само да нарежда на послушници ще попадне в необичайна ситуация,с която няма да се справи без да се изложи. Тогава и най простите ще видят бат Бойко колко е гол.
Да допуснем,че верните аргати /до това време/ ще му спестят среща с противниците с някоя позната хвагка и простите го изберат за президент.
Така историята на Щастливеца ще има продължение – Бай Ганьо прави президентство. Тогава няма да има Иречек да го среща,нито Путин,Ердуган и Меркел понеже
плюс неговата байганювщина той няма фактически да има никакаква власт.
За новата изпълнителна власт,дори да е гербачииска,той ще стане неудобен, защото неговият властови нагон е несломим,а никой няма да иска да дели властта с него.
Така че,ако нещата се развият по горния сценарий ще бъде по добре, за да се тръгне към края на застоя диктуван от мутриралия бай Ганьо Банкянски.
До Асен
А аз мога да си го представя – и президент, и премиер – едновременно!
Такава чудовищна, извратена, перверзна жажда за власт рядко се среща!