Търси се личност, антипод на Борисов, за отстраняването му от политиката на президентските избори

Коментатори от цял свят са категорични: Тръмп  сам си отряза пътя към победа на следващите президентски избори. Но хайде да оставим западните комента(то)ри. Нали са “либерални”, т.е. най-омразното нещо на света ( т.н. руски свят и неговите проекции, включително у нас)…

Руския “Комерсант” обаче е на същото мнение, определяйки заключителните действия на -цитирам- “терминатора Тръмп” като изпускане на нервите, равносилно на политическо самоубийство. Няма шанс за него повече да успее в политиката, категорична е руската медия, чийто глас се чува и в чужбина.

А у нас какво дочуха тръмпистите? 

У нас, както вече писах, цари царедворско мълчание сред онези, които се опитваха да ни продадат руската стока Тръмп с етикета на най-доброто, което провъзгласиха, че се е случило по света и у нас с нахлуването на разглезения шоумен в Белия дом през 2017 година. 

Мълчанието днес нарушава един от учредителите на българското Европейското Тръмп Общество, шефът на социологическата агенция “Сова Харис” Васил Тончев. В интервю за един от сайтовете на Пеевски той прогнозира обратното на онова, което доста единодушно предвиждат и на Запад, и на Изток относно политическото бъдеще на Тръмп.

“Може би е нелепо това, което прави Тръмп, има противоречия и в самите му изказвания, това подсилва разделението, защото след него стоят страшно много хора. Разбира се, Байдън ще влезе в правомощията си и ще се търси отговорност на всички онези, които са прекрачили законността. Но пък случилото се ще подсили политическата идентичност на Тръмп и ще му даде път да остане в политиката”. ( линка можете сами да потърсите – сайтовете на Пеевски не се нуждаят от моята реклама).

Това е визията на Тончев, който явно смята, че щетите, които нанесе Тръмп на самата основа на американската демокрация носи дивиденти на неговата “политическа идентичност”. 

В България, по аналогия с казаното от  Тончев за тежестта на един политик, измервана с присъствието на кантара му на “страшно много хора”, ( те и в случая с Хитлер натежаха адски в онази Германия) случаят с Борисов е идентичен. Все по-често му вещаят възможна победа на предстоящите парламентарни избори – предимно поради липса на алтернатива. Апологетите му, които се бяха оклюмали в разгара на летните протести срещу Борисов, сега направо внушават голяма вероятност от четвърти кабинет на Борисов. 

Борисов, подобно на Тръмп, многократно си е изтървавал нервите. Когато се ядоса и самонавие, започва да вие фалцетно дори в монологичните си видеопослания, представяйки си образа на врага сред обектите на своето послание. Ето защо са го посъветвали или сам е разбрал, че трябва да бяга от интервюта като пожарникар от газова бутилка в горяща къща – дори при хипотезата да застане пред микрофона на напълно покорна “мисирка”. Защото тя само ще  му навреди, доказвайки със сервилното си мисиркуване, че ку(мир)ът й живее в нагласена като за него виртуална реалност.

В този смисъл и изтърваването на Борисов не помага на многострадалната българска демокрация. Защото тук, за разлика от САЩ, главният популист на републиката царува не от 4, а от 10 години. Постарал се е да се окопае във всички бункери на властта, откъдето някой би дръзнал ефективно да му вдигне мерника. Затова и играта му е да води война на изтощение срещу отдавна оформилото се мнозинство от гражданите, което обаче е разделено, за разлика от добре нахраненото му чиновническо войнство, готово отново да брани трапезата си с всички сили.

За разлика от социолозите, претендиращи за независимост и професионализъм в пророкуването, не разполагам с друг инструмент за гледане към бъдещето, освен с личния си опит. Той ми подсказва, че когато толкова много зависи от една персона и зад нея стои персонифицираният интерес за лично оцеляване и добруване в кухнята на едноличния началник, шансът да бъде прекъснато това 10 годишно продължаващо голямото плюскане е да се намери личност, около която да се обединят гражданите, несъгласни със силово възпроизвеждане на култа към личността на Борисов сред едно гражданско малцинство, достатъчно със своята сплотеност да налага на останалите своя цар, който да разделя и владее България.

Тази задача едва ли ще бъде решена на парламентарните избори, когато е твърде вероятно хванатите здраво за ръце поддръжници на Борисов да бранят вожда и собственото си захранване с огризките му като отново да заемат ключова позиция в парламента на принципа на малцинственото мнозинство срещу разединените противници.

Единствената изборна загуба на Борисов досега беше нанесена на президентски избори. За съжаление това беше постигнато от човек, който няма как да стане тази година обединител на гражданите, желаещи да се отърват от наложения тук безпросветен монархизъм ( антипод на просветената монархия).

Ето защо надеждата за развръзка е гражданите да излъчат обединителна фигура. Има такива българи, триумфиращи в изкуството, науката и прочее интелектуални области, но е трудно да бъдат убедени да застанат пред дулата на изплашените до смърт пазители на статуквото. 

Не ми отива да зова за подобна саможертва. Самият аз, който съм имал възможност да влезна в политиката, не събрах такъв кураж.  Но пък кой казва, че точно в това отношение личният ми опит е ориентир за други, по-смели българи?

Дори напротив, не препоръчвам никому моя път на общественото поприще. Ако не броим пробива ни в НАТО и ЕС, както и въвеждането на европейските норми против отровителството на невинни хора с цигарен дим, всяка друга кауза, зад която съм заставал, се е проваляла или най-малкото буксува, стъпкана в калта на преобладаващите обратни мнения. Мога да посоча много примери ( от разобличаването на Първанов, до съпротивата ми срещу антиромския расизъм), но избирам да кажа друго.

Не правете като мен, храбри българи. Не е лесна саможертвата ( ви) чрез влизане в политиката на хора, които нямат причина да рискуват личния си успех заради обществения. Но точно тази гнусливост на успелите, образованите и самоуважаващите се българи е главният коз за оцеляването на простащината, невежеството и цинизма на върха на държавата ни.

 

18 мнения за “Търси се личност, антипод на Борисов, за отстраняването му от политиката на президентските избори”

  1. Няма как по-изстрадано и по-точно да се каже. Нека не позволим афиширалият се отдавна мераклия за голям шлем в политиката (столичен кмет, лидер на най-силната партия и премиер и то 3 пъти) да полълни колекцията си и с липсващата бройка- президент на РъБъ. И без това далеч не от вчера сме станали за резил по света и у нас с бацевите упражнения по “чудовищна некомпетентност” и овластена простотия на мах.
    Много мина, мъничко остана!

  2. https://faktor.bg/bg/articles/politika-hlyab-i-pasti-zashto-programata-za-razvitie-na-vaorazhenite-sili-do-2032-godina-zvuchi-kato-zaklinaniya-ot-kongresite-na-bkp
    Давам този линк, като доказателство за пробитата ни държавност и тотална безполезност на политическата върхушка.
    За разпространяване сред мислещите и болеещи за България хора.
    Прощавай Иво за това че не коментирам постинга ти, който е отново убийствено точен, но Данов е безжалостно прав…

  3. A, прекрасна тема – искрени поздравления! Това е най-накрая конструктивен подход.
    Интересно упражнение е да си представим какъв е профилът на този нов герой и как да станат нещата. А също и на какви критерии трябва да отговаря, за да може да има успех. Обаче прагматично, отчитайки даденостите и особеностите на конкретната ситуация, а не утопично.
    Споменатата смелост, например, е необходимо, но далеч не достатъчно условие. Такъв лидер е необходимо да има много качества, с които:
    1. Да успее да спечели избори
    2. Да управлява успешно
    За да може да спечели изборите, обаче е необходимо:
    1. Мобилизиране на много хора, които да застанат зад него/нея = силно лидерство + организационен опит
    2. Достатъчно време
    3. Мнозинство от хора, които да гласуват за тази сила, така че да не трябва да се коалира с всевъзможните търтеи от рода на между 4 и 8 процента в парламента
    За последната точка вероятно трябва да поразсъждаваме за профила на огромната маса гласоподаватели и да си отговорим на някои въпроси:
    1. С каква нагласа са те по отношение на ляво-дясно. Ако, опростено казано, лявото иска повече държава и някой да се грижи за добруването ти, а дясното иска по-малко държава и възможност сам да поемеш отговорност за добруването си – къде е мнозинството? Някой да дойде “да ни оправи”, или да ме оставят сам “да се оправям” без да ми пречат и да си поема рисковете, респективно отговорността?
    2. С каква нагласа са по геополитическата ос запад-изток
    3. На какъв тип политически личности симпатизира мнозинството (защото то гласува предимно по симпатии), с други думи какви хора са събирали голям вот напоследък.

    Сигурно има много други важни критерии, според вас какви са, за да дадат реална възможност за успех?

    След това чак би било интересно да се види и има ли такава личност, която да има шанс, съобразно тези критерии.
    Умишлено оставам встрани въпроса за триумфиращите в ” изкуството, науката и прочее интелектуални области”, защото това е “състезание” по печелене на избори, а не по изкуство, наука и прочее.

  4. Давайте конкретни имена, за да имаме (най-после) достоен премиер на България, с който да се гордеем и да се идентифицираме! Вижте какви премиери сме имали до 1944 г: Стамболов, Стоилов, Рачо Петров…. Имаме силни и жертвоготовни българи и днес !

  5. @ Любен Пандев

    Мисля, че тази част от анализа е най-полезна:

    Към раздел „Приоритети на отбранителната политика“

    Час по-скоро МО или което и да е друго ведомство, отговорно за националната отбрана и сигурността, би трябвало да предложи на държавно равнище да бъде приета Програма за излизане на Република България от десетилетната икономическа, военна, културна и пр. зависимост от Руската федерация.

    Примерно съдържание:

    1. В аварийно кратък срок България да сведе контактите с РФ до възможния минимум за санитарен период от 10-12 години.
    2. След като РФ наруши статута на ООН и присвои чужди територии, следва да бъде изключена от ООН, както през 1940 г. СССР е изключен от Обществото на народите заради агресията срещу Финландия.
    3. Изключване на РФ от платежната система Swift и запор на банковите сметки на престъпните й компании. Оповестяване на паричните банкови сметки на Путин и на Путиновата олигархия.
    4. Ускорена диверсификация на енергийните източници на България.
    5. Спешно изваждане от състава на Въоръжените сили на всички съветски/руски оръжейни системи и техника, чрез които РФ осъществява икономически, разузнавателен и идеологически натиск върху бойния потенциал, морално-психологическото състояние и мотивацията на командния и личния състав на БА.
    5. Тотално ембарго върху руски технологии и стоки. Да бъде прекратен вносът от Русия. Никакви нови договори с РФ при стриктно спазване на вече сключените.
    6. Спиране излъчването на всички руски телевизионни и радиоканали на територията на ЕС. Обща европейска позиция срещу руската пропаганда, а не самостоятелни и разнопосочни ходове, предимно на източноевропейските държави.
    7. Отнемане правото на достъп в България и в ЕС на руски политически емисари и агенти на сталинските тайни служби като Решетников, Дугин и др. Путинови глашатаи.
    8. Културна изолация на Путинова Русия.
    9. Пререгистрация с последваща забрана на всички НПО, свързани с хибридната агресия на РФ срещу България. Изпълнителната власт да посочи, а прокуратурата и съдът да осъществят справедливо правораздаване спрямо лица и организации, подчинени на външни сили и ерозиращи националната сигурност на българската държава.
    10. Прецизна и честна дерусификация на българския обществен живот. Преименуване на селища, улици, учебни заведения, местности и др. обекти, носещи имената на откровени българомразци и национални предатели като граф Игнатиев, Иван Аксаков, Радко Димитриев, ген. Вл. Заимов, Никола Вапцаров и др.
    11. Преместване, снемане или унищожаване на всякакви символи на античовешкия сталински болшевизъм (паметници, плочи, „братски” могили и др. тотеми на „червената” армия, знаци и намеци за „подводничари”, „парашутисти”, „партизани” и др. съветски терористи).

  6. Този човек трябва да дойде от гражданското общество, да е демократ, проевропеец и пронатовец едновременно, както и задължително твърд антикомунист и антирасист!
    “Свободните” ни и “независими” медии (на 111-то място по Свобода…) сигурно ще гракнат в един глас, подшушнат ОТГОРЕ – ама КАК е възможно това??? Да си твърд антикомунист и антирасист, едновременно??
    Ми ей така бе, другаре журналя, възможно е, има такива хора!
    Аз познавам такива!

  7. „Наказанието за пасивността е властта на злодеите“-
    Аристотел
    “Единственото от което има нужда злото за да тържествува е добрите хора да не правят нищо”-
    Едмънд Бърк

  8. Останах с впечатление, че президентът препоръча на бележките от машините за гласуване да пише, за кого си гласувал. Това решава основния проблем на продаващите гласа си – как да докажат, за кого са гласували. Няма да правя прибързано заключение, че президентът покровителства купуването на гласове, а само по-вероятното – че е глупав.
    Може и аз да съм глупав и да не съм разбрал, че тази бележка няма да си я нося вкъщи, а ще ми я вземат още преди да успея да я снимам.
    Дори да е второто – беше ми приятно да се присъединя към хората, които коментират разбрали-недоразбрали… (добре че тук няма такива)

  9. По подходящ повод да се потърси подходящият човекът спасител, защото идват избори, Вие уважаеми господин Инджев, правите ретроспективен поглед към нещастното ни минало. Жалко, не, направо е нещастие, че единствената партия, която ни даваше надежда да променим живота си в правилната посока се оказа (както винаги досега) овладяна отвътре. А противникът постигнал овладяването, дълго не МОЖЕШЕ да бъде назован, защото лишаването ни от истинската свобода трябваше да върви със свободата на мнението и словото, които ни отнеха „освободителите“. При това по най-простият начин изразен фигуративно с „хляба и ножа, които бяха (пре)дадени на подходящите на тях ръце. Общественото мнение и слово са от най-голяма важност, защото така може една нация масово да прогледне. Будните и начетени личности винаги биваха принуждавани към мълчание, след като ги лишаваха от свобода, препитание дори и живот. Всички тези нещата Вие добре ги познавате защото многократно сте го изпитали на собствен гръб. Но основното което Вие и някои читави българи вече са успели да проумеят е, че виновника за това е РУСИЯ! (независимо под каква форма тя ни се е представяла). А това е от особена важност, защото нещата могат да бъдат само тогава променени, когато в общественото ни съзнание настъпи необходимия обрат на мислене. Когато от векове нещо е било втълпявано, а то фактически е преиначено и невярно, защото последвалите го злощастия потвърждават това „недоносче“, или когато чрез безпристрастни лични наблюдения биват разкрити и дискредитирани заблудите, настъпва просветляването. Само когато Русия бъде изобличена като основен световен виновник и насилник, може да се постигне противопоставяне и отстраняване на този злокобен феномен. До тогава, поне в нашият случай, някаква промяна, както и една „замяна“ на Борисов с някой друг, няма да постигнат нищо значително. Ето, няма и друга партийна алтернатива, която да ни даде надеждно основание, че ще заменим успешно както партията ГЕРБ, така и натрапчивият й лидер. Първият аргумент който често ни се сервира ( и то благодарение на натрупания опит) е, че новите образувания са „един файтон хора“! Това означава поради малобройност те нищо няма да могат да постигнат. Въпреки това, след като няма друга алтернатива, дори и при една загуба поради „файтона хора“, на истина първо ще дойде много по-лошото, което при това вече многократно е идвало. А щом с такава константност сме позволявали ТО да дойде, това трябва да означава, че си заслужаваме орисията! Единствената алтернатива е, да се избере не партия, а гремиум от изявени личности, които да подбудят това общество към правилен избор на управляващи. Не някакво Трио, служебно правителство на (п)резидент, селяни шоумени, или жалки „застъпници“ на неоправданите, а сбор на действително умните и способните, които, ако не да управляват, поне да показват и да помагат за това да бъдат избирани годните. При това, не само да ги посочват, а и да показват на какво основание ТЕ са годни!. А годните между нас хич не са малко, само често или са от различни партии, или странят от политическа партийност, с което не подлежат на пряк избор. Дори бих желал да отида и по-далече. Те (годните), понякога би трябвало да бъдат призовани да се отдадат на политическото поприще, защото нацията ни е на изчезване! Това е също толкова наложително, колкото и климатичните промени, които сме длъжни да предприемем, ако искаме да спасим както прекрасната ни планета, така и прекрасната ни родина!

  10. До sms
    Сиромашията и простотията ни са от русията!
    Поне да отворим очите на колкото се може повече българи, че на партньорите ни от НАТО и ЕС, за тази болезнена истина.
    Колкото до това, как да се разбие руската ни робия отдавна съм се убедил, че решението е създаване на антируска партия с ясна програма от няколко точки.
    – ограничаване на руското икономическо влияние
    – ограничаване на руското пропагандно влияние
    – ограничаване на руската шпионска активност
    – ограничаване на руското дипломатическо присъствие
    “Ограничаване” е много мека формулировка за бетонираното
    у нас рублоядствоо и традициите на слугинаж пред рушняците, но…
    Само с такава политическа програма могат да бъдат обединени разпарчосаните родолюбци от всякакъв цвят. Ясно е че фейк русофобски образования вече съществуват или ще се нароят и веднага ще омърсят публичното пространство, но няма друг начин, освен да се постави проблемът ребром.
    За доброто на България или за доброто на Русия си!? Това е въпросът при избор. А доказателства за злонамерената руска политика спрямо българите и държавата ни дал бог в изобилие.

  11. @ Любен Пандев

    Изпълнението на тези точки, които предлагате, е предпоставка и гаранция за изпълнението на всички останали родолюбиви и загрижени за бъдещето на България добри намерения!

  12. Промяната на статуквото минава задължително през освобождаване на България от руско робство. Позволявам си да използвам това клише с цел да бъда разбран от онези посетители на блога, които боравят с тези клишета. Освобождение, подарено от поробителите, както през 1989 г. едва ли ще ни огрее. При сегашното статукво едно освобождение е много деликатна операция и може да бъде осъществена от личност, която е наясно с мафиотското естество на поробителите и може да я проведе безболезнено и без драстична конфронтация. От прочетените дотук коментари не виждам да са посочени имена и ще бъда първият, който се ангажира с предложение на име на личност. При всичките ми резерви поради пребиваването му в ДПС, аз мисля, че г-н Лютви Местан е абсолютен антипод на сегашното недоразумение на върха на изпълнителната власт. Има опит в политиката, има ерудиция, за която можем само да му се възхищаваме, сърбал е попарата на евразийските адепти на Путиссимо, и най-важното е, че остана жив след “наглостта му” да обяви публично прозападната си ориентация. Наскоро четох някъде, че прокуратурата е възобновила следствието за злощастния пътно транспортен инцидент. Явно ги е страх ребятата да не вземе да се върне в политиката и активират ченгесарските мурафети. Не съм упълномощен от г-н Лютви Местан и не знам дали е удачно, но предлагам на вниманието на читателите на блога на г-н Инджев идеята да бъде подкрепен г-н Лютви Местан, защото смятам, че е подходящ. Смятам също, че той е човека, който ще изпълни всички точки от предложението на уважаемия г-н Павел Тинков. Вероятно много хора няма да са съгласни с мнението ми и в аванс казвам, че е нормално да не сме единодушни. Важно е да сме единодушни, че сегашното състояние е аномалия и промяната са в състояние да я направят компетентни личности. Сигурно има и други такива личности и съм готов да подкрепя такива. Но имайки предвид коварността на съветофилите, смятам, че г-н Лютви Местан има опита и знанието как да процедира в такива условия.

  13. Мисля си, че освен експертен ум и житейска мъдрост на тази личност, която би била в състояние да свали Борисов, задължително му е нужна освен прагматична почтеност и ЕМОЦИОНАЛНОСТ на характера. Трябва да бъде ЕМОЦИОНАЛЕН, екстравертен човек, за да привлече и въздейства на общественото внимание, българите пак да станат “сговорна дружина”, която да измъкне родната “каруца” от рублофилското блато. Без емоцията на истинското родолюбие, на емоционалното възмущение от корупцията и предателството няма как да се помръдне вкоренявалия се повече от 10 години просташки, мафиотски модел на Борисов. За щастие, имаме такива личности!

  14. Г-н Шумаров, споделям мнението Ви относно г-н Местан.
    Писал съм неколкократно в уважавания Блог – Фар на Свободата, относно необходимостта да бъде изграден солиден мост между демократите у нас и българомохамеданите, събрали кураж и сили да се откъснат от хватката на ДпС олигархията.
    Техните (около 100 000) гласа останаха без представителство в парламента.
    А с техните (около 100 000) гласа, съюзени с демократичните, българските ДЕМОКРАТИ щяха да имат около 35-38 гласа – и руските “патриоти” ряпа шяха да ядат да влязат(официално) във властта!

    Та така.
    Който разбрал – разбрал (както казва уважаваният г-н Georgi Nikolov)

    Бъдете жив и здрав!
    С уважение
    Българин

  15. В проруските турски среди в България битува мнението, че политическия линч на Местан е нещо нормално и много от тези хора дори не си правеха труда да крият злорадството си. Наричаха Доган оригинал, а Местан менте. Един безбожник дори си позволи да побратимява християнските безбожници с чекистка закалка с мюсюлманските безбожници със същата чекистка закалка, защото видите ли, Исус бил признат от Корана като единият от пейгамберите на Всевишния! Такова отвращение не бих изпитал дори да видя баце да танцува балет!!! Онези дребни душици, които завиждаха на летящия старт на политическата кариера на г-н Лютви Местан не намериха сили да го критикуват за конформизма му с криминалните корпоративни практики на политическата партия, но открито злорадстваха, когато бе отстранен от политиката със заплаха за физическото му елиминиране. Дребни и подли душици има на всякъде. По нищо не се различават патриотите, които плюеха Доган защото е “чалма”, но са ОК с проруската му политика и тези дребни душици, които злорадстваха, когато г-н Лютви Местан беше отстранен от политическата сцена. Що се отнася до почтеността му, аз мисля, че е почтен и не корумпиран. Защото, ако беше корумпиран, нямаше да го дебнат в засада, както повелява терористичната им мандраджийска традиция, а щяха да го окошарят. Имат си коскоджамити каскет за прокурор!!! При последното ми връщане в България видях много от твърдия електорат на ДПС разочарован и обезверен от случващото се. На някои открито и злорадо им казвах, че им се пада, защото не са проумели още при депесарския шут, че гласуват за БКП, а на други съм засвидетелствал съчувствие. А младите хора ме впечатлиха с информираност и свобода от предразсъдъци. И мисля, че такива хора, освободени от предразсъдъци са способни да променят фатмашкото статукво. Дано прозападно ориентираните политици да са разбрали, че без гласовете на хората от смесените райони не могат да постигнат нищо, дори да прескочат бариерата за влизане в парламента! Дано да проумеят,че десницата не е нито градска, нито селска. Тя е НАЦИОНАЛНА!!! Впечатли ме също акцията на г-н Христо Иванов край Отманли и смелостта му да се конфронтира с падишаха с будьоновката. Силно се надявам да успеят да се обединят с всички прозападни формации преди изборите и са обречени на успех! В цялата страна цари такова отвращение и разочарование от статуквото, че би било позор за тях да не се възползват!!!

  16. мисля,че по едно време имаше някакво сътрудничество с Касим Дал,ако не бъркам.За фактологията:Местан настъпи един път руска мина..

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.