Изразът “да се гръмнеш в крака”, употребяван от американците за глупаво поведение с бумерангов ефект, намери в лицето на Доналд Тръмп ярко потвърждение. Но на помощ му се притекоха онези, които искаха да му сипят сол в раната, но всъщност му подадоха удобна патерица.
Постигнаха това като му затвориха устата в любимия му Туитър. Дадоха му възможност да си поеме въздух по времето, когато се беше устремил към дъното на своето публично падение заради подстрекателката си роля при срамния щурм на Капитолия от тълпата, екзалтирана от неговото свободно слово.
Тъкмо, когато беше трудно да си представи човек що за спасителен пояс може да му помогне в очите на разгневените от него американци и на техните съмишленици в чужбина, забраната да публикува в мрежата кратките си съобщения му даде шанс да претендира, че е жертва, а не причинител на жертви във вътрешноамериканската конфронтация.
На тази продупчена, но все пак спасителна за него лодка, се качиха временно парализираните му следовници, желаещи да останат верни на заблудата си, че Тръмп е един достоен за уважение политик. И у нас има такива, но особено комична е позата на защитниците на Тръмповото свободно слово в Русия.
Праведен православен гняв от посегателството срещу свободата на изразяване на все още действащия американски президент се излива в публичното пространство на държавата, в която свободното слово беше удавено още с първите укази срещу него. Издаде ги управлявалият само няколко месеца президент Путин, уязвен от критиките в руските медии заради неговото бездействие и бездушие спрямо удавените руски моряци на борда на потъналата през август 2000 година подводница “Курск”.
Броени седмици след есенните укази на Путин започна организираното превземане на непокорни медии от властта в Русия. Първи бяха телевизионните канали, окупирани от специални части в пълна екипировка. Репортажи показваха тези военни операции, за да видят всички, че полковникът от КГБ не се шегува. Опониращите му собственици на медии, като Гусински, бяха принудени да бягат от Русия.
Единственото, което Путин не успя да постигне на този фронт срещу свободата, за разлика от пекинските му конкуренти, е пропускът му навреме да усмири свободното слово и в интернет. Свободните по дух руснаци взеха мерки навреме и съхраниха правото си на критична позиция. Остана му само злобно, но безсилно да помята, че мрежата е изобретение на ЦРУ.
Днес от този остров на свободата в руската публичност обилно струи сарказъм. Руснаците упражняват чувството си за хумор по повод абсурдната руска загриженост за свободното слово на Тръмп, докато в самата Русия цари медийно мракобесие. То се засилва от година на година с репресии срещу блогъри и всякави волнодумци, дръзнали да критикуват своя самодържец. Смият Навални беше тровен с новичок заради дейността му на блогър, разобличаващ корупцията на Путин и обкръжението му.
Руски зевзеци разпространяват колажи и се надсмиват над фалшивия плач на чуждите гробища. Изобразяват на шега “трудови колективи” с лозунги в защита на свободата на Тръмп в духа и стила на съветските времена, когато съветските граждани бяха задължавани да митингуват в защита на нечии права в чужбина, докато самите съветски граждани бяха лишени от базисни права и свободи – колхозниците дори нямаха паспорти, за да не могат да напускат местоживеенето си, където бяха закрепостени.
Колкото до самия Тръмп, той се изживява явно като победения през 4 в.пр.н.е. от римляните галски вожд Брен, който се опитал да ги измами при плащането на репарациите в злато, но бил разобличен от тях. При което драматично извадил златния си меч и го сложил на кантара, възкликвайки в пристъп на самосъжаление Vae victis ( горко на победените).
Така е. Тръмп беше победен и принуден да признае очевидния факт. Но в сравнение с руснаците, които неуморно се побеждават взаимно в една безкрайна ( безкръвна днес) гражданска война, си остава щастливо въоръжен със златния си меч, с който не се е отказал да громи враговете си. Защото, за разлика от руснаците, има късмета да живее в държава с устойчива демокрация, която дори и той не успя да победи.
Ето още малко новини, закачки и колажи от руското виртуално пространство относно постсъветската действителност, някои от които не са много смешни. Като колажът на Путин с африканци по повод факта, че Русия заема 96 място в света по качество на живота на своите граждани, нареждайки се между Руанда и Кения.
” Тук танковете на НАТО няма да минат”, пише привърженик на свободното слово във връзка със снимка от Луганск, т.н. столица на самопровъзгласилата се проруска сепаратистка република ДНР в Украйна.
В Санкт Петербург казаци , разочаровани от своя човек, отнемат на Тръмп дадено от тях отличие ( не е шега)
Белоруският президент Лукашенко сам си е публикувал коледна семейна снимка, към която коментатор добавя, че наличието на куче върху масата си го бива като идея, но повече щеше да отива на тази идилия край масата да седи Ким Чен Ун.
А ето и кратка визуализация на приликите между нацизма и путинизма чрез символиката на ордените, раздавани за окупацията на Крим
С всичко съгласен.
Блестящо сатирично есе.
С една дребня корекция. ВВ ХУЙЛО се е пенсионирал със звание ПОДполковник. Или практически е стигнал своя служебен връх-офицер от КГБ с чин майор. По принцип и изобщо ако няма Бог знае какъв провал на всеки офицер от службите за да му е по-висока пенсията се дава на финала звездичка повече. И в нашият казус е така.
В тази връзка молба. Иво да коригира званието. Не е полковник кремълският гном. Как ще го представи-майор или подполковник съм без “претенции”. Защото ТОЙ-ИВО ми е приятел но истината ми е по-скъпа.
(Направил съм справка при чичко Гугъл.)
Голям кахър настъпи за свободата на словото на Тръмп. Дори Иван Бакалов, който напълно затвори коментарите в сайта си, днес седнал да ни обяснява колко лошо са направили Twitter дето са блокирали.и Тръмп останал без свобода на изразяване. Не одобрявам, че точно сега го блокираха и му се създава ореол на жертва, но една частна платформа има правото да си блокира когото си иска. Там, както и личните блогове няма демокрация и собствениците няма да ставят всеки да си плещи каквото си иска. Аз съм оптимист, че Д. Тръмп ще намери начин да се изрази свободно.
Нещо, на което не се обръща внимание е, че 30% от средствата, събрани чрез дарителска кампания за “честни избори” отиват за лично разположение на Тръмп. Подкрепата, май се е увеличила до половин милиард. Имам обосновано предположение, че чичо Дончо ще отнесе парите и до там ще бъде борбата за честните избори. Колкото – толкова и свобода на словото. Обзалагам се, че няма да се кандидатира за нов президентски мандат, но тръмписчетата остават.
Аз пък одобрявам, че точно сега го блокираха в Туитър!
Даже закъсняха!
Мен колко пъти ме блокираха кадесарските подлоги в Блиц.RU, Дир.бг Днес (ТИМ).БГ…и прочее?
Колко пъти?
А в същото време откровени коментари на омраза, хибридно посяване на омраза, оставаха непокътнати?
Така че ВСЕКИМУ – СВОЕТО!
Ако Чарлз Мансън беше жив и искаше да разпространява идеологията си в Туитър и Фейсбук се съмнявам че така наречените консерватори/републиканци щяха да пледират за правата му .А и той не е убил никого само е подтиквал дебилните си последователи да го правят!
На въпроса “В чем разница?” – в това че на нацисткия орден Крим е изписан правилно…
Уважаеми г-н Инджев,
Вие сте умен човек и блестящ журналист. Кажете ми, повреден ли съм от глобализма?
Гледам предаването за Списаревски и се сещам за Патън, който казал на един новобранец “Ти не си тук, за да умреш за Родината, а за да накараш кучият син отсреща да умре за неговата”.
А може би съм повреден от прагматизма?
Въпросът ми е риторичен. Не искам да ви въвлича (със селскстс хитрост, за която говорихме вчера) в подвижните пясъци на патриотизма.
А по темата – много точно казано! Само със задна дата да спомена, че в деня на пускането на турския поток БНР, дори в кратките новини, по цял ден съобщаваше за това, как Вучич тържествено врътнал кранчето (шибъра по-скоро)…. Изключение, потвърждаващо правилото (оглушителното мълчание).
„Спасителна, но продупчена лодка!„, хайде да не си правим БЕЛИ кахъри! Това го направи и Байдън, но той по навик в неговото общество е прав, макар и да е привидно. Видно от примерите на вечно онеправданите руснаци и българи, новината се приема смехотворно, което показва фалша на кой гроб се плаче. За мен е правилен ход на Туитър, да се затвори миризливата уста, което дори е задължителна лична мярка на всеки който предоставя блог. Подобно на носенето на маски поради пандемията. Дори моето определение в този случай, за мириса е твърдо безобидно, в сравнението с посочената пандемична мярка, защото опасностите са еднозначни.
Към Караиванов:
Признавам, че не съм слушал БНР.
Както и повечето българи, които са гледали телевизии, премълчали триумфа на Вучич.
По повод на това, че на Тръмп са му отнели почетното казачество, представям информация от един също така почетен казак – ген. Куропаткин, от книгата “Руската нация или разказ за историята на нейното отсъствие”:
https://books.google.bg/books?id=SJFCDgAAQBAJ&pg=PT247&dq=%D0%BA%D1%83%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B8%D0%BD+%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D1%8F+%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B0+%D0%B2+%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B5&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwje16Oc5JXuAhXQzqQKHSBpDSgQ6AEwAHoECAMQAg#v=onepage&q=%D0%BA%D1%83%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B8%D0%BD%20%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D1%8F%20%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B0%20%D0%B2%20%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B5&f=false
https://faktor.bg/bg/articles/novini-svyat-sasht-nalozhiha-sanktsii-sreshtu-ukrainski-deputat-zaradi-diskreditirane-na-baydan
Всичко полека лека почва да си идва на мястото!
А защо ли няма санкции и на нашенските тръмпутисти в Америка?
Примерно, Борето Цеков?
Дивотиите на Тръмп са едно на ръка, безусловно срамна работа. Но и цензурата си е цензура, независимо от това дали одобряваме цензурирания, или не. Човек може да се замисли дали би бил на същото мнение ако това беше направено на някого, комуто симпатизира?
Акаунти, цели платформи (parler), брей…
Разликите с “отровното трио” и лятото? В мащаба, но и в принципа на ответното действие/бездействие. Със същия аршин би трябвало и те да са санкционирани. Така нареченият президент с “мутрите вън” – същата работа. Щурм на Капитолия, щурм на НС… Различно ли е, сериозно?!
Лошави хора и действия и от едната, и от другата страна. Ако мнението зависи от симпатиите към страната, за принципи няма особено място. И като става въпрос за принципи – “самият Навални” (между другото, има едно изпаднало “а” в основния текст) има доста интересно, изчерпателно развито мнение по темата във 10-тина поста във въпросния twitter, в което ясно заема такава позиция, и то от доста принципна гледна точка. А той разбира от някои неща…
кой кого е победил?
Мисля ,ч е има проблем с “победения през 4 в.пр.н.е. от римляните галски вожд Брен, който се опитал да ги измами при плащането на репарациите в злато, но бил разобличен от тях. При което драматично извадил златния си меч и го сложил на кантара, възкликвайки в пристъп на самосъжаление Vae victis ( горко на победените).” Историята както я намирам в Википедия е обратната – римляните с апобедени и плащат, а не галите. И като оспорват теглилките вождът Брен си слага меча(който не е златен, мечовете може да са позлатени, но не и златни) върху теглилките и с това утежнява и трябва римляните да сложат още злато за да се откупят. И Брен казва “тежко на победените”, те нямат право на рекламации. Има идруги версии, след това галите били победени още преди римляните да си платят откупа и прочее.
https://en.wikipedia.org/wiki/Vae_victis
Към Константин К. Чипев:
Така е, има версии.
Една от тях споменах във връзка с историята, според която галите на Брен нахлуват в Рим, принуждават римляните ( предупредени и спасени от крясъците на гъските) да се крият на Капитолия ( каква аналогия с днешна дата, когато “мисирките” не успяха да предотвратят атаката на Капитолия във Вашингтон!).
В крайна сметка, печелейки битката след дълга обсада, галските племена губят войната и се оттеглят, за да се превърнат в постоянна мишена и обект на римски геноцид срещу тях, извършен от Юлий Цезар малко повече от три века по-късно. И си остават горко победени чак до следващия си успех на превземането на Рим близо 10 века по-късно.
Апропо, понеже не съм очаквал да водя такъв разговор относно недоказани събития, превърнали се обаче в легенда (подобна на възклицанието на цар Пир за Пировата му победа), пропуснах да отбележа, че става дума за преразкази.
Взимам си бележка за следващия път.
На своя презентация в София един гражданин на света, финладнец по произход, уважаван лектор с международно реноме на гуру по въпросите на икономиката, вметна преди десетина години следното: от задния чин винаги се намира студент, който да се опита да те опровергае.
Понякога успешно. По отношение на детайлите.
В случая с историята за митичния Брен и алегорично определяния му като златен меч тезата относно Тръмп като “жертва” с нищо не се променя.
Уважаеми г-н Инджев,
разбира се, че тезата за Тръмп като жертва, която в момента докато пиша това , я “импичват” в Конгреса, е правилна. Аз исках само да уточня за меча и за кантара с откупа. Похвална е позицията Ви относно тръмп и тръмпанарите в САЩ и в БГ. Срам за американците-тръмписти и подгласниците им в България, които заклеймяват “консервативно” всички анти-тръмписти, набеждавайки ги, че са левичари и марксисти. Прилича много на етикета “фашисти” прилаган след 9-ти.
Заб. (все пак, малко се засегнах от цитата с финландеца. Преразказ или не, фразата е произнесена от Брен като победител и мечът му не е бил златен. Няма друга версия. Толкоз по “студентския ми опит за опровергаване.) С поздрав, Ваш читател и почитател К. Чипев -пенсионер(вж. статия моя в Фактор).
Към К.Чипев:
Уважаеми господин Чипев,
Преди всичко се извинявам, ако съм Ви засегнал с коментара за финландеца. Останал ми е в съзнанието от негова лекция в Японския ( както тук наричаме един хотел в София, сменил названието си много пъти вече). Може и той да ме е запомнил, но едва ли…
Лекторът зададе на аудиторията от бизнесмени, икономисти и прочее специалисти въпроса: с какво Америка се различава от останалите държави?
Подтекстът беше какво отличава САЩ като място, където човек може да се реализира по-лесно, например в сравнение с Финландия, където трябва да се адаптираш две поколения, за да те приемат за финландец.
Настана мълчание сред поне двеста-триста души публика, специално поканени слушатели.
Осмелих се да се провикна в тишината на английски, че става дума за ” melting pot”, според мен.
Той ме изгледа и ме поздрави за верния отговор.
Все пак Ви благодаря за урока.
Не бива да разчитам само на паметта си. Особено по отношение на детайли ( дати, цитати, имена и т.н.). Бъркам такива неща в забързания ритъм на моето всекидневно писане. Не че ритъмът е извинение за грешките.
Често пъти читатели ме поправят.
Винаги благодаря, когато е основателно.