Кремъл не можа да произведе новина във връзка с Навални, макар Москва да попадна отново в центъра на световния новинарски поток във връзка с неговото завръщане в Русия след 5 месечно лечение в Германия от отравянето, на което беше подложен в родината си.
Ако Путин искаше да грабне първото място в новините, трябваше да остави своя главен политически противник да се прибере наистина у дома, а не да го прибират в килията. Такъв жест щеше да е адекватен на тактиката на презрително пренебрежение към Навалвни, която самият Путин демонстрира , а по веригата подчинените му спазват стриктно като в казарма ( каквато Русия наистина е по начина, по който бива управлявана с укази и прекрояване на законите в полза на личната власт на главнокомандващия в почивките между военни паради ).
Уж Навални е някакъв си “берлински пациент”, както го нарича самиият Путин в редкия случай, когато изобщо благоволява да отговори на журналистически въпрос по казуса, но по повод очакването му завръщане вчера бяха мобилизирани полицейски сили като за борба с особено опасен и многоброен противник.
Властите се бяха подготвили в рамките на хитроумен план да финтират привържениците на блогъра. Разположиха на подстъпите към салона на пристигащите пътници на летище Внуково внушително количество транспортна техника. Нищо не предвещаваше развоя, който показа, че това е била заблуждаваща маневра.
Контактуващите в социалната мрежа руснаци, които призоваваха към акция на Внуково в знак на солидарност с опозиционера, останаха с впечатлението, че ще се борят с полицията да видят човека, когото подкрепят в изобличаването на властта в корупция.
Посрещачите обаче бяха надхитрени от режима, който вероятно се чувства много горд от това, че в последния момент самолетът с “берлинския пациент” беше отклонен към Шереметиево по “технически причини”. Московските разстояния, които и без това около 2 хиляди души си бяха направили труда да преодолеят в студа до Внуково, направиха невъзможна срещата им с Навални.
Начинът, по който полицейската държава отигра ситуацията, напомня на една почти забавна сценка от 1989 -та година, разиграла се в комунистическата Северна Корея.
По време на Международния младежки фестивал, организиран за среща на “прогресивни” младежки организации в духа на комунистическия интернационализъм, финландските младежи поискали от домакините си разрешение да организират митинг в знак на солидарност с китайските си връстници, чието движение за демократизация на КНР беше смазано брутално с танкове в нощта на 3 срещу 4 юни същата година. Другарите севернокорейци любезно се съгласили. Отредели за целта един площад в Пхенян. В уреченото време обаче той се “оказал” запълнен до последния сантиметър от паркирани военни автобуси.
И с Навални се случи нещо подобно – да заповяда, но не точно у дома, а в ареста. Вместо среща с почитатели, му организираха рандеву с прокурори и следователи.
Предсказуемо, той беше арестуван по подновените предварително и специално за такъв сценарий стари обвинения за присвояване на средства. Иначе казано, хората на Путин не изневериха на себе си. Не проявиха широтата на руската душа, за която в Русия обичат да въздишат театрално.
Еманация на отношението на управлението към Навални стана изказването на говорителя на на Кремъл Дмитрий Песков, който по своя маниер да се държи като шут се състезава с говорителката на външното министерство Мария Захарова. Помолен от журналисти да коментира задържането на Навални на Шереметиево, Песков се направи на учуден и попита с ококорени сини очи дали това се е случило в Германия. Защото той, говорителят на Повелителя, не знаел. Почивал си напоследък и не проследил какво се случва около Навални.
В Русия всички са свикнали с лъжите на властта, но тази беше особено тлъста. Можем да очакваме нов взрив от сарказъм, с които хиляди руснаци реагират на арогантното поведение на своите управници.
Предсказуема беше и реакцията на Запада, която със сигурност е била очаквана и от страна на руската автокрация. Отгласът може да се обобщи като единодушно осъждане на арестуването на опозиционера, за когото независимо една от друга лаборатории в Германия, Франция и Швеция единодушно потвърдиха диагнозата за причината за припадъка му миналия август в самолет от Омск за Москва: отравяне с ( бойно отровно вещество) от вида на новичока, употребено и срещу семейство Скрипал във Великобритания предишната година.
Завръщайки се доброволно в родината си с пълното съзнание какво го чака, Навални покачва градуса на неофициално подновената студена война на Русия със Запада. Той явно знае, че само със собствени сили и само с вътрешна подкрепа не може да разклати все още монолитната власт на Путин. Тя се прави на заспала зимен сън мечка, която няма намерение да си нарушава хибернацията заради някакъв си “берлински пациент”.
В същото време се видя, че това демонстративно дебелокожие съвсем не отговаря на действителното състояние на духа в кремълската хралупа, където с половин уста признават напоследък, че западните санкции вредят сериозно на руската икономика и на способността на правителството да поддържа приемливо ниво на недоволство в страната.
“Вчера”, т.е. през лятото на 2020-та, далечният Хабаровск даде пример, че недоволството тлее като пожар в торфения слой на тайгата. Ако има нещо, от което Путин и компания най-много се страхуват, е пожарът да се прехвърли върху слоеве от населението, запазили досега лоялност. Една случка, описана в руските социални медии, издава за какво става дума.
По време на всекидневните протести на стотици хиляди хора в Хабаровск гражданин попитал полицай на какво се дължи необичайната пасивност на униформените, които само наблюдават отстрани. Полицаят посочил една група протестиращи и заявил ( преразказвам по памет със запазване на смисъла): ето това там е жена ми, до нея е дъщеря ми, а там е…
Насред тези страхове на властта “горещият картоф” Навални съвсем не е толкова безобидна искра в тлеещия торф на руското недоволство. Властите се опитват да го приглушат с посочването на външен враг, наричайки “чуждестранни агенти” опозиционни дейци, като Навални. Но могат в този смисъл да осъмнат не само с отделно посочени и изолирани “агенти” на Запада, а с цели тълпи вътрешни противници.
Дали и кога това може да се случи е задача, сравнима с прогнозирането на някои от онези внезапни изригвания, които ликвидираха най-напред монархията, а след това и комунистическата й версия в Русия.
Според класиците на марксизма, самата социалистическа революция ( както започват да наричат октомврийският метеж от 1917 -та десетина годни по-късно в болшевишка Русия) уж трябвало да се случи в капиталистически страни с многоброен и класово осъзнат пролетариат. Но тя избухна в изостаналата селска Русия.
Опитите на Запада да “опитоми” процесите в Русия никога не са увенчавали с успех. Така че, да не бързаме да делим кожата на недоубитата мечка, както гласи руската поговорка. Каквото има да се случва ще става в мечата бърлога, в която Навални в момента досажда с доброволната си саможертва.
Иво Инджев за ДЕБАТИ.БГ: „Берлинският пациент“ Навални трови съня на руската мечка
Милиарди вече научиха за Навални. Цялото демонстрирано досега пренебрежение на пут.ин и КО към “берлинският пациент” се върна със страшна сила на класически бумеранг върху кремльовци, лъвове, титани. И това е необратимото начало на много мина, мъничко остана.
За 9-ти пореден понеделник давам думата на колежката на Росица Павлова-Инджева, примата Александрина Пендачанска.
https://www.dnevnik.bg/analizi/2021/01/18/4164402_republikancite_i_trump_v_epohata_na_putin_za_kolko/
Плюс неизбежните делници на Доктора
https://offnews.bg/nashite-avtori/iz-delnitcite-na-edin-lud-11-15-ianuari-744152.html
И черешката на тортата “Империята отговаря на удара”.
https://offnews.bg/politika/hristo-ivanov-kam-sechkova-moga-da-obiasnia-na-sinovete-si-zashto-zad-744163.html
Забележете, по централните новини в 18 часа по БНТ продължават да наричат отравянето с новичок на г-н Навални “ПРЕДПОЛАГАЕМО”!
Може би Кошлука иска да види с очите си оригинала на епикризата от лечението му в Берлинската болница Шаритѐ?
Представяте ли си до какви нива на безпардонен цинизъм е стигнала хибридната пропаганда в нашенските “свободни” и “независими” медии?
И нещо, което прочетох току що:
http://dost.bg/News
”Мястото за почит е тук, пред гробовете на убитите от комунистическия режим, а не пред ДПС – чешмите, защото през 1984 г. такава партия не съществуваше. Партийното присвояване от ДПС на героичния подвиг на българските граждани – турци и мюсюлмани, е долнопробна партийна кражба на история и на историческа памет”- заяви Председателят на ДОСТ г-н Лютви Местан.
”Жертвите на “Възродителния процес” са герои на България, на българската демокрация, а не партийна собственост. Те заслужават признанието на цялата българска демократична общност и на всички демократични партии. За съжаление вече над 30 години тези събития, а оттам и общността на турците и мюсюлманите са оставени под властта и монопола на сарайското ДПС, като изключим появата на нашата партия ДОСТ” – продължи Лютви Местан.
“Тази година, след 30 години отсъствие на всички останали демократични партии, които безотговорно оставиха тази територия на ДПС за разгръщане на нейните митове и пропаганда по авторитарен образец, най-сетне Христо Иванов и членове на ръководството на ДБ са били тук, за да изразят почит пред Тюркян и другите жертви. Преди тях това бяха сторили само Евгени Михайлов и Георги Боздуганов, основатели на „Движение 22-ри септември” и Президентите Желев и Стоянов.”
Безспорно инициативата на Хр. Иванов заслужава респект и уважение, защото само с общи усилия можем да се преборим с лъжата ДПС и нейната опасна и деструктивна роля в българската политика.“- заключи Председателят на ДОСТ.
———————
Надявам се, първият камък в темела на здравия МОСТ между ДОСТ и Българските Демократи вече да е поставен!
Поздрави за г-н Шумаров.
За мой срам не бях съвсем сигурен, че връщането на Навални няма да изкара няколко стотина хиляди протестиращи. Хабаровск и Белорусия ме подведоха.
Но нещата си се развиха според очакванията. Точно затова – евала на Навални, че се върна.
Цитат: “Дали и кога това може да се случи е задача, сравнима с…”
В същата посока, ликвидира се монархията, ликвидира се ком.
версията, но Русията, … не!!. Валидно е за всички ком.. по света.
Ако се размечтая, само зануляване във всеки смисъл ни спасява.
Ако се разпророкувам, колебая се между да, ама не, и, а дано ама надали.
Следващ цитат: “…уж трябвало да се случи в капиталистически страни…”
Случи се, и още как, и то “баш” в капиталистическите US, и точно в
необразованите, и поради това небогати американски среди. Гуруто им
се отличаваше от феновете си само с наследството си. Паснаха си като
дупе и гащи. Та Тръмп не е гащите.
Пак цитат: “…да не бързаме да делим кожата на недоубитата мечка,…”
Точно така е г-н Инджев, защото Меркел (и наследника и`), Макрон и т.н.
(тук не слагам ББ, РР и т.н. – те са с 200 настрани, надолу и някъде в
N-тото глухо измерение) го карат точно по косъма на мечката.
Апел: не по косъма на мечката бе..еее…е. (не се отнася за присъстащите).
Благодаря, уважаеми @Българин!
Дано да се излекува българското общество от травмите, причинени от комунистическата пропаганда! Дано етническите българи разберат, че етническите турци нямат вина за” 5 века турско робство”!!! Дано етническите турци проумеят също, че възродителния процес не е проведен от българите, а от комунистите!!!
Поздрави и най-добри пожелания!
@Шумаров
Прав сте!
За “Турското робство” – безусловно.
За “Възродителния процес” – по принцип.
Уважаеми @Караиванов,
Свободен сте да се съгласите, или не с мнението ми. Надявам се да не е бил несполучлив опита ми за метафорично изразяване. За да няма недоразумения ще се опитам да обясня какво исках да кажа с оневиняването на двете групи от хора.
В съзнанието на много жертви на комунистическата образователна система е насадена омраза към всичко турско, мюсюлманско и сред много българи битува мнението, че турците са лоши хора. И си позволих да пиша това за “5-те века робство”, адресирано тъкмо към хора с такива убеждения. А за възродителния процес съм убеден, че не българите го проведоха, а комунистите! Аз съм бил свидетел на колаборация от турци с това гнусно асимилиране. Свидетел съм на колаборация и от помаци с това зверство. При смяна на имената на помаците бяха пращани партийни активисти от турския етнос да сменят имена. И много помаци намразиха турците още в далечните 1968-1972 години, докато ни асимилираха, както е писано в китапите на коминтерна, политбюро, или la puta que les parió. После, през 1984 в редовете на репресивния апарат вече имаше помаци и те беснееха ” кат турчин над бащино ми огнище” с горките хора. Може да е имало самодейци от български етнос, които са участвали в тази гавра, но не може да се поставят под общ знаменател всички българи. Не само защото колективна вина няма-тя винаги е персонална. Не е етично и хуманно.
В съзнанието ма много турци битува мнението, че тази гавра им беше причинена от българи, а комунизма си бил О.К. Именно хора с такива мисли са адресатите на моя постинг. Голяма част от тези хора са гласоподаватели на “правозащитното” трибуквие с дъх на сапоги. Има хора, които са наясно с вредата на Демирович за България, но гласуват напук за него. За да вредят на България, която обвиняват за наистина ужасното отношение към тях. А това е наистина жалко. По този начин те падат на нивото на комунистите.
Всичко това е в контекста на постинга на уважаемия @Българин за сближаването между ДБ и ДОСТ. Много българи симпатизират на г-н Местан, както и много турци симпатизират на г-н Иванов. Прозападната реторика е обединяваща и атрактивна за всички, които не са на руска хранилка. Атрактивна е за хора, които предпочитат свободна инициатива пред партийна корпоративна зависимост с уж етнически, а той си е направо империалистически привкус. За хора, които са наясно с вредата на ДПС, но продължават да гласуват за тях ще цитирам турска мъдрост:
Keskin Sirke Küpüne Zarar
Уважаеми Шумаров,
Продължавате да сте прав (напълно сериозно го казвам). Вторият Ви коментар ме убеди, че правилно съм разбрал първия.
Аз исках само да кажа “не само комунистите”. Също съм съвременник и знам много некомунисти, подведени от пропагандата. Разби се, вината е на комунистите, че българите вече не бяха тези хора, които спасиха евреите. Отношението към мигрантите, Истанбулската конвенция и редица други лакмуси показват какви поражения нанесоха.
Винаги съм се пазил от обобщенията. Изречението “Българският народ спаси евреите” несправедливо отмива вината на мнозина, които с радост биха ги депортирали.
IP-то на компютъра ми е блокирано, а писането от телефона е бавно, затова само ще подчертая, че не Ви оспорвах, а само допълних мисълта Ви на базата на моя опит. А за Местан бях още в началото, когато мнозина му припомняха, какви ги е плещил като лидер на ДПС. И то не заради брилянтния му изказ, а заради антипутинската му позиция.