Борисов се похвали, че му е разрешено от Москва да се застъпва за Навални заради заслуги по обслужването на руския газопровод

 

За втори път в рамките на два дни премиерът Борисов дава сигнал на слугите си, че могат вече да злословят срещу политиката на Кремъл, стига да не произнасят “Русия” и “Путин”, а да изразяват подкрепа за Навални. Дресираните медии у нас обаче не могат да вземат такъв твърде остър завой след тъпото следване на дългогодишната традиция да щадят руската власт.

Осъзнавайки, че не може да вземе гласове на предстоящите избори от симпатизантите на БСП, а възможностите да отхапе  от запазените за Доган порции в неговите вилаети са малки, Борисов заложи да изпитаната тактика да търси резерви в редиците на проевропейските българи, подмамени от години да му гласуват за “европейското развитие на България”. За целта той подаде глава от черупката на путинофилията, която обитава от самото начало на своята поява в политиката и започна да праща сигнали към избирателите, които биват определяни като “русофоби” от русолюбивите роби.

Днес Борисов “бащински” се подигра на конкурента си в политиката Румен Радев, че продължава да не се осмелява да изрази подкрепа за Навални. И го окуражи саркастично с репликата, че от Москва няма да му се карат много, ако се изкаже в полза на освобождаването на арестувания руски опозиционер.

Откъде Борисов знае предварително каква би била реакцията на Москва? Не е ли това потвърждение на моето ( с извинение) предположение, че и в това отношение Борисов играе двойна игра ? И не се ли потвърди също ( пак с извинение), моето предположение, че той се чувства достатъчно харесван в Москва заради прокопаването на руския газопровод в полза на руския сателит Сърбия, платено с български милиарди?

Ако досега това беше мое предположение, днес то получи своето потвърждение. Самият Борисов се похвали, че се чувства спокоен да подкрепя Навални, след като се е доказал ( пред Путин) с прокарването на неговия газопровод през България.

Тази радикална като за страхливия Борисов промяна в поведението му в стил “мечка страх, мене не от руската мечка”, до такава степен смая сервилните български медии, че те още не могат да осъзнаят, че вече им позволено да преподредят информационните си емисии или да изразят критично отношение към политиката на Кремъл.

В съботно-неделните си програми, наричани кой знае “публицистични”, продължи по инерция обичайното чуруликане сякаш в Русия не са се състояли най-бурните протести срещу Путин откакто беше монтиран на върха на Кремъл преди близо 20 години. Протестна вълна се надигна едновременно в почти 100 руски селища, големи и малки!

Не е голяма новина, че властта в Русия реагира с репресии. Те са обичайни. Дори и предполагаемият рекорд на броя на протестиращите, за които говорят руски независими източници, не би трябвало да е главния новинарски акцент. Защото той по право се пада на характера на протестите. Те се откроиха с радикализиране, от каквото Путин се бои повече от ядрена война. И не на последно място, видя се и умора сред органите на реда по места от налаганата им роля на властова маша срещу собствения народ.

 

Младежи не просто се противопоставиха, а направо се биха с голи юмруци срещу тежко екипираните специалисти по бой над невъоръжени хора. Вероятно най-споделяното в мрежата видео показа как най-активният участник в такава битка беше на ръба да бъде повален от скупчени върху него полицаи, но и на тях им беше приложена полицейска техника. Демонстранти отскбнаха младежа от полицията, избутаха го назад, скриха го зад кордон от протестиращи и продължиха да налагат налитащите полицаи.

В Ингушетия и Дагестан два батальона от Россгвардия на полицията отказаха да напуснат казармите си и да разгонват демонстранти.

В Чита полицаите се оттеглиха от площада под бурните аплодисменти на протестиращите, придружени с окуражаващо скандиране “молодцы”. В Социалните мрежи реакцията на това събитие е като при победа на някакво световно първенство. 

“Чита, столица на Русия”, пише в Туитър един потребител. 

“Този път Минин и Пожарски” ще дойдат отвъд Урал”, репликира друг потребител по аналогия с въстанието на легендарните руски герои, дошли от Велики Новгород ( най-европеизирания руски град по онова време) да освобождават в началото на 17 век Московията от нашествието на поляци и шведи в разпадналата се след смъртта на Иван Грозни държава.

В Хабаровск, лятната “столица” на антипутинските протести, отново се възроди многохилядното шествие – този път и с лозунги за освобождаване на Навални, а не само на губернатора Фургал, арестуван и транспортиран в Москва, за да бъден съден по обвинения, който съгражданите му смятат за скалъпени.

В самата Москва демонстранти също преминаха в контранастъпление. Обкръжиха полицейски част и ги принудиха да се защитават в кръгова отбрана.

 

 

 

 

На друго място в столицата гневът на демонстрантите се изля върху служебния автомобил на началника на московското отделение на Федераланта служба за сигурност ФСБ генерал Дорофеев.

 

 

 

 

На всичко отгоре в руските социални медии започнаха да припомнят кадри от Майдана в Киев, например от бруталната разправа с демонстранти на 22 януари 2014 година. И там се започна така – най-напред още в края на 2013-та с участието на жени ( с бебешки колички) и деца, а след побоищата на силоваците на властта съпротивата започна да се въоръжава с подръчни средства и завоюва постоянна територия. 

Кошмарите на Путин започват да се сбъдват и никой не знае дали няма да прераснат в събития по подобие на украинските. Путин не веднъж се е заклевал, че няма да допусне подобно нещо в неговата империя. 

А медиите у нас, след като вече имат позволението на Борисов, са поканени да канят и коментатори от “русофобските” среди, стига да са готови да похвалят Борсов, че и той вече се прави на “русофоб” и да забравят, как преди предишните парламентарни избори  той посети централата на Национално движение “Русофили” да се здрависва пред камерите с пълномощника на Путин у нас Николай Малинов.