Налага се да потретя: нито е британски, нито е щам

НА СНИМКАТА ( личен архив): Така започна първото (ми) интервю в първото предаване на живо “В десетката” по БТВ на 19 ноември 2000 година

 

 

 

 

 

Може би сте чували шеговитата, но доста правдива дефиниция за това що е то възпитанието на едно дете: 18 години повтаряш “мий си зъбите” и накрая се получава. 

Така е и с нашата беззъба пропагандна по отношение на възпитанието да не се изказваш неподготвен. Не че имам претенцията да “възпитавам” някого в нашата невъзпитана публична среда, но ми се налага да се повтарям и потретвам.

Още по-малко имам личен проблем с конкретния домакин на забавното предаване като за зрители със забавено развитие по отношение на рефлексите към злободневието.

Гледам винаги озъбената гостоприемна гримаса на наистина беззъбия водещ на предавания в безценното сутрешно време за публицистика в двата почивни дни. Спомням си как ми предричаха провал за дързостта да “открия” този формат в българското телевизионно пространство през ноември 2000 година. 

Не че аз съм го открил. Само бях първият водещ в българския телевизионен ефир на предаване в този часови пояс в неделя, което беше публицистично, а не развлекателно като за хора, които ги мързи да мислят по сложни въпроси и се интересуват от сериозни теми толкова, колкото им сипят в купичката да лочат.  

“Кой ще ти гледа в неделя сутрин публицистика”, възкликваха невежите, които не бяха чували и виждали, че в някои страни, като САЩ и Великобритания, тъкмо по това време в края на седмицата и в началото на следващата, от десетилетия вървят с огромен успех най-популярните излъчвания на коментари и интервюта по вътрешнополитически и международни теми с участието на премиери и президенти.

Гледаха българите, гледаха…Много бързо се научиха. За учудване на онези, които не бяха гледали нещо повече от съветска телевизия всеки петък в края на съветската окупация на България и производните местни колониални предавания, които дори изоставаха драстично от перестроечните стандарти по онова време.

Но да се върна към днешния ден. Не че ме учудва с нещо, но да спомена за пореден  път ( май за трети): “британският щам” отново се появи в бенетейската т.н. публицистика в неделната утрин. 

На какво основание ще да е “британски”? И дали е щам изобщо, както се изрази водещият?

Не, не е британски, а е открит във Великобритания. 

Получава се като във вица за Гарабед, който си бил купил волга, а всъщност не си е купил кола, а се е удавил във Волга. 

Иначе ще трябва да говорим и за южноафрикански вариант на вируса, който беше наистина китайски по произход и завладя планетата без да бъде наречен китайски. Защото Световната здравна организация беше завладяна отвътре от Китай ( или\и от “респект” към Китай) и измисли друго название.

Този водещ никога не е определял като китайски вируса, от който и самият той беше покосен ( ако се съди по съобщенията в жълти проправителствени медии).

Отгоре на всичко, не се нарича и щам, а вариант на вируса. Каза му го експерт в студиото ( също) с усмивка – като на дете, което не си е  научило урока, та се налага да му се повтаря.

Не е британски и не е щам! 

Не очаквам нежелаещите да се учат и да запомнят да се поправят. Но като “родител” на споменатия публицистичен формат в българския телевизионен ефир си върша работата. Тя е неблагодарна, но пък кой родител очаква наистина благодарности, че си е изпълнил дълга?