ОБНОВЕНА: 
В Украйна премахнаха и последния паметник на Ленин, съобщи украинската информационна агенция УНИАН.
Това си е работа на украинците, ще рекат мнозина у нас измежду носталгиците по комунизма и между онези, които смятат, че трябва се интересуваме предимно от “българските работи”, барикадирайки въздишките си по съветската окупация с обобщения, че да се премахват паметници е “варварство”.
Само че този път има “българска работа” в новината, която си остава незабелязана от българските медии, както и от патриотарите, петимни да се закичат с брошката на загрижеността за българските малцинство в чужбина. Защото става дума за село Стари Троян ( Старые Трояны) в Одеска област, където освен гагаузи и молдавци живеят украински българи.
И предпоследният паметник на Ленин, премахнат в района, също се е намирал в село на украински българи – село Калчево в Болградскиия район на Одеска област. Там потомците на българските преселници са мнозинство. Местните власти отказвали до последно да махнат паметника под претекст, че няма пари за тази цел. А и жителите не искали да се разделят с Ленин, твърди УНИАН.
Още “по-интересна” е информацията на агенцията, според която на централните власти се наложило да заплашват местните управници в райони, населени с българи, че ги заплашва затвор до 10 години за саботиране на закона за декомунизацията.
Тази родна картинка подсеща за добре известната през последните десетилетия фраза от иначе малко известния ранен роман на Димитър Талев “На завой” . Главният герой ( разочарован комунист, какъвто според някои познавачи на биографията му е бил и самият Талев ), казва следното:
„Знаеш ли, Милке, последният правоверен комунист ще умре в България. И тогава, когато никъде по света няма да има правоверни комунисти, нито дори в болшевишка Русия, тук, у нас, все още ще се намери някой. Ах, какъв народ сме ние!…“
НА СНИМКАТА: Димитър Талев, който прекарва години в комунистически концлагер и е изселен след това заради горната фраза от малко известния му роман.
Направо звучи като пророчество в случая с украинските българи…
А “най-интересна”, направо куриозна, е случката с районния център Арциз, населен с украински българи. Там се наложило властите просто да преименуват паметник на Карл Маркс на …Христо Ботев, позовавайки се на външно сходство.
По данни на Украинския институт за национална памет ( УИНП) в изпълнение на закона за декомунизацията в Украйна от 2014 година в страната са демонтирани повече от 2000 паметника, свързан със съветската епоха, от които 1300 са увековечавали ( временно, както се оказа) Ленин. Също така са сменени названията на 900 населени места, на около 50 000 улици, площади и обекти.
После иди кажи, че Путин не е катализаторът на най- мащабната декомунизация на света в наши дни – поне що се отнася до Украйна, най-голямата бивша съветска колония. Докато у нас посткомунистическата власт на Борисов обслужва с ентусиазъм стратегическото му коварство да задушава Украйна чрез заобикаляне на руския газов транзит, в самата Украйна руският цар се оказа инструмент за радикално декомунизиране, каквото неговия кагебейски мозък не е могъл да си представи като последица от собствената политика срещу украинците.
Кога, о, Иво, кога ще съобщиш подобна новина, но за България – “Последният паметник тип МОЧА беше демонтиран и предаден за скрап (продаден на Русия или подобен вариант)?
…и най-вече – защо трябва да чакаме Путин и нас да декомунизира?
Я, и “централните” медии забелязаха Навални… Нищо чудно Кошлуков вече да работи над превода на последните му филмчета…
https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9447824
Тази статия ми стана симпатична още с първото изречение „Като недоубит русофил силно съм разтревожен от недоубитата руска държава“ (за тези, които не познават автора – написаното е съвсем добронамерено към споменатата държава, такъв си му е стилът), но гвоздеят се оказа по-надолу:
„Според мен това е или пълно разложение на тайните служби, или опит за преврат“.
Не знам дали някой будалка Путин, но В. Найденов определено будалка читателя, като се прави, че не знае основополагащия принцип (на Окама), че ако нещо може да се обясни с глупост не трябва дя се търси зла умисъл. Все едно да кажеш „Или вирусът е смъртоносен, или лекарите слагат фалшиви диагнози Ковид, за да гушнат някой лев“. Все едно е в смисъл, че винаги ще намериш някой глупак да повярва във второто (преврат, фалшиви дигнози), но това не означава, че първото не е вярно.
Аплодисменти за нашите братя украинците!
В Запорожието на Украйна,
в 671г. Аспарух е основал държавата България,
а в 681г. я е преместил на юг от Дунава.
Украинците са “демонтирани повече от 2000 паметника, свързан със съветската епоха”
“Също така са сменени названията на 900 населени места,
на около 50 000 улици, площади и обекти.”
Но жалка е картината в България!
Построеният на ангария от българската младеж Димитровград,
продължава да носи името на международният терорист,
председател на терористичният кремълски Коминтерн.
По градове и села продължават да стърчат много повече от 2000 паметници
за възхвала на червеноармейци, нито един от които не е загинал в България.
И на шумкари-терористи, ЗАКОННО преследвани и унищожавани по Закона за защита на държавата.
В София, 36-то СОУ продължава да носи името на алкохолика Максим Горки,
а не старото си име на Орелът от Добруджа ген. Иван Колев.
А когато се разхождаш в София, все едно си в Москва.
Вървиш по улици с руски и съвецки имена.
А Борисов и Фандъкова продължават да бранят МОЧА,
като дърти партийни секретари!
“Всеможещия и всезнаещия “б.б си запази пертиния билет,когато се “деполитизира” МВР а вие искате да не пази и брани МОЧА
Не, че нещо, ама ако може Украйна да ни върне жеста някак си, защото определено имаме нужда от “декомунизация”. С риск да влезна в конфликт със стопанина и гостите на блога, ама ако може да махнат първо хората с паметниците ще се оправиме сами 🙂