Уважаеми ( наистина) читателю, спокойно можеш да пропуснеш текста ми. Той не се отнася до теб. Нищо няма да загубиш, ако си спестиш минутите за неговото четене.
Не иронизирам с цел да привлека вниманието ти. Не е провокативен трик. Искрен съм в своя съвет. Позволявам си го като обръщение във фамилиарна форма поради усещането, че ще ти направя добрина като на близък човек, за да не се докосваш до още хорска лошотия.
Много пъти съм споменавал, че избягвам да откроявам положителните примери от политическата действителност, която критикувам като коментатор. Спазвам тази социална дистанция много преди карантината и социалната дистанция да се превърнат в препоръчителни за здравето на населението. Но го правя не само заради собственото си “здраве” и образ на независим публицист, а и не толкова от опасения да не бъда заподозрян в подмазвачество, а по други причини.
В какво ли не съм заподозрян, бих понесъл и този полъх на студената война спрямо скромната ми персона, лишена от какъвто и да било статут в обществената йерархия от много години – включително по собствено желание да не се вписвам в “схемите” за изгодно живуркане.
Преди всичко се опасявам, че моята – да я нарека така- опърничавост спрямо властта и статуквото може да окаже мечешка услуга някому, ако я подменя с похвали. Смятам за твърде нескромно да потупвам по рамото политици, коментатори, анализатори, социолози, политолози и прочее персонажи от публичния живот, обект на мои сатии.
Едно е критиката, което наистина е работа на един публицист, друго е той да се самоназначава за “селекционер” и “жури” на успехите на личности, партии и медии, за което си има пиари и цели рекламни агенции. Нахално ми се види да го правя без покана да си кажа мнението от самите тях под някаква форма, при което няма причина си кажа добрата дума.
Не връчвам ордени за нечии заслуги и това е положението – а и самият аз не съм разглезен в това отношение, ако не броим наистина безценното за мен внимание на читателите на моите статии и книги, което е най-голямата ми награда.
Дълго ли стана това откровение? Извинявам се. Ако сте го прочели дотук, ще бъда кратък по-нататък. Противно на правилата, чак на това място стигам до информационния повод.
Формалната причина за тези редове е в разминаването ми по улиците ( и на територията на някои уважавани от мен медии ) с хора, с които съм бил, а често и продължавам да бъда съмишленик. Сред тях имах и бивши приятели. Те вече ме избягват като прокажен, а не съм от хората, които се натрапват. Давам си сметка колко съм токсичен със своето “джавкане срещу статуквото”. Едно демонстративно пропуснато “добър ден” ми стига.
“Джавкането срещу статуквото”, каза Г. Харизанов в интервю на поверената му телевизия “Европа”, в което сее злъч срещу критиците на статуквото, го практикуват онези, които също били част статуквото.
Какво прозрение на парадоксалната самодостатъчна философия на самозабравилата се власт! Според нея да си бит (и още нещо) е същото, като да биеш (и да правиш онова нещо на бития). Статукво и за единия, и за другия.
Не, не се обиждам да ме подминават познати като (вече) непознат – ако сте си помисли това. В случаите, когато “вината” си е моя, защото съм си позволил някоя нелицеприятна оценка за някого, приемам за нормално поименно засегнатият да ме зачеркне от списъка си на минувачи, достойни за едно кимване поради старо познанство и някогашно взаимно уважение.
Хак ми е. ( “хак” на арабски, означава право и няма нищо общо с намека за “нахакването” с 200, с което Борисов се хвали спрямо европейски лидери).
Само че рядко споменавам имена в критичен контекст на тази важна за мен категория хора. Опитвам се все пак да си запазя старите приятелства, разбирателства, единомислия, харесвания.
Казано иначе, на явните си антиподи не спестявам нищо, особено ако са въоръжени и преяли с власт. Но на хората, с които все пак съм крачил заедно в нестройните редици на спънатия демократичен поход, премълчавам компромисно какво ли не. Това може да изглежда безпринципно, но никога не съм претендирал, че съм шопски железен Бисмарк. Не съзирам проява на сила в изобличаването на слабостите на онези, които познавам по-добре от останалите, че и лично повечето от тях.
Правя друго: споменавам безадресно ролята на лакеи, подмазвачи на властта, нагаждачи и прочее нашенци, превърнали се в наемници в свитата на Борисов. Кой заради пари, кой заради удобното “веднъж се живее”, кой по (само)извинителното (само)убеждение, че така помага на мнимата борба на Борисов срещу реваншизма на комунизма.
И ето че те сами се разпознават. Без да съм ги посочил изрично ми казват, че вече не ме познават. С което се издават, че наистина са такива, каквито ги описвам обобщаващо и без да ги откроявам поименно.
Жалко, но fuck. Поведението им е неприлично и не заслужава моята автоцензура в изразяването.
Пояснявам за онези търпеливи хора, които са пренебрегнали съвета ми и са прочели текста, който не е предназначен за тях.
Обръщам се по технически причини писмено тук към въпросните бивши познати, приятели и дори настоящи съмишленици ( по основни тези и въпроси ). Бих искал да им кажа всичко в очите, но те вече не разговарят с мен. Само че явно ме четат. Не е радостно като констатация, но им благодаря, че потвърждават мълчаливо правотата на оценките ми.
Важно ми е да знам, че съм на прав път, щом не заслужавам вече тяхното “здравей”, когато случайно изникна на пътя им.
И още нещо, ако някой от четящите, за които се отнася горното, пожелае да се “разкае”, обещавам да не го издам.
“Жалко, но fuck”
Достойно!
Честно казано!
БОРБА
………..
Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
“Богат е”, казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват;
нему се кланя дивак учител,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало
на сяка мъдрост… Туй е казало
стадо от вълци във овчи кожи,
камък основен за да положи
на лъжи святи, а ум човешки
да скове навек в окови тежки!………..
Христо Ботев
——–
Тогава е имало султан, а сега…………!!!???
Загадка,загадка,загадка. Загадката е за нас редовните гости на блога,посланието е за други и е неприлично открито да ги търсим кои са. То е много лично.
Бих желал да е някаква художествена измислица.
Във всички случаи,господин Инджев, имате нашата,надявам се няма да сгреша, ако кажа, безрезервна подкрепа,защото се познаваме повече от 30 години.
Лошото в случая е, че тези, към които се обръщате допринасят за статуквото
повече от откритите му последователи.
Дойде ми на ум още, че на нас “измирателите” (по Вас) ни предстои два
пъти да участваме в “измори”, което заедно с вируса ще има
значителен “изморен” ефект. Но надежда има. Чу се, че Чък Норис
масово заразявал коронавирусите със се нови и нови Чък-щамове.
Така че в скоро време и без ваксини ще се оправим.
Иво,
завистта е могъщо, изпепеляващо чувство и липсата на поздрав най-често е отмъщението от страна на посредствените духом “хлебарки”.
Но понякога може да има и по-“прозаични” причини за мълчаливите разминавания. Просто с възрастта и заради диоптрите, много хора не виждат или не разпознават СВОИТЕ в тълпата.
С времето и аз придобих неприятния навик, вървейки по улиците, да се “изключвам” и да използвам времето, за да планирам задачите си за деня, гледам предимно в краката си, вместо лицата на минаващите, които започнах да възприемам като досадни препятствия, “диреци”, които трябва да заобиколя, за да не се сблъскам с тях, особено в това ковидно време. Държа “под око” единствено червения цвят на светофарите. Не възприемам погледи, колкото и “изразителни” да са те, но все още реагирам на повикване или по-настойчиво побутване. Познатите и близките ми са предупредени за тази ми “особеност”, така че ако някога сме се разминали (с тъпо изражение от моя страна) най- искрено съжалявам и моля за извинение !!! Не е било от завист! Дано все пак да не се е случило!
Тъжно е когато нашата политическа действителност поставя личности като Иво Инджев в такова деликатно положение – да ги приемат властниците като “токсични” за властовите си интереси и да насаждат подобно омерзение между самите критици на властта. Надявам се, г-н Инджев , откровенията Ви не са израз на отчаяние. Въпреки всичко няма от какво! Справедливостта е на Ваша страна. Имате респекта и уважението на хиляди читатели, а дори и на онези, спазващи нездравословна дистанция от Вашата личност и кауза.Власт, която не се поучава от своите критици, винаги е обречена от съдът на историята!
Както точно се отбеляза преди 7 години при бастисването на Крим в шоуто на Дългия в което бе поканен и Стопанинът на БЛОГА НИ един от опонентите, то и други (цяла сюрия) там нямаше, през зъби процеди нещо от рода на: “Всички започваме деня с блога на Иво”.
Някой нещо да не е разбрал. Що ли не съм изненадан.
Навремето, в бивша Югославия ката ден цялата многонационална федерация е стартила по радио Белград с максима на ВИБ-Булатович. Запомнил съм една от тях която чудесно пасва на духа на статията: “Цялата страна се е превърнала в една огромна чакалня. Всички чакаме по-добри времена”.
И те, така.
Цената да си честен Иво. Да си откровен. Да казваш това, което виждаш и, което мислиш. Да не правиш компромис със съвестта си. Това си има цена. Не е безплатно. И сега ще си я платиш. С лихвите. Този път , по който пое преди години – натам води. От тук нататък няма да е по-лесно.
ИВО,
Рядко си позволявам да използвам това обръщение, тъй като то внушава някакво усещане за равнопоставеност /и равностойност/, каквато не бих допуснал в най-смелите си въжделения. Въпреки, че преди 12 години ти /не дотам заслужено/ ме хабилитира със званието ТВОЙ ПРИЯТЕЛ! Личното ни познанство и аз и съпругата ми сме възприели като една от важните придобивки след и благодарение на т.н. преход. В духа на гореизложеното ще си позволя дързостта да ти дам един съвет: Не се ласкай и не се чувствай удовлетворен ако /когато/ след време започнат масово да те спират, поздравяват, канят и всячески декларират, колко много те харесват. Опасна работа е харесването – човек с много приятели НЯМА добри приятели!
А, че гадините, явни и под прикритие, “всяка сутрин стават с блога на Иво ИНДЖЕВ” – в това бъди сигурен. Четат го отрепките и се гърчат от ярост. А ти се радвай – това е твоето справедливо отмъщение…
Ще перифразирам един стар виц за Висоцки: След време, в учебниците по история на България ще пише: “Бойко Борисов – Премиер-министър, наместник на Кремъл, живял по времето на Иво ИНДЖЕВ”
БЪДИ НИ ЗДРАВ, АПОСТОЛЕ!
Към Павел Тинков:
Павле, ще се въздържа от благодарности за мнението ти, защото те са дължими и подразбиращи се.
Но във връзка със съвета ти мога да “рапортувам”, че съм преживял “възходи и падения”, които са ме научили да не им обръщам внимание.
С риск да разлая пак някои хрътки от потерята, ще припомня, че станах директор на БТА не благодарение на някакво професионално и управленско превъзходство над много по-опитни ( може би и по-умни) от мен колеги, а именно заради позицията ми ПРЕДИ рухването на комунизма. В резултат на това бях номиниран и подкрепен с подписка от огромното мнозинство бетеанци като лице на промяната.След като три години консумирах ласкателства в това качество, падането ми от този пиедестал по волята на настъпващата мафия по онова време, доста от тези ласкателства се трансформираха в храчки. И други такива “синкопи” съм преживявал по-късно.
Така че съм ваксиниран. Но ти благодаря за единомислието.
Както сам го казахте г-н Инджев, наистина трябва да сме благодарни на ‘пропускащите да кимнат’. Потвърждение на правотата ни и удовлетворение за душата ни, че още не сме я продали…
Със здраве.
Господин Инджев, от изброените от Вас типажи, аз спадам към „дори настоящи(те) съмишленици“. Не, че отдавна не ми бяхте попаднал в полезрението, но както тогава, така и сега, не съм имал възможността да Ви срещна на живо. А и ако бих Ви срещнал, (примерно на някаква демонстрация, я пред Моч, я на площада, едва ли бих имал възможност да се „докопам“ до Вас, дори само да Ви подам ръка. Освен ако бих Ви срещнал наистина случайно на улицата, но при тази възможност, подобно на sms много голяма вероятност може да има разминаване поради недоглеждане и задълбоченост от влиянието на Лазарниците. А иначе, точно обратното, бих желал да се запозная с Вас, за да почерпя удовлетворение от пословичната Ви проницателност, макар и с това да Ви губя времето. Дори си признавам, някога вътрешно съм Ви „упреквал“, че сте избягвал желаната близост на Борисов. Това, само поради „малката“ възможност да му повлияете да се очовечи и да се опитва да следва истинските пътища за доброто на България. Да, Вие пак имахте право в преценката си, при такива като него и Веждито няма предпоставки за градация.
Аз преди години имах подобна възможност да МОГА да се запозная на улицата с господин Христо Иванов, но от несигурност дали е той, я пропуснах. Крачех по Солунска и в момента на разминаването се бях втренчил в него и вътрешно се питах, дали е той. Той го забеляза и също се двоумеше, но така и се разминахме. Аз се спрях и погледнах назад, но той не се обърна (защото явно не ме познаваше, а и от къде ли) и така, поздравлението и познанството за съжаление не се състоя. Това обаче не пречи АЗ да съжалявам все още! Съвет също не бих Ви дал не, поради липса на близост, а поради липса на проницателност поради доброжелателна лековерност от моя страна, което пък може да се окаже лош съвет.
Звездите ми говорят!
След изборите,
България вече няма да е същата!
България ще бъде, като Белгия!
9 месеца без правителство!
И най-после ще се отлепим от дъното на ЕС!
А София ще заприлича на Брюксел!
Вчера дърварят Рашидов ни информира по Нова телевизия,
че “Надървящият” избирателите дръвник бате Бойко,
хвърля “бялата кърпа” на дясното БКП.
Бащицата на ГЕРБ Борисов, нямало вече да е Премиер,
а кандидат за Президент.
Днес лявото БКП, също хвърля “бялата кърпа”.
Панически търси колаборация с ДБ.
Нинова търси сътрудничество с Христо Иванов.
Но Нинова е ударила не на камък, а на желязо!
Христо Иванов е стоманен!
Което значи, че ДБ ще бъде незаобиколим фактор в следващото НС!
Което значи, че за да има правителство, то трябва да бъде 3:5:8 на ГЕРБ:ДПС:БСП!
Което значи, че ГЕРБ ще утече в канализацията, както НДСВ!
Звездите ми говорят!
След изборите,
България вече няма да е същата!
Струва ми се, че визирате ваши колеги от журналистическата гилдия, г-н Инджев. Имам непосредствени впечатления какво шубе тресе всекиго от тази професия да не си загуби работното място. Разправяли са ми например, че след като изгониха Ани Цолова от НОВА ТВ, Виктор Николаев буквално бил ревал пред началството и го уверявал, че ще направи всичко, каквото се поиска от него, за да не си загуби работното място. Такива малодушни хора биха престанали и родната си майка да поздравяват на улицата ако това би им навредило на кариерата.
Към Иво Инджев:
Г-н Инджев казано е, който устои до края, той ще бъде спасен. За Вас и такива като Вас, които са повечето от Нас, в унисон на действията ни звучат думите на Апостол Павел:
“Силата ми се в немощ напълно проявява”
Много ясно към кого е посланието!
Това са ренегатите от СДС, влезли в харема на Борисов, дали като евнуси или като ханъми те ще си изберат.
Г-н Инджев, сигурен съм, че сте прям, искрен,добронамерен. Коментаторите в блога са добрия “материал” на България. Но, ВИЕ с информацията на човек от случващото се в милата бг, имате ли отговор, защо интелигенцията, да не купената и пристрастна към ужаса на това управлениеи, не противопоставя позициите си – как ще съществува РОДИНАТА ни по-о нататък?
В България свободните хора и казващите истината на глас са много мразени.