Путин е събрал свои изтъкнати пропагандисти, маскирани като журналисти, на специален инструктаж във връзка с кризисната обстановка, предизвикана от главоломния спад на рейтинга му. Който иска да чете на руски език, може да го направи, за да се убеди, че изтичането на информацията за тайната сбирка с такива подробности за имена и естеството на разговорите никак не прилича на измислица в стила на жълтите клюкари.
Путин поне събира верни слуги, но в далечното начало на 90-те години подобни сбирки на президента Желю Желев с ръководители на медии в София изобщо не се ограничаваха да негови политически съмишленици. “Бащата” на синята коалиция чертаеше веднъж месечно насоките на “правилната” медийна политика в присъствието и на медийни вождове, които за пред публиката му “точеха ножа”.
Не, не сравнявам Желев с Путин, още повече, че Желев го превъзхождаше в общуването с формално “вражески” шефове на български медии, докато при Путин такива глезотии няма. В чия полза е сравнението, оставям на по-мъдрите от мен да преценят.
Не знам колко години трябва да продължава давността за разкриването на някои срамотии от онези години в България, но не съм съгласен да е повече от век, както е в Русия: единствената държава в света, която пази в тайна архивите на държавата си повече от 100 години. Явно не се кани да ги направи достъпни за публиката и през този век!
Крак в практиката да се организира медиен инструктаж под формата на приятелски разговор на чашка, бутилка, че и по на кашон пиене ( кой колкото може да поеме) повлече изключително близкият до Желев по онова време деец на “синята идея” Димитър Луджев, вицепремиер в кабинета на “не купувайте, братя” ( Димитър Попов), министър на отбраната в правителството на Филип Димитров.
В неделни дни Луджев канеше посред бял ден на запой важни ( за него) журналисти в задната стаичка на една от първите частни пивници в София на бул. “Заимов”, днешния “Мадрид”. Магазинче “при бай…”, но със задна стаичка за почерпка.
И днес продължавам да съм противник на обедното наливане, включително заради шегаджийския, но верен принцип, според който обедното пиене разваля вечерното. Но бях сред “богоизбраните” журналисти в качеството си на главен директор на БТА.
Апропо, при Луджев, за разлика от случая с Желев, нямаше поканени журналисти с видима неприязън към него по политически причини. Или поне се стремеше да се обгражда с “правилни” персони от медиите. Аз отпаднах от тези списък след като БТА разпространи с гриф “мълния” информацията, че премиерът Филип Димитров му е поискал оставката ( след което той си я подаде)- началото на края на кабинета на сините, бламиран през есента на 1992 -ра.
Практиката да бъдат събирани журналисти в т.н. наречената неформална обстановка на раздумка беше продължена по-късно от бившия вече Главен секретар на МВР Богомил Бонев в адвокатската му кантора. За негова чест трябва да уточня, че ставаше дума обикновено за следобедни кратки разговори, но без опити за опияняване на събеседниците, доколкото си спомням. Бонев “просто” споделяше информация, която после се появяваше по медиите като от “осведомен източник”.
Какво са правили в това отношение т.н. червени шамани не знам, макар да не ми е бедна фантазията да си представя. Бил съм на една единствена вечеря с печено прасе в качеството на преводач с арабски език в резиденцията в Бояна, дадена от др. Тодор Живков. Но тя ми стига да знам що за свинщина се случваше на такъв терен.
Ако щете вярвайте, отказах да взема участие в нейното “специално продължение”. Предизвиках разправия , отказвайки да придружа на съзаклятническа среща с вожда Живков като за избрани чуждестранни гости арабина от Йемен, към когото бях прикрепен от БТА да му превеждам по време грандиозното честване на 100 годишнината от рождения ден на Георги Димитров през 1981 година в новооткрития Народен дворец на културата “Людмила Живкова”. Имаше делегации с чуждестранни хрантутници за българска сметка от повече от 100 държави, но точно моят арабин, привилегирован поради високия си партиен ранг да се види в тесен кръг с члена на политбюро Йордан Йотов, остана без преводачески услуги след бойкота ми в онзи момент.
Имам още няколко подобни случки от същото време и място, но друг път ще ги споделя, за да не дразня предубедените читатели с моите малки “подвизи”. Звучат им като някакво самохвалство, а има и такива, които си мислят, че си измислям…
Не, не се правя на дисидент със задна дата. Просто се вбесих, когато чух шефа на протокола Джибров да съска към преводачите, че не са дошли да ядат и че трябва да стоят прави до чужденците, на които превеждат.
Казах му в очите, че не съм слуга да ми говори така и да си намери друг за тази роля. Въпросният началник, чест гост на разни телевизионни предавания и при демокрацията, когото поставих в цайтнот с реакцията си, би трябвало да е запомнил необичайната случка, но едва ли би ми правил такава “услуга” в наши дни да разкаже как го отрязах и изоставих арабина да си ръкопляска в поредната “тайна стаичка” с другите поканени да чуят мъдростите на Йотов. За тази цел не му трябваше преводач.
Но да се върна на инструктажите на Желев с шефове на медии, при които домакините от отделна медия плащаха вечерята на ротационен принцип по веднъж всеки месец, но винаги в Червения салон на ресторант “България” . Същият, който после се прослави печално с онова гнусно плюскане насред големия глад през декември 1996 година, когато слисаните минувачи надничаха през големите витрини на ресторанта към свинското пиршество, платено и организирано от всемогъщата проруска групировка Мултигруп. И Желев беше там, за да му се полюбуват от “елита” и да потанцува с него хоро в компанията на “главния Мултак” на републиката Вежди Рашидов.
Когато ми се падна да съм домакин на месечния инструктаж, реших поне да разчупя канона. Поканих обичайната медийна компания и Желев с неговата свита на вилата на БТА в подножието на Витоша ( на снимката от личния ми архив- с моя заместник, покойния Стефан Кожухаров, Желев и пресаташето му Валентин Стоянов, в компанията на Тошо Тошев и Валерий Найденов). Не знам дали не съм развалил някаква техническа постановка, приспособена за целта в Червения салон на хотел “България”, придобит по-късно от мултаците, които бях монтирали начело на правителството с мандата на ДПС съветника на Желев по икономическите въпроси професор Любен Беров.
Грешен съм, че с тях съм бил и като в руските приказки съм “ял и пил”. Но поне “изтрезнях” след като медиите бяха мобилизирани да пасат трева на Боянските ливади от Желев в последния ден на август 92-ра, за да им бъде обяснено, че идва краят на синята илюзия. Напуснах тази медийна завера официално и институционално, след като Желев застана зад пълзящия преврат срещу сините с помощта на отцепниците от СДС, БСП и ДПС.
Написах писмо на президента Желев, че повече няма да участвам в неговите месечни инструктажи. Изпратих му позицията си като директор на БТА в канцеларията му по куриер, за да бъде заведено като официален документ. Може и да бъде намерен, ако се пазят архивите и има кой да рови в тях.
НА СНИМКАТА ( личен архив): Елвира от редакция Информация за чужбина обяви гладна стачка с искане да не бъда уволняван
След това бях отмъстително подгонен. Не се отказаха да ме клепат по слугинските вестници, докато не ме прогониха от агенция близо година по-късно. Цяло чудо е, че не можаха да свършат тази работа по-рано.
Желев не взе отношение по гоненията срещу мен, макар да беше осветен като главатар на потерята в тази мръсна кампания от посланиците на САЩ и на Великобритания. Хю Кенет Хил и Ричард Томас го посетиха с цел да го убедят да се откаже да ме преследва. Информацията за тази среща изтече в публичността, но Желев нито си призна, нито спря отмъстителната си акция. Не се трогна Желев и от подписката на 304 бетеанци ( на факсимилието от личния ми архив), които още през март, когато бях нарочен за уволнение, се обърнаха именно към него с настояване да бъда оставен да управлявам.
В ушите ми остана да кънти “Излеял е Желю войвода” в изпълнение на тъмночервения др. Коста Андреев, гл. ред. на “Кооперативно село”, с посвещение на Желев на пияна глава в онзи Червен салон в онази червенееща България, в която предстоеше след пълзящия преврат срещу синята власт червените да спечелят изборите с пълно мнозинство и да съставят победоносно собствено правителство.
С такива “войводи”, начело на техните песнопойци, я докарахме до просешка тояга. На онези, които ни спасиха от нея днес, няма кой да каже едно благодаря. Напротив, тоягата отново е в “здравите ръце” на “здравите сили” -първо под формата на фалшив царски жезъл, след това като щафета през преходния период на установяването на монархо-социализма, за да се трансформира трайно в бухалката на мутрите, управляваща и днес.
Само за протокола. Джибров си отиде преди няколко години. “Загуба велика” за световният протокол, едва ли не. Чел съм негови спомени и излиза, по негови “признания”, де, че в службата си е бил нещо като Меси днес за футбола.
Колкото до коста андреев спомням си, че в битността му на главен ресорен по профсъюзна линия в началото на 80-те години МУ бе възложена мисията във флагмана на соц печата Разбойническо дело в три последователни броя почти по цяла страница заделени да разкрие козните на полската Солидарност. И досега помня “прозрението” му оформено уж кат цитат от Адам Михник за Лех Валеса: “Без нас (интелектуалците) той щеше да бъде само сержант от окопите”. Едно лейтентското звание можеше поне да му се откъсне, ама на. Виж, при ЖЖ не се е посрамил. БОКЛУЦИ да искаш. Обаче, пусто нали “такова беше времето”. Както и Фърляш монетата и на калъч да падне, трябва да си на далавера. И те, така.
През 2001г. Кобура вкара МУТРИТЕ във властта! Начело с банкянската МУТРА- бокоТИКВАТА! НАЛИ!
Година по-рано борис елцин , през 2000 г. , вкара Путлер във властта!
Така че Кобурга и Елцин вкараха МУТРИТЕ във властта! Едновременно и в Русия, и в НРБ! Преди 20 години!
Защото няма РАЗЛИКАТА между МУТРИТЕ в Русия и МУТРИТЕ в НРБ, НАЛИ! Няма РАЗЛИКА между МУТРАТА бокоТИКВАТА и МУТРАТА Путлер, нали!
ДОЛУ кагебистката МУТРА-ПУТИН !
ДОЛУ колониалната МУТРА-бокоТИКВАТА!
ДОЛУ всички МУТРИ!
НЕЗАБАВНА ОСТАВКА на всички МУТРИ!
ВЪН!
МАРШ!
ОСТАВКА!
Този материал отново ме върна и потопи в онези “романтични” времена на ентусиазъм и вяра, че епохата на незаслужените унижения и “кастова” дискриминация най- после е приключила и сме доживели времето на справедливост и хуманност в обществото. Остава само да изтърпим още една-две годинки на настройване и синхронизиране на обществото ни със световните норми, за да се реализира пълноценно цивилизационният ни избор.
Всеки от мястото си се е сражавал със своите “вятърни мелници”и “валяци” на злото, но без да е имал адекватна представа за реалните цели (какво точно се е случвало и защо?) и че тези самостоятелни, спонтанни граждански битки са били предварително обречени, защото не са били част от зловещия кремълски сценарии на измамата, наречена “перестройка”. С информацията, която сме придобили днес (по трудния начин, с цената на безбройни разочарования) пъзелът на кремълската перестройка се нарежда безпощадно ясно и логично, събитията са следвали и следват предначертания сценарии… Но това, което ме удивлява днес е, че тези усилия на невключените в сценария “донкихотовци на прехода”, са имали, макар и временен тогава, успех !!!? Временно са успявали да спират, да забавят “перките” и даже да отклоняват “валяка” !!! Направо не е за вярване, имайки предвид тогавашната ситуация от гледна точка на днешната ни информираност !!! Изводът е, че народната мъдрост “Една птичка пролет не прави” не винаги е чак толкова мъдра. И една птичка може да направи Пролет! Зависи от птичката!
Като стана дума за жельо желев някъде 95-96г. разговарях с жена, която ми каза, че е била преподавател по комунизъм(имаше такава дисциплина в инженерните институти до 89г.) във ВИАС сега УАС и се записала за член на (доколкото си спомням името) независимо дружество за гластност и преустройство. Потърсили я от ДС и поискали от нея да подпише декларация. Попитала жж, какво да прави и той и казал да не се притеснява да подпише, защото всички са подписали.
До:
банкянскотоМУТРАподобие
15.02.2021 в 15:16
Вие, колега, четете ли изобщо статиите или просто влизате, за да си постнете лозунгите? Тъкмо г-н Инджева разказва за началото на 90-те години и Мултигруп (а имаше и СИК, ТИМ, ВИС-1, ВИС-2 и много други бивши олимпийски надежди и бъдещи жертви на мутренските войни), които не са излизали от властта от тогава, и Вие тръсвате 2000-та … 2001-ва… От началото на това хилядолетие вече няма мутри в бегето. Има някакви разбойници, но те крадат с химикалките си – два подписа и готово, не бият случайните минувачи и не ти открадват 12 годишната таратайка, за да изкарат 500 марки. Днешните разбойници не са мутри, те са по-високо в разбойническата йерархия. Те са държавници.
Освен това явно не познавате руските мутри. Дори няма да коментирам, че нямало разлика – това просто е напълно погрешно. Всъщност няма прилика. Руските бандити са един цял различен свят, със собствен фолклор, собствени закони и собствени легендарни предци. Нямат нищо общо с нашите маймуни.
Само пример. Когато ВВП се опитва да убие Литвиненко, но да изглежда като саморазправа на бандити, прави една хитра инсценировка – нарежда на милицията да транспортират Литвиненко до съдебната палата с автовлак. Ето откъс от интервюто на Литвиненко, взето от московския журналист Акрам Муртазаев.
“За съдебните заседания ме караха с автовлак заедно с криминалните.
— Но нали е забранено?
— Какво като е забранено — казваха, че нямали бензин.
— Но само заради това ли?
— Всички офицери на служба разбират, че ако се пречкат на началството си и попаднат в затвора, всъщност ще ги дадат на криминалните — да правят с тях, каквото си поискат. Вече няма да са нужни. Дори още неосъдени. Всички ще ги зарежат, освен семействата им. Та и с мен стана така.
Карат ни веднъж с автовлака. По пътя от изолатора за временно задържане на „Петровка“ качиха няколко души, между които и Пичуга, известния крадец. Щели да го карат за „Матроска тишина“.
Седна той и тогава аз за пръв път видях как се държи сред осъдените крадец, уважаван в престъпния свят. Придърпа голям сак — в затвора казват на такива „сидор“, — извади цигари, а те са ценни колкото злато, особено цигарите с филтър, и вика: „Иска ли някой да запали?“ И започна да черпи всички. После попита милиционера: „Старши, ха предай пакета в съседното купе — да запалят момчетата.“
Онзи отговаря, че няма право. Тогава Пичуга вади още един пакет и казва: „На, старши, един за теб, един за момчетата.“
Милиционерът прибра пакета, а другия предаде на съседите. А Пичуга обяснява: „Видяхте ли го ченгето?
— А онзи слуша. — Ченге гадно. За един пакет цигари продаде служебното си положение, престъпи клетвата, наруши закона. В затвора има хора, нарушили закона, и ей тия — ченгетата. Различават се от нас по това, че можеш да ги купиш за грошове. Ако седим на една маса с тях, ще станем същите. Затова не бива да си имаме работа с такива.“
Показа нагледно на всички колко продажна е властта. Класическа ситуация. После се представи: „Аз съм крадец, карат ме за «Матроска тишина». Има ли някой от «Матроска тишина»?“ Един се обажда: „Аз.“
„Кой от крадците е там?“ „Абе там има само пики.“ На затворнически език това означава черни.
Тогава Пичуга казва: „Запомни, в затвора няма националности. Няма грузинци, арменци, руснаци, черни. Щом си влязъл на топло, няма значение какъв си — негър, син, зелен. Никога вече да не ги наричаш «пики».“
Това се казва политработник. Нагледно показа на всички, че за тях няма черни, за разлика от властта, която преследва кавказците по улиците.
Пичуга ме позна. В предишния ми живот, когато още бях оперативен работник, а той се разхождаше на свобода, бяхме се срещали, но това е отделна история. Та той ми казва: „Няма страшно. Всичко ще се оправи. Ние те познаваме.“ Престъпниците, които спазват своите закони, никога няма да закачат честно ченге. Ако в затвора убият прокурор или служител на милицията, на деветдесет и девет процента е сигурно, че е взел подкуп, а не е изпълнил обещанието си, или пък е инквизирал някого — с една дума, занимавал се е със самоуправство.
— Ти нямаше ли проблеми с криминалните?
— Случи се веднъж. След няколко дена отново ме подкараха към съда и току гледам — качват двама бандити от ясеневската групировка, които съм задържал навремето. Единият също ме позна, усмихва се и пита: „А сега какъв чин имаш?“ „Подполковник“ викам. А купето претъпкано с хора — поне двайсет и пет души, двойно повече от нормата. Оня веднага се развихри, закрещя: „Братчета, та това е ченге, ченге е!“ И точно тогава в автовлака угасва електричеството. Е, рекох си, това ще ми е краят.
А сред нас да се случи един сериозен „авторитет“, крадец с прякор Слепия. Та той нареди в тъмното: „Не го закачайте. Познавам го. Това ченге е отказало да гърми по нашите, затова е на топло. Аверите, вика, следят твоето дело. Запомни, ако ти се случи нещо, ще е работа на ченгетата. Ние няма да имаме нищо общо, лошо от нас не чакай. Ти няма да станеш криминален, защото си ченге. Обаче ще си лежиш спокойно.“
https://chitanka.info/text/2019-lubjanskata-prestypna-grupirovka/0
Лубянская преступная группировка
https://faktor.bg/bg/articles/novini-balgariya-britanskiyat-shtam-na-covid-19-e-zasechen-v-12-oblasti-u-nas
Обаче продължават нашенските ентусиасти с това БРИТАНСКИЯТ щам на ковид-19…Нямат спиране!
Даже вече не се стараят и кавички “” “” да слагат…
Маладци!
А инак…”десни”, “демократични”, “проевропейци”?
Тука корабче минава ли?
Който разбрал – разбрал…
С пределна яснота е показано защо стигнахме до тук. Комунистичесткото общество тотално беше загубило своята идеология. Останаха обаче непокътнати нейните носители. В тях останаха парите, оръжието и кадрите трупани 45 години. И манталитета на господари и насилници.
Носителите на свободата и разума бяха бедни,самотни и непознати както едни на други,така и на жадните за свободен живот, които пълнеха площадите.
И пак възтържествуваха лъжата и насилието. Този път под демократична маска.
В статията митът за Ж.Желев окончателно е разбит. Видяхме и някои от неговите подгластници. Имало и достойни и разумни хора,но те били изолирани от бащите на реставрацията.
Трябва ли да се учудваме, че днес начело на мутрите са Борисов,Гешев,Доган,Пеевски,Марешки,Каракачанов и др. и др. Ами че те са заченати много отдавна. По времето на така наречената народна власт,развит социализъм и братската дружба, като измамници и бухалки.
Тази статия ще има непресъхваща историческа стойност.
Луджев още в зората на димокрадцията приличаше на мазен сарахош. Той май живее някъде в района на кръчмата, в която е организирал спявките. Сигур за да може по-лесно да се прибира вкъщи на четири крака, когато се наложи.
Тази вечер тема в История.bg бяха новите вестници след 1989 г.. Поканили бяха създателите на т.н. “часови” вестници Валери Найденов и Петьо Блъсков, Панайот Денев, в качеството му на главен редактор на в.“Демокрация” и БТА (вместо да поканят Иво Инджев, изпълнявал същите функции като контрапункт на двамата самохвалещи се пуяци) както и проф. Ивайло Знеполски, и доц.д-р Бойко Пенчев, литературен историк от СУ. Двамата възпитани учени се опитаха да направят анализ на медийната ситуация от началото на прехода, но не им беше дадена възможност да изложат тезите си, защото нафуканите “класици” на вестникарската простащина, които (заедно със Слави Трифонов) развратиха и опростачиха вкуса на цяло едно поколение, израсло с вулгарното им говорене и безсрамните лъжи на байганьовските им вестникарски парцали, не дадоха възможност на учените да кажат нещо стойностно.
„Имам още няколко подобни случки от същото време и място, но друг път ще ги споделя, за да не дразня предубедените читатели с моите малки “подвизи”. Звучат им като някакво самохвалство, а има и такива, които си мислят, че си измислям…“
И да е самохвалство (за мене не е), човек в собствения си блог, ако не се самопохвали то къде другаде? А който не верва на автора да не чете!
Иначе не са само руснаците с вечните тайни, на прима виста се сещам за Рудолф Хес, за когото британците продължват да крият много неща и това не са просто налудничави конспирации https://www.scotsman.com/whats-on/arts-and-entertainment/release-secret-files-unravel-rudolf-hess-riddle-says-peer-1477116
Руснаците често казват: Пасете добри народи, за да има какво да ядем.
Към днешна дата не познавам сериозен и културен човек, който да чете вестник, производство на обслужващия персонал на Русия.
Много малко са предаванията на БНТ, които гледам. Едно то тях е ” История. бг” . Често имат интересни теми и ерудирани гости. На 15.02 2021г обаче още като видях сред поканените гости Петьо Блъсков и Валери Найденов, които трябваше да коментират историята на весникарството веднага превключих канала. Защо бяха поканили тези хора? Точно тези, които опростачиха професията да разказват за нея. Тотално падение на БНТ. Но да дадем думата на незаменимия д-р Тони Филипов:
.”….. Имам предвид психическия тормоз. В тази област Блъсков е много изобретателен. Доставяше му някакво странно удоволствие да наблюдава падението, той го предполага във всеки и после държи да си докаже, че е бил прав. Блъсков е от този тип хора, които самонаблюдението е превърнало в завършени мизантропи. Правеше ранни планьорки (примерно сутрин в 9), екипът нареден прав до стената, той стои на стола махмурлия, зъл като смъртта и така колкото му е кеф. Викове, истерични крясъци, обиди… Такива работи.”
@SMS:съглсен.Чудя се даже защо не докараха и Волен и той беше главен редактор в ”Демокрация”.
@ Radost
Петьо Блъсков и Слави Трифонов
са “предводителите” на опростачването
на българите!
СВОБОДАТА и ДУМИТЕ: “Езикът кости няма, ама кости троши.”
Когато думите губят смисъла си, хората губят свободата си…
/Конфуций/
Йоан 1:1-18
В начало бе Словото;
и Словото беше у Бога;
и Словото бе Бог.
То в начало беше у Бога.
Всичко чрез Него стана;
и без Него не е станало нищо от това, което е станало.
В Него беше живот и животът беше светлината на хората.
И светлината свети в тъмнината;
а тъмнината не я схвана.
АКО ХОРАТА ЗНАЯТ КАКВА Е РЕАЛНОСТТА У НАС,
ЩЕ ИМ ПРИТЪМНЕЕ!
ОПГ-ГЕРБ и комуниста Борисов
са от най-долната утайка на БКП
ПРЕСТЪПНИКЪТ Борисов е под закрилата
на ПРЕСТЪПНАТА Прокуратура.
Пачките и кюлчетата в шкафчето на Борисов
са само върхът на айсберга!
Наближават избори!
Петьо Блъсков и Слави Трифонов
са баш простаците в “Републико наша здравей”/по Г.Н./
@ Krasnoselski
Да, наистина голямо разочарование! Пропуснахме поредното налудно “позорище” с прасославния антиваксър Волен, но ми липсваха и “трудовак” Тошо Тошев, Валерия Велева с домашната баница, постоянно подплашения Гарелов с химикалката, Кеворкян с мазната усмивка и откраднатите рулони под мишница и т.н. да разкажат и те туй-онуй за “поддържащата” си роля си в сценария на прехода, достойна за путинските “Оскар”-и.
към банкянскотоМУТРАподобие:
“Така че Кобурга и Елцин вкараха МУТРИТЕ във властта!”
Прочетете “Плана Голгота” на Андрапов – има го в Интернит!
До тук всичко върви по този план, и ако не се събедим, ще продължава да варви!