Охранителят Борисов не го пускаха в ресторанта при големците, но днес отваря и затваря ресторантите в своята държава както му скимне

На бай Борисов от Банкя много му се става президент. Този негов мерак за “Солунската митница” като връх на политическия му кариеризъм не е от вчера. Това му е младежка мечта още от времето, когато беше юноша в политиката, в която проходи като главен секретар на МВР. Ще стане дума за това по-надолу…

И вие ми казвате, че неговият кариеризъм е някаква импровизация? Човекът просто целеустремено изпълнява програмата, с която е чипиран още “царско време”, ако не и от по ранни години, през които Батето, зетят на Тато, го подиграваше на висок глас, че не са го пускали “горе в ресторанта”, за да пази “долу колите” на големците.

НА СНИМКАТА : Батето в прегръдките на Борисов след като вече запознаха да го пускат при големците, видно от снимката с покровителя му Първанов на (пре)откриването на паметника на Живков в Правец  

 

 

 

Когато големците видяха колко успешно се прави на луд ( според самооценката на “онзи глас” , който не се различава от гласа на Борисов) не само го пуснаха в ресторанта, но и го наеха за главен готвач в раздаването на порциите по изпитаната рецепта на шеф Доган. Ето че охраненият от преяждане с власт бивш охранител на големците  вече се разпорежда еднолично кога да отворят ресторантите. 

Заповед в този смисъл изстреля вчера демонстративно пред камерите Борисов. Здравният му министър Костадин Ангелов, който пък досега играеше ролята на “лошото ченге” като причинител и приносител на лошите новини за удължаване на карантината, сведе покорно глава. 

Точно както при учредяването на ГЕРБ в НДК  през декември 2006 г. , когато Борисов провери лоялността на хилядите гладници за постове, като им забрани да говорят за президента Първанов ( все още по – важния в техния задкулисен тандем), сега забрани да се говори повече по темата за ресторантите. Отварям(е) ги на 1 март и повече никой няма да говори по този въпрос, отсече той. 

Никой от антуража му не смее и днес да му противоречи. Всички издържаха Р(C)R теста за лоялност към своя бос.  

Не съм толкова мнителен, че да го заподозра в умишлено подтикване към масово заразяване с китайски грип, за да се намали до минимум избирателната активност в полза на стегнатите чиновнически редици на неговата армия от избиратели. Чак такъв пъклен “номер на китайката” не вярвам да цели – вече лично се убеди, че изпуснатият китайски дух от бутилката не подпира жертвите си по лоялност и не щади лоясалите с власт. Но че хитрува в стила на добрата Русия, която дава земи на българите, които после лошият Запад ги отнема евентуално на Берлинския конгрес, няма съмнение.

Какво е общото тук с мерака на бай Бойко да става президент ли? Ами първо му е важно да спечели парламентарните избори и да се оттегли като победител от отдавна досадилите му задължения да подкупва поредната група от населението с пари от бюджета, за да стане церемониал-майстор на държавата. А за да ги спечели, трябва да му отпусне края по отношение на карантината и да играе до 4 април ролята на доброто ченге, което казва на измъчения от социалната самота народец “ яж, пий и се весели, целувай дезинфекцираната ми ръка, пък после ще му мислим”. 

Изтощен от войната изтощение срещу непослушниците в държавата за собственото си оцеляване на върха й, на Борисов вече не му стигат силиците да промени конституцията. А и не може да бъде сигурен в евентуална своя победа на президентските избори, за да пледира отново за президентска република. А колко беше уверен само в нейните предимства!

Ето какво казва за президентската република, без да му задават въпрос в този смисъл, в интервю за БНТ, препечатано на 7 ноември 2003 г. във в. “24 часа” със зарибяващото заглавие “Да сме милостиви към шараните и сомовете”.

 

 

 

 

Вестникарите, верни на булевардния си навик, вадят от контекста най-абсурдното от думите на интервюирания за повече “сензационност” и загадъчност какво е  искал всъщност да съобщи интервюираният.  А той на практика се жалва, че по закон полицията не може без съгласието на заподозрените да взима ДНК от боравещите с взривове лица, разследвани за престъпления, които се измъкват с твърдения, че са трепали риба с динамит. По този начин полицай номер едно се оправдава за провала в борбата с престъпността, която по негово време процъфтяваше демонстративно в серия от безнаказани убийства и атентати.

Едва в подзаглавието си вестникът акцентира върху истинското политическо съобщение в интервюто, в което Борисов заявява безапелационно: “Аз съм за президентска република”. 

До това негово откровение се стига, след като водещата Ивет Добромирова го пита дали не е привърженик на монархията – логично, нали е “царска” рожба, издигнат от телохранител на бившия монарх, до охранител на държавата като полицай Номер едно в нея.  

Борисов философства злополучно в отговора си:

“ Аз не съм за монархия, аз съм за президентска република, както е в САЩ, в Русия, във Франция и във всички по-успели държави в света”, отвръща бъдещият “най- голям геополитик в света” – за какъвто го обявиха в рекламната му агенция ПИК в наши дни.

Да спрем за миг и да се полюбуваме колко много глупости още тогава е бил способен да изрече в едно изречение начинаещият властник Борисов, за да не се чудим как страхотно се е развил в това отношение през следващите годни.

Да започнем от основателното подозрение, че царедворецът не иска монархия защото и неговият монарх не я желае. Сакскобургготски си е построил монархо-социализма в нашата отделно взета държава като уникален политически конструкт, невиждан никога и нийде другаде на планетата. Освен това Борисов, при цялата си набираща скорост самоувереност и присъщата му явно по рождение самовлюбеност, все пак е Човек от народа като Бай му Тошо ( който обичал да повтар, че царската му корона е тежка). Борисов още тогава се надява дефакто да царува някой ден, както и стана, но знае, че чак за цар деюре няма да бъде коронован.

Виж с президентската република нещата стоят различно. Ако слуша…

В рамките на горното единствено изречения Борисов обаче ни разкрива още две доста важни подробности за неговия мироглед и кръгозор. Първата е във факта, смята всяка една президентска република за “по-успешна”, което говори за невежеството му. Защото доста от диктатурите на няколко континента са се прикривали и се крият зад президентския смокинов лист.

Поантата в рекламирането на президентската република, както я разбира той, за Борисов е в пришиването на Русия към САЩ и Франция като пример за “по-успешна” държава. 

“По-успешна” по кой показател е към 2003-та година Русия тази суровинна база за Запада, която по онова време още не беше натрупала милиардите в хазната си от високите международни цени на петрола ( профукани по-късно за милитаризация и безумни, геополитически газови проекти на стойност поне 200 милиарда долара)? В същото време през 2003-та Русия на президента Путин вече е напреднала значително в репресиите срещу несъгласните с режима чрез отнемане на частни медии и на бизнеса на непослушни олигарси.

Борисов не закъснява да поясни именно чрез добрия, според него, руски пример какво й е хубавото на президентската Путинова Русия:

“…когато руските служби арестуват Ходорковски, излиза да говори президентът Путин, а не говори главният секретар или прокурор. И всички – виновен не виновен, грешен велик, знаят, че когато държавата има нужда от правилно решение, има човек, който да вземе това решение”. 

Както се казва, цели се от своята полицейска камбанария към далечна плячка, за която точи лиги, но не си признава ( и до днес). 

Забелязвате ли? “Виновен-невиновен”, няма значение за Борисов. Важното е Путин да го смята за виновен и преди да е осъден ( Ходорковски).

След тази похвала на Борисов към “правилния човек” за правилното арестуване по подозрение за непослушание от страна на най-успешния за времето си руски бизнесмен, чийто бизнес беше завладян и раздаден на правилните слуги на Путин, има ли още въпроси на кого точно слугува “явлението Борисов” у нас?

Да попитам също в днешния контекст, когато в Русия арестуваха и осъдиха Навални, а Борисов се прави на леко възмутен от този факт, правилно ли е, че Путин категорично отказва не просто да говори за това, но дори да споменава Навални по име? 

Ама кой да пита Борисов за такива противоречия, с каквито изказванията и действията му и без това изобилстват през дългите години на неговите властови превъплъщения. Нали затова и в България в епохата на простите, олицетворявана от него, медиите у нас бяха прочистени по руски образец от волнодумци, макар там да ги разстрелват и затварят, а тук “само” да ги прогонват от медийния “рай”. 

Но с това информативните моменти от интервюто с кандидата за всички най-важни постове в българската държава не свършват.  Водещата го връща към темата за президентската република като панацея ( според него), тъй като държавата иначе “не работи”, по думите му. 

“Значи, за да работи държавата, трябва да има един човек на върха и затова трябва да имаме президентска република”, води го водещата , която за разлика от в. “24 часа” не се впечатлява от стръвта на Борсов в разказа му за шараните и сомовете). И Борисов влиза в капана на саморазкриването – само дето спестява името на своя кумир Тодор Живков:

“Да, така е според мен и няма значение кой ще президент ( ?! -бел. ИИ)”.

“Трябва ли за да работи правосъдната система министърът на правосъдието да е и главен прокурор”, продължава да любопитства Ивет Добромирова и постига следното откровение като отговор:

“За правосъдната система има доста добри примери, които могат да се вземат, не е само този ( т.е. е добре да имаме министър на правосъдието, който де и главен прокурор – бел. ИИ).  Има примери, с които до 1990 година нашата ( т.е. неговата, комунистическата – бел. ИИ) съдебна система работеше ПЕРФЕКТНО ( курсивът мой- бел. ИИ)”, изплюва камъчето в генералския ботуш бъдещият всесилен автократ, под чието крило се измъти фигурата на главния прокурор Иван Гешев, избран в конкуренция с Иван Гешев и в очебийно пълно съгласие с човека, за когото един друг прокурор каза в друг изтекъл аудиозапис, че си е избрал сам и предишния главен прокурор Цацаров.  

Това е положението. ЗавАрено. И заварЕно със сталинската стомана при ранната закалка на възгледите на Борсов, който преди 18 години твърди, че му е все едно кой е президент, а само да имаме президентска република. 

Днес е обратното: все му едно за президентската република при риска да я оглави конкурентът му Радев, но далеч не му е безразлично точно КОЙ ще е следващият президент. И това се очертава да бъде битката на живота му, стига да постигне поне формален успех на парламентарните избори и да отстъпи “великодушно” изпълнителната власт на избран от него технократ като хрисим антипод на автокрацията му.